Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.03.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 15810 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Н.П.К.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответното дружество сумата
от 5480,72 лв., представляваща стойността на допълнително начислена
електроенергия за периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. след извършена
корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен № *** и
клиентски № ***, за която сума е издадена фактура № ***г. от „Е.П.” АД.
По твърдения в исковата молба, на
27.10.2008 г. ищецът е придобил чрез договор за покупко-продажба собствеността
върху недвижим имот в гр. Варна, за който при „Е.П.“ АД е разкрита партида с
абонатен № *** и клиентски № ***, като е заявил промяна в титуляря на партидата
на 04.09.2018 г. и е получил нов клиентски № ***, а абонатният номер е останал
непроменен. На 07.10.2019 г. е спряно електрозахранването в жилището му поради
неплащане на сумата от 5480,72 лв., за която е издадена фактура № ***г. от
ответното дружество след корекция на сметката за електроенергия за минал период
– от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г. Ищецът счита, че не дължи въпросната сума.
Оспорва да е извършена техническа проверка в процесния обект, респ. на СТИ,
отчитащо потреблението в него, както и формата и съдържанието на съставения в
тази връзка констативен протокол. Намира, че периодът на корекцията и размерът
на начислената сума са неясно определени и ответното дружество е приложило
корекционната процедура без да има основание за това. Оспорва да е потребил реално ел. енергията в посочения период. Отделно
поддържа, че СТИ са собственост на преносното предприятие и негово е
задължението да поддържа електромерите в изправност, като отрича да е
манипулирал измервателния уред.
По изложените съображения по същество моли за
уважаване на предявения иск и претендира сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Р.С., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Е.П.“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост на предявения иск. Твърди, че ищецът няма правен
интерес от предявяването на иска, тъй като обектът, за който е начислена
процесната сума, е с административен адрес в гр. Варна, ул. ***, който се
различава от този, отразен в титула му за собственост – гр. Варна, ул. ***,
както и понеже титуляр на партидата е С.И.К., а не ищецът или неговия праводател о.и.б.. В условията на евентуалност – в случай
че съдът приеме иска за допустим, оспорва неговата основателност. Поддържа, че
процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от
абоната електрическа енергия, дължима на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че при извършена на 13.08.2018 г.
от служители на „Е.С.“ АД техническа проверка на електромера са направени
замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в регистър 1.8.3. и
1.8.4. има показания, които не са визуализирани на дисплея и съответно не са
отчетени и заплатени от абоната. Средството за търговско измерване е
демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен
протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при
софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на измервателния уред
и констатирано наличие на преминала енергия по трета и четвърта тарифа, която
не е визуализирана на дисплея. Със становище от 26.08.2019 г. на „Е.С.“ АД е
установено точното количество ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. и
1.8.4. - общо 29240 кВтч, което е остойностено в
размер на 5480,72 лв. с издадената от ответника фактура. Твърди, че абонатът е
уведомен за извършената техническа проверка и фактурираната сума с писма,
изпратени му от „Е.С.“ АД и от „Е.П.“ АД. Счита, че е налице хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ и са осъществени всички предпоставки за приложение на
корекционната процедура.
По тези аргументи моли
за прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на
предявения иск и претендира направените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответникът,
чрез процесуалния му представител адв. В.М., поддържа
и в открито съдебно заседание. Представя и списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 109, том V, рег. № 9629, дело № 788 от 2008 г. (л. 10) се
установява, че на 27.10.2008 г. ищецът Н.П.К., в качеството му на купувач, е
придобил от о.и.б. – продавач, правото на собственост върху апартамент № 19,
находящ се в гр. Варна, ул. ***, вх. 3, ет. 4.
Видно от приобщеното заявление № 4929802/04.09.2018 г.
(л. 59), Н.П.К. е заявил пред „Е.С.“ АД желанието си за промяна в титуляря на
партидата по отношение на съществуващ
обект с клиентски № *** и абонатен № ***, представляващ апартамент № 19 в гр. Варна,
ул. ***, който досега се е използвал от С.И.К.. В заявлението е отразено, че е
представен документ за собственост - нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № *** г., и е вписан нов клиентски номер ***. Документът е
подписан от заявителя и от служител на електроразпределителното дружество, като
е заявено и пред „Е.П.“ АД със същия входящ номер (л. 61).
От страна на ищеца е ангажирана и покана-предизвестие,
изходяща от ответника и адресирана до С.И.К., в която е посочено, че при неплащане
на дължимата сума от 5480,72 лв. в срок до 27.09.2019 г. ще бъде пристъпено към прекъсване на снабдяването с електрическа енергия
(л. 19).
От
съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 11189179
от 15.12.2016 г. (л. 46) се установява, че на посочената дата е подменен
монтираният електромер в обект с абонатен № *** и клиентски № ***, находящ се в гр. Варна, ул. ***, с ново СТИ с фабричен
номер 1114021666891147 с нулеви
показания на регистрите, отчитащи нощна и дневна тарифа, без данни за
показанията по останалите регистри. В протокола е отбелязано, че проверката е
извършена в присъствието на Ивелин Бойков Боев (син), който е подписал
документа, наред със служителите на „Енерго-Про Мрежи“ АД.
Видно от констативен
протокол № 1104870/13.08.2018 г. (л. 31), на 13.08.2018 г. служители на „Е.С.“
АД са извършили техническа проверка на електромер със същия фабричен номер, при
която измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви показания по дневна
и нощна тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите, извършили
проверката, и от двама свидетели.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1954/26.08.2019
г. (л. 33), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер. В
протокола е посочено, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната му
схема и наличие на преминала енергия по тарифи Т3 и Т4, които не са
визуализирани на дисплея. Отбелязано е, че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическата енергия.
Въз основа на установените от метрологичната
експертиза обстоятелства на 26.08.2019 г. е съставено становище от „Е.С.“ АД (л.
35) за начисление на електрическа енергия в размер на 29240 кВтч
за периода от 14.08.2017 г. до 13.08.2018 г., в което е посочено, че корекцията
е извършена на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е
установено точното количество неотчетена ел. енергия.
За стойността на служебно начислената електроенергия,
възлизаща в размер на 5480,72 лв., от страна на „Е.п.“ АД е издадена процесната фактура № ***г. (л. 36). Във фактурата е
отразено, че се отнася до обект № ***, клиентски № ***, с адрес на обекта: гр.
Варна, ул. ***, като получател на счетоводния документ е С.И.К. със същия адрес.
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на „Е.С.“
АД и „Е.П.“ АД до С.И.К. са изпратени писма, съответно от 27.08.2019 г. и
28.08.2019 г. (л. 38 и 39), които няма данни да са получени от адресата (л. 40
и 41).
Видно
от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел. енергия през
последните 12/24/36 месеца (л. 42) и извлечение за фактури и плащания към дата 25.10.2019
г. (л. 43), за периода 14.08.2017 г. -
13.08.2018 г. по партида с клиентски № *** са начислени 29240 кВтч
ел. енергия на стойност 5480,72 лв.,
която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-електротехническа експертиза (л. 62) се установява, че към датата на
извършване на проверката процесният електромер е бил в срок на метрологична
годност. Според експерта показанията, записани в регистър 1.8.3
и 1.8.4, не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието на
данни в тези регистри води до извод за нарушение на нормалната работа на
измервателния уред, което се дължи на неправомерно вмешателство в програмата му
за параметризация и по-точно в тарифната схема, а не
е резултат от хардуерно вмешателство или промяна в схемата на свързване. Според
вещото лице направените изчисления за остойностяване на определената за
доплащане ел. енергия са математически точни. При изслушването на вещото лице
по реда на чл. 200 ГПК инж. Л.Б. пояснява, че не е възможно да се установи кога
е започнало натрупването на ел. енергия в невизуализираните регистри, нито в
кой часови диапазон е отчетено потреблението.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
От събраните писмени
доказателствени средства се установява, че ищецът е придобил правото на
собственост върху процесния обект на потребление с абонатен № *** на 27.10.2008 г., която дата предхожда периода на корекцията (14.08.2017 г. - 13.08.2018 г.), поради
което същият се явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката и
потребител на електрическа енергия за битови нужди съгласно чл. 4, ал. 1 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД,
одобрени с решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. За този именно абонатен
номер е подадено впоследствие заявление от 04.09.2018 г. за промяна в титуляря
на партидата – С.И.К., фигурираща при ответното дружество с клиентски № ***,
променен с нов клиентски № *** на името на ищеца Н.П.К., а абонатният номер,
индивидуализиращ обекта, е останал непроменен. Във връзка с инициираната
промяна ищецът се е легитимирал като собственик на имота с посочения абонатен
номер и отразен адрес в гр. Варна, ул. ***, ап. 19, въз основа на нотариалния
акт за покупко-продажба от 2008 г., като заявлението му е прието и е вписан
новият клиентски номер, поради което разминаването в административния адрес на
обекта, отразен в информационната система на ответника, и този, посочен в
титула за собственост на ищеца, е ирелевантно. Процесната
фактура, вземането по която се оспорва с предявения отрицателен установителен
иск, е издадена за същия обект с абонатен № *** и клиентски № ***, което
обуславя и правния интерес на ищеца от търсената защита, респ. неговата активна
процесуална и материалноправна легитимация.
Последната не се разколебава от факта, че към периода на корекцията не е променен
титулярят на партидата при ответното дружество, съответно че получател на
фактурата е предишен собственик, тъй като длъжник за цената на
електроенергията, доставена след прехвърлянето на правото на собственост върху електроснабдения имот, е новият собственик, какъвто именно
се явява ищецът Н.К. (така – решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 439/2018 г., III г.о.). По изложените съображения
съдът намира, че предявеният иск е допустим, а възраженията на ответника в
обратна насока – неоснователи.
С оглед вида на търсената защита, доказателствената тежест в процеса се
носи от ответника, който следва да установи, при условията на главно и пълно
доказване, че претендираната от него сума по процесната фактура е дължима. Ответното
дружество поддържа, че вземането му е възникнало след извършена по реда на чл. 50
ПИКЕЕ корекция на цената за реално доставена и консумирана от абоната (ищец) електроенергия
за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника да извърши въпросната корекционна процедура.
Поради спецификата на
обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по
производство, внос и износ, пренос, разпределение и търговия с електрическа
енергия, същите са нормативно регламентирани, като една от основните цели на правната
уредба е създаването на предпоставки за качествено и сигурно задоволяване
потребностите на обществото от електрическа енергия и гарантиране защитата на
живота и здравето на гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на
доставките, интересите на потребителите и националните интереси (арг. от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за
енергетиката).
В съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините
и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда,
че ПИКЕЕ се приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия.
С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено и допълнително
изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа
енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция
по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на
ответното дружество да извърши корекция на сметката на абоната за минал период,
следва да е доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия
съгласно нормативно установени в правила за измерване на количеството
електрическа енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената
корекция по предвидения в общите условия начин.
Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 -
членен състав, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г. На
основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК,
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на
съдебното решение. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими
към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка, констатирала
неточното измерване на електромера, е извършена на 13.08.2018 г., тоест след
тяхната отмяна.
Действие към
посочената дата имат само нормите на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, които регламентират
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде установено наличието на тези
предпоставки обаче, обуславящи възможността за извършване на корекцията, както
и конкретната процедура, не са регламентирани в действащите към момента на
проверката ПИКЕЕ, нито в друг нормативен източник.
Доколкото липсва
изискуемият нормативно установен ред за извършване на корекционни процедури (в
това число правила кога, къде, през какъв период, и в присъствието на кои лица
следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване, кой е
компетентният орган да ги извърши и в какъв акт следва да обективира извършените
действия и констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на
релевантните факти е недопустимо приложението на общите правила за доказване,
предвидени в ГПК, предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на
отношенията между доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения действащите към момента на извършване на проверката разпоредби на ПИКЕЕ,
в това число и чл. 50 от Правилата, на който се позовава ответникът, на
практика са неприложими, а извършените въз основа на тях корекционни процедури
- незаконосъобразни.
Не са налице и
предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя по реда
на ЗЗД, тъй като не е установено при условията на пълно и главно доказване
реалното потребление на служебно начисленото количество електроенергия в
периода на корекцията. Поради липсата на данни за
началния момент, от който електромерът, параметризиран
за двутарифен отчет, е започнал да отчита потребената
енергия в трета и четвърта тарифа, не може да бъде установено и обстоятелството
дали показанията в невизуализираните регистри са натрупани след монтирането на
СТИ в обекта. Подобен извод не може да бъде направен и от протокола за първоначален
монтаж на електромера, тъй като в същия не са отразени показанията на въпросните
регистри 1.8.3. и 1.8.4. към датата на монтажа.
По изложените
мотиви съдът намира, че процесната сума е недължима от абоната, респективно
предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде
уважен, като бъде прието за установено, че ищецът не дължи на ответното
дружество сумата от 5480,72 лв., начислена по процесната фактура.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 819,23
лв., от които 219,23 лв. за държавна такса и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото
– договор за правна защита и съдействие от 20.09.2019 г. (л. 9), ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой.
Съобразно
изхода от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Н.П.К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ
на ответника „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 5480,72 лв. (пет хиляди
четиристотин и осемдесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща
стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 14.08.2017 г.
до 13.08.2018 г. след извършена корекция на сметката на абоната за обект на
потребление с абонатен № *** и клиентски № ***, за която сума е издадена
фактура № ***г. от „Е.П.” АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.П.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата
от 819,23 лв. (осемстотин и деветнадесет лева и двадесет и три
стотинки) за сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: