Р Е Ш Е Н И Е
Номер 22.04.2019г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На петнадесети април Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от
съдията гр.д. №05713 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу В.Т.Г., с адрес: ***, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1473,25лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., сумата от 286,90лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014г.- 25.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът В.Т.Г. е подал отговор чрез особения си представител адв. М., с който е оспорил исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът възразява, че няма доказателства за наличие на облигационна връзка между страните по делото.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
В настоящия случай от съвкупната преценка на всички приети по делото писмени доказателства: удостоверение от Община П., Дирекция “Местни приходи”, както и приложената към него данъчна декларация, подадена от ответника, и Нотариален акт №85/25.08.1993г. на нотариус към ПРС е видно, че ответникът е собственик на процесния имот за процесния период.
Съдът намира, че ответникът, като собственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.
В съдебно заседание на ПРС от 11.03.2019г. ответникът е заявил, че не оспорва размера на исковете, така както се претендират по петитума на исковата молба, поради което и съдът е определил като безспорно между страните и съответно, ненуждаещо се от доказване, че в процесния апартамент е доставена топлинна енергия на стойност: сумата от 1473,25лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., сумата от 286,90лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014г.- 25.05.2018г. Спорна по делото е била само пасивната легитимация на ответника да отговаря по процесните искове. Доколкото по гореизложени съображения съдът намира, че ответникът е носител на правото на собственост върху процесния апартамент за процесния период, то и исковете следва да бъдат уважени като основателни така както са предявени.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото разноски, като ищецът е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00лв. общо за заповедното и исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител в заповедното и исковото производство в общ размер на 615,00лв., които и следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу В.Т.Г., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1473,25лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр.П., ул.“***, за периода 01.05.2014г.- 30.04.2016г., сумата от 286,90лв., представляваща обезщетение за забава за периода 08.07.2014г.- 25.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №***. по ч.г.д.№***. на ПРС.
ОСЪЖДА В.Т.Г., със снета по делото самоличност, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 615,00лв., представляваща направени в заповедното и исковото производство разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№***. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: