№ 9204
гр. София, 24.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110122493 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Съдът е сезиран с молба подадена от ответника „Банка ДСК“ АД с искане за
изменение на постановеното решение в частта за разноските. Ответникът поддържа, че не
следва да бъде осъждан на разноски, доколкото е признал предявения иск и не е дал повод за
завеждането му. Счита, че не се установява от страна на банката да са предприемани
действия по принудително изпълнение по отношение на ищеца след прекратяване на
изпълнителното дело.
Насрещната страна – ищец в производството – С. М. А., намира молбата за
неоснователна, като счита, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, а именно
предприел е действия по принудително изпълнение.
Съобразявайки изложените от страните доводи, съдът намира следното:
Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал.1
ГПК, като доколкото се възразява срещу разноски присъдени в полза на насрещната страна,
не следва да бъде проверявано спазено ли е изискването за представяне на списък по чл. 80
ГПК. Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С оглед изхода на спора и извършеното признание на иска съдът е счел, че право на
разноски има ищецът. Позоваването на изтекла погасителна давност съставлява законно
признат на длъжника способ за защита, който същият може да упражни пред съда както под
формата на правопогасяващо възражение по предявен от кредитора иск за вземането, така и
чрез завеждане на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането, предвид
установената в чл. 120 ЗЗД забрана за служебно прилагане на давността. В настоящия
случай от приетите писмени доказателства се установява, че ответникът не е поел
инициатива за прекратяване на заведеното срещу ищеца изпълнително дело. Поради
изложеното съдът намира, че с поведението си ответникът е дал повод на ищеца за
търсената искова защита. Следователно изискването по чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът да не е
1
станал причина за завеждане на делото в случая не е изпълнено, поради което няма
основание за изключване на отговорността му за разноски. По тези съображения молбата
следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на „Банка ДСК“ АД за изменение на
постановеното по гр. д. № 22493/2024 г. на СРС, 82 състав, решение в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2