Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /18.12.2020г.
гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На четиринадесети декември 2020
година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕН
СТОЙЧЕВ
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Жоржета Христова
като разгледа
докладваното от съдията Милен Стойчев в.гр.д.№272 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ”Енерго-Про Продаж-би” АД-гр.Варна, ЕИК *********, действуващо чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. М. против решение №94/01.09. 2020г., постановено по гр.д.№660/2019г. на Районен съд-Попово, с което на осн.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на дружеството е установено, че ищецът Н.Д.Н. *** не му дължи сума в размер на 3 626.06 лв. по фактура №**********/20.06. 2019г., представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода от 02.05.2019г. до 01.06.2019г. за обект в с.Ковачевец, общ.Попово, с абонатен №**********, като на ищеца са присъдени направените по делото разноски в размер на 145.04лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и отхвър-ляне на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК процесуалният представител на въззиваемата страна-адв.Р.К. *** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата 3 626.06 лв. по фактура №**********/20.06. 2019г.,
представляваща цената на ползвана ел.енергия за периода от 02.05.2019г. до
01.06.2019г. за обект в с.Ковачевец, общ.Попово, с або-натен №**********, е обоснован с
обстоятелствата, че начисленото количество не съответства на действително
потребеното.
С писмен отговор в срока и
по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва иска с възражение, че отчитането
на потребената през посочения едномесечен период ел.енергия е направено в съответ-ствие
с нормативните изисквания.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Ищецът е потребител на енергийни
услуги относно жилищен имот в с.Ковачевец, общ.Попово, с абонатен №**********,
като за периода 02.05.2019г.-01.06.2019г.
му е издадена фактура №**********/20.06.
2019г. за консумирано количество ел.енергия в размер на 14004 квтч дневна
и 3358 квтч нощна енергия, на стойност 3 626.06 лв.
От назначената по делото техническа
експертиза се установява, че отчитането на консумираната от абоната
електроенергия се извършва визуално от инкасатор (или от абоната при самоотчет), като информа-цията се въвежда ръчно в терминално
устройство, синхронизирано онлайн със сървъра, като данни за консумираната през
процесния период електроенергия не могат да бъдат извлечени от паметта на
електромера, тъй като същите са записват с натрупване.Количеството
електроенергия по фактурата е разлика между стари и нови показания, но предвид
харак-теристиките
на обекта-къща
с двор, такъв обем потребление е невъзмо-жен за едномесечния период от
02.05.2019г. до 01.06.2019г., тъй като за посочената консумация са необходими
102 денонощия и то при макси-мално натоварване.
При тези обстоятелства, посоченото
задължение на потребителя не е установено по категоричен и несъмнен начин, в
който смисъл е и регламентацията по чл.13, т.2 от Директива 2006/32/ЕО на ЕП и
Съвета от 05.04.2006г., изискваща изготвянето на сметките на потребителите да е
въз основа на реалното енергийно потребление.Още повече, в периода 02.07.2018
г. - 02.07.2019 г. средното месечно потребление за абоната е на стойност около
54.75 лв.Липсата
на предпоставките за ангажиране на договорната отговорност на потребителя за
начисленото от ответника количество ел.енергия е достатъчно за уважаване на
предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимост на сумата 3 626.06
лв. и без да се изследват останалите доводи на страните.
Предвид горното, посоченото вземане на ответника спрямо ищеца не съществува,
предявеният установителен иск е основателен, обжалва-ното решение на районния
съд е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва
да бъде потвърдено.
Разноски от въззиваемата страна не са претендирани и не следва да се
присъждат.
Въз
основа на изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №94/01.09. 2020г., постановено по
гр.д.№660/2019г. о
описа на Районен съд-Попово, на осн. чл.271, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.