№ 5611
гр. София, 04.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110147321 по описа за 2021 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно на уволнението на ищцата,
извършено със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г. и неговата отмяна, както и с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност „управител“ на обект: бензиностанция – Б – 135, кв. Княжево, гр.
София, при ответника.
Ищцата Ж. Д. Х. твърди, че по силата на трудов договор № Б-2601/08.10.2007 г.,
изменен с допълнително споразумение от 10.03.2014 г., е била в трудово правоотношение с
ответника „....“ ЕАД, в рамките на което е изпълнявала длъжността „управител“ на обект“:
бензиностанция – Б – 135, кв. Княжево, гр. София. Поддържа, че със заповед № 272-
ЧР/15.06.2021 г., връчена на същата дата, трудовото правоотношение с ответника е било
прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“. Заявява, че същата е незаконосъобразна, тъй като не е спазен срокът
по чл. 194, ал. 1 КТ, доколкото ответникът не е доказал момента на узнаване за извършване
на твърдяните нарушения. В тази връзка посочва, че най-ранният момент, в който е станало
това, са датите: 16.10.2020 г., 19.10.2020 г. и 22.10.2020 г., когато служители на ответника са
узнали за тях, запознавайки се с видеозаписите от системата за видеонаблюдение, а не
18.01.2021 г., както се посочва в докладна записка на работодателя от същата дата. Допълва,
че не става ясно дали посочената дата отразява момента на съставяне на документа или
момента на връчването му. Отделно от това, заявява, че преките ръководители – Симона
Димкова и Александър Николов са били уведомени за всяко от твърдяните нарушения по
електронна поща още на 10.12.2020 г. Твърди, че последният е регионален мениджър и в
това си качество осъществява контрол върху дейността на управителите на бензиностанции
и при констатирано нарушение на трудовата дисциплина също има правомощие да
предприеме действия по образуване на дисциплинарно производство, като в този случай
субект на дисциплинарната власт си остава управителят на дружеството, който извършва
преценка относно вида на наказанието. Счита, че е налице злоупотреба с процесуални права,
тъй като съставяйки докладната записка работодателят се е опитал да създаде нов срок за
налагане на дисциплинарното наказание. Оспорва материалната законосъобразност на
даденото от ИА „Главна инспекция по труда“ разрешение за прекратяване на трудовото
правоотношение. Позовава се на правилата за предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2
КТ, тъй като е трудоустроен работник или служител. Оспорва да е извършила вменените
дисциплинарни нарушения. В тази връзка оспорва да е нарушила т. 5 от длъжностната си
характеристика и част от правилата, уредени в „Стандарти за управление и експлоатация на
1
бензиностанции „Лукойл“, твърдейки, че за нея не съществува задължение да бъде на място
при пълненето на резервоарите със светли горива и газ пропан-бутан от началото до края на
процеса на разтоварване. Оспорва да е нарушила и т. 8 от длъжностната си характеристика,
тъй като поведението не е в противоречие с Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г., доколкото
не е имала задължение да събира и унищожава горимите отпадъци в обекта. Оспорва да е
подаван сигнал от 10.12.2020 г., съдържащ оплакване на клиент, а в случай, че такъв
действително е постъпил, счита същия за манипулиран, поради което оспорва да е
допуснала нарушение на т. 1 от длъжностната си характеристика. Оспорва при ответника да
са приети и тя да е запозната със „Стандарти за управление и експлоатация на
бензиностанции „Лукойл“, които да вменяват трудови задължения. Сочи, че ответният
работодател не е съобразил критериите по чл. 189, ал. 1 КТ и конкретно тежестта на
нарушенията, обстоятелствата, при които са извършени, както и чистото дисциплинарно
минало. Предвид изложеното, моли съда да признае уволнението за незаконно и да го
отмени, като я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „управител“ на обект:
бензиностанция – Б – 135, кв. Княжево, гр. София, при ответника. На основание чл. 17, ал. 2
ГПК моли и за инцидентно произнасяне относно правилността на даденото ИА „Главна
инспекция по труда“ разрешение за уволнението ѝ. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „....“ ЕАД е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете при твърдението, че наложеното на ищцата със заповед № 272-
ЧР/15.06.2021 г. дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно, тъй като с
действията си тя е извършила тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на трудовите задължения. Уточнява, че в качеството си на управител на
бензиностанция Б 135, кв. Княжево в гр. София, е допуснала редица сериозни нарушения на
трудовите задължения, описани в т. 1 и т. 8 от длъжностната характеристика, както и в
„Стандарта за управление на бензиностанциите“, а именно: не е присъствала при приемане и
разтоварване на гориво, допускане на затрупване с листна маса на най-пожароопасната зона
в бензиностанцията и проява на грубо и неуважително отношение към клиенти. Заявява, че
от формална страна е спазена процедурата за налагане на дисциплинарното наказание, тъй
като работодателят в лицето на директор персонал – .... е узнал за нарушенията от докладна
записка от 18.01.2021 г. на мениджърите ..... поради което считано от тази дата е започнал да
тече и 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Сочи, че на основание чл. 194, ал. 3 КТ същият
не е текъл за времето от 13.01.2021 г. до 29.01.2021 г., от 01.02.2021 г. до 01.03.2021 г., от
02.03.2021 г. до 10.03.2021, от 12.03.2021 г. до 15.03.2021 г. и от 16.03.2021 г. до 31.03.2021
г. поради ползването на отпуск за временна неработоспособност и законоустановен отпуск.
Допълва, че на 09.03.2021 г. до ищцата е отправена покана за даване на писмени обяснения,
като на 12.03.2021 г. тя е депозирала такива пред работодателя си, поради което
процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ също е била спазена, както е било и по отношение на тази
по ч. 333, ал. 1 КТ, по време на която срокът по чл. 194, ал. 1 КТ също не е текъл. Обобщава,
че в периода от 19.01.2021 г. до 15.06.2021 г. са изтекли общо 40 календарни дни от 2-
месечния срок по чл. 194, ал. 1 КТ. Поддържа, че оспорената заповед е подписана от лице с
представителна власт – ........, в подкрепа на което представя пълномощно. Счита, че е
налице обективна невъзможност за работодателя да следи видеокамерите на всички
бензиностанции, поради което оспорва 2-месечният срок по чл. 194, ал. 1 КТ да е започнал
да тече от твърдяните от ищцата дати, а именно: 16, 19 и 22 Октомври 2020 г. Сочи, че
разпоредбите на ЗЧОД нямат приложение по отношение на него, тъй като не представлява
лицензирано дружество, което да осъществява охранителна дейност. Оспорва регионалният
и териториалният мениджър съответно ...... да имат правомощия за провеждане на
дисциплинарни производства спрямо служители на дружеството, респ. да имат качеството
на субекти на дисциплинарната власт. Сочи, че е поискал мнение на ТЕЛК и разрешение от
Инспекцията по труда, с което процедурата по чл. 333 КТ е била изпълнена от негова
страна. Излага подробни съображения относно неизпълнението от ищцата на вменените с
2
длъжностната характеристика и „Стандарта за управление на бензиностанциите“
задължения, с които тя се е запознала съответно на 10.03.2014 г. и на 04.11.2018 г., а именно:
за спазване на утвърдените стандарти за управление и експлоатация на бензиностанциите,
като лично контролира процеса на доставяне на горивата и приема същите за времето от
идването на цистерната до напускането на обекта. Сочи, че на всяка от процесните дати
приемът на гориво не е могло да се извършва от старши-продавач, вместо от управителя,
както се поддържа от ищцата, тъй като на 16, 19 и на 22 Октомври 2020 г. такъв не е бил на
работа. Заявява още, че ищцата не е осигурила безопасни и здравословни условия на труд,
поддържайки обекта в състояние, отговарящо на правилата и нормите на хигиена и
противопожарна охрана, като натрупването на непочистена и изсъхнала листна маса в
огромни количества на територията на газстопанството на обекта счита, че представлява
нарушение на същите. Наред с това поддържа, че държейки се грубо с клиент на
бензиностанцията, ищцата не е изпълнила задължението си за осигуряване на култура на
обслужване. Излага твърдения, че в случая са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ, както и, че са спазени и критериите по чл. 189, ал. 1 КТ.
Уточнява, че по отношение на Ж.Х. има наложено и друго дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, чиято законосъобразност е предмет на проверка по гр. дело
№ 62194/2020 г. по описа на СРС, 87 състав. По подробно изложените съображения счита
уволнението е законосъобразно извършено, поради което моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК „....“ ЕООД е предявил срещу Ж. Д. Х. насрещен
осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 1 431,18 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието поради прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № 272-
ЧР/15.06.2021 г., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната
искова молба – 25.11.2021 г. до окончателното плащане.
Съдът намира, че предявените първоначални и насрещен искове не следва да се
разглеждат в размките на едно производство, тъй като съвместното им разглеждане ще бъде
значително затруднено – арг. чл. 211, ал. 2 ГПК. Това е така, тъй като фактическият състав
на насрещния иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ изисква изследване на въпроса
относно законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение на
ответницата по него, извършено със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г., на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ – поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, който въпрос е
предмет на разглеждане и по предявения първоначален иск с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ, като разрешаването на спора, предмет на същия, следва да предхожда
разрешаването на спора, предмет на насрещния осъдителен иск поради наличието на
преюдициалност. Ето защо, предявеният от „....“ ЕООД срещу Ж. Д. Х. насрещен иск с
правно основание чл. 221, ал. 2 КТ следва да се отдели за разглеждане в отделно
производство, провеждането на което би било обусловено от приключването на това по
първоначално предявения такъв с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже съществувало между страните трудово
правоотношение, което е било прекратено с процесната заповед на посоченото в нея
основание.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице предпоставките за възникване на
правото за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото
в заповедта основание, включително и спазване на правилата за предварителната закрила,
както и на формалната процедура за налагане на оспореното наказание. В негова тежест е да
3
докаже и обстоятелствата, на които основава своите възражения и оспорвания.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
В тежест на ищцата е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на
иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен
характер.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно твърдяното дисциплинарно
нарушение от 10.11.2020 г.
С оглед неоспорването му от ответника с отговора на исковата молба и на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по
делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между
страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № Б-2601/08.10.2007 г., изменен с допълнително споразумение от 10.03.2014 г., в
рамките на което ищцата е заемала длъжността „управител“ на обект: бензиностанция – Б –
135, кв. Княжево, гр. София, при ответника, като със заповед № 272-ЧР/15.06.2021 г.,
връчена на 15.06.2021 г., същото е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ –
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Наред с това, съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане
на доказателствата.
Страните са представили относими и необходими писмени доказателства, чието
приемане е допустимо. Доказателствените искания на ответника за допускане до разпит на
трима свидетели при режим на призоваване и един свидетел при режим на довеждане за
установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства следва да бъдат
уважени. Следва да се приложи по делото представеният с отговора на исковата молба 1
брой диск с видеозаписи от камери от системата за видеонаблюдение на ответника. Съдът
намира обаче, че способът за приобщаване на наличните в него видеозаписи не е
посредством оглед по реда на чл. 204 ГПК, както се поддържа от ответника, а посредством
изследване на същите от компютърно-техническа експертиза, каквато следва да бъде
допусната, тъй като тя би могла да изследва и въпроса относно тяхната автентичност.
Следва да се приложи по делото и представената 1 брой флашпамет, но извършването на
оглед по реда на чл. 204 ГПК по отношение на нея също не следва да се допусне, тъй като от
една страна звукозаписът цели установяването на факти, които подлежат на изследване с
други доказателства по делото, каквито ответникът не е ангажирал, а от друга страна
същият би установил единствено факта на постъпване на оплакването, но е и, че причината
за това се дължи на поведението на ищцата, както и в какво точно се изразява то. Следва да
се изиска справка относно изхода на спора по гр. дело № 62194/2020 г. по описа на СРС, 87
състав, както и налице ли е влязъл в сила съдебен акт по него, като в случай, че това е така -
да се изпрати препис от същия. Останалите доказателствени искания на ответника касаят
предявения насрещен иск, поради което съдът не дължи произнасяне по тях в рамките на
настоящото производство.
Така мотивиран и на основание чл. 312, ал. 1 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от „....“ ЕАД срещу Ж. Д. Х.
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, като ОТДЕЛЯ
разглеждането му в отделно производство.
ДА СЕ ДОКЛАДВАТ насрещна искова молба с вх. № 95636/25.11.2021 г. на „....“ ЕАД
и отговор на насрещна искова молба с вх. № 36895/25.02.2022 г. на Ж. Д. Х., ведно с
4
приложенията към тях, както и настоящото определение, на зам. председателя и
ръководител на II Гражданско отделение за образуване на ново дело.
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ..., .... и ....
при режим на призоваване за установяване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства, които ДА СЕ ПРИЗОВАТ чрез разботодателя – „Нефтохимтранспорт“ АД,
ЕИК *********, с адрес: гр. Бургас, производствена площадка на „Лукойл Нефтохим
Бургас“ АД.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за призоваване на свидетелите в размер от по 100 лв. за всеки от
тях (300 лв общо), вносим от ответника в едноседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетеля ..... при режим
на довеждане от ответника, за установяване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
ПРИЛАГА по делото представените с отговора на исковата молба 1 брой диск и 1
брой флашпамет.
ДОПУСКА изслушване на съдебно компютърно-техническа експертиза, която след
запознаване със съдържанието на приобщения диск и флашпамет да отговори на следните
въпроси: автентични ли са посочените записи от видеокамери, направени на 16, 19 и 22
Октомври 2020 г. на бензиностанция Б 135 по време на прием на горива в
бензиностанцията; подробно да опише фактите, които се установяват от видеозаписите, а
именно: на 16.10.2020 г. – в часовия диапазон от 12:47 часа до 13:15 часа, на 19.10.2020 г. – в
часовия диапазон от 12:12 часа до 12:42 часа и от 13:06 часа до 13:42 часа и на 22.10.2020 г.
– в часовия диапазон от 12:14 часа до 12:35 часа, като подробно опише фактите, които се
установяви и конкретно участва ли непосредствено ищцата в разтоварването и приемането
на горивата от цистерните; подробно да опише фактите, които се установяват от
изследваната флаш памет;
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението в размер на 260 лв., вносим от
ответника в едноседмичен срок от съобщението, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът ще
отмени определението си в тази част.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допусната експертиза ....., с моб. тел. 0888 778 519.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СРС, 87 състав, относно развитието на производството по
гр. дело № 62194/2020 г. по описа на същия, както и налице ли е влязъл в сила съдебен акт
по него, като в случай, че това е така - да се изпрати препис от същия.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 26.05.2022 г. от 10:20 часа, за
която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че в едноседмичен срок от получаване на определението могат
да вземат становище по доклада и да предприемат съответните процесуални действия,
включително представяне на доказателства, като в противен случай губят възможността да
сторят това по-късно – арг. чл. 313 ГПК.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
5
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба и приложенията към него.
Вещото лице да се уведоми за възложената задача след изпълнение на указанията от
ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6