№ 11000
гр. София, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110163018 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба от И. В. Б. срещу „,иц“ ЕООД.
В исковата молба се твърди, че на 19.07.2023 г. на електронния сайт
blitz.bg, чийто издател и разпространител е ответникът, e публикувана статия
със заглавие „Прокурорът – защитник на обществения или личния си
интерес?“ Сочи, че във въпросната статия, налична и към датата на
депозиране на исковата молба в съда, са поместени следните твърдения: „Той
бива възприет като защитник на системата, която не е в състояние да
осигури справедлИ.ст и да накаже отговорните за доказано и видимо
насилие, като често използва близки познати да оказват натиск на
потърпевшите или да търсят материални облаги за прокурора“. Сочи, че
обидните твърдения са изнесени в публичното пространство и са видени от
неограничен брой лица. Счита, че статията му приписва извършване на
престъпления, изразяващи се в „оказване на натиск върху потърпевши” и
„търсене на материални облаги за прокурора”, осъществяващи съставите на
подбуждане към лъжесвидетелстване и искане на подкуп от прокурор.
Твърди, че публикуваното от ответника не отговаря на истината, а цели
формиране на цялостно негативно отношение към личността на ищеца
предвид създадения му престъпен облик. Навежда, че в резултат от това е
претърпял неимуществени вреди – накърняване на доброто име,
достойнството и репутацията му пред обществото и в съдебната система –
както в лично качество, така и като магистрат. Поддържа, че и понастоящем
продължава да изпитва негативни емоции, изразяващи се в психологически и
физически дискомфорт. В тази връзка претендира сумата от 5 500 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди от преживените душевни болки и
страдания, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателно
плащане на присъденото вземане. Претендира разноски.
1
В отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и
размер, моли съдът да го отхвърли. Развива подробни съображения, че
възприемането на ищеца като „защитник на системата“ не го прави
извършител на престъпни деяния и в никакъв случай не му приписва
извършване на престъпления – никъде в статията не се споменавало той да е
подбуждал някого към лъжесвидетелстване, нито да е искал подкуп или друга
облага от някого по какъвто и да е повод. Оспорва твърдените като
претърпени от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът намира за установено следното от правна и фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 49,
ал. 1 ЗЗД.
За да бъде уважен искът, ищецът трябва да докаже наличието на
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние
/действие/, а именно, че ответникът е извършил процесното деяние, като е
направил съответните изявления с посоченото съдържание; 2/ вредата, а
именно, че е претърпял твърдените неимуществени вреди през исковия
период в претендирания размер; 3/ протИ.правността на деянието, т.е., че с
него се засяга честта и доброто име на ищеца и 4/ причинната връзка между
протИ.правното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди.
Вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на
ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. При доказване на сочените от ищеца
обстоятелства следва да докаже и че публикуваната информация отговаря на
истината.
С оглед на обстоятелството, че собственик на сайта е ответникът –
юридическо лице, то и през призмата на чл.49 ЗЗД, ответникът отговаря за
причинените вреди от изнесената на този сайт информация. Отговорността на
собственика на интернет издание, при накърняване на личното достойнство,
репутация и неприкосновеност на личността, се ангажира, дори да не може да
се установи със сигурност авторът на публикацията, при условие, че
изявлението е публикувано в интернет медията, с посочване, че медията е
нейн автор, е категорична.
В хода на делото страните не спорят, че на сайта на ответника
https://blitz.bg е била публикувана статия със заглавие „Прокурорът-защитник
на обществения или личния си интерес?, в която се съдържа следния текст:
„Той бива възприет като защитник на системата, която не е в състояние
да осигури справедлИ.ст и да накаже отговорните за доказано и видимо
насилие, като често използва близки познати да оказват натиск на
потърпевшите или да търсят материални облаги за прокурора“.
Основния спор по делото е дали горепосочения цитат е отправен към
ищеца и дали накърнява доброто му име, и дали по този начин се извършва
деликт спрямо ищеца.
Съдът намира, че следва да се даде положителен отговор на горния
въпрос по следните причини:
1. Съда счита, че горепосоченото изречение от статията е отправено към
ищеца. От приетата по делото лингвистична и стилистична експертиза се
установява, че изречението се отнася категорично към И. Б..
2
2. Според съда изречението накърнява честта, достойнство и доброто
име на ищеца, и с публикуването му се осъществява деликт, като се
нарушават освен основния правен принцип „Не вреди другиму“, и чл. 32, ал.
1, изр. 2 от Конституцията.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от
Конституцията на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската
конвенция за правата на човека, свободата на словото не е абсолютна. Тя се
разпростира до предели, преминаването на които засяга други
конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство,
репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите.
Изложеното в статията, че И. Б. – в качеството му на прокурор „ …често
използва близки познати да оказват натиск на потърпевшите или да търсят
материални облаги…“ за него, е позорно, т. е. недостойно, от гледна точка на
общоприетите морални разбирания, предизвиква еднозначна негативна
оценка на обществото и съставлява твърдение, което внася негативна, позорна
информация за ищеца, докато ищецът заема отговорна длъжност и е част от
съдебната система. Посочените дотук твърдения са обективно годни да
причинят неимуществени вреди, защото се създава внушение в
многобройната трибуна на сайта, че ищецът нарушава закона, че има
незаконосъобразни връзки, основаващи се на влияние и др. Тези факти, от
своя страна, създават негативно впечатление за четящия статията за
цялостната личност на ищеца.
Горните твърдения са изцяло недоказани, а начинът на използването им
против ищеца, внасят съмнение в морала на ищеца. Съответно, не са
ангажирани никакви доказателства, че действително ищецът е извършил
нещо от посоченото.
Когато журналист изнася засягащи честта на друго лице факти, той
трябва да провери тяхната достоверност. Неблагоприятните за другиго факти,
когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да
ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се
извърши са в Етичен кодекс на българските медии, в който е предвидено, че
информацията ще бъде проверена от различни източници / чл.1,3,1/. За да е
налице щателна проверка на изнесени факти, журналистът трябва да е
получил потвърждение поне от два независими източника. Правното
значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки
извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката
действително е добросъвестна, се изключва вината и изданието не отговаря за
вредите, причинени от протИ.правното му поведение. В случая обаче това не
беше установено от страна на ответника- медия. Не се доказа извършване на
щателна проверка, доколкото не се установи използването на поне два
източника на информация.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на
настъпили вреди и дали между тях и поведението на лицата, на които
ответникът е възложил конкретната работа, съществува пряка и
непосредствена причинна връзка.
Интернет сайтовете добиват все по – висока публичност, често диктуват
и общественото мнение по наболелите въпроси от деня. Собствениците на
3
тези сайтове следва да са особено внимателни относно публикуваните в тях
информации, защото невярните, и позорящи едно лице информации достигат
до широк кръг от хора, поради лесната си достъпност. По този начин се
достига до ефекта, че търсейки широката публичност, собственикът на сайта е
допуснал публикуването на непроверена /не се доказа да е проверена/
информация за ищеца, с нея на ищеца се приписва извършването на
престъпления/ изцяло недоказани/ което води до протИ.правен резултат.
Несъмнено е, че посредством процесната публикация, в частност – с
изразите, обособени от съда, са били засегнати в негативен аспект честта и
доброто име на ищеца, което е рефлектирало върху психическото му
състояние и се отразило на личния му и професионалния му жИ.т –
последното се установява и от показанията на разпитания свидетел Велизар
Костадинов.
Нормално и житейски логично и обосновано е всяко лице да се засегне
по посочения начин. Ето защо съдът намира, че по делото се доказва
осъществяване на фактическия състав на чл. 49 ЗЗД по отношение на
ответника – собственик на сайта, с публикуването на статията, за която
ответникът сам се е посочил като автор.
Размерът на обезщетението, което трябва да се присъди предполага
съобразяване на принципа, регламентиран в чл. 52 ЗЗД.
Според възприетото в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума
на ВС, понятието справедлИ.ст по смисъла на цитираната разпоредба не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда във
всеки отделен случай.
В конкретния случай съдът съобразява , че всяко лице, дори не
публична личност, би търпяло описаните в исковата молба вреди след
публикуване на статиите, с които се осъществява уронване на репутацията и
доброто му име, в медия с висока четаемост, които са станали достояние на
широка част от българското общество и впоследствие са били препечатвани.
Като обстоятелство за по – високото обезщетение съда отчита
конкретните обстоятелства свързани с публикацията, неблагоприятни
последици от процесния деликт, времетраеното им, широкия отзвук на
статията между колегите на ищеца, че публикацията е на сайта и към
настоящия момент, както и че доброто име, чест, достойнство на ищеца
продължават да са накърнявани и той търпи негативни последици и емоции.
Поради изложеното, съдът, съобразявайки изложените обстоятелства,
приема че справедлИ. обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е
сумата 5500 лева, и искът е основателен.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който
доказва разноски от 220 лв. държавна такса, 300 лв. възнаграждение за вещо
лице, адвокатско възнаграждение 1000 лв.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА на основание чл. 45, ал. 1, вр. чл. 49, ал. 1 ЗЗД, „,иц” Е,10 със
седалище и адрес на управление град София, улица „, 1, представлявано от
управител И,анов ,нов ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Б., ЕГН **********, сумата в
размер на 5500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на публикация на 19.07.2023 г., на интернет
страницата https://blitz.bg/politika/prokurort-zashchitnik-na-obshchestveniya-ili-
lichniya-si-interes_news965522.html , със заглавие „Прокурорът – защитник на
обществения или личния си интерес?“, в която е публикувано следното
изречение „Той бива възприет като защитник на системата, която не е в
състояние да осигури справедлИ.ст и да накаже отговорните за доказано и
видимо насилие, като често използва близки познати да оказват натиск на
потърпевшите или да търсят материални облаги за прокурора“., ведно със
законна лихва от датата на исковата молба 16.11.2023 г. до окончателното
изплащане на вземането и сторените разноски по делото в размер на 1520,00
лв.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5