№ 4106
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110167402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД против Л. Д. Б. с искане да бъде признато
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на топлофикационното
дружество сумата в размер на 1396,76 лева, ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.07.2021 г. до
изплащане на вземането, представляваща незаплатена цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 88, вх. 9, ет. 5, ап. 145 с аб. № 44931, сумата в размер
на 179,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г., сумата в размер
на 31,51 лева, представляваща незаплатена цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от
15.07.2020 г. до изплащане на вземането и обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 6,17 лв. за периода от
31.07.2018 г. до 07.07.2021 г., които суми представляват ½ част от общото задължение за
имота, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6085/21.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41446/2021 г. по описа на СРС, 127 състав, срещу която
длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия ищцовото дружество
доставило топлинна енергия за процесния период и топлоснабден имот, като ответникът не е
изпълнил насрещното си задължение да заплати цената на потребените услуги. Ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа, че страните по спора са обвързани от валидно
облигационно правоотношение произтичащо от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, тъй като
ответникът притежава право на собственост върху процесния недвижим имот. В исковата
молба са изложени твърдения, че насрещната страна по договора дължи цената на
доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. В исковата молба са
изложени твърдения, че съгласно Общите условия на дружеството в сила от 2016 г.
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет
1
страницата на дружеството. Предвид неизпълнение на задължението на ответника да
заплати в срок задължението за главница, потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за исковия период. Направено е искане сторените от ищеца
съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адвокат П. М., оспорва предявените искове
по основание, тъй като Л. Д. Спиридонова не притежава качеството „потребител на
топлинна енергия“ по смисъла на чл. 153 ЗЕ. В подадения отговор са изложени твърдения,
че за процесния имот и период между В.Г.Б. и ищцовото дружество е съществувало валидно
облигационно правоотношение по сключен договор за продажба на топлинна енергия, като
соченото трето лице е титуляр на партидата на имота. Страната поддържа, че В.Г.Б. е
изразил воля да встъпи в облигационна връзка с „Т.С.“ ЕАД, поради което отношенията
между продавача и купувача на топлинна енергия за битови нужди са уредени по чл. 149, ал.
1, т. 6 ЗЕ. При условията на евентуалност с подадения отговор е направено възражение за
погасяване по давност на вземането за главница за месец май 2018 г. в размер на 47,29 лева,
чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Ответникът поддържа, че клаузите от Общите условия
на ищцовото дружество относно падежа на вземанията за топлинна енергия, респ.
дължимостта на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху незаплатената
цена са нищожни, а по отношение на вземането за такса за дялово разпределение, намира, че
падежът на задължението настъпва едва след отправяне на нарочна покана за плащане от
кредитора, което в случая не е сторено, поради което исковата претенция с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 79,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е да установи при условията на пълно и главно доказване
възникване на облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на
задълженията си по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и
битово горещо водоснабдяване, и услуга дялово разпределение, в претендираните размери и
качество, както и че ответникът притежава качество на собственик или титуляр на вещно
право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ. качество на потребител /клиент след
изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
В доказателствена тежест на ищеца по обусловения иск с правна квалификация чл.
86, ал. 1 ЗЗД е поставяне на ответника в забава, нейният начален момент и размерът на
обезщетението.
В открито съдебно заседание от 01.11.2022 г. съдът, при съобразяване на становището
на страните, е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че ищецът е
доставил топлинна енергия за процесния имот и период на сочената в исковата молба
стойност, размерът на начислената такса за услуга дялово разпределение, както и размерът
на начислените обезщетение за забава.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице-ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Съгласно чл.
150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
(писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко
в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Общите условия на ищцовото
2
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, което обстоятелства не е и
спорно по производството. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия, като по делото няма твърдения за това.
Предвид изложеното съдът намира, че възникването на правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия, респ. неговото прекратяване е свързано с придобиване, респ.
изгубване на вещно право на собственост/ползване върху недвижим имот, находящ в сграда
присъединена към топлопреносната мрежа. В подкрепа на поддържаните от ищеца
твърдения за съществуване на валидно облигационно правоотношение между страните по
спора е представен препис от договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.04.2007
г., обективиран в нот. акт № 15, том II, нот. дело № 199/2007 г. по описа на нотариус М.К.,
по силата на който В.Г.Б., по отношение на който в хода на заповедното производство е
издаден изпълнителен лист за половината от общо претендираните от „Т.С.“ ЕАД суми, и Л.
Д. Б. са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот. Когато
топлопреносното предприятие е доказало качеството на потребител на топлинна енергия на
ответника/негов наследодател в определен предходен момент, то ищецът е доказал факта
лежащ в негова тежест, а в доказателствена тежест на ответника е да установи, че се е
разпоредил с правото на собственост върху имота преди процесния период.
С т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК е прието, че собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна
енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката дори в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. От изложеното при липса на наведени
от ответника твърдения, че между ползвател на имота на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за имота, следва, че легитимирани да отговарят за задълженията за вещта са
собствениците. Следва да бъде отбелязано, че откриването на партида за счетоводните цели
на ищцовото дружество на името на един от съсобствениците на освобождава останалите от
задължението да заплащат цената на потребената енергия съразмерно на дела си в
собствеността. В допълнение следва да бъде разяснено, че освен длъжникът В.Г.Б., така и
ответника Л. Д. Б. в качеството на съсобственик на имота е подал заявление / лист 21 и 23/
„за отписване на задължения“ поради настъпила погасителна давност и сключване на
споразумение за разсрочено плащане. Предвид изложеното съдът намира, че ответникът
отговаря за вземането за незаплатена цена на доставена топлинна енергия съразмерно на
дела си в собствеността, а именно за ½ част от общата стойност на задължението от 1396,76
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
3
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По делото не е спорно, а и от представените по делото от „Н.“ АД документи –
главни отчети и изравнителни сметки се установява, че в процесния период описаният в
исковата молба имот е бил топлоснабден и е предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия. От ангажираните документи се установява, че в имота има монтирани
отоплителни тела в помещенията и водомер за топла вода, като показанията от тях са снети
след представен от потребителя достъп. От представената на лист 13 от делото справка се
установява, че таксата за дялово разпределение възлиза на 2,74 лева на месец.
Предвид изложеното и доколкото ответната страна не оспорва количеството
доставена топлинна енергия съдът намира, че предявеният иск за главница се явява доказан
по основание и размер. При доказаност на предявения иск за главница по основание и
размер, следва да бъде разгледано своевременно заявеното от ответника възражение за
погасяване на задължението по давност.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по
тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт - договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Срокът е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.07.2021 г., поради което вземанията
на ищеца станали изискуеми преди 15.07.2018 г. са погасени по давност. С оглед
диспозитивното начало в гражданския процес при съобразяване на възражението на
ответника, че вземането за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. е погасено по давност,
съдът намира, че припадащата се на потребителя част от вземането възлиза на 23,64 лева,
т.е. предявеният иск за незаплатена цена на доставена топлинна енергия се явява
основателен за сумата в размер на 1373,12 лева, като за разликата до пълния предявен
размер от 1396,76 лева претенцията е неоснователна. Съдът намира, че основателен се явява
и предявения иск за такса за дялово разпределение в размер на 31,51 лева.
По отношение на предявените искове за обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, съдът намира
следното:
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие на главен
дълг и забава в погасяването му. За преимуществена част от периода за приложими Общите
условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В исковата молба
са изложени твърдения, че лихвите върху процесните задължения се начисляват само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово разпределение,
като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от датата на публикуване на всяка
от общите фактури на интернет страницата на „Т.С.“ ЕАД. Съобразно диспозитивното
начало съдът е обвързан от твърденията на ищеца, поради което за да изпадне длъжникът в
забава, съобразно твърденията в исковата молба /л. 3 от делото/, доставчикът на топлинна
енергия следва да докаже, че е публикувал фактурите на своята интернет страница. Ищецът
не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, че общите фактури за
процесния период са публикувани на интернет страницата на дружеството, за което
обстоятелство е съставен констативен протокол, съставляващо своеобразно уведомление до
длъжника за възникване на задълженията и необходимо с оглед маркирането на началото на
течението на предвидения срок за настъпване на изискуемостта им, предвид което и съдът
приема, че без доказателства с изложеното съдържание забава за длъжника в плащането на
4
установената главница до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда, не е налице, в подкрепа на което виждане е и практиката
на въззивната инстанция намерила израз в Решение по в. гр. д. № 9445/2019 г. по описа на
СГС, Решение по в. гр. д. № 6690/2020 г. по описа на СГС. Предвид изложеното
предявеният установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за
забава върху вземането за незаплатена цена на потребена топлинна енергия е неоснователен.
Предвид обстоятелството, че не е предвиден срок за плащане на задължението на
потребителя за заплащане на таксата за услугата дялово разпределение вземането става
изискуемо след покана съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, поради което и доколкото по делото не са
ангажирани доказателства длъжникът да е поставен в забава, претенцията за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за такса за дялово разпределение на
топлинна енергия следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съгласно указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по
тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на
спора разпределя отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна
следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното
производство съразмерно на уважената част от исковата претенция и при съобразяване на
частта от вземанията претендирани от Л. Д. Б.. Направените от дружеството разноски
възлизат на сумата общо в размер на 57,27 лева, от които сумата в размер на 32,27 лева
внесена държавна такса за подаденото заявление и юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната в размер на 25 лева, изчислено съобразно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като на присъждане подлежи сумата от 49,85 лева.
Направените в настоящото производство разноски от „Т.С.“ ЕАД възлизат на сумата
общо в размер на 132,27 лева, от които 32,27 лева довнесена държавна такса за разглеждане
на спора и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като по съразмерност на уважената
част от предявените искове на присъждане подлежи сумата в размер на 115,13 лева.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски съразмерно на уважената част от
исковата претенция. При определяне на разноските, които подлежат на присъждане, съдът
следва да разгледа своевременно заявеното от ищеца ( в исковата молба) възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заповедното производство не се характеризира с правна
или фактическа сложност, като на длъжника е предоставена възможност да оспори
вземането с подаване на бланка по образец, препис от която му е изпратена ведно със
заповедта. Предвид изложеното съдът намира, че уговореният и заплатен съгласно договор
за правна помощ и съдействие от 20.08.2021 г. адвокатски хонорар в размер на 350 лева
следва да бъде намален до минималния предвид в Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Доколкото предоставената
от процесуалния представител на длъжника правна защита и съдействие, изразяваща се в
подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично предвидените в Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения хипотези, на
основание § 1 от ДР на Наредбата възнаграждението на пълномощника на длъжника следва
да бъде определено по аналогия. За да се определи по аналогия възнаграждението следва да
се разгледа вида на извършеното от процесуалния представител на длъжника действие.
Целта на заповедното производство е не да се установи съществуването на дадено вземане, а
единствено дали то е спорно в отношенията между страните. Заповедното производство е
формално, като отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение следва да
5
бъде по образец утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за
заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във
връзка със заповедното производство. Съгласно утвърдените образци ведно със заповедта на
длъжника се изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Предвид изложеното възнаграждението на процесуалния представител на длъжника за
подаване на възражение по чл. 414 ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. в размер на 50 лева. В подкрепа на изложеното становище са
Определение № 1292/16.02.2022 г. постановено по в. ч. гр. д. № 13860/2021 г. по описа на
СГС, ЧЖ-II-A състав и диспозитива на Определение от 24.08.2017 г. по ч. гр. д. №
10252/2017 г. по описа на Софийски градски съд, IV А състав. По съразмерност с оглед
изхода от спора в тежест на „Т.С.“ ЕАД следва да бъде възложено да заплати на ответника
сумата в размер на 6,47 лева.
Претендираните от ответника съдебни разноски за настоящото производство са в
размер на 400 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно договор за правна помощ и съдействие от 23.03.2022 г. Уговореният адвокатски
хонорар се явява прекомерен спрямо правната и фактическа сложност на спора, следваща от
цената на иска, обема на ангажираните по делото доказателства и извършените процесуални
действия от пълномощника на страната – подаване на искова молба и явяване в едно
открито съдебно заседание, което е продължило около десет минути, поради което следва да
бъде намалено до минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. от 342,95 лева,
която сума бъде използвана за база за изчисляване на подлежащия на присъждане по
съразмерност на отхвърлената част от иска размер. Предвид изложеното в тежест на ищеца
следва да бъде възложено да заплати сумата в размер на 44,41 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Я.“ № 23 Б срещу Л. Д. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 88, вх. Г, ет. 1, ап. 49, иск по реда на
чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, сумата в размер на 1373,12 лева, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 15.07.2021 г.
до изплащане на вземането, представляваща ½ част от незаплатена цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 88, вх. 9, ет. 5, ап. 145 с аб. № 44931 и сумата в
размер на 31,51 лева, представляваща ½ част от незаплатена цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва
от 15.07.2020 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 6085/21.07.2021 г. по ч. гр. д. № 41446/2021 г. по
описа на СРС, 127 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за главница за топлинна
енергия за разликата над уважената част до пълния заявен размер от 1396,76 лева и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., както и предявените искове за сумата в размер на
179,22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 07.07.2021 г. и за сумата в
размер на 6,17 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.07.2018 г. до 07.07.2021 г.
ОСЪЖДА Л. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 88,
вх. Г, ет. 1, ап. 49, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Я.“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
49,85 лева, представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София, ж.к. „Д.“, бл. 88,
6
вх. Г, ет. 1, ап. 49, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Я.“ № 23 Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на
115,13 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Я.“ № 23 Б да заплати на Л. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София,
ж.к. „Д.“, бл. 88, вх. Г, ет. 1, ап. 49, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 6,47
лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Я.“ № 23 Б да заплати на Л. Д. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. София,
ж.к. „Д.“, бл. 88, вх. Г, ет. 1, ап. 49, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 44,41
лева, представляваща сторени в заповедното производство съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Н.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Тинтява“ № 15, в качеството на трето
лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Я.“ № 23 Б.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 41446/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, да се върне на състава, като се приложи заверен препис от
настоящия съдебен акт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7