О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 07.12.2020 год.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - РУСЕ, в закрито заседание на седми декември през 2020 год.
в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
като разгледа
докладваното от съдия ДИМИТРОВА
к.а.н.д. № 303 по описа
на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл.144 АПК, във вр. с чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба вх. 4052/17.11.2020г. от адв.З.Р. пълномощник на касационния
жалбоподател „Мултитех ИС“ЕООД, с която моли да бъде изменено /допълнено/
Решение № 326/ 16.10.2020 г. в частта относно разноските. Претендира се
присъждане и на възнаграждение пред РС-Русе в размер на 400лв, платени по договор за правна защита
и съдействие № 000977/11.12.2019г.
Съдът, за да
се произнесе, съобрази следното:
С Решение №326/ 16.10.2020
г. по к.а.н.д.303/2020г. съдът е отменил Решение № 511 от 10.07.2020 г.,
постановено по АНД № 2562/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
потвърдено Наказателно постановление № 18-001465/2.12.2019 г., издадено от
директора на дирекция "Инспекция по труда"-Русе и вместо него е
постановил отмяна на Наказателно постановление № 18-001465/2.12.2019 г.,
издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда"-Русе, с което
на основание чл. 415, ал. 1 от КТ на „Мули Тех И. С." ЕООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв. С посоченото решение АС-Русе
е осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"– гр. София,
да заплати на "МУЛТИ ТЕХ И. С. " ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 400
лева, представляваща направени по делото разноски пред касационната инстанция.
В мотивите си е посочил, че макар и своевременно направено искането за
присъждане и на разноски пред РС-Русе, се явава неоснователно поради липса на
доказателства за извършено плащане.
В съдебно заседание на 30.09.2020г. процесуалният
представител на жалбоподателя е поискала да им бъдат присъдени и разноски – адвокатски
възнаграждение пред РС-Русе и АС-Русе в общ размер на 800лв/ по 400лв за всяка
инстанция/. Касационният ответник ,редовно призован не се е явил и не е бил
представляван. Липсва и възражение за прекомерност на разноските направено
своевременно
Сега становището на ответната страна по
чл.248 ал.2 ГПК с вх.№ 4294/04.12.2020г. е, че искането е допустимо,но
неоснователно и се иска присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Искането е направено в срок с отбелязване на
пощенското клеймо,че е подадено в едномесечния срок след произнасянето, от
процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустимо. Както се приема и в т.11 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, което разрешение намира приложение и при
съдебното обжалване по реда на чл.63 ЗАНН , претенцията за разноски по чл.80 от ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая
процесуалният представител на касационния жалбоподател е направил такова искане
в съдебно заседание от 30.09.2020 г., в което е приключило разглеждането на
делото, като е представил и списък на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение,
без да е налице възражение за прекомерност, поради което следва да се приеме, че, противно
на поддържаното от ответната страна направеното възражение за прекомерност се
явава недопустимо.
Още с т.1 от Тълкувателно решение № 119 от 1.12.1956
г. на ВС по гр. д. № 112/1956 г., ОСГК е прието, че по общо правило разноските
се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на
съдебния спор.В този смисъл е и изменение на чл.63 ал.3 ЗАНН . Задължението за
заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на
понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната
страна.
В съобразителната част на решението е
прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната трябва да е доказала
реалното му заплащане на процесуалния си представител; в зависимост от
уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин на плащане - в брой
или по банков път, заплащането на възнаграждението се доказва или чрез вписване
на направеното плащане в самия договор, който има характер на разписка, или с
представяне на доказателства за извършен банков превод
Съдът е приел , че не е доказано
заплащането на адв.възнаграждение пред РС-Русе с надлежни банкови
документи,сочещи на основанието за плащане. Поради грешка обаче не е съобразил,
че съгласно договора за правна защита и съдействие на л.84 от производството
пред въззивната инстанция е уговорено възнаграждение в размер на 400лв, платимо
в брой , като е отразено, че сумата от 400лв. е платена, поради което искането
се явава основателно. Страната е била надлежно представлявана от упълномощения
адв. З.Р., която изрично и в норочен списък е поискала присъждане на
направените разноски за адв.възнаграждение. Същото искане е направено и пред
касационната инстанция.
Независимо от формираната в мотивите на решението воля
в обратен смисъл, искането за неговото изменение в частта за разноските, с
оглед акцесорния характер на тази претенция, следва да бъде разгледано в
нарочното производство по чл.248 от ГПК. Тъй като произнасянето по въпроса за
разноските, макар и обусловено от изхода на делото, не е част от произнасянето
с решението по съществото на спора, ако при присъждането им е допусната грешка,
то няма процесуална пречка съдът, на основание чл.253 от ГПК, не само да
измени, но и изцяло да отмени своя акт в частта за разноските (с характер на определение)
в рамките на производството по чл.248 от ГПК, което се развива пред него (в
този смисъл вж. определение № 586/17.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4441/2018 г. на
ВКС, IV г.о. и др.).
За пълнота следва да се посочи, че изменение, респ. отмяна може да се търси
само на диспозитива на съдебния акт, но не и на изложените в него мотиви.
Доколкото, съгласно чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК
вр.чл.144 от АПК, обжалваемостта на определението за изменение на решението в
частта за разноските е обусловена от обжалваемостта на самото касационно
решение, което е окончателно – чл.223 от АПК, то окончателно е и настоящото
определение
По изложените съображения и на основание
чл. 63 ал. 3 и ал. 5 ЗАНН, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 144 АПК, във
вр. с чл. 248, ал. ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ Решение №326/ 16.10.2020 г., постановено по настоящото КАНД № 303/2020г.
по описа на Административен съд - Русе,в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА
Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда"– гр. София, да заплати на
"МУЛТИ ТЕХ И. С. " ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 400 лева,
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение пред РС-Русе
Определението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.