№ 2870
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100513412 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 04.03.2022 г. по гр.д. **2988/2020 г., СРС, II ГО, 172 с-в е
допуснал до делба недвижим имот, представляващ Апартамент **4,
находящ се в гр. София, район „****“, ж.к. „****“, ул. ****, с обща
квадратура от 75,31 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други
сервизни помещения, при съседи по у-е от Район „****“, СО: изток - бул.
„****“, запад - ул. „****“, север - апартамент **3 и стълбище, юг - вход „Д“,
апартамент **, отгоре-покрив и отдолу-апартамент **2, заедно със
ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ - МАЗЕ № 12, с площ от 5,00 кв.м., при съседи
по у-е от Район „****“, СО: изток - коридор, запад - ул. „****“, север -
стълбище, юг - мазе № 11, заедно с 1,470 % идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото,
и съгласно схема № 15-1046816 - 09.11.2020 г. на самостоятелен обект в
сграда, представляващ имот с идентификатор 68134.209.103.2.54, построен в
сграда с идентификатор 68134.209.103.2, която сграда е построена в
поземлен имот с идентификатор 68134.209.103, с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, при съседни самостоятелни
1
обекти в сградата: на същия етаж: имоти с идентификатори
68134.209.103.2.65 и 68134.209.103.2.53, под обект: имот с идентификатор
68134.209.103.2.52, над обект: няма, между Д. В. В., ЕГН **********, А. К.
В., ЕГН ********** и В. Б. К., ЕГН **********, при квоти от по 1/2 идеална
част, притежавана в общ дял на Д. В. В., ЕГН ********** и А. К. В., ЕГН
********** и 1/4 идеална част за В. Б. К., ЕГН **********.
Решението е обжалвано с въззивна жалба вх. № 25033827/20.04.2022г.
от ответницата В. Б. К., ЕГН **********, чрез пълномощника Н. О. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, партер
с мотиви, изложени в нея. Твърди се, че решението е нищожно поради
вътрешното противоречие в мотивите, абсолютно неразбираемо, като не става
ясно каква воля е формирал съдът. Същото е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и доказателствата по делото.
От представения по делото нотариален акт за дарение от 05.12.2019 г., на
основание на който ответницата е придобила собственост върху процесния
апартамент, е видно, че тя притежава ½ ид.ч. от него. По делото няма спор
относно размера на притежаваната от нея идеална част. Не става ясно поради
какви съображения първоинстанционният съд в диспозитива на решението си
определя притежаваната от нея квота на ¼ ид.ч., както и кой притежава
останалите ¼ ид.ч. от имота и ако не се касае за ОФГ, то решението би било
нищожно. Моли съда да обезсили решението като нищожно и делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд със съответните указания, а ако
решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и
доказателствата по делото, да бъде постановено друго, с което квотите да
бъдат определени правилно, а именно по ½ ид.ч. общо за двамата ищци и ½
ид. ч. за ответницата. Претендира разноски.
Въззиваемите/ищци Д. В. В., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“****“, бл.**** чрез
пълномощника по делото адвокат М. от АК-Перник, със служебен адрес:
гр.София, ул.“****/над партер/, ап.2 оспорват въззивната жалба. Твърди се,
че с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение е уважена претенцията на
въззивницата, а въззивната жалба е лишена от основание. Претендират
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв.
Съдът констатира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
2
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
Предявен е иск за делба с правно основание чл.34 ЗС във фазата по
допускане на делбата.
Ищците Д. В. В., ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** твърдят,
че са собственици на процесния недвижим имот, като молят съда да
постанови решение, с което да допусне до делба процесния имот.
По делото нямо постъпил отговор от ответницата В. Б. К., ЕГН
**********.
От фактическа страна:
От депозирания по делото н.а. от 04.07.2014 г. за договор за доброволна
делба се установява, че процесният имот е поставен дял на П.С. и С. К. - брат
и сестра, придобили правата върху имота по наследство от баща им Л.С.,
починал на 23.03.1988г., видно от отбелязванията в цитирания нотариален
акт.
От своя страна П.С. е прехвърлил своята 1/2 идеална част от правата
върху имота в полза на Д. В. по време на брака й с А. В. въз основа на
транслативна сделка, обективирана в нотариален акт от 09.10.2014г., поради
което Д. и А. са придобили права върху имота в 182 ид.ч.
Другата 1/2 идеална част от имота е останала в патримониума на
ответницата В. К., получена от нея въз основа на дарствена сделка,
обективирана в нотариален акт от 05.12.2019г. за дарение на недвижим имот,
съгласно който С. К. дарява на дъщеря си В. К./настоящата ответница/
собствената си ½ ид.ч. от процесния нед. имот.
От правна страна:
3
Предназначението на делбеното производство е да ликвидира
съществуваща съсобственост, независимо от основанието за възникването й.
Производството е по съдебна делба във фазата по допускането й, като
предявения иск е по чл.34 ЗС. Според нормата на чл.34 от ЗС всеки
съсобственик може, въпреки противната уговорка, да иска делба на общата
вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е несъвместимо с
естеството и предназначението на вещта.
Първата фаза на производството за делба цели да провери и установи
правото на делба, т.е. дали страните по делото са съсобственици, на кой имот
и при какви части и когато предмет на делбата е една спорна имуществена
общност, по нея делбеният съд трябва да вземе становище в самото
производство. С право на делба се ползва всеки участник в имуществената
общност, като в първото съдебно заседание всеки съделител може да оспори
правото на някой от тях да участва в делбата, размера на неговия дял и
принадлежността на някои имоти към имуществената общност.
Съобразно изложеното в исковата молба, а и от доказателствата по
делото става ясно, че двамата ищци, явяващи се съпрузи, притежават
съвместно ½ ид.ч. от имота. Съдът се е позовал на разясненията, дадени в
Определение № 479 от 2.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1130/2018 г., II г. о.,
ГК, докладчик председателят К.М., според които, когато в делбата участват
съпрузи и притежават идеална част от делбеното имущество в режим на
съпружеска имуществена общност по чл. 21 СК, която по време на брака е
неделима, на тях в хипотезата на чл. 353 ГПК следва да се разпредели общ
дял /решение № 23/28.04.2016 г. по гр. д. № 4325/2015 г., I г. о./.
Така двамата ищци имат общо ½ ид.ч., а ответницата има също ½ ид.ч.
от процесния недвижим имот. Съдът е посочил, че е ирелевантно дали
ответницата К. се е намирала в брачно отношение с трето за спора лице, тъй
като в нотариалния акт не са налице изявления, че сделката, която той
удостоверява, е сключена с оглед задоволяване нуждите на семейството на
надарената от нейната майка В., а съгласно утвърдената съдебна практика
когато родителите на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят някакви
права на низходящия си, то се предполага дарствено намерение по отношение
само на този съпруг, а придобитото срещу прехвърлените права е
изключителна собственост на този съпруг / в този смисъл са решение № 727
4
от 23.11.2010 год., по гр.дело № 978/2010 год. на IV ГО на ВКС, решение №
125/01.03.2011 год. по гр.дело № 945/2010 год. IV ГО на ВКС/. Това, че
квотата на ответницата е ½ ид.ч. се установява от мотивите на решението,
което навежда на мисълта, че съдът е допуснал в него ОФГ. Че това е така, се
установява от последвалото решение от 29.04.2022 г., постановено по реда на
чл.247 ГПК, с което съдът е допуснал поправка на ОФГ в решението си от
04.03.2022 г., в датата на същото, а именно 04.03.2022 г., а не посочената
04.03.20202 г., както и относно квотите, като е допуснал до делба недвижим
имот, представляващ Апартамент **4, находящ се в гр. София, район „****“,
ж.к. „****“, ул. „****“ блок **, **, **, с обща квадратура от 75,31 кв.м.,
състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, при съседи
по у-е от Район „****“, СО: изток - бул. „****“, запад - ул. „****“, север -
апартамент **3 и стълбище, юг - вход „Д“, апартамент **, отгоре- покрив и
отдолу - апартамент **2, заедно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ - МАЗЕ №
12, с площ от 5,00 кв.м., при съседи по у-е от Район „****“, СО: изток -
коридор, запад - ул. „****“, север - стълбище, юг - мазе № 11, заедно с 1,470
% идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото, и съгласно схема № 15- 1046816 -
09.11.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, представляващ имот с
идентификатор 68134.209.103.2.54, построен в сграда с идентификатор
68134.209.103.2, която сграда е построена в поземлен имот с идентификатор
68134.209.103, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
имоти е идентификатори 68134.209.103.2.65 и 68134.209.103.2.53, под обект:
имот с идентификатор 68134.209.103.2.52, над обект: няма между Д. В. В.,
ЕГН **********, А. К. В., ЕГН ********** и В. Б. К., ЕГН **********, при
квоти от по 1/2 идеална част, притежавана в общ дял на Д. В. В., ЕГН
********** и А. К. В., ЕГН ********** и 1/2 идеална част за В. Б. К., ЕГН
**********“.
На основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено, ведно с постановеното по реда на чл.247 ГПК
решение от 29.04.2022 г.
Предвид изхода на делото и предявената претенция,
въззивницата/ответница следва да заплати на въззиваемите/ищци направените
5
разноски за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на
600 лв., като съдът съобрази направеното възражение за прекомерност и
разпоредбата на чл.7, ал.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в редакцията изм. и доп. ДВ бр.68
от 31 юли 2020 г.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.03..2022 г. по гр.д **2988/2020г.,
ведно с постановеното по реда на чл.247 ГПК решение от 29.04.2022 г. на
СРС, II ГО, 172 състав.
ОСЪЖДА В. Б. К., ЕГН **********, чрез пълномощника Н. О. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, бул.“****, партер да заплати на Д. В. В., ЕГН
**********, А. К. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр.София, ж.к.“****“,
бл.**** чрез пълномощника по делото адвокат М. от АК-Перник, със
служебен адрес: гр.София, ул.“****/над партер/, ап.2 направените разноски
за настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6