РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд двадесет и девети
състав
На
трети октомври
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния
състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №3441 по
описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на „Б.Ф.” ООД против Наказателно
постановление №КХ-058/10.07.2019г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „Б.Ф.” ООД е наложено в пункт първи
административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48 ал.2 от Закона за храните
и в пункт втори административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48 ал.2 от Закона за
храните.
В жалбата си жалбоподателят оспорва
фактическата обстановка, моли наказателното постановление да бъде отменено.
В
съдебно заседание въззивникът
редовно призован не се
явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.
Представител
на въззиваемата страна, издала
НП, редовно призован се явява и оспорва жалбата.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
При
извършена инспекция на 18.06.2019 г. в 14:30 часа, в обект- бирария „Черната
овца", стопанисван „Б.Ф." ООД, ***, регистриран с Удостоверение за
регистрация №15798/23.11.2016 г., като търговец, установих следните нарушения: „Б.Ф."
ООД, с управител Радостин Стефчов Добрев, не е
осигурила възможност за проследяване на храните на всеки етап от преработката
им, като в обекта са установени храни без да са етикетирани и маркирани, както
следва: Орехи-1.500кг, соев гранулат-3 кг, крутони-5.110 кг, питки-40 бр. Фирма
„Б.Ф." ООД, с управител Радостин Стефчов Добрев,
не поддържа необходимия температурен режим в хладилните камери: В хладилна
камерата за охладени суровини, измерената с калибриран термометър температура в
момента на проверката е /+18°С/, при норма /0 +4°С и +6°С /. В нея се
съхраняват млечни продукти /сирене и кисело мляко/, при норма за съхранение на
същите съответно до / +4°С /и /+ 6°С/.
За
констатациите си служителите от ОДБХ съставили акт за установяване на административно нарушение,
въз основа на който е издадено
атакуваното наказателно постановление. Актосъставителят квалифицирал нарушението
като такова по
т.1- чл.21а, ал.3 от Закона за
храните, по т.
2- чл.2 от Наредба 1от
26.01.2016 г. за хигиената на храните, във
връзка с приложение II, гл. IX, параграф 5 от Регламент 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета относно хигиената на храните Актът
за административно нарушение бил връчен
надлежно на въззивника.
В
съдебно заседание бе разпитана свидетелката Д. П.,
чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно
и обективно.
До
разпит бе допуснат свид. В. Киров управител на
провереното заведение. Съдът кредитира и неговите показания.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от легитимен
субект , поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество се преценява като неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-
от Директора на
ОДБХ-Варна, съгласно правомощията му по Закона за храните.
В хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво да се защитава. Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при постановяване на постановлението и по никакъв начин не е накърнено правото на
защита на жалбоподателя, което същия е упражнила с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за
нарушенията са индивидуализирани. В тази връзка съдът не споделя доводите за
допуснати процесуални нарушения.
Правилно е бил приложен материалния
закон след като е било констатирано нарушение на чл.21а ал.3 от ЗХ. Съгласно
посочената за нарушена правна норма производителите и
търговците на храни са длъжни да осигурят възможност за проследяване на храните
и на всички други вещества, предназначени за влагане или за които се
предполага, че ще бъдат вложени в храни, на всички етапи на производство,
преработка и дистрибуция, като за целта: изискват и съхраняват информация за всеки свой
доставчик на храни, на животни, отглеждани с цел производство на храни, и на
вещества, предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат
вложени в храни; съхраняват информация за производителите и търговците на
храни, на които те са доставили своите продукти. За изпълнение на изискванията
на ал. 1 производителите и търговците етикетират и/или маркират храните по
начин, който улеснява проследимостта им. Това в
конкретния случай не е било спазено от жалбоподателя. Организацията на работа в
обекта е ирелевантна, следвало е да обекта да работи
съгласно изискванията на закона. Извършването на нарушението се потвърждава от
показанията и на двамата разпитани свидетели.
Правилно административнонаказващия
орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушение по чл.2 от Наредба №1/ 26.01.2016г. относно
хигиената на храните. Съгласно посочената за нарушена разпоредба -Производителите
и търговците на храни, включително лицата, които осъществяват първично
производство на храни и свързани с това производство дейности, са длъжни да
спазват хигиенните изисквания към първичното производство на храни, обектите за
производство и търговия с храни и условията за производство и търговия с храни,
регламентирани в Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 29 април 2004 г. относно хигиената на храните (ОВ, специално българско
издание, 2007 г., глава 13, том 44). В тази
връзка съдът намира, че жалбоподателят е правилно наказан и е осъществил
нарушението описано в НП.
Правилно е била приложена и в двата пункта санкционната
норма. Разпоредбата на чл.48, ал.2, вр.
с ал.1 от ЗХ предвижда налагането на имуществена санкция, когато нарушението е
извършено от ЮЛ или ЕТ в размер от 1000 лв. до 2000 лв. На въззивникът
е било наложено наказание в минимален размер, като е взета предвид разпоредбата
на чл.12 от ЗАНН, която визира че административните наказания се налагат с цел
да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и за това трябва да се съобразяват всички отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Това е било сторено от административно-наказващият орган, който
е наложил санкция в минималния предвиден в закона размер, регламентиран в чл.48
ал.1 от Закона за храните.
Не следва да се обсъждат въпросите за вината в настоящия казус,
тъй като в конкретния случай субект на отговорността не е физическо лице, за да
се обсъждат въпросите за вината при извършване на нарушението, а се касае до
налагане на имуществена санкция на ЮЛ съобразно чл.83 от ЗАНН. Отговорността по
ЗАНН на юридическите лица и ЕТ е своеобразна обективна отговорност и не би
могъл да се обсъжда въпросът за вината, тъй като никое юридическо лице или
едноличен търговец не може да прояви вина в поведението си, доколкото това е
присъщо само на физическите лица, притежаващи съответната правоспособност и
дееспособност. Още повече, че правната уредба на административно -
наказателната отговорност за нарушенията на законодателството, установена в
чл.48, ал.2 от ЗХ е специална по отношение на общата уредба на
административно-наказателната отговорност по ЗАНН. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Следвало е жалбоподателят да има дължимото по
закон поведение. Същият не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
В конкретния случай съдът не намира основания да
приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. С
оглед на обстоятелството, че нарушението касае предлагането на
хранителни продукти, при което се създава реален риск за здравето на хората,
съдът намира, че не може в настоящия казус да се приеме деянието като маловажен
случай. Това води до извод, че извършеното от въззивникът
нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
останалите нарушения от този вид.
Предвид
изложеното съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е постановено
в съответствие с разпоредбите на закона, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№КХ-058/10.07.2019г. на Директора на ОДБХ-Варна, с което на „Б.Ф.” ООД е наложено в пункт първи
административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48 ал.2 от Закона за храните
и в пункт втори административно наказание “Имуществена
санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.48 ал.2 от Закона за
храните.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :