Решение по адм. дело №1027/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ, във вр. чл. 145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Ж. Д. А. - Х., [ЕГН], чрез адв. А. А., против мълчалив отказ на Кмета на район „Приморски“ при община Варна, по Заявление АУ034531ПР/09.04.2025 г. за допускане изработване на ПУП-ПРЗ за имоти с идентификатори №№10135.2017.605 и 10135.2017.401 по КККР на гр. Варна. Жалбоподателката твърди, че оспорва мълчаливия отказ на заместник - кмета на община Варна да постанови заповед за допускане изработване на ПУП-ПРЗ за имотите, посочен в заявлението. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез адв. А., поддържа жалбата и моли за отмяна на мълчаливия отказ. Претендира присъждане на сторените разноски.

Ответната страна – Заместник-кмета на Община Варна, чрез процесуалния си представител ю.к. И., в писмено становище с.д.14183/02.09.2025 г. счита жалбата за допустима, но неоснователна. Сочи, че приложеното от жалбоподателката задание е бланкетно, в него са посочени два поземлени имота за урегулиране, но не съдържа информация за начина на урегулиране – дали ще се обединят двата имота или е необходимо да се осигури излаз на път, улица или алея за имот 10135.2017.401. Липсва и приложен опорен план по чл. 125, ал. 3 от ЗУТ. Позовава се на чл. 44 от Правила и нормативи за прилагане /ПНП/ на ОУП на гр. Варна и сочи, че е недопустимо урегулирането само на процесните два имота, като в разработката следва да се определят и включат и други поземлени имоти, при съобразяване на ПУП-ПУР на местност „Телевизионна кула“. Моли за отхвърляне на формирания мълчалив отказ и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа писменото становище и моли за потвърждаване на мълчаливия отказ. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Обжалва се мълчалив отказ, съгласно чл.58 ал.1 АПК, на заместник- кмета на община Варна за издаване на административен акт по заявление рег.№ АУ034531ПР/09.04.2025 г. на Ж. Д. А. - Х. за допускане изработване на ПУП-ПРЗ за имоти с идентификатори №№10135.2017.605 и 10135.2017.401 по КККР на гр. Варна.

От заявление рег.№ АУ034531ПР/09.04.2025 г. се установява, че жалбоподателката е направила искане за издаване на мотивирано предписание за допускане /изработване/ на проект на подробен устройствен план за имоти с идентификатори №№ 10135.2017.605 и 10135.2017.401 по КККР по плана на гр. Варна, м-ст. „Маница“, като са приложени следните документи: [нотариален акт], том ****г. на СВ-Варна, [нотариален акт], том *****на СВ-Варна, скица на поземлен имот № 15-705240-25.06.2022 г. на СГКК- Варна, Задание за изготвяне на ПУП-ПРЗ.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** г. на СВ-Варна се установява, че Ж. Д. А. - Х. е закупила нива с пл. № 605 от масив 17, находяща се в гр. Варна, кв. Виница, местност „Маница“, площ от 6 413 кв.м. Съгласно скица № 15-705240-25.06.2022 г. на СГКК-Варна имотът е с идентификатор 10135.2017.605 по КККР на гр. Варна, с трайно предназначение на територията: земеделска.

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ****г. на СВ-Варна се установява, че Ж. Д. А. - Х. е закупила нива с пл. № 401 от масив 17, находяща се в гр. Варна, кв. Виница, местност „Маница“, площ от 2,500 дка.

От задание за изготвяне на ПУП-ПРЗ за имоти с идентификатори №№ 10135.2017.605 и 10135.2017.401 по КККР по плана на гр. Варна се установява, че искането на възложителя е да се изготви ПУП- ПРЗ по чл. 16 от ЗУТ, като имота се урегулира, зоната на застрояване да се посочи със застоителни линии, начинът за застрояване да е свободен, като са спазват изискванията за отстояния по ЗУТ. Съгласно СПН към ОУП на гр. Варна ПИ попада в устройствена зона „Жкн1“, със следните показатели: плътност на застояване – 15 %, интензивност на застояване – Кинт – макс. 0,3, височина на застрояването – макс. 7 м., етажност – макс. – 2 етажа, озеленяване – 70 %.

Към административната преписка са представени действащия ПУП – ПУР на местност „Телевизионна кула“ и копие от част от ОУП на Община Варна за частта относно процесните имоти.

Представен е и Обходен лист за осъществяване на специализиран контрол, с отразени следните забележки: 1. Гл. архитект на района: „за допускане в обхват устройствена зона Жкн1, съгласно чл. 44, ал. 2 от СПН ОУП“; 2. Становище по част Устройство на територията и застрояване: „Да се определи обхват на разработката, съгл. чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Липсва ПУП-ПУР. Да се съобрази с ПУП-ПУР на „Телевизионна кула“.“; 3. Становище относно, проверка за съответствие на фактическите основания с приложимите фактически основания с приложимите правни норми: „За пл. № 401 няма представена скица от СГКК. В заданието е посочен [НА] от 07.07.2022 г., който липсва в преписката.“; 4. Становище по част КР: „Да се представи опорен план с предложение за ул. регулация, тъй като ПИ 401 няма достъп, а от заданието не е видно, че двата имота ще се обединят в един УПИ. Устройствена зона „Жкн1“ – проектите се изработват съгл. чл. 12 и 13, чл. 43 и чл. 20 от ПНП на ОУП, минимум  от общата площ е за озеленяване, съгл. чл. 19 и чл. 20 от ПНП на ОУП. Показатели за застрояване са 15 % площ, 0,3 Кинт, 70 % озеленяване и 7 м. КК.“

Съгласно протокол от 12.05.2025 г. служителя Е. И., Гл. специалист ПЧОТ при район „Приморски“ при община Варна, в присъствието на А. С., Гл. специалист ПЧОТ при район „Приморски“ при община Варна, във връзка с преписка с рег. № рег.№ АУ034531ПР/09.04.2025 г., е направила опит да проведе телефонен разговор с Ж. Х. на [тел. номер]**** в 15,40 часа, за необходимостта от представянето на скица от СГКК за ПИ 401, на посочения в задание и неприложен към преписката [НА]/07.07.2022 г. и на опорен план с предложение за уличната регулация, т.к. ПИ 401 няма достъп, а от заданието не става видно, че двата имота ще се обединя. Съгласно описаното в протокола г-жа Х. не е отговорила на обаждането.

От заповед № 1267/08.04.2024 г. на кмет на община Варна се установява, че кметът е предоставил на основание § 1, т. 3 от ДР на ЗУТ, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 13 и ал. 2 ЗМСМА, на заместник-кмет на община Варна свои функции по ЗУТ, вкл. да разрешава или съответно отказва изработване на ПУП, с оглед представената съгласно чл. 124а, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ компетентност на кметовете на общини.

Със Заповед № 0414/19.02.2024 г. на кмета на община Варна, с оглед осъществяване на контрол по прилагане на закона, постигане на бързина и процесуална икономия, е наредено заявления за разрешаване изработване на проекти на ПУП за имоти, собственост на физически и юридически лица, и за изменения на действащ ПУП, както и тяхното процедиране /обявяване, съгласуване и одобряване/ да се приемат в администрацията на района и/или кметството, в чиято територия попада имота. Съгласно т. III от заповедта образуването на преписките се извършва и окомплектова в съответната районна администрация, а в т. V от заповедта е описана процедурата по окомплектоване и процедиране на административна преписка по заявление за разрешаване изработването на изменение на ПУП.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

При преценка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл.168 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК. Съдът е длъжен да извърши проверка издаден ли е същият от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материални предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на закона.

Ж. Д. Х. се легитимира като собственик на процесните поземлени имоти с идентификатор №№ 10135.2017.605 и 10135.2017.401 по КККР на гр. Варна, съгласно представените нотариални актове за покупко-продажба на недвижим имот. Оспорващата е подала Заявление АУ034531ПР/09.04.2025 г. за допускане изработване на ПУП-ПРЗ.

В хода на проведеното съдебно производство от ответника не се представиха доказателства, а и не се твърди, че по заявлението на оспорващата има постановен изричен административен акт, както към датата на приключване на устните състезания, така и към датата на постановяване на настоящото съдебно решение. Горното обосновава извод, че действително е налице правната фикция на мълчалив отказ, съгласно чл. 58 АПК, който, съгласно правната теория и практика, е приравнен на годен за оспорване административен акт. С оглед на обстоятелството, че жалбата срещу мълчаливия отказ е депозирана по пощата на 09.05.2025 г., може да се направи извод, че тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Настоящият съдебен състав не споделя становището на жалбоподателката, че тя е поискала от ответника извършване на административна услуга. Т. твърдение би било основателно в случай, че бе поискано например издаване на удостоверение за наследници, издаване на скица или друго подобно. Искането, с което е сезиран органа, е за допускане изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ 10135.2017.605 и 10135.2017.401. От доказателствата по делото е видно и не е спорно между страните, че процесните имоти попадат в обхвата на ОУП на Община Варна от 2012 година. Към момента на подаване на заявлението, а и понастоящем, за него няма одобрен, влязъл в сила и действащ подробен устройствен план, от което може да се направи заключение, че имотът е със статут на неурегулиран поземлен имот, тъй като съгласно чл. 110, ал. 1 ЗУТ урегулирането на имотите се извършва само с подробен устройствен план - план за регулация и застрояване /ПР3 или план за регулация /ПР/. Текстът на чл. 124а, ал. 2 ЗУТ гласи, че разрешение за изработване на проект за подробен устройствен план на част от урбанизирана територия (с изключение на селищните образувания с национално значение) в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, се дава със заповед на кмета на общината по предложение на главния архитект. Ноторно известно е, че Варна е град с районно деление, поради което приложима при решаване на настоящия спор е именно разпоредбата на цитираната алинея 2 на чл. 124а от ЗУТ. Според ал. 5 на същия член от ЗУТ, разрешение за изработване на проект за ПУП може да се даде от органите по ал. 1 - 4 и по искане и за сметка от заинтересувани лица - собственици на поземлени имоти, концесионери, лица, които имат право да строят в чужд имот по силата на закон, или други лица, определени в закон. След като се установи, че оспорващата Ж. А. - Х. е собственик на ПИ 10135.2017.605 и 10135.2017.401, обосновано е заключението, че производството е инициирано от лице, което има право да сезира органа с такова искане.

В случая искането е подадено до кмета на район „Приморски“ при община Варна. Със Заповед № 0414/19.02.2024 г. на кмет на община Варна, представляваща вътрешноведомствен акт /л. 15 от адм. преписка/ кметът на община Варна е регламентирал администрирането на заявления за ПУП, а съгласно Заповед № 1267/08.04.2024 г. кметът на община Варна е предоставил на заместник-кмет на община Варна функциите си по чл. 124а, ал. 2 и ал. 5 ЗУТ да разрешава, съответно отказва да се изработват проекти за одобряване на ПУП. Предвид изложеното задължен да издаде заповедта е заместник-кмета на община Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 124б, ал. 5 от ЗУТ отказите за издаване на разрешение за изработване на устройствен план по чл. 124а, ал. 5 се дават с мотивирано решение или заповед на компетентния орган в едномесечен срок от постъпване на искането. Отказите се съобщават по реда на Административнопроцесуалния кодекс и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 215. Анализа на посочената разпоредба обосновава извода, че при всички положения заместник - кметът на община Варна е следвало да се произнесе по направеното искане с писмена мотивирана заповед, като го уважи или го откаже. В случая е налице мълчалив отказ на заместник-кмета на община Варна, който мълчалив отказ е недопустим. Законодателят е въвел изрично изискване отказът да съдържа мотивите на органа за постановяването му, които съставляват задължителен реквизит на взетото решение. Липсата им води до порок във формата на постановения административен акт. Като не е спазил императивното изискване да издаде мотивиран отказ под формата на писмено решение или заповед, административният орган е формирал незаконосъобразен мълчалив отказ по заявлението, който само на това основание следва да бъде отменен от съда като противоречащ на установено по нормативен път задължително изискване към формата на административния акт.

При постановяване на административният акт са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на заявителката. Съгласно разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 от ЗУТ, административният орган, пред който е подадено заявление за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 от ЗУТ, може само еднократно да изисква отстраняване на нередовности или представяне на допълнителни документи, за което органът уведомява писмено заявителя и му предоставя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите или представяне на допълнителните документи.

В срока за произнасяне, въпреки констатираните нередовности в подаденото искане и необходимостта от предоставяне на допълнителни документи, заявителката не е уведомена. За органа е било налице задължение да укаже на заявителката за тези нередовности на искането и да  даде възможност да ги представи изискваните допълнителни документи, като едновременно с това изрично я предупреди за правните последици от непредставянето им – аргумент от чл. 5в ЗУТ. В конкретния случай едва след изтичане на едномесечния срок и настъпването на мълчалия отказ, в нарушение на регламентираната процедура е направен неуспешен опит заявителката да бъде уведомена по телефона. Това се явява съществено нарушение на процесуалните правила, което е друго, самостоятелно основание за отмяна на мълчаливия отказ като незаконосъобразен.

Предвид гореизложеното мълчаливият отказ по чл.58, ал.1 АПК е незаконосъобразен административен акт и следва да бъде отменен. Същият не позволява на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката следва да се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и при отказ - постановяване на мотивиран акт. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му. Допуснати са процесуални нарушения от категорията на съществените, довели до незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателя е основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, нуждата от предоставяне уточнения и допълни документи от заявителката, респ. необходимостта от съответни съгласувания с други административни органи, като същите не могат да бъдат заместени в хода на съдебното производство, както и предвид това, че настоящата инстанция не е компетентна да се произнесе по искането по същество.

Мълчаливия отказ следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по Заявление АУ034531ПР/09.04.2025 г. при спазване на указанията в мотивите на съда.

При този изход на спора и предвид направеното искане, и като взе предвид възражението от насрещната страна за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че на основание чл. 143 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 1210 лева, от които 10 лева – държавна такса и 1200 лева - адвокатско възнаграждение. Като съобрази разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа /загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ и Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C-438/22, и като взе предвид предмета на делото, фактическата и правна сложност на спора, съдът намира че възнаграждение в размер на 1200 лева е съответно на предоставената правна помощ и е справедливо и обосновано.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на заместник-кмета на община Варна по заявление АУ034531ПР/09.04.2025 г. за допускане изработване на проект за подробен устройствен план за имоти с идентификатори №№10135.2017.605 и 10135.2017.401 по КККР на гр. Варна.

ВРЪЩА административната преписка на заместник-кмета на община Варна за произнасяне по заявление АУ034531ПР/09.04.2025 г. при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА община Варна да заплати на Ж. Д. А. -Х., [ЕГН], сумата от 1210 лева, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.