Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260047
гр. Варна, 12.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
в.т.д.№111 по описа за 2020г. на ВнАС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от Кооперация „ПРОИЗВОДСТВЕНО – ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„НАЧАЛО““, чрез адв.Г., срещу постановеното решение №68/16.12.2019г. по
т.д.№45/2019г. на ШОС.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие със събраните по
делото доказателства. Твърди се, че при разглеждане на делото допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд.
Решението е
постановено в противоречие със събраните доказателства, от които се установява,
че счетоводството на ищеца не е редовно водено, а по делото не са събрани други
доказателства, от които да се установява наличието на заемно правоотношение.
Осчетоводяването му от ищеца, като заемодател, е извършено след датата на
отправяне на нотариалната покана, едва през м.02.2019г. Ищецът не може да се
позове на собствените си записвания в счетоводството, тъй като същото е
извършено девет години след сключване на договора. Още повече, че по делото са
събрани доказателства за отписване на вземането от счетоводството на въззивника
поради погасяването му по давност, за което е съставен протокол на
ликвидационната комисия от 03.01.2019г.
Неправилно, при
постановяване на решението, съдът е приел, че установяване факта на падежа на
заемното задължение е ирелевантно за производството, след като той е спорен
между страните и при насрочване на делото доказателствената тежест за
установяването му е разпределена на ищеца по делото.
Сочи се, че
допуснатите нарушения се изразяват в това, че съдът не е разгледал и не се е
произнесъл по въведеното възражение за нищожност на договора за заем поради
противоречието му с чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, която е възпроизведена в
разпоредбата на чл.25, ал.6, т.1 от Устава на кооперацията. При постановяване
на решението съдът не е разгледал и не се е произнесъл по направеното с
отговора възражение за прихващане със задължения на ищеца за заплащане на
наемна цена за ползваната от него земя за стопанските 2015г. и 2016г., както и
в неправилен отказ за събиране на доказателства за установяването им.
По същество се
претендира отмяна на решението, отхвърляне на предявените искове и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
въззивникът, чрез адв.Г. и с писмено становище, поддържа жалбата и моли същата
да бъде уважена по изложените в нея съображения. Претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна
ЕТ „Б.А-ДИЛЯНА-Б. С.“, представляван от Б. С. С., с писмен отговор чрез адв.С.
и в съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна.
Твърди, че пред ШОС са предявени в условие на
евентуалност искове с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД за
връщане на процесната сума като получена без правно основание. Още с отговора
ответникът е признал получаването на заемната сума, което задължение е отразено
и в счетоводството му, поради което наличието на заемно правоотношение е
установено по делото. Решението е постановено въз основа на събраните
доказателства и е обосновано. Не са налице твърдените процесуални нарушения,
нито нищожност на договора за заем. Всички обстоятелства по делото, твърдения
на страните и доказателства са надлежно разгледани от съда и отчетени при
формиране на правните му изводи. Сочи, че от заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза не се установяват и доказват твърденията на
въззивника, поради което и жалбата следва да бъде оставена без уважение.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата, потвърди оспореното решение и му присъди направените по
делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и допустимо –
подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на
решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния
съд водещи до недопустимост на решението.
Производството пред
ОС – Шумен е образувано по предявени искове от ЕТ „Б.А-ДИЛЯНА-Б. С.“,
представлявана от Б. С. С. срещу „ПРОИЗВОДСТВЕНО – ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ
„НАЧАЛО““, с.Добри Войниково, общ.Хитрино, обл.Шумен, за заплащане на сумата от
40 700лв., представляваща главница по сключен между страните Договор за
безлихвен паричен заем от 05.05.2010г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. В
условие на евентуалност се претендира връщане на сумата от 40 700лв. като
получена без правно основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от
подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
В исковата и
допълнителната искова молба се твърди, че страните по делото са били в
търговски взаимоотношения в периода от 2006г. до 2016г. във връзка със
сключвани договори за аренда на земеделски земи, за които са взети решения на
ОС на кооперацията. Сочи се, че от съвместната им дейност са останали
неприключили търговски взаимоотношения, свързани с процесния договор за
безлихвен заем. Твърди се, че ищецът е предоставил на ответната кооперация
сумата от 40 700лв., за което му е била издадена квитанция към касов ордер
№9/05.05.2010г. През месец януари 2019г. е установил, че ответникът е в
процедура по ликвидация и незабавно е предприел действия по предявяване на
вземането си, като на 28.01.2019г. е отправил нотариална покана за връщане на
заетата сума, която е била връчена на 04.03.2019г. На посочената дата вземането
на ищеца за връщане на заемната сума е станало изискуемо. Същото е оспорено от
ответника, което обосновава интереса от предявяване на иска. В условие на
евентуалност, ако съдът приеме, че сключеният между страните договор за заем не
е доказан, претендира връщане на сумата като получена без основание.
В допълнителната
искова молба посочва, че ответникът потвърждава получаването на сумата и
осчетоводяването ѝ в собственото си счетоводство, като единственото възражение
е за погасяване на вземането по давност и за нищожност на договора, поради
липса на взето решение на ОС на кооперацията за сключването му. По делото са
събрани доказателства, че е налице решение на ОС за сключване на договора и за
вземане на заем. Дори такова да липсва, с решението на ОС за обезпечаване на
заема, тази липса е била санирана. По делото липсват доказателства, че
договорът е краткосрочен, сключен за една година. Съобразно осчетоводяването му
от кооперацията и прехвърлянето му за всяка следваща година до 2019г., същият е
договорен като безсрочен. В този случай падежът на задължението настъпва в
месечен срок от поканата – аргумент от чл.240, ал.4 от ЗЗД. По делото не се
установява наличие на насрещни вземания на кооперацията от едноличния търговец,
поради което възражението в този смисъл е неоснователно.
В съдебно заседание
ищеца, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Оспорва
възражението за прихващане като неоснователно. По същество моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове и му присъди направените
по делото разноски.
Ответникът
„ПРОИЗВОДСТВЕНО – ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАЧАЛО““, с писмени отговори и в
съдебно заседание, чрез адв.Г., оспорва предявените искове като неоснователни.
Не оспорва факта на
наличие на дълготрайни търговски отношения между страните по делото, както и
факта на получаване на сумата от 40 700лв. от председателя на ППК
„Начало“, съобразно квитанцията от 05.05.2010г., под формата на „отпуснат
кредит“. Твърди, че през 2016г., когато са прекратени отношенията между
страните, същите са уредили насрещните си задължения чрез прихващането им, като
по този начин е погасено и процесното задължение. В случай, че между страните
липсва изрично споразумение за прихващане и погасяване на задължението, прави
възражение за прихващането му с други насрещни задължения на ищеца към
кооперацията. Сочи, че с вписване №20180626083255/26.06.2018г. по отношение на
кооперацията е открито производство по ликвидация, като до подаване на
нотариалната покана, ищецът не е предявил претенции спрямо кооперацията, поради
което предявеният иск е неоснователен.
Договорът за заем е
нищожен, поради противоречието му с чл.21, ал.2, т.1 от ЗК, поради липса на
предварително решение на УС. Същата разпоредба се съдържа и в устава на
кооперацията – чл.25, ал.6, т.1. Представеният протокол от проведено ОС от
07.11.2010г. не променя горния извод, тъй като в същия не личи да е взето
решение, а само възможността за обезпечаването на такъв заем.
В условие на
евентуалност прави възражение за погасяване на вземането по давност, като
твърди, че заемът е взет за изплащане на рентата, която се дължи ежегодно и е
договорен като краткосрочен. По същия начин е и осчетоводен – в сметка 151.
Твърди, че заемът е предоставен за текущи нужди на кооперацията за стопанската
2009-2010г., поради което и падежът му е настъпил на 05.05.2011г. Исковата
молба е заведена на 07.05.2019г., поради което вземането е погасено по давност.
Обстоятелството, че заемът е бил осчетоводяван в продължение на 10 години не
променя извода за краткосрочност на договора.
Неоснователен е и
предявеният в условие на евентуалност иск, поради липса на яснота на
основанието за превеждане на сумата в полза на ответника по делото.
Въведеното с писмения
отговор възражение за прихващане е уточнено пред настоящата инстанция по реда
на чл.101 от ГПК, доколкото въззивния съд е длъжен да отстрани процесуалните
нарушения допуснати при разглеждане на делото от първата инстанция /решение по
т.д.№879/2010г. на ВКС, 2-ро т.о.; решение по г.д.№4656/2017г. на ВКС, 3-то
г.о./. Уточненията са в следния смисъл: предявено е възражение за прихващане на
сумата от 40 700лв. с вземане в размер на 85 288,62лв.,
представляващо неизплатено възнаграждение по сключени между страните договори
за аренда на земеделски земи с обща площ от 3 708,201 дка, за стопанската
2014-2015, 2015-2016г., както следва: 1/
вх.рег.№5796/24.11.2010г., акт №73, т.6 за 94,202дка; 2/ вх.рег.№ 2281/01.06.2010г., акт №181, т.2 за 205.491дка; 3/
вх.рег.№ 1599/22.04.2010г., акт №81, т.2 за 113,51дка; 4/ вх.рег.№
1593/22.04.2010г., акт №80, т.2 за 302.038дка; 5/ вх.рег.№ 1300/31.03.2010г.,
акт №54, т.2 за 605дка; 6/ вх.рег.№ 1202/25.03.2010г., акт №44, т.2 за
67.81дка; 7/вх.рег.№
1199/25.03.2010г., акт №43, т.2 за
669.098дка; 8/ вх.рег.№ 7043/18.12.2009г., акт №43, т.9 за 211.87дка; 9/
вх.рег.№ 7041/18.12.2009г., акт №42, т.9 за 1439.182дка. Изложени са твърдения,
че договореното годишно рентно възнаграждение е 23лв./дка. Всички договори са
предсрочно прекратени през м.01.2016г.
По
същество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове
и му присъди направените по делото разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
В настоящия случай
съдът намира, че постановеното от ОС - Шумен решение е валидно и допустимо,
поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.
Между страните по
делото не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при
разглеждане на производството пред ШОС, както следва:
С квитанция към
приходен касов ордер №9/05.05.2010г. ищецът ЕТ „Б.А-ДИЛЯНА-Б. С.“ е предоставил
на „ПРОИЗВОДСТВЕНО – ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАЧАЛО““ сумата от 40 700лв.
– „отпуснат кредит съгласно решение на ОС“. Получаването на сумата от лицето,
председател на кооперацията към посочената дата не се оспорва от ответника по
делото.
На проведеното на
07.11.2010г. ОС на ППК „Начало“ е взето решение да се учреди обезпечение в
полза на заемодателя за отпуснатия и ползван от кооперацията заем в размер на
50 000лв., взет с оглед недостига на средства за изплащане на рента.
От заключението по
допуснатата пред ШОС съдебно-счетоводна експертиза, прието като обективно,
компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се установява, че за
периода 2010г. – 2011г. счетоводството на кооперацията се е водило ръчно,
поради което не е снет архив от него и не са налични документи за този период.
Въз основа на архива на счетоводната програма „Ажур“ за периода от 2013г. до
м.06.2018г. вещото лице посочва, че сумата от 40 700лв. /посочена в
квитанция към приходен касов ордер №9/05.05.2010г./ стои на салдо на 01.01.2013г.
като задължение по кредит в счетоводна сметка 151/1 „Получени краткосрочни
заеми“, партида №2 ЕТ „Б.а Диляна“. Сумата фигурира и в оборотната ведомост на
кооперацията по кредита на счетоводна сметка 151/1 „Получени краткосрочни
заеми“. В оборотната ведомост сумата е заведена към 31.12.2013г., 31.12.2014г.,
31.12.2015г., 31.12.2016г., 31.12.2017г. и 30.06.2018г. При прехвърляне на
счетоводството в счетоводна къща в гр.Шумен, сумата отново е записана в
Оборотната ведомост на 01.07.2018г. по кредита на счетоводна сметка 151/1
„Получени краткосрочни заеми в лева“. В тази ведомост сумата фигурира и към
31.12.2018г. Осчетоводяването на заема като краткосрочен означава, че същият
следва да бъде върнат в рамките на 12 месеца от датата на баланса.
През м.януари 2019г. на основание Протокол от
03.01.2019г. на ликвидационната комисия на ППК „Начало“ в ликвидация, сумата от
40 700лв. е отписана в счетоводството от задълженията на кооперацията.
В заключението е
посочено още, че на 01.02.2019г. сумата от 40 700лв. е заведена в
счетоводните книги като вземане, като е взета счетоводна статия Дебит сч.с-ка
225 „Предоставени дългосрочни заеми в лева „партида ********* ППК „Начало“;
Кредит сч.с-ка 501 „Каса“ – 40 700лв. с основание „предоставен заем на ППК
„Начало“.
Установява се още, че
между страните няма неизпълнени изискуеми парични задължения.
От заключението по
допуснатата пред настоящата инстанция съдебно-счетоводна експертиза, прието
като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните по делото, се
установява, че процесните договори за аренда: 1/ вх.рег.№5796/24.11.2010г., акт
№73, т.6 за 94,202дка; 2/ вх.рег.№
2281/01.06.2010г., акт №181, т.2 за 205.491дка; 3/ вх.рег.№ 1599/22.04.2010г.,
акт №81, т.2 за 113,51дка; 4/ вх.рег.№ 1593/22.04.2010г., акт №80, т.2 за
302.038дка; 5/ вх.рег.№ 1300/31.03.2010г., акт №54, т.2 за 605дка; 6/ вх.рег.№
1202/25.03.2010г., акт №44, т.2 за 67.81дка; 7/ вх.рег.№ 1199/25.03.2010г.,
акт №43, т.2 за 669.098дка; 8/ вх.рег.№ 7043/18.12.2009г., акт №43, т.9
за 211.87дка; 9/ вх.рег.№ 7041/18.12.2009г., акт №42, т.9 за 1439.182дка. са
предсрочно прекратени по взаимно съгласие с анекси от м.01.2016г.
За периода 2014г. – 2016г. по тях са издадени
две фактури: първата за стопанската 2013-2014г., а за втората не може да се
каже категорично за коя стопанска година е отнесена. Счетоводните записвания в
двете дружества съвпадат, като същите имат качествата на клиент и доставчик.
В счетоводството на
ищеца са извършени следните записвания: 1/ за ППК „Начало“ като клиент е
издадена фактура №**********/15.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем
ДМА съгласно договор от 04.01.2014г.“; 2/ за ППК „Начало“ като доставчик са
издадени фактури, както следва: №169/15.12.2014г. на стойност 139 280лв. с
основание „наем земя“, платена по банков път с БИ на 16.12.2014г.;
№171/29.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем/стоп.инвентар“ и
№180/22.02.2016г. на стойност 73 830 с основание „наем“, която е платена
по банков път с БИ на 23.02.2016г. Задължението на кооперацията по фактура
№**********/15.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем ДМА съгласно
договор от 04.01.2014г.“ е прихванато с вземането ѝ по фактура №
№171/29.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем/стоп.инвентар“, с
Протокол за прихващане от 31.12.2014г. Към 31.12.2016г. едноличния търговец
няма задължения към кооперацията за стопанските 2014-2015г. и 2015-2016г.
В счетоводството на
ответника са извършени следните записвания: 1/ за ЕТ „ Б.а – Диляна – Б. С.“
като клиент са издадени фактури №169/15.12.2014г. на стойност 139 280лв. с
основание „наем земя“, платена по банков път с БИ на 16.12.2014г.;
№171/29.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем/стоп.инвентар“ и
№180/22.02.2016г. на стойност 73 830 с основание „наем“, платена по банков
път с БИ на 23.02.2016г. 2/ за ЕТ „ Б.а – Диляна – Б. С.“ като доставчик е
издадена фактура №**********/15.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем
ДМА съгласно договор от 04.01.2014г.“. Задължението на едноличния търговец по
№171/29.12.2014г. на стойност 5520лв. с основание „наем/стоп.инвентар“ е
прихванато с вземането му по фактура №**********/15.12.2014г. на стойност
5520лв. с основание „наем ДМА съгласно договор от 04.01.2014г.“, с Протокол за
прихващане от 31.12.2014г. Към 31.12.2016г. кооперацията няма задължения към
едноличния търговец за стопанските 2014-2015г. и 2015-2016г.
С оглед на посочените
счетоводни записвания по издадените документи, вещото лице е направило извод,
че за стопанските 2014-2015г. и 2015-2016г. няма останали неразплатени плащания
между страните.
По така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявените главни
искове са с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 вр.
чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Предявените в условие на евентуалност искове са с
правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен
главният иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД е
необходимо ищецът да установи наличието на определените в закона предпоставки,
а именно: валидно сключен безсрочен договор за заем; предоставяне на заемната
сума; настъпване на падежа на задължението за връщането ѝ.
В тежест на ответника
е да установи релевираните от него възражения за нищожност на договора, поради
противоречието му със закона, респ., че срокът на договора е една година.
Договорът за заем по
чл.240 ЗЗД е реален договор и за да се установи негово съществуване е
необходимо да се установи елементът „предаване в собственост” пари или други
заместими вещи, както и съгласието за връщането им /решение по гр.д.№1727/2009
г. на ВКС, ГК, решение по гр.д.№584/2010 г. на ВКС, ГК, решение по
гр.д.№171/2012 г. на ВКС, ГК и др./.
В конкретния случай,
от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин факта на
предаване на сумата от 40 700лв. на 05.05.2010г. /с квитанция към приходен
касов ордер №9/ и основанието за това, а именно поетото задължение за връщането
ѝ – „отпуснат кредит съгласно решение на ОС“, поради което съдът намира,
че по делото е установен факта на сключен между страните договор за заем за
процесната сума.
Спорни по делото са
следните въпроси: 1/ за действителността на договора, като сключен в
противоречие с чл.21 от ЗК и чл.25 от Устава на кооперацията; 2/ за срока на
същия – безсрочен или едногодишен; 3/ за погасяване на вземането.
Съобразно чл.21,
ал.2, т.1 от ЗК за сключване на договори за заем с трети лица и даване на
обезпечение в полза на трети лица се изисква предварително решение на УС на
кооперацията. В същия вид разпоредбата на закона е разписана в чл.25, ал.6, т.1
от Устава на ППК „Начало“.
Съдът намира, че
поддържаното от ответника възражение за нищожност на договора за заем е
неоснователно. Не е налице спор, че сумата е получена от Председателя на
кооперацията, който към датата на сключване на договора е бил неин
представляващ и като такъв ръководи текущата ѝ дейност, осигурява
изпълнение на решенията на ОС и УС, както и сключва договори от името и за
сметка на кооперацията.
В мотивите на ТР №
4/2016г. на ОСГТК на ВКС е прието, че представителните функции са част от
законовата и изключителна компетентност на председателя да изразява волята на
юридическото лице и да създава правоотношения между него и други субекти на
правото. Представителната власт на председателя е пълна, в границите на правоспособността
на юридическото лице. Същият може да изразява воля за придобиване и поемане на
всички права и задължения, за които кооперацията, като субект на правото, има
призната и гарантирана от закона възможност да придобива и поема. При
осъществяване на функциите си, председателят следва да действа съобразно
формираната от общото събрание воля и е длъжен да изпълнява решенията му, но
подчинеността му на решенията на общото събрание има действие във вътрешните
отношения между него и кооперацията, но по отношение на трети лица
представителните му правомощия са неограничени.
Същото разрешение
следва да се приложи и по отношение на решенията на УС, с оглед идентичната
уредба целяща да ограничи действията на представляващите юридическото лице, с
които се извършва отчуждаване на имущество или поемане на задължения в негова
вреда. И в този случай, аналогично на чл. 15, ал. 4, т. 10 от Закона за
кооперациите се касае за организационни правила касаещи дейността на
кооперацията, но не и за ограничения в представителната власт имаща действие по
отношение на третите лица. В случаите, при които законът постановява
противопоставими на трети лица ограничения на представителната власт на
органните представители, се предвижда и вписване на тези ограничения в
търговския регистър, каквото в случая не е налице.
Вторият спорен по
делото въпрос е за срока на действие на договора. С оглед неформалния му
характер, установяването на посочения елемент следва да се осъществи при
цялостен и съвкупен анализ на събраните по делото доказателства.
В практиката на ВКС,
част от която е обективирана в решение по т.д. №546/2008г., на ВКС, 2-ро т.о.;
решение по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, 1-во т.о.; решение по гр. д. № 775/2010
г. на ВКС, 3-то г.о., решение по търг. д. № 436/2012 г. на ВКС, 2-ро т.о. е
дадено тълкуване, че вписванията в счетоводните /търговските/ книги са частни
свидетелстващи документи, чиято доказателствена сила не е равнозначна на
материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи,
независимо от разпоредбите на чл.182 ГПК, респ. чл.55 ТЗ. По смисъла на закона
те имат възможна /при съгласие на страните/ доказателствена сила. Като
производна, основана на доказателствената сила на първични счетоводни
документи, тази доказателствена сила не се презюмира и при оспорване подлежи на
доказване, а по начало - на преценка, с оглед всички обстоятелства по делото
/чл.182 ал.1 ГПК/. Възприето е още, че в счетоводните книги се отразяват всички
стопански операции, които водят до изменения на имущественото и финансово състояние
на предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като счетоводното
отчитане се осъществява на основата на документална обоснованост на стопанските
операции и факти, при спазване изискванията на действащото законодателство за
съставяне на документи. Именно затова редовно водените счетоводни книги – при
спазване изискванията на Закона за счетоводството и въз основа на редовни
първични документи – се ползват с доказателственото значение по чл.182 ГПК.
Това доказателствено значение обаче се отнася само до юридически факти,
относими към съответните осчетоводени стопански операции и факти и по спор с
лица, за които се твърди, че са в правоотношение с предприятието.
Същевременно, при
твърдения за различно счетоводно отразяване на договора в счетоводството на
договарящите, всяка от страните следва да докаже твърдените от нея факти
/решение по т.д.№436/2012г. на ВКС, 2-ро т.о./.
В настоящия случай,
от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства /заключенията по
допуснатите съдебно-счетоводни експертизи/ се установява по безспорен начин
обстоятелството, че счетоводните записвания при ответника ППК “Начало“
отразяват последователно измененията в имущественото и финансово състояние на
предприятието по смисъла на Закона за счетоводството, като договорът за заем е
отразяван по партида 151/1 „Получени краткосрочни заеми“, партида 2 ЕТ „Б.а
Диляна“ в периода от 2013г. /от когато се ползва счетоводната програма/ до
31.12.2018г. В счетоводството коректно са отразявани и всички последвали
отношения между страните свързани със сключените помежду им договори за наем на
земи и договор за наем на ДМА, плащания и прихващания.
От друга страна, в
счетоводството на ищеца сключването на договора за заем не е намерило отражение
в нито една година от датата на сключването му през 2010г. до 2019г., когато е
осчетоводен за първи път в счетоводна сметка 225 „Предоставени дългосрочни
заеми в лева, партида ********* ППК „Начало““. Коректно и надлежно са отразени
другите сключени между страните договори за наем на земеделски земи и наем на
ДМА, както и извършените плащания и прихващания.
С оглед
констатираното противоречие в счетоводните записвания при всяка от страните по
делото и липсата на други доказателства, които да ги доказват, същите не могат
да бъдат кредитирани за установяване срока на сключения помежду им договор.
По делото, въпреки
разпределената доказателствена тежест и дадената възможност, не са събрани
доказателства, от които да се установява, че между страните е уговорен падеж на
задължението - една година след сключване на договора. Такъв липсва и в
разписката, с която процесната сума е получена от заемополучателя/ответник.
Предвид изложеното
съдът намира, че по делото е установен факта на сключване на безсрочен договор
за заем. Падежът на задължението е настъпил с получаване на поканата за връщане
на заетата сума /01.02.2019г./.
Вземането по договор
за заем се погасява с общата петгодишна давност по реда на чл.110 от ЗЗД, която
към датата на предявяване на иска /07.05.2019г./ не е изтекла.
Предвид изложеното и
доколкото вземането по процесния договор не е погасено по давност, предявеният
иск за връщане на заетата сума е основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
Предвид
основателността на иска съдът следва да разгледа и да се произнесе по въведеното
в процеса възражение за прихващане на сумата от 40 700лв. с вземане на ППК
„Начало“ в размер на 85 288,62лв., представляващо неизплатено
възнаграждение по сключени между страните договори за аренда на земеделски земи
с обща площ от 3 708,201 дка, за стопанската 2014-2015, 2015-2016г., както
следва: 1/
вх.рег.№5796/24.11.2010г., акт №73, т.6 за 94,202дка; 2/ вх.рег.№ 2281/01.06.2010г., акт №181, т.2 за 205.491дка; 3/
вх.рег.№ 1599/22.04.2010г., акт №81, т.2 за 113,51дка; 4/ вх.рег.№
1593/22.04.2010г., акт №80, т.2 за 302.038дка; 5/ вх.рег.№ 1300/31.03.2010г.,
акт №54, т.2 за 605дка; 6/ вх.рег.№ 1202/25.03.2010г., акт №44, т.2 за
67.81дка; 7/вх.рег.№
1199/25.03.2010г., акт №43, т.2 за
669.098дка; 8/ вх.рег.№ 7043/18.12.2009г., акт №43, т.9 за 211.87дка; 9/ вх.рег.№
7041/18.12.2009г., акт №42, т.9 за 1439.182дка.
От съвкупния анализ
на доказателствата се установява, че за периода 2014-2016г. страните по делото
са сключвали помежду си договори за аренда на земеделски земи и наем на ДМА,
вземанията и задълженията, по които, подробно описани по-горе, са били надлежно
осчетоводени в счетоводствата на всяка една от тях. Установява се още
/заключението по допуснатата ССЕ/, че същите са и надлежно погасени чрез
плащане и прихващане, като не са останали неразплатени задължения от едноличния
търговец към кооперацията.
С оглед на горното
съдът намира, че предявеното възражение за прихващане е неоснователно.
Предвид
основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за
законната лихва върху главницата от 40 700лв., считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.05.2019г. до окончателното ѝ изплащане,
на основание чл.86 от ЗЗД.
Предвид
съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ШОС следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззивника ППК „Начало“ следва да бъде осъден да
заплати на ЕТ „ Б.а – Диляна – Б. С.“ сумата от 1830лв., представляваща
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №68/16.12.2019г.
по т.д.№45/2019г. на ОС – Шумен.
ОСЪЖДА
„ПРОИЗВОДСТВЕНО – ПОТРЕБИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ „НАЧАЛО““, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление с.Добри Войниково, общ.Хитрино, обл.Шумен, ул.“България“
№1, да заплати на ЕТ „Б.А-ДИЛЯНА-Б. С.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление с.Кардам, общ.Г.Тошево, обл.Добрич, ул.“Албена“ №8, сумата от
1830лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: