№ 12737
гр. София, 19.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110165086 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.[1]
Съдът следва да укаже на ищеца да уточни и посочи в срок до о.с.з., какви
неимуществени вреди е претърпял в резултат на прилагане на чл. 130, ал. 2 и чл. 138-142
ЗАдв., които изключват от обхвата на съдебен контрол актовете на дисциплинарни органи
на адвокатурата по реда на 143, ал.2 от ГПК, като ги уточни точно по вид и характер и
причинната им връзка с прилагането на съответните разпоредби.
В отговора на исковата молба е направено възражение за недопустимост на иска.
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото отговорността на държавата за
нарушение на правото на ЕС може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск,
а в случаите, когато това е допустимо - и чрез иск, предявен против причинилия
увреждането неин орган, в който случай последният има качеството на процесуален
субституент, поради което настоящото производство не следва да бъде прекратявано като
недопустимо. В тази връзка е и Определение № 196 от 22.04.2021 г. на ВКС по ч. т. д. №
1554/2019 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Бонка Йонкова - Според служебно известната
на съдебния състав практика на ВКС, обективирана в определение № 541/17.12.2019 г. по ч.
гр. д. № 2980/2019 г. на IV г. о. и решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на IV г.
о., отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС може да бъде
реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо -
и чрез иск, предявен против причинилия увреждането неин орган, в който случай
последният има качеството на процесуален субституент.
С исковата молба и отговора на исковата молба са представени писмени
доказателства, които са относими, необходими и следва да се допусне събирането им.
Искането на ответника за допускане събиране на гласни доказателства на един
свидетел е основателно и следва да бъде уважено.
На основание чл. 10 от ЗОДОВ следва като контролираща страна по делото да бъде
конституирана и Прокуратура на Република България.
На основание чл. 140 ГПК Софийски районен съд,
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок по насроченото о.с.з. да уточни и посочи в срок до о.с.з.,
какви неимуществени вреди по вид и характер е претърпял в резултат на прилагане на чл.
130, ал. 2 и чл. 138-142 ЗАдв., които изключват от обхвата на съдебен контрол актовете на
дисциплинарни органи на адвокатурата по реда на 143, ал.2 от ГПК, като ги уточни точно по
вид и характер и причинната им връзка с прилагането на съответните разпоредби.
ДОПУСКА събирането на представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства, като по приемането и прилагането им по делото съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание с нарочно определение с участието на страните.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит при режим на
довеждане на един свидетел на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.07.2022г. от
10:10 часа, за които дата и час да се призоват страните.
КОНСТИТУИРА Прокуратура на Република България, като контролираща страна в
производството по гр.д. № 65086/2021г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Дисциплинарния съд, по силата на което да се снабди с преписи от ДД №110/2021 г. на ДС
при САК, 5 състав и наличното към него и ДД №31/2021 г. на ВДС, след представяне на
доказателство за внесена държавна такса в размер на пет лева и проект за съдебно
удостоверение.
ДА СЕ ИЗИСКА гр.д. № 60826/2018г. по описа на СРС, 140 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите искания на ищеца, като неотносими към
предмета на делото.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца и препис от
отговора на исковата молба, а на Прокуратура на Република България и препис от исковата
молба и препис от настоящото определение за запознаване и становище в срок до
насроченото о.с.з.
Съобщава на страните проекта си за доклад:
В. АС. В. е предявил против Република България при условията на кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ , за сумата
на 1600 лева, съставляваща сбор от 300 лева – платени разноски по сметка на Висшия
адвокатски съвет и 1300 лева, платени по сметка на Софийска адвокатска колегия,
вследствие на наложено дисциплинарно наказание от Дисциплинарния съд при САК,
изменено от Висшия дисциплинарен съд, и представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, в резултат на достатъчно съществено нарушение на правото на
Европейския съюз, а именно неосигуряване на достъп до независим и безпристрастен съд,
поради допуснато противоречие на разпоредбите на чл. 130, ал. 2 и чл. 138-142 ЗАдв. с чл. 6,
пр. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, ведно със законната лихва от 15.11.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 5001 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на прилагане на чл. 130, ал. 2 и чл. 138-142 ЗАдв. които изключват от
обхвата на съдебен контрол актовете на дисциплинарни органи на адвокатурата респ.
неосигуряване на достъп до независим и безпристрастен съд, ведно със законната лихва,
считано от 15.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че е адвокат по професия, както и че в това си качество на
02.02.2021 г., е получил съобщение за подадена срещу него жалба до Софийски адвокатски
2
съвет, въз основа на която било образувано ДД № 110/2021 г., в хода на което ищецът бил
обвинен, че е: 1/ уронил престижа на професията; 2/ проявил невежество и 3/ нарушил
задълженията си да излага само истината пред органи на власт. Сочи, че на 13.07.2021 г.,
Дисциплинарният съд му наложил наказание „глоба“ в размер на 3250 лева. Поддържа, че
още на следващия ден е подал жалба срещу решението до Висшия дисциплинарен съд.
Посочва, че на 05.11.20121 г., последният изменил решението и намалил размера на
наложеното наказание „глоба“ на 1300 лева. Посочва още, че бил осъден и на 300 лева за
разноски. Сочи, че решението на Висшия дисциплинарен съд не подлежи на обжалване пред
съд, съгласно разпоредбите на на чл. 130, ал. 2 и чл. 138-142 ЗАдв., като твърди, че
последното възпрепятствало обвинението срещу него да бъде разгледано от независим и
безпристрастен съд, като последното било гарантирано от чл. 6, пар. 1 и 2 от ЕКЗПЧОС и
чл. 47, пар. 1 и 2 от ХОПЕС. Счита, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди от
Държавата - вследствие на действащата нормативна уредба, която пряко противоречи на
Правото на ЕС.
Ответникът оспорва предявените претенции по основание и размер, като твърди, че
предявеният иск е недопустим, тъй като Държавата не притежавала легитимация да отговаря
по иска. Поддържа, че легитимирано по иска е юридическото лице, по отношение на което
се твърди, че със свои действия или бездействия е нарушило правото на ЕС. В условията на
евентуалност, твърди, че искът е неоснователен, доколко липсва акт, действие или
бездействие на държавен орган, които да са в противоречие с общностното право. Посочва,
че Висшият дисциплинарен съд е особена юрисдикция по смисъла на правото на ЕС, която е
натоварена с решаване на определени в ЗАдв. спорове и попада в обхвата на понятието
„съд“ по смисъла на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС. Поддържа, че начинът на
уреждане на въпроса за достъп до съд при определени видове спорове, както и това дали
последният се състои от професионални съдии или не, е въпрос на законодателно решение и
е в сферата на компетентност на държавата членка.
УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 154, ал. 1 ГПК, че в негова тежест по иска с
правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ е да докаже противоречие на разпоредбите на
чл. 130, ал. 2 и чл. 138-142 ЗАдв. с чл. 6, пр. 1 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 ХОПЕС, претърпени
във връзка с бездействието на държавата по отношение на това да приведе в съответствие с
правото на ЕС цитираните разпоредби от ЗАдв., вреди и техния вид. По отношение на
претендираните имуществени вреди, ищецът следва да докаже и техния размер.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК в първото по делото съдебно
заседание ищецът може да поясни и допълни исковата молба, както и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените оспорвания от ответника, а ответникът - да посочи и
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на
исковата молба, а съгласно ал. 3 страните са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да иска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу него, ако той
не се яви в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба като им разяснява, че ако използват
способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по
3
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4