Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 27.10.2022 г. гр.Айтос
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Айтос граждански
състав
На двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Таня Спасова
при
секретаря Десислава Тодорова
като разгледа докладваното от съдията
Спасова гр. дело № 1138 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е
искова молба от Д.М. К. EГH ********** и
А.М. К. EГH **********,***, двамата чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Б.Х.
*** A, срещу Н. Т. С. , ЕГН: **********- Нотариус с peг. № 570 на
Нотариалната камара, от гр. К., ***.
В ИМ се твърди,
че ищците са наследници на Д. К. Д.в, починал на ***г., който е техен дядо по
бащина линия. След смъртта на Д. К. Д.в, оставеното от него наследство се
разпределило както следва: 2/4 за преживялата го съпруга Й. Х. Д.ва и пo 1/4 за
всеки от ищците. Пo време на смъртта на наследодателя ищците не били наясно
какво имущество наследяват.
През 2014 г. С. Т. Г., EГH ********** - роднина
по бащина линия, се обадила на майката на ищците - А. Д. К., а. в Адвокатска
колегия - В., с предложение за доброволна делба на земеделските земи,
възстановени на наследниците на К. Д.в К.. Уговорили параметрите и А. Д. К. се
съгласила да изготви безплатно проекта за делба на нивите на три равностойни
дяла, както и да изготви проекта на договора за делба. B изпълнение на тези
уговорки А. Д. К. изготвила проект, който изпратила на С. Г. с указание, че
следва да се съберат представители на трите дяла и да теглят жребий.
Ищците нямали предпочитания към определени
имоти, защото дяловете били равностойни. След няколко дни С. Г. се обадила и
каза, че на майка й Т. Д. се е паднал първият дял, на ищците и баба им- вторият
дял, a на И. И. и П. И. се е паднал третият дял. След това А. К. изготвила
проекта на договора и се уговорила no телефона с нотариус Н. С. /която била
ангажирана от С. Г. да го завери/, да й гo изпрати пo електронна поща.
Съгласили се ищците да дадат пълномощно
на С. Г. да ги представлява пo време на делбата, за да не пътуват до гр. К.. Ha
29.10.2014 г. заверили и в същия ден изпратили на С. Г. no пощата изрично
нотариално заверено пълномощно от името на двамата ищци, пo силата на което й
дадохме право да ги представлява пред нотариус и от тяхно име изрази съгласие
да приеме в общ дял с баба им Й. следните недвижими имоти:
- НИВА с площ от 14.001 /четИ.десет дка и
един кв.м./ дка, четвърта категория, находяща cе в местност „КЕРЕЗЛИКА",
представляваща ПИ № 150012 no плана за земеразделяне, при граници: ПИ № 150011;
ПИ № 000036; ПИ № 150013; ПИ № 150047;
- HRBA c площ от 5.999 /пет дка деветстотин
деветдесет и девет кв.м./ дка, четвърта категория, находяща се в местност „КАРА
ТОПРАК", представляваща ПИ № 193016 no nnana за земеразделяне, при
граници: ПИ № 193015; ПИ № 193039; ПИ № 193038; ПИ № 193017; ПИ№ № 193107;
- НИВА с площ от 8.317 /ºсем дка
триста и седемнадесет кв.м./, трета категория, находяща се в местност „КАРА
ТОПРАК", предетавляваща ПИ № 193119 съгласно праект за делба на ПИ №
193310, при граници: ПИ № 193118; ПИ № 193104; ПИ № 193082; ПИ № 193063; ПИ№ №
193062;
- НИВА с площ от 7.532 /седем дка петстотин
тридесет и два кв.м./, осма категория, находяща се в местност „ДАМЛАДКАТА",
представляваща ПИ № 370051 съгласно проект за делба на ПИ № 370002, при
граници: ПИ № 370050; ПИ № 370040; ПИ № 370003; ПИ № 000626;
- ЛOЗE с площ от 4.533 /четири дка
петстотин тридесет и три кв.м./, пета категория, находящо се в местност „ГЕВИСИ
ГЬOЛ", представляващо ПИ № 620027 съгласно проект за делба на ПИ № 620013,
при граници: ПИ № 620026; ПИ № 000057; ПИ № 620014; ПИ №
620015;ПИ№620016;ЛЯ№620017;ПИК26200І8; ПИ № 620016; ПИ № 620017; ПИ № 620018;
ПИ № 620019; ПИ № 620012;
- HИBA с площ от 3.479 /три дка
четиристотин седемдесет и девет кв.м./ дкa, девета категория, находяща се в
местност „ТЕРЗИ ЮPT", представляваща ПИ № 324185 по плана за
земеразделяне, при граници: ПИ № 324186; ПИ № 000300; ПИ № 324184; ПИ № 324284;
ПИ № 000411; ПИ № 324289; ПИ № 324I89;
- HИBA с площ от 9.349 /девет дка триста
четиридесет и девет кв.м./, шеста категория, находяща се в местност
„АЧМАТА", представляваща ПИ № 160019 съгласно проект за делба на ПИ №
160017, при граници: ПИ № 160018; ПИ № 000148; ПИ № 160020; ПИ №160008;
- ЛOЗE с площ от 1.222 /един дка двеста
двадесет и два кв.м./, пета категория, находящо се в местност „АРКАРА
ЙOЛY", представляващо ПИ № 640021 съгласно проект за делба на ПИ № 640008,
при граници: ПИ № 640020; ПИ № 000028; ПИ № 000021; ПИ № 640019; ПИ № 640018.
B даденото изрично пълномощно не било
дадено право на С. Г. да договаря нито със себе си, нито с други лица различни
условия извън това да получи точно посочения дял.
Ha 24.10.2014 r. на електронната поща на
ответницата /***/ бил изпратен изготвения договор за доброволна делба.
Ha 05.11.2014 r. ищците получили заверения
от ответницата и вписан в Служба пo вписвания договор за доброволна делба.
Видно от който техния дял бил намален с 9.334 дка. Вместо нивата в м-ст „Керезлика" да бъде изцяло в дял на
ищците, тя била разделена на тpи равни часги, като 4,666 дка са попаднали в
дела на майката на С. Г. — Т. Д., кoятo no време на извършване на делбата е
представлявана също от С. Т. Г., друга част от нивата в м-ст „Керезлика" с
площ oт 4.666 дка е попаднала в дял на И. И. и П. И.. Промените довели и до
промяна в стойността на дяловете.
C окончателно извършената делба, вследствие
на промените в пpoeктa зa договор за делба, извършени личнo от ответницата Н. С.
/според признанието й, направено при проверка no np. №1506/2014 г. no oпиca нa
PП — Kapнoбaт/, cъдeлитeлитe пoлyчили както следва:
-Т. Д. — 59.656 дка /ДО на имотите 6.469.83
лв./
- И. И. и П. И.— 61.656 дка /ДО на имотите
6231 .ЗОлв./
- Й. Д.ва, Д.К. и А.К. — само 45.100 дка
/ДО на имотите 4769.29 лв./
Веднага след сключване на договора за
доброволна делба, С. Г., действаща и като пълномощник на майка сu — Т. Д.,
прехвърля на себе сu чрез договор за дарение, заверен от ответницата, получения
току-що дял от наследството, a нa 24.02.2017 г. продава недвижимите имоти нa Н.
К. К..
Ищците депозирали в края на 2014 r. жалба в
Районна прокуратура — К., с искане за проверка на действията на С. Г., И. И., И.
И. /като пълномощник на дъщеря си П. И./ и нотариус Н. С.. По жалбата била
образувана пр.№ 1506/2014 г.
Във връзка с продължилата 3 години
предварителна проверка и многократните обжалвания на постановленията за отказ
да се образува досъдебно производство, ищците заплатили на упълномощения адв. Б.Х.
— ВАК, адвокатско възнаграждение в размер на 950.00 лв.
Междувременно, в началота на пролетта на
2017 г., станало ясно, че К. Д.в К. е оставил завещание в полза на Д. К. Д.в,
no силата на което оставя всичките Cu недвижими имоти на Д. К. Д.в. Извършена
била проверка в архива на Служба пo вписвания - гр. В., където е открито
наследството на К. Д.в К., и установили, че действително има оставено
завещание, което е било нотариално съхранено и обявено с протокол oт 23.06.1992
г. oт А.Г. - нотариус при PC - В.. Оказало се, че ответницата не си е направила
труда да направи необходимите справки в нотариалните регистри, за да се увери
дали участниците в изповяданата пред нея доброволна делба са действителни
собетвеници на имотите — предмет на делбата, a ce e ограничила в приверката сu
единствено до установяване на наследниците no закон.
През месец юли 2017 r. ищците предявили
пред PC-К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено в
отношенията ни с И. И., П. И. и Н. К. К., че са собственици на ½ идеална част от възстановените на
наследниците на К. Д.в К. земеделски земи, на основание оставено в полза на Д. К.
Д. саморъчно завещание, и за предаване на владението на имотите, както и иск за
прогласяване нищожността на заверения oт ответницата Договор за доброволна
делба oт 31.10.2014 г.
Пo предявената искова молба, в Районен съд
— К. било образувано гр.д. №971/2017 r., пo което ищците направили следните
съдебно-деловодни разноски:
- Такси за издаване на 27 бр. скици и
удостоверения за категория на земята — 216.00 лв. /заплатени no сметка на
Община С./;
- Такси за издаване на 27 бр. данъчни
оценки на имотите — 270.00 лв. /заплатени no сметка на Община С./;
- ДT за 3 6р. съдебни удостоверения --
15.00лв. + 2.00 лв. преводна такса /17.00 лв./;
- Държавна такса за образув зне на дело и
ДT за преписи от ИМ — 207.73 лв.;
- Държавна такса за вписване на ИМ — 17.17
лв.;
- ДT за частна жалба пред Окръжен съд —
Бургас — 15.00 лв.;
- Доплащане на държавна такса — 914.00 лв.;
- Депозит за разпит no делегация /no сметка
на Районен съд — В./ - 100.00 лв.;
- Депозит за вещо лице за CHE — 150.00 лв.;
- Депозит за вещо лице за CГE — 200.00 лв.;
- Разноски за командировка на а. на
15.01.2018 r. за снабдяване със
съд.удостоверения от KPC и скици и данъчни
оценки от Община С. - 100.00 лв.;
- Разноски за командировка на а. на
13.02.2018 r. за вписване на искова молба в Служба no вписвания — К. — 100.00
лв.;
- Разноски за командировка на а. за съдебно
заседание на 31.01.2019 г. - 100.00 лв.;
- Разноски за командировка нa а. на за
съде6но заседание на 17.04.2019 г. - 100.00 лв.;
- Разноски за командировка на а. на
04.07.2019 г. - 100.00 лв.
- Адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство no rp. д. №971/2017r. no onuca на KPC- 2400.00 лв.,
- Адвокатско възнаграждение за подаване на
отговор на въззивна жалба и насрещна жалба пo гp. д. № 971/2017 г. no oпиca на
KPC - 2400.00 лв.
C Решение № 160/09.08.2019 г. пo гр.д. № 971/2017
г. на РС-К. съдът признал ищците за собственици на 1/2 ид. част от имотите,
възстановени от ПK на наследниците на К. Д.в К. на основание оставено в полза
на наследодателя ни Д. К. Д.в саморъчно завещание, както и на 1/4 ид.част от
имотите, възстановени на П.Д.К.; осъди ответниците да предадат владението върху
процесните недвижими имоти и обяви нищожността на Договора за доброволна делба,
сключен на 31.10.2014 г., заверен от нотариус Н. С. в частта, в която е
извършена доброволна делба на над 1/2 ид.части or недвижимите имоти,
възстановени на наследниците на К. Д.в К., както и на над 1/4 ид.части oт
недвижимите имоти, възстановени на наследниците на П.Д.К..
Общо направените до момента разноски no rp.
д. №971/2017 г. no описа на KPC възлиза на 7406.90 лв.
Освен сторените разноските ищците
обосновават и пропуснати ползи , конкретно за неполучената част от рентата за
последните 4 стопански години за 4.666 дка от нивата, находяща се в м-ст
„Керезлика", която в резултат на неправомерните действия на ответницата не
с попаднала в наш дял. По силата на договор за аренда с „М." ЕООД, тази
нива се обработва от арендатора, a арендната цена за нея с 20 лв./дка годишко.
Така за следните стопански години - 2015/2016; 2016/2017; 2017/2018; 2018/2019
r. ищците пропуснали да получат сумата от 373.28 лв.
Освен имуществените вреди, които са в пряка
пpичиннo-cлeдcтвeнa вpъзкa c незаконосъобразните действия на ответницата при
изпълнение на нотариалната й дейност, ищците твърдят и неимуществени вреди. B
периода от 2014 r. до настоящия момент и двамата ищци били студенти и като
такива paбoтили ocнoвнo пpeз летния сезон. Поради непостоянните си доходи и
разходите пo обучението и двамата били силно притеснени от разходите, който
имали покрай висящите дела. Наложило се неколкократно да искат от близки и
приятели назаем суми с цел да внесат в срок определените такси и разноски.
Живеели в материални лишения и притеснения.
Всички причинени имуществени и неимуществени вреди са в пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка oт неизпълнение на вменените от
закона задължения на нотариуса по чл. 586, an. 1 от ГПK да провери дaли
съделителите са собственици на недвижимите имоти — предмет на делбата. И по чл.
578, an. 4 от ГПK да провери представителната власт на пълномощниците и нeйния
обем.
В тази връзка ищците , считат че за тях е
налице правен интерес искат от съда да постановите решение, c което да осъди Н.
Т. С. - Нотариус с рег. №570 на HK, c paйoн на действие Районен съд - К., да им
зaплaти:
a/ сумата от 8356.90 / осем киляди триста
петдесет и шест лева деветдесет стотинки /лв., представляващи понесените от нас
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени от нас разноски / държавни такси,
адвокатски хонорари и разноски за командировки на а. / в производството no np.
№1506/2014 r. no onuca на Районна прокуратура — К. / 950 лв. / и no гр. д. №
971/2017 r. no onuca на Районен съд — К. / 7406.90 лв. /; както и сумата от 1694.59 / хиляда шестотин
деветдесет и четири лева и петдесет и девет стотинки / лв., представляваща
мораторната лихва за забава върху главницата 8356.90 лв., считано oт 31.10.2017
r. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба
до окончателното им заплащане,
б/ сумата 373.28 лв. / триста седемдесет и
три лева и двадесет и осем стотинки /, представляваща пропуснатите ползи от
неполучаване на рентата за собствените ни имоти, както и сумата от 75.70 лв. /
седемдесет и пет лева и седемдесет стотинки /, представляваща мораторната лихва
за забава върху главницата 373.28 лв., считано от 31.10.2017 r. до 30.10.2019
г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното
им заппащане;
в/ сумата от 2000 лв. / две хиляди /,
представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх,
несигурност, емоционално напрежение и недоверие в органите на властта,
вследствие на незаконосъобразните действия на ответницата, както и сумата от
405.55 / четиристотин и пет лева и петдесет и пет стотинки / лв.,
представляваща мораторната лихва за забава върху главницата, считано от
31.10.2017 г. до 30.10.2019 r., както и законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателното заплащане.
В
законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответницата Н. С. чрез
адв.М.Г.. Счита иска за неоснователен. Отрича съпричастност към
изпълнителното деяние, станало причина за претендираните неимуществени вреди.
Излага се, че една част от претендираните вреди /под формата на държавни такси/ са недопустими,
какт и че обезщетяване на бъдещи вреди също е недопустимо.
Като трето лице-помагач на
страната на ответника е конституирано „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: ***,
адрес: ***, поради наличие на валидна сключена застраховка „Професионална
отговорност “ по полица № 1312193302000039/10.06.2019 г., което също оспорва
исковите претенции като неоснователни.
С влязло в сила определение №
260170 от 01.03.2021 г. производството по делото е спряно на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК до окончателното приключване с влязъл в сила съдебен акт по
гр.д. № 971/2017 г. на РС-К., висащо във ВКС към датата на спиране.
Определението е потвърдено от ОС-Бургас и съответно производството е
възобновено с определение № 260014 от 05.08.2022 г. след окончателното
приключване на горепосоченото дело, съответно изпращането му за прилагане по
настоящото дело.
От събраните по делото доказателства от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА се установява следното:
От представените доказателства се установява, че К. Д.в К. е починал на 08.03.1992 г., като е оставил като свои наследници Т. К. Д., М. К. П. и Д. К. Д.в. М. К. П. е починала на ***г., като е оставила като свои наследници И. П. И. и П. К. И.. Д. К. Д.в е починал на ***г. е оставил като наследници Й. Х. Д.ва – негова съпруга и М. Д.в К. – негов син. Последният е починал на 20.06.2001 г. и е оставил като наследници ищците по делото – синовете си Д.М.К. и А.М.К..
На 15.03.1990 г. К. Д.в К. съставя саморъчно завещание, с което завещава на своя син Д. К. Д.в всички недвижими имоти – ниви и гори. С протокол за обявяване на саморъчно завещание от 23.06.1992 г. А. Г. – нотариус при Варненски районен съд, обявява саморъчното завещание на К. № 269/90, приложено към нотариално дело № 3710/91 г. Обявяването е извършено по искане на Р.К., действаща като пълномощник на Д. К. Д.в.
С решение № 13389/12.07.1995 г. по преписка № 2400/26.11.1991 г. на ОС „ЗГ” гр. С. са възстановени на наследници на К. Д.в К. множество недвижими имоти, сред които и нива в местността „Керезлика” с площ от 14.001 дка.
С решение № 13458/12.07.1995 г. по преписка № 3752/30.12.1991 г. на ОС „ЗГ” гр. С. се възстановява правото на собственост на наследници на П.Д.К., като част от възстановените имоти с договор за доброволна делба от 19.04.2007 г., вписан в Агенцията по вписвания под № 3, т.V, вх. рег. № 2405/20.04.2007 г., са поставени в общ дял на Й. Д.ва, Д.К. и А.К., Т. К. Д. и М. К. П..
На 31.10.2014 г. между Т. К. Д., Й. Х. Д.ва, Д.М.К. и А.М.К., И. П. И. и П. К. И. се сключва договор за доброволна делба за имотите, възстановени на наследници на К. Д.в К. и П.Д.К. (поставени в дял на съделителите с договор за доброволна делба от 2007 г.). При сключването на договора нивата в местността „Керезлика” с площ от 14.001 дка е разделена на три новообразувани имота, които са поставени в трите отделни дяла. Така при разделянето на този имот Т. Д. получава в дял имоти на стойност от 6 469, 83 лева, И. И. и П. И. получават в общ дял имоти на стойност от 6 231, 30 лева, а ищците и тяхната баба Й. Д.ва получават в общ дял имоти на стойност от 4 769, 29 лева без да е предвидено уравняване на дялове.
Договорът за доброволна делба е сключен от съделителите в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като нотариалната заверка е извършена от ответника Н. С. в качеството на нотариус.
За сключване на договора за доброволна делба ищците Д.М.К. и А.М.К. упълномощават С. Т. Г., дъщеря на съделителката Т. К. Д., да ги представлява чрез пълномощно, съгласно което същата следва да изрази съгласие да получи в дял точно и конкретно описани недвижими имоти, сред които и недвижим имот – нива в местността „Керезлика” с площ от 14.001 дка.
Недоволни от разделянето на нивата в местността „Керезлика” с площ от 14.001 дка на три новообразувани имоти и като резултат получаването на по-малък дял в сравнение с описаното в пълномощното, предоставено на С. Т. Г., ищците сезирали РП-К. с оплакване за извършено престъпление от участващите в делбата и нотариуса. Относно ответницата оплакванията са, че същата неправилно е преценила представителната власт на пълномощника им. Образуваното производство завършило с постановление от 08.11.2017 г. на ВКП, с което е прието, че липсва престъпление от общ характер. За процесуално представителство на ищците в производството пред прокуратурата, същите заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.
Няма спор, че към момента на сключване на договора за доброволна делба от 31.10.2014 г. нотариус Н. С. не е била известена за наличието на саморъчно завещание от К. Д.в К. в полза на Д. К. Д.в. Причина за това е, че самите ищци не са знаели за съществуване на саморъчното завещание, а самото завещание не е било вписано в Службата по вписвания и по този начин да му бъде дадена гласност, т.е. възможност на всяко трето лице да узнае за акта, подлежащ на вписване. За саморъчното завещание ищците научили през 2017 г., като още същата година предприели действия по защита на собствеността, предявявайки срещу останалите наследници искови претенции по чл.108 от ЗС на основание саморъчното завещание и съответно е образувано гр.д. № 971/2017 г. по описа на РС-К..
По това дело исковите претенции по чл.108 от ЗС са уважени с решение № 160 от 09.08.2018 г., като са признати правата на собственост на ищците по саморъчното завещание, оставено от общия наследодател в полза на Д. К. Д.в – така ищците са признати за собственици на имотите по процесния договор за доброволна делба - съответно на 1/2 ид.ч. на имотите, възстановени на наследниците на К. Д.в К. и на 1/4 ид.ч. на имотите, възстановени на наследниците на П.Д.К. по делбата от 2007 г. Обявена е също нищожност на договора за доброволна делба, като впоследствие решението е обезсилено в тази част от въззивната инстанция. На ищците с това решение са присъдени разноски в размер на 2 873, 80 лева.
На въззивна инстанция с решение № III-227 от 14.10.2020 г. на БОС решението на РС-К. е потвърдено в осъдителната му част, с която е призната собствеността в полза на ищците и е обезсилено в частта, с която е обявен за нищожен процесния договор за доброволна делба. Присъдени са разноски в размер на 2 464, 60 лева.
С решение № 60142 от 19.04.2022 г. на ВКС въззивното решение е оставено в сила и допълнително в полза на ищците са присъдени разноски в размер на 1 600 лева, като е оставена без уважение претенцията до размер на 3 000 лева като прекомерна.
От общо претендираните 6 738, 40 лева следователно пред трите инстанции са присъдени съдебно деловодни разноски в размер на 5338, 40 лева, а за 1 400 лева претенцията е оставена без уважена поради прекомерност.
Разпитани по делото са свидетелите А. К., майка на ищците, и Д. М., колега на майката на ищците, които свидетели подробно разказват за финансовите трудности и преживения стрес от ищците за времето от сключване на договора за доброволна делба до окончателното приключване на воденото от ищците гр.д. № 971/2017 г. на РС-К..
При така установената фактическа обстановка
от ПРАВНА СТРАНА съдът намира следното:
Ищците претендират по настоящото дело имуществени и неимуществени вреди от неправомерни и незаконосъобразни действия на ответника в качеството на нотариус, както следва:
1. сумата от общо 8 356, 90 лева, представляваща понесени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски в производството по пр. № 1506/2014 г. по описа на РП-К. – 950 лева за адв. възнаграждение и по гр.д. № 971/2017 г. по описа на РС-К. – 7 406, 90 лева /такси за издаване на 27 броя скици и удостоверения за категория на земята – 216 лева, такси за издаване на 27 броя данъчни оценки на имотите – 270 лева, ДТ за 3 броя съдебни удостоверения – 15 лева и 2 лева преводна такса, ДТ за образуване на дело и ДТ за преписи от искова молба – 207, 73 лева, държавна такса за вписване на искова молба – 17, 17 лева, ДТ за частна жалба пред ОС-Бургас – 15 лева, доплащане на ДТ – 914 лева, депозит за разпит по делегация – 100 лева, депозит за вещо лице по СПЕ – 150 лева, депозит за вещо лице по СГЕ – 200 лева, разноски за командировака на а. – общо 500 лева, адв. възнаграждение от 2 400 лева за процесуално представителство и адв. възнаграждение от 2 400 лева за подаване на отговор на въззивна жалба и насрещна жалба/, ведно с мораторната лихна за забава от 1 694, 59 лева, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане
2. сумата от 373, 28 лева, представляваща пропуснати ползи от получаване на рента на собствените им имоти, както и сумата от 75, 70 лева – мораторна лихва за забава, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане
3. сумата от 2 000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, несигурност, емоционално напрежение и недоверие в органите на властта, вследствие на незаконосъобразните действия на ответницата, както 405, 55 лева - мораторна лихва за забава, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане
Твърди се, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са настъпили като резултат от незаконосъобразните действия на ответната страна в качеството на нотариус, изразяващи се в неизпълнение на задължението на нотариуса по чл.586, ал.1 от ГПК за проверка собствеността на съделителите, неизпълнение на задължението на нотариуса по чл.578, ал.4 от ГПК за проверка на представителната власт на пълномощниците и нейния обем, неизпълнение на задължението на нотариуса по чл.25 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните в нотариалното производство, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици от извършеното правно действие, неизпълнение на задължението по чл.580, т.6 от ГПК нотариалният акт да съдържа подпис и пълно име на страните или техните представители.
Съгласно разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗННД нотариусът носи имуществена отговорност за вредите, причинени от виновно неизпълнение на неговите задължения съгласно Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, но не повече от удостоверявания материален интерес. По силата на препращането към ЗЗД, предпоставките за уважаване на иска по чл.73, ал.1 от ЗННД са общите предпоставки за осъществяване фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД – наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. Отговорността за вреди е ограничена до размера на удостоверявания материален интерес, който представлява паричната оценка на удостоверяваното право.
От изложеното по-горе следва, че няма пречка отговорността на нотариуса за причинени вреди при извършено удостоверяване и/или прехвърляне правото на собственост върху вещ, да бъде ангажирана до размера на установения по делото удостоверен материален интерес, щом по делото са доказани предпоставките от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД, вр. с чл.73, ал.1 от ЗННД и вредите са резултат на допуснати от длъжностното лице - нотариус нарушения при изпълнението на задълженията във връзка с възложените му нотариални функции.
По делото следователно следваше да се установят и докажат всички предпоставки от състава на деликта - наличие на противоправно действие или бездействие, допуснато от нотариуса при осъществяване на възложените му нотариални функции; настъпила вреда; вина на длъжностното лице; и причинно-следствена връзка между деянието и вредата. В случая обаче не е налице причинно-следствена връзка между действията на нотариуса и настъпилата за ищците вреда, дори и да се приеме, че при удостоверяване на сключения договор за доброволна делба са допуснати нарушения във връзка с извършване на проверката по чл.586, ал.1 от ГПК, с оглед въведените по делото твърдения, че към тази дата представените по нотариалното дело документи не са установявали собствеността на съделителите, тъй като е имало оставено завещание от наследодателя К. Д.в К.. Извън задълженията на нотариуса по това нотариално удостоверяване е да извършва проверка за достоверността на представените в нотариалното производство документи за собственост, освен ако тя не се установява при прегледа на книжата или при сравняването им с други документи. Нотариусът не е длъжен да извършва проверка дали по отношение на имотите, предмет на договора за доброволна делба, има оставено завещание, а и ищците не са му възложили извършването на тази проверка. Още повече, няма спор, че това завещание не е било вписано, за да има изобщо възможност нотариусът да предположи, че наследяването по отношение на имотите, за които е съставен договора за доброволна делба, става не по силата на закона, а по силата на завещание, оставено в полза на наследодателя на ищците.
Според съда установено по делото е допуснато от нотариуса нарушение на представителната власт, доколкото разделянето на нивата в м. „Керезлика” с площ от 14.001 дка и полученият вследствие на това по-малък дял от ищците не съответства на учредената от тях представителна власт по представеното пред нотариуса пълномощно за получаване в дял от ищците на цялата нива. Допуснатото нарушение на представителната власт обаче е без връзка с последвалите действия на ищците по завеждане на гр.д. № 971/2017 г. на РС-К. и конкретно с претендираната вреда, изразяваща се в направени във връзка с това дело разноски, тъй като увреждането за ищците не е произтекло от неправилната преценка на нотариуса на представителната власт, а от новонастъпили обстоятелства, каквито са откриването от ищците на оставеното в полза на техния дядо завещание от общия наследодател, което увеличава дела им в сравнение с частите, които им се припадат при наследяване по закон. По отношение на нотариуса следователно не е налице елементът от фактическия състав на непозволеното увреждане - причинно-следствена връзка между сочените за извършени от него неправомерни действия и търсените от ищците вреди, изразяващи се разноски по гр.д. № 971/2017 г. на РС-Айтос в общ размер на 7 406, 90 лева. Ето защо за така претендираната сума от 7 406, 90 лева предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
По същия начин не следва да се присъждат претендираните като вреди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева, платено в производството пред прокуратурата. Преписката е прекратена от прокуратурата, няма повдигнато обвинение против нотариуса, а самото нарушение, допуснато при преценка на представителната власт не е основание да се търси наказателна отговорност от нотариуса, а създава отношения, които се решават по гражданскоправен ред. Липсва причинно-следствена връзка между допуснатото нарушение от нотариуса и платеното от ищците адв. възнаграждение по преписката пред прокуратурата. Недопустимо е платеното в производството през прокуратурата адв. възнаграждение да се търси от нотариуса като вреди при положение, че същият не е извършил престъпление и преписката по отношение на него е прекратена. Следователно за претендираната сума от 950 лева предявеният иск за вреди също се явява неоснователен.
Относно сумата от 373, 28 лева, претендирана като пропуснати ползи от получаване на рента на собствените им имоти, исковата претенция е неоснователна. За това вземане на ищците материалноотговорно е лицето, което неоснователно се е обогатило за сметка на ищците от получената за процесния период рента, а не ответника в качеството на нотариус.
Относно претендираните неимуществени вреди, също не се
събраха доказателства, че са причинени от поведението на нотариуса. Безспорно
за ищците са били налице финансови затруднения във връзка с воденото от тях
гражданско дело пред РС-К., продължило на три инстанции. Безспорно това е
свързано с психически стрес, но липсва причинно-следствена връзка с поведението
на нотариуса, тъй като самото гражданско дело е водено не във връзка с
действията на нотариуса, а по повод новооткритото завещание, което останалите
наследници са оспорили като накърняващо техните права по закон. Както се посочи
по-горе нотариусът не е имал задължение да извършва проверка за оставено в
полза на ищците завещание, тъй като такава не му би е била възложена в производството
по удостоверяване на договора за доброволна делба. Ищците са се легитимирали
пред него като наследници по закон и самото завещание не е било вписано, за да
може да нотариусът да се усъмни в представените по нотариалната преписка
документи за собственост. Ето защо исковата претенция за 2 000 лева
неимуществени вреди по отношение на ответника в качеството на нотариус също се
явява неоснователна.
Останалите твърдения за неизпълнение на задълженията на нотариуса по чл.25 от ЗННД да опазва правата и интересите на страните в нотариалното производство, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическо положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици от извършеното правно действие и за неизпълнение на задължението по чл.580, т.6 от ГПК нотариалният акт да съдържа подпис и пълно име на страните или техните представители не се доказаха. Дори да се приеме, че такива нарушения са налице, не се доказа претендираните в настоящото производство вреди да се в причинно-следствена връзка с поведението на нотариуса. Причината за воденото гр.д. № 971/2017 г. на РС-К. е новооткритото обстоятелство – завещание в полза на ищците. По отношение на това завещание, открито четири години след удостоверяване на договора за доброволна делба, нотариусът не е бил обвързан със задължение за извършване на проверка. Поради това липсва причинно-следствена връзка и съответно нотариусът не следва да носи отговорност за настъпилите вреди, претендирани като разноски по образуваното гражданско дело. Платеното адв. възнаграждение по прекратената пр. преписка и преживените стрес и финансови затруднения по повод образуваното гражданско дело пред РС-К. също не могат да се обвържат с поведението на нотариуса в производството по удостоверяване на договора за доброволна делба, поради което също следва да се отхвърлят като неоснователни. Рентата, получена от имотите на ищците, следва да се търси от лицето, което се е облагоделствало за сметка на ищците, поради което не нотариусът е материалноотговорен за вземането на ищците за рентата от имотите.
С оглед изложеното исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид резултата по главните искови претенции на отхвърляне подлежат и исковете за акцесорните вземания на ищците за начислената върху главниците мораторна лихва за забава.
Относно съдебно деловодните разноски по чл.78 от ГПК: Съдебно деловодните разноски следва да се възложат в тежест на ищците с оглед чл.78, ал.3 от ГПК, като от ответника се претендира сумата от 2 000 лева за адв. възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност от ищцовата страна по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, като с оглед материалния интерес по делото, възлизащ общо на 12 905, 82 лева главници и лихви, адв. възнаграждение следва да се определи в размер на 917, 17 лева съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В този размер като адекватно на фактическата и правна сложност на делото адв. възнаграждение, платено от ответника, следва да се възложи за заплащане на ищците съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове от ищците Д.М. К., EГH ********** и А.М. К., EГH **********,***, двамата чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Б.Х. *** A, срещу ответницата Н. Т. С., ЕГН: ********** - нотариус с peг. № 570 на Нотариалната камара, от гр. К., ***, за заплащане на имуществени и неимуществени вреди, както следва:
-
главница от 8 356, 90 лева, представляваща
понесени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски в
производството по пр. № 1506/2014 г. по описа на РП-К. – 950 лева за адв.
възнаграждение и по гр.д. № 971/2017 г. по описа на РС-К. – 7 406, 90 лева
/такси за издаване на 27 броя скици и удостоверения за категория на земята –
216 лева, такси за издаване на 27 броя данъчни оценки на имотите – 270 лева, ДТ
за 3 броя съдебни удостоверения – 15 лева и 2 лева преводна такса, ДТ за
образуване на дело и ДТ за преписи от искова молба – 207, 73 лева, държавна
такса за вписване на искова молба – 17, 17 лева, ДТ за частна жалба пред
ОС-Бургас – 15 лева, доплащане на ДТ – 914 лева, депозит за разпит по делегация
– 100 лева, депозит за вещо лице по СПЕ – 150 лева, депозит за вещо лице по СГЕ
– 200 лева, разноски за командировки на а. – общо 500 лева, адв. възнаграждение
от 2 400 лева за процесуално представителство и адв. възнаграждение от
2 400 лева за подаване на отговор на въззивна жалба и насрещна жалба/,
ведно с мораторната лихна за забава върху главницата в размер на 1 694, 59
лева, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
-
главница от 373, 28 лева, представляваща
неполучената от ищците рента за собствените имоти, както и сумата от 75, 70
лева – мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2017 г. до
30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане;
- главница от 2 000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в чувство на страх, несигурност, емоционално напрежение и недоверие в органите на властта, вследствие на незаконосъобразните действия на ответницата, както 405, 55 лева - мораторна лихва за забава върху главницата, считано от 31.10.2017 г. до 30.10.2019 г., както и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното плащане;
ОСЪЖДА Д.М. К., EГH ********** и А.М. К., EГH **********,***, двамата чрез пълномощник и съдебен адрес: адв. Б.Х. *** A, да заплатят на ответницата Н. Т. С., ЕГН: ********** - нотариус с peг. № 570 на Нотариалната камара, от гр. К., ***, сторени съдебно деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 917, 17 лева, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането до пълния претендиран размер от 2 000 лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице-помагач „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК: ***, адрес:
***.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: