РЕШЕНИЕ №….
гр. Д., 26.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.
районен съд, Гражданска колегия, двадесет и първи състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря С.
Б. сложи за разглеждане гр. дело №1660 по описа за 2017г. на ДРС,
докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „Д.К.”
АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., **, бул. „Х.К.”
№**, представлявано от Г.А.Г.– изп. директор, действащо чрез упълномощен
представител – юрисконсулт И.З. срещу В.С.А.,
ЕГН **********,***. Исковете са с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 ал.1 от ГПК, чл.124 ал.1 от ГПК, чл.4 от Закона за потребителския кредит
и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че въз
основа на договор за стоков кредит №** от 23.02.**г., ** ** ЕАД като кредитор е
предоставила на ответника стоков кредит в размер на 2528.00 лв. за закупуване
на стока от „Т.Б.” ЕАД, като В. А. се задължил да върне кредита за срок от 16
месеца, ведно с начислените лихви разсрочено на ежемесечни анюитетни вноски,
всяка от които в размер на 206.80 лв. и последна изравнителна вноска, при падеж
18-то число на месеца, за който се отнасят.
На 23.02.**г. кредитът е бил усвоен
еднократно безкасово, по сметка на търговеца „Т.Б.” ЕАД, след като определената
стока била закупена и били представени и получени оригиналните документи в **та.
Длъжникът В.С. в срока на договора не
изпълнявал редовно и коректно задълженията си за заплащане на дължимите вноски.
С договор за прехвърляне на вземания от
25.01.2016г. ** ** ЕАД е прехвърлила на „Д.К.”
АДСИЦ вземания по договори за кредити,
предоставени на физически лица, ведно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности към тях, срещу посочената в чл.3.1 от този договор цена, която
цесионерът е заплатил изцяло на цедента.
Сред цидираните вземания било и това на
**та срещу ответника В. А., което към 25.01.2016г. възлизало на 3306.71 лв.
общо. Съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, В. С. бил информиран за извършената цесия.
Тъй-като никакви плащания не са
последвали от страна на ответника, ищецът е подал заявление пред ДРС по чл.410
от ГПК срещу А., по силата на което е било образувано ч. гр. д. №724/2017г.,
като съдът е издал заповед за изпълнение №373/06.03.2017г. срещу длъжника В.С.
за сумите от: 2391.93 лв., представляваща главница по неизпълнено задължение по
договор за стоков кредит от 23.02.**г., цедирано от ** ** ЕАД на „Д.К.” АДСИЦ,
съгласно договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и Приложение №1 към
него, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.03.2017г. – датата на постъпване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда, 859.57 лв., представляваща възнаградителна лихва,
55.21 лв. - наказателна лихва, както и
66.13 лв. – съдебно деловодни разноски в заповедното производство за
държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Длъжникът В. С. е подал в
законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК възражение срещу издадената
заповед по ч. гр. д. №724/2017г. и съдът с разпореждане, на осн. чл.415 от ГПК
е указал на заявителя да предяви иск срещу длъжника в едномесечен срок от
получаване на разпореждането.
В дадения му срок „Д.К.” АДСИЦ е подал
настоящата искова молба срещу длъжника В.А., с която моли съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
2391.93 лв., представляваща главница по неизпълнено задължение по договор за
стоков кредит от 23.02.**г., цедирано от ** ** ЕАД на „Д.К.” АДСИЦ, съгласно
договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2017г. – датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, 859.57 лв., представляваща възнаградителна лихва, дължима
за периода от 18.04.**г. до 23.06.2016г., 55.21 лв. - наказателна лихва, начислена
върху просрочените суми за периода от 07.05.**г. до 25.01.2016г. вкл., както
и 66.13 лв. – съдебно деловодни разноски
в заповедното производство за държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът е направил доказателствени
искания, а именно: да бъде изискано и приложено по настоящото дело ч. гр. д.
№724/2017г. по описа на ДРС и да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза с
точно формулирани задачи към вещото лице.
В случай, че ответникът не подаде
отговор по ИМ, не се яви на първото редовно открито съдебно заседание, не
направи искане делото да се разглежда без негово участие, то ищецът моли съдът
да постанови неприсъствено решение и да уважи предявения иск.
Ищецът претендира и сторените съдебни
разноски в производството.
С разпореждане от 31.05.2017г. ДРС е
изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея.
Разпореждането е било получено от майката на В. С. на 06.06.2017г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който счита исковете за недопустими, респ. неоснователни. Излагат се аргументи,
че А. не е уведомен за сключената цесия от цедента, съгл. чл.99, ал.3 от ЗЗД, в
този аспект цесията нямала и не произвеждала правно действие по отношение на
третите лица и длъжниците при недействителност на уведомяването, съобразно
нормата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. Освен това в договора, подписан между него и ** **
ЕАД липсвала уговорка, допускаща сключване на договор за цесия. Оспорва се, че
е прехвърлено на ищеца вземането на **та към ответника, твърди се, че в
представения от ищцовото дружество списък с прехвърлени вземания, в което
фигурирала и името на А. бил изготвен специално за целите на настоящото
производство. Приложеното към ИМ пълномощно не доказвало, че ищецът е придобил
вземането на ** ** ЕАД към А.. Ответникът оспорва всички представени
доказателства от ищеца, същите не доказвали твърденията му за съществуване на
дълг към стария кредитор, за валидното му прехвърляне в полза на ищцовото
дружество, за надлежното уведомяване на длъжника от стария кредитор.
В. С. моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира сторените съдебни разноски.
В открито съдебно заседание, проведено на
25.01.2018г., ищeцът се представлява от
юрисконсулт Д.К., която във връзка с релевираните в отговора възражения,
заявява становище, че ответникът е уведомен за цесията, както с връчване на
заповедта за изпълнение, така и с връчване на препис от исковата молба,
следователно цесията произвеждала прехвърлително действие, че от приложения
приемо-предавателен протокол се установявало безспорно, че вземането на ** **
ЕАД към ответника е прехвърлено с всички привилегии и обезпечения /вкл.
главница, лихви и такси/. Настоява се за уважаване на исковете. Претендират се
съдебни разноски.
Ответникът
В. А., чрез процесуалния си представител, в хода на устните състезания моли
като неоснователни и недоказани, предявените искове да бъдат отхвърлени по
подробно изложени съображения. Поддържа възраженията си по отговора, относно
липсата на валидно уведомяване за цедиране на вземането от страна на **та,
респ. на цедента.
Съдът, като обсъди доводите на страните
и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорно, че по
силата на Договор за кредит за стоков кредит от 23.02.** г. „** **” ЕАД е предоставила на ответника В. А., в качеството
на кредитополучател, кредит в размер на 2528.00 лв., със срок за издължаване 16
месеца, считано от неговото усвояване. Уговорено е, че всяка месечна
погасителна вноска е в размер на 206.80 лв., а последната изравнителна вноска е
фиксирана на 18.06.2016г., когато изтича срока на договора. Уговорено е
редовната главница по кредита да се олихвява с фиксиран лихвен процент 40.29% годишно, или 0.1119% дневно. Към датата на
сключване на договора, общата дължима сума
при параметрите, залегнали в договора е 3286.51 лв., платима по
съгласувания между страните погасителен план.. Не се спори, че в изпълнение на
поетите с договора задължения, **та е предоставила отпуснатия кредит по сметка IBAN *** В.С.А.. С
подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
приема Общите условия за предоставяне на стокови кредити, които съставляват
неразделна част от договора /л.11/.
Съгласно чл.12.2 от ОУ, при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта /л.20/.
Представен и приет като
доказателство по делото е Договор за
покупко – продажба на вземания/цесия/ от 25.01.2016 г. /л.26-30/, от който е
видно, че „** **” ЕАД, от една страна
като Цедент, е прехвърлила и продала на „Д.К.” АДСИЦ, в качеството на купувач /цесионер/
вземанията по просрочени кредити, вкл. и вземането по процесния договор, заедно
с всичките им принадлежности и изтекли лихви, подробно индивидуализирани по
основание и размер в приемо-предавателен протокол /т.2.1 и т.2.2/. По силата на
т.5.4 от Договора за цесия, продавачът се съгласява да упълномощи изрично купувача, от негово име да изпраща
писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, като за целта
снабди купувача със съответното пълномощно /л.29/.
Към цесионния договор е приложено пълномощно, по силата на което ** ** ЕАД е
упълномощила „Д.К.” АДСИЦ /л.34/ с правата да уведоми от името на **та всички
длъжници по вземанията по кредити, които **та е цедирала с Договор за покупко-
продажба на вземания от 25.01.** г., като за извършената цесия пълномощникът има право да подпише писмените
съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името на **та до длъжниците по прехвърлените
вземания, описани в приемо-предавателния протокол към Договора за цесия.
От представеното на
л.33 по делото преводно нареждане от 09.02.2016г. се установява, че уговорената
цена в договора за цесия в т.3.1 е заплатена от страна на цесионера на цедента,
с което е настъпил прехвърлителния ефект на договора за покупко-продажба на
вземания от 25.01.2016г.
От приложения на
л.31-32 приемо-предавателен протокол от 09.02.2016г. /неразделна част от
договора за цесия/ се установява, че сред цедираните вземания изрично е
отразено и включено вземането на ** ** ЕАД срещу длъжника В.С.А., произтичащо
от сключения между тях договор за стоков кредит №** от 23.02.**г., като са
посочени трите имена, ЕГН на длъжника, датата на разрешаване на кредита,
размера му, размера на непогасената част от задължението му към датата на
съставяне на протокола, с посочване размера на дължимата главница, наказателна
и договорна лихва, както и дължимата цена за закупуване на вземането.
С уведомително писмо, адресирано от
** ** ЕАД до длъжника В. С. /л.35/, **та е уведомила ответника за настъпилото
прехвърляне на вземанията /цесия/ по договора за цесия от 25.01.**г., като в
писмото липсва посочена дата на съставяне на уведомлението, както и данни за
получаване на писмовната пратка от адресата. В писмото е изложено, че вземането
на **та срещу ответника в неговата цялост е прехвърлено на „Д.К.” АДСИЦ, като
от получаване на писмото дружеството се счита за негов кредитор. Наред с това,
ответникът е уведомен, относно общия размер на задълженията по договора и е
поканен да преведе дължимите суми в размер на 3306.71 лв. /главница, лихви и
такси/ по посочената в уведомлението банкова сметка.
От приложеното ч. гр. д №724 по
описа РС-Д. за 2017год. се установява, че по повод заявление, подадено от цесионера
„Д.К.” АДСИЦ е издадена Заповед №373 от 06.03.2017
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която съдът е
разпоредил длъжникът В.С. да заплати на
заявителя, следните суми: главница в размер на 2391.93 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 01.03.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 859.57 лв.; 55.21 лв.,
както и разноски по делото: внесена държавна такса в размер на 66.13 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
В
законния двуседмичен срок по чл.414, ал.2 от ГПК от получаване на заповедта
/28.03.2017г./, длъжникът е подал писмено възражение вх. №6086/10.04.2017г., с
което е оспорил вземането с твърдения за недължимост. По този повод с
Разпореждане от 18.04.2017г. заповедният съд е указал на заявителя възможността
в едномесечен срок от съобщението, да предяви иск за установяване на вземането
си по отношение възразилия длъжник, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване
на установителен иск е получено от ищеца на 12.05.2017 г., като ищецът е
упражнил правото си на иск и в рамките
на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване
на вземането си със СПН.
На основание чл.195 от ГПК по делото
е реализирана съдебно-счетоводна експертиза /л.89-94/, като съгласно заключението,
кредитът за текущо потребление по Договор от 23.02.** г. между В.А. и „** **”
ЕАД е усвоен на 23.02.** г. в размер на 2528.00 лв. по сметката на длъжника.
Посочено е, че по сметката са постъпили и са извършени погашения в размер общо
на 207.00 лв, от които са платени 206.80 лв. на 21.03.**г. и 0.20 лв. на 18.04.**г.
Със сумата от 207 лв. са платени главница в размер на 136.07 лв., дължима по
погасителен план на 18.03.**г. и лихва в размер на 70.37 лв., дължима на същата
дата. От втората вноска е погасена само част от лихвата в размер на 0.56 лв. В табличен
вид /таблица №2-л.92/ в констативната част на експертизата, е посочено по дати и
основания какви задължения са погасени. Остатъкът от задължението към датата на
цесията /25.01.2016г./ е главница в размер на 2391.93 лв., а договорната
/възнаградителна/лехва е в размер на 859.57 лв. за периода от 18.04.**г. до
23.06.2016г. вкл. и 51.85 лв. – наказателна лиха за периода от 07.05.**г. до
25.01.2016г. вкл., или общо 3303.35 лв., а в приемо-предавателния протокол от
09.02.2016г. дължимата сума от В. С. е 3306.71 лв., от които: 2391.93 лв.,
859.57 лв. – възнаградителна лихва и 55.21 лв. – наказателна лихва /явява се
разлика от 3.36 лв. по отношение размера на наказателната лихва, претендиран с
ИМ и установен от вещото лице/. След датата на цесията няма извършени плащания
от страна на ответника.
Съдът кредитира заключението по
ССчЕ като обективно и безпристрастно и неоспорено от страните.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са искове с правна
квалификация по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК, чл.4 от ЗПКр, чл.86 от ЗЗД /положителeн установителен иск/, за установяване със СПН, че в
полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в претендирания размер -
предмет на заповед №373 от 06.03.2017г.,
издадена по ч. гр. д. №724/2017г. по описа на РС-Д., която длъжникът /ответник
в исковото производство/ е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
След анализ на
събраните по делото доказателства съдът приема, че между „** **” ЕАД и
ответника В. С. са възникнали правоотношения по договор за стоков кредит по
смисъла на чл.4 от ЗПкр. По силата на Договор за стоков кредит от 23.02.**г., **та е предоставила на ответника кредит в
размер на 2528.00 лв., при договорените между страните условия, който кредитополучателят
е усвоил в рамките на уговорения срок.
Впоследствие, между „”** **” ЕАД и ищеца „Д.К.” АДСИЦ е възникнало
валидно правоотношение по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 25.01.2016г. и подписан Приемо-предавателен протокол от 09.02.2016г., по
силата на който вземането по договора е преминало върху ищцовото дружество с всички привилегии,
обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви.
От страна на ответника са релевирани възражения, че договорът за
цесия не е произвел действие спрямо него, тъй като не е бил надлежно уведомен нито
от цедента, нито от цесионера за извършеното прехвърляне.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземане има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
В конкретния случай по делото е представено
писмено уведомление от **та до В. С. /по което няма приложено известие за
доставянето му, от което да е видно, че ответникът лично е получил книжата/. С
оглед изложеното, съдът намира, че не е налице съобщаване на цесията от **та,
нито от ищеца, в качеството му на пълномощник на **та - прехвърлител на
вземането до момента на получаване на исковата молба по настоящото дело.
Действително, при действието на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие
спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато бъде съобщено на
последния от предишния кредитор. От тук следва, че с правно значение е
единствено съобщението, извършено от стария кредитор, но не и това, което е
извършено от цесионера./В този смисъл е
налице непротиворечива практика на ВКС / ТР №142 – 7 от 11.11.1954 на
ОСГК, Решение №123 от 24.06.2009 г. на
ВКС по т.д.№12/2009г.,II т. о., ТК, Решение №150 /2009 г., І г.о. и др./
Съдът намира, че доколкото уведомяването
не е лично и непрехвърлимо право, то по силата на чл.36 от ЗЗД не е налице
законова пречка да бъде извършено чрез пълномощник, какъвто в случая се явява
цесионера „Д.К.” АДСИЦ. Настоящият
състав счита, че с действията по уведомяване, извършени от цесионера, по силата
на изрично овластяване от цедента, по никакъв начин не са осуетени целите,
насочени към защита на длъжника срещу ненадлежното изпълнение на лице, което не
е носител на вземането. По изложените по–горе съображения, съдът намира възражението на ответната страна за ненадлежно съобщаване на цесията за
неоснователно, като приема, че цесията на процесното вземане е породила
своето действие по отношение на
ответника с получаването от последния на исковата молба и приложенията към нея
на 05.07.2017г. /л.42/. В решение №137/02.06.** г. на ВКС по гр.д.№5759/2014
г., постановено по реда на чл.290 от ГПК е указано, че няма пречка предишният
кредитор да упълномощи новия кредитор да уведоми длъжника за цесията като негов
пълномощник. В същия смисъл са и Определение №602 от 29.10.** г. по т.д.№27/**
г., ІІ т.о. на ВКС и Определение №213 от 16.03.2016 г. по т.д.№1745/** г. на
ВКС, ІІ т.о.
Към момента на
подаване на заявлението – 01.03.2017г., срокът на договора за стоков кредит е
изтекъл /последната вноска е била с падеж 18.06.2016г./. В случая не сме
изправени пред хипотезата, **та да има задължението да уведоми длъжника за
настъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението. С падежа
на последната вноска, възникналите задължения по процесния договор са били вече
изискуеми, поради настъпил краен срок.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че ищецът е доказал всички факти, относими към настъпването на
изискуемостта на кредита и размера на вземанията по него, и предвид правилото
за разпределение на доказателствената тежест доказаните факти следва да се
считат за осъществени, като за ищеца настъпват благоприятните правни последици
от това. Тъй като по делото е установено, че длъжникът е уведомен за
настъпилата цесия с получаване на препис от исковата молба, както и, че към
момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК, срокът на договора
е изтекъл, а и от заключението на вещото лице се установи размера на вземанията,
като за разликата от 3.36 лв. по отношение размера на наказателната лихва,
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан, съдът намира, че са налице
предпоставките за уважаване на предявените положителни установителни искове.
Предвид гореизложеното, подадените от ”Д.К.” АДСИЦ,
в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на „** **” ЕАД против В.А. искове с правни основания чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.124, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД - за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания на ищеца (като правоприемник-цесионер на „** **" ЕАД-цедент), за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 06.03.2017г. по
ч. гр. дело № 373/2017 г. на PC - Д., произтичащи от
Договор за стоков кредит от 23.02.**г., сключен с „** **" ЕАД, а именно: 2391.93 лв., представляваща главница по неизпълнено
задължение по договор за стоков кредит от 23.02.**г., цедирано от ** ** ЕАД на
„Д.К.” АДСИЦ, съгласно договор за продажба на вземания от 25.01.2016г. и
Приложение №1 към него, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.03.2017г. – датата на
постъпване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, 859.57 лв., представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 18.04.**г. до 23.06.2016г., 51.85
лв. - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за периода от 07.05.**г.
до 25.01.2016г., вкл., както и 66.13 лв.
– съдебно деловодни разноски в заповедното производство за държавна такса и
150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, като основателни и доказани, следва
да бъдат уважени, а за разликата от 3.36 лв. по отношение размера на
наказателната лихва /претендирани 55.21 лв. с ИМ, установени по размер от
вещото лице 51.85 лв./, искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на настоящото исково производство, на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ
размер на 579.55 лв,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК /л.97/, от които: 300.00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, 129.55 лв. – държавна такса /л.8/ и 150.00 лв. – депозит за
вещо лице по ССчЕ /л.68/.
Мотивиран от горните съображения
,съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл.124, ал.1 от ГПК, чл.4 и сл. от Закона за потребителския
кредит и чл.86, ал.1 от ЗЗД., че В.С.А., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ НА „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., **,
бул. „Х.К.” №**, представлявано от Г.А.Г.– изп. директор, следните суми: 2391.93 лв. /две хиляди триста деветдесет
и един лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща главница по
неизпълнено задължение по договор за стоков кредит от 23.02.**г., цедирано от **
** ЕАД на „Д.К.” АДСИЦ, съгласно договор за продажба на вземания от
25.01.2016г. и Приложение №1 към него, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.03.2017г. – датата на постъпване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда, 859.57 лв.
/осемстотин петдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, дължима за периода от 18.04.**г. до 23.06.2016г., 51.85 лв. /петдесет и един лева и осемдесет
и пет стотинки/ - наказателна лихва, начислена върху просрочените суми за
периода от 07.05.**г. до 25.01.2016г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск за наказателната лихва за горницата от
постановените 51.85 лв. до претендираните 55.21 лв., т.е. за разликата от 3.36
лв.
ОСЪЖДА В.С.А., ЕГН
**********,***, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр.С., **, бул. „Х.К.” №**, представлявано от Г.А.Г.– изп.
директор, сторените по делото разноски в общ размер на 579.55 лв. /петстотин седемдесет
и девет лева и петдесет и пет стотинки/, от които 300.00 лв.
–юрисконсултско възнаграждение, 129.55 лв. – държавна такса /л.8/ и 150.00 лв.
– депозит за вещо лице по ССчЕ /л.68/.
ОСЪЖДА
В.С.А., ЕГН **********,***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.К.” АДСИЦ, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр.С., **, бул. „Х.К.” №**, представлявано
от Г.А.Г.– изп. директор, сторените по ч. гр. д. №724/2017г. по описа на ДРС
разноски в размер на: 66.13 лв. /шестдесет
и шест лева и тринадесет стотинки/ – съдебно деловодни разноски в заповедното
производство за държавна такса и 150.00
лв. /сто и петдесет лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Д.ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис
от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: