Решение по дело №595/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е № 260070

 

гр. Кюстендил, 02.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на втори март

през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова

                                                                                                 Веселина Джонева

 

при секретаря Любка Николова

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева       в. гр. д. № 595

по описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Община Кюстендишл, гр. Кюстендил, пл. „***“ № ***, представлявана от Кмета П.П., насочена срещу решение № 260121 от 22.10.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 89/2020 г. по описа на същия съд.

Оспорваният първоинстанционен съдебен акт се обжалва в частта, в която  Община Кюстендил, представлявана от кмета П.П., с адрес гр.Кюстендил, площад „***“ № *** е осъдена да заплати на В.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на 3000,00 лева /три хиляди лева и нула стотинки/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получено счупване на дясната лъчева кост, при падане на 19.12.2018 г., около 19.00 часа в гр. Кюстендил на заледен участък на ул. „***“ № ***, както и сумата в размер на 300,00 лева /триста лева и нула стотинки/, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес и неудобства, ведно с обезщетение за забава върху главниците, считано от датата на деликта 19.12.2018 г. - до пълното му изплащане.

Решението на районния съд в обжалваните части се приема за неправилно, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Въззивната община счита, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на разпоредбата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД. Приема, че по делото не е установено наличието на фактическия състав за ангажиране отговорността на ответната община. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението за съпричиняване от страна на пострадалия, както и съвкупността на свидетелските показания относно механизма на настъпване на инцидента и пътната обстановка. Акцентира, че при отговорността по чл.49 ЗЗД, ако изпълнителят е положил дължимата грижа, обезщетение не дължи нито той, нито възложителя на работата. Счита, че от факта на настъпване на вина, не може да се презумира противоправно поведение и неполагане на дължимата грижа. Твърди, че на 16 и 17 декември ул. „***“ е била почистена от снега от служителите на ОП „Чистота“, което се потвърждавало от разпитаните свидетели, в частност св. В.З..  Изтъква предпочитателно позоваване от страна на съда само на сочените от ищеца свидетелски показания. Акцентира, че по делото било доказано пълното изпълнение на всички нормативно установени задължения на общината по зимно почистване на пътната мрежа. Поддържа наличие на причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилите вреди. Оспорва се и размера на уважената искова претенция за неимуществени вреди. Излага твърдения за недоказаност на сочените от ищеца вреди и за несъответствие на присъденото обезщетение с техния интензитет, както и с икономическата обстановка в страната. Отчита и липсата  на доказателства за настъпили артрозни изменения вследствие претърпяната травма. Сочи липса на конкретизация от страна на съда относно критериите по които е определен размера на присъденото обезщетение, което водело до необоснованост на постановеното решение. Оспорва допуснатото увеличение на исковата претенция, приемайки че ищецът не е уточнил безпротиворечиво искането си по чл.214 ГПК. Твърди също така, че увеличението не  е обусловено от изменение на обстоятелствата по делото. Поддържа искане за отмяна на решението в обжалваните части, алтернативно се оспорва размера на присъденото обезщетение като прекомерно завишен. Претендира съдебни разноски. 

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна се е възползвала от правото си и е депозирала писмен отговор по жалбата чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Й.Т.. Излага съображение за допустимост, но неоснователност на депозираната въззивна жалба и моли за оставянето й без уважение с последица потвърждаване на решението на районния съд в обжалваните части като правилно. Сочи, че в развилото се производство безспорно са доказани кумулативно изискуемите от закона елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД. Оспорва като неоснователни твърденията на въззивната община за необоснованост на решението, за несъобразяване със свидетелските показания и представените по делото писмени доказателства. Сочи противоречие в показанията на свидетелите на ответната община, като изтъква и липсата на пряко възприятие за условията на пътната обстановка в процесния участък. Акцентира, че в показанията св. Димитров е потвърдил, че по улица „Тинтява“ е имало сняг и заледени участъци, което се потвърждавало и от Синоптична станция Кюстендил. Оспорва довода за необоснованост на решението при определяне размер на присъденото обезщетение, твърдейки че съдът е взел предвид всички обективни критерии за определянето му. Относно наведеното с въззивната жалба оспорване на изменението на исковата претенция се позовава на ТР № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС, ОСГТК и на съдебна практика, цитирана в отговора, като заключава, че изменението на иска по чл.214 ГПК, направено в първо съдебно заседание, не представлява нов иск, а прецезиране на иска.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При проведения инстанционен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен  или недопустим / в обжалваната му част/ съдебен акт.

                                                                - 2 -

 Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл.259 ГПК, от лице, което е легитимирано да обжалва и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на надлежно събрани в първоинстанционното производство доказателства  е установена правилно фактическата обстановка по делото.

 На 19.12.2018 г., около 19.00 часа, ищецът излязъл от дома си  - не се спори, че същият живее на ул. „***“ № *** и тръгнал към намиращия се в близост хранителен магазин на съседната улица „***“. Заедно с ищеца бил и св. Н. – негов съсед. Вървейки към магазина, поради това, че по тротоара имало заледени участъци и натрупан сняг, а и стигайки до място – ул.“***“ № *** / по данни на св. З./, на което имало участък без тротоар ищецът стъпил и тръгнал по уличното платно до тротоара. Попадайки на заледен участъп, сщият се подхлъзнал и паднал, като при падането увредил дясната си ръка, соято поела и тежестта на падането. Очевидец на описаната ситуация е св. Н. който помогнал на ищеца да се изправи, след което позвънял  за такси, с което двамата се придвижили до Спешен център гр. Кюстендил, където бил извършен преглед на ищеца и съответни изследвания, в резултат на което било установено счупване на дясната ръка. Около 22, 00 часа  след обработване на травмата двамата си тръгнали.

Спорен въпрос между страните и във въззивното производство е този касаяще състоянието на улицата, респективно провеждани ли са мероприятия от ответната община по снегопочистване и поддържане на улиците,  конкретно горепосочената  при зимни условия. 

Св. Н. съсед на ищеца и между двамата съществуват приятелски отношения. Св. З.също е съсед на ищеца. По време на инцидента св. З. била в хранителния магазин и на излизане видяла падналия В.,  който се оплаквал от болка в ръката. И двамата свидетели имащи непосредствени впечатления от състоянието на улицата към момента на възникавне на увреждането са категорични, че от едната страна няма изграден тротоар, а мястото за преминаване е било с натрупан сняг и заледени участъци. Именно това налага да се ползва и част от пътното платно. Категорични и са и относно това, че и на пътното платно  ситуацията е била същата. Попадайки на заледен участъкищецът се е подхлъзнал и паднал.

По искане на ответника са разпитани свидетелите  Т., Б., З.и Д..

Св. Т. е служител в ответната община ив служебните й задължения се включва дейност по съставяне на актове за нарушения свързани са със задълженията за почисване на тротоари и др. Сочи, че на горепосочената дата времето на било лошо. Обикновено проверките на улиците се извършват със служебен  автомобил. През месец декември не били съставяни и връзвани актове  за нарушения свързани със сътоянието на улицата и от това съди, че дейността по поддръжка е осъществяване правилно.  Твърди, че почти нямало сняг по улицата.

Свидетелите Б. е шофьор  на патрулиращия служебен автомобил и на процесната дата работили в екип със св. Т.. Свидетелят описва пътното платно като нормално за преминаване при зимни условия. Сочи, че ул. „***“  била заснежена,  но почистена, в страни имало сняг,  но останалата част от платното било почистено.

Св. З.е шофьор  към ОП „Чистота“. За м. декември, 2018 г.  си спомня по пътните листове.Уточнява, че горепосочената улица била почиствана на 17 и 18. Декември, 2018 г., а  на 19.12. – не е,  тъй като очевидно не се е налагало. Този извод свидетелят извежда, предвид справката,  която си направил по графика за работа. След като на следващия ден е бил разпределен да работи на сметището, значи не е валяло предния ден.  

Св. Димитров, работи в ОП „Чистота“ като общ работник. Сочи, че на  19.12.2018г. в сутрешните часове между 4. 00  и 5 00 часа  на ул. „***“  било извършено опесъчаване, тъй като на места имало заледени участъци.

Видно от справка вх. № 9078/18.05.2020 г. изготвена от Националния институт по метеорология и хидрология – филиал Кюстендил, се установява, че на процесната дата минималната температура за деня е била  - 4 градуса, максималната + 3.6 градуса, а снежната покривка – 7 см. , в същия ден не е имало снеговалеж, но такъв е имало на  17.12.2018 г., когато се е образувала снежна покривка от 14 см..

Представена е медицинска документация във връзка с полученото травматично увреждане, въз основа на която е установено, че е налице  „Фрактура радии декстра ин локо трипико – S 52.50“, което е наложило „закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация при анестезия – радиус и улна“. Поставена е и гипсова имобилизация.

Видно от приетите в първоинстанционното производство болнични листове В. е бил в отпуск за временна неработоспособност за времето от 20.12.2018 г. до 18.01.2019 г., от 19.01.2019 г. до 17.02.2019 г и от  18.02.2019 г. до 19.03.2019  или общо 90 календарни дни.

ОТ приетото заключение на приетата съдебно медицинска експертиза  се установява, че вслдствие падането В. е получил счупване на дясната лъчева кост на типично място, което е установено клинично и рентгенологично. При самото падане и счупване пострадалият е получил силна болка, оток, деформация, изкривяване и патологична подвижност в областта на дясната гривнена става и долна трета на предмишницата. Тази силна болка обикновено продължавала до поставянето на гипсова имобилизация и няколко дни след това. От момента на счупването до пълното възстановяване на движенията в гривнената става и предмишница ищецът имал силно затруднени движения, болки, които постепенно намалявали и затруднение при ежедневните му физиологични нужди и обслужване като хранене, къпане, миене на зъби, бръснене и други. Периодът на възстановяване при този вид фрактури бил от 3 до 6 месеца, като през този период пострадалият изпитвал болки и страдания. Такова счупване обикновено било предпоставка за по-ранно получаване на артрозни промени в съседните стави, в случая гривнената, като тези промени се изразяват в болки при пипане, движение и ограничение в крайните степени. Вещото лице в е уточнило при изслушване в о.с.з. на 30.06.2020 г., че в случая дори и след пълно възстановяване винаги, остават артрозни изменения. Посоченият в заключението срок на възстановяване от 3 до 6 месеца е такъв, важим за възстановяване на самата кост, но след това се получавали артрозни изменения, които понякога водели до болки, деформации, засилващи се с напредване на възрастта. Придружаващите заболявания на ищеца не влияят на срока на възстановяването му.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Ц.З.,А.Н., А. Т., Б.Б. В.З.и Н.Д.

Св. Н.и св. З. помагали на ищеца през възстановителния период, тъй като търпял много ограничения в битовото си ежедневие – при пранене,  хигиена – лична и в дома и другобичайни ежедневни дейности извэъшвани с ръката.

                                                         - 3 -

С обжалваното решение първият иск е уважен частично до размер от 3 000 лева, а втори изцяло за сумата от 300 лева, като и двете суми са присъдени като обезщетения за неимуществени вреди, така както са предявени. Първият иск е отхвърлен за разликата над уважения размер до предявения размер от 5 700 лева. Решението е обжалвано от ответника в частта, в която исковете са уважени. В частта, в която искът е отхвърлен решението като необжалвано е влязло в сила.

Предвид установената от настоящата нистанция фактическа обстановка следва извод за частична основателност на първия иск и в пълен размер по вторияа, които са с правно основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД.

Настоящата нистанция споделя изцяло подробните , правилни изводи на първоинстанционния съд относно неизпълнени задължения на ответната община, чрез проявено бездействие – неполагане на дължимата грижа по безопасно поддържане на процесния учасът, част от улица намираща се в гр. Кюстендил и предвид чл. 272 от ГПК не ги преповтаря.

ИЗложените доводи за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил поотделно и в съвкупност всички относими към правния спор доказателства, възприела е парвилно и в пълнота фактическата обстановка и е извел правилни фактически и правни изводи въз основа на нея.

Събраните гласни доказателства по категоричен начин установяват състоянието на участъка от улицата, в което се едвижел ищеццът, кое е наложило да стъпи и върви по уличното платно, както и състоянието на същото, в участъка, където е паднал. Същият е бил заледен и с натрупан сняг. За наличчето на заледени участъци  на процесната дата свидетелства и св. Д. Неговите показания са конкретни и последователни. Това, че улицата е обхождана със служебен автомобил и не били съставяни актове за глоби, респектимвно че улицата е почиствана, не наличичето на заледени участъци, предвид и натрупания в страни сняг.Показателен е наччинът, по който св. З.извежда изводите си.

В заключение следва да се приеме, че  безвиновната отговорност на ответната община следва да бъде ангажирана на основание чл. 49 от ЗЗД.

Неоснователни са доводите са необсъждане на възраженинето за съпричиняване направено от ответната страна. Внимателният прочит на решетие сочи, че то е обсъдено и правилно е прието, че в случая такова не е налице. От страна на ищеца не е нарушена разпоредбата на чл. 108 от ЗДвП. Установено е причината, поради която  е стъпил и вървял по уличното платно – липсата на изграден тротоар в този участък и натрупан сняг.  ОСвен това илизането му от дома е било не прищявка , а необходимост да пазарува от хранителен магазин.

Правилно е определен размера на обезщетението, като съдът е взел предвид всички критерии относно опредляне на справедливо  по размер обезщетение за преживените болки и страдания от физическо и орално естество по повод на травмата, отчел е степента и интезитета на увреждането, период на възстановяване и бъдеща прогноза.Артрозните промени са неизбежни при този вид травми, е се засилват с напредване на възрастта.В този свмисъл заключението на в. л. е категорично.

Обезщетенинето и по двата иска/така както са предявени/ е справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и не са завишени, както неправилно поддържа въззивника.

Не  еналице нарушение на разпоредбата на чл. 214 от ГПК и допуснатото изменение на иска – увеличение размера на същото не представлява процесуално нарушение.

Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде потвърдено в частта, в която исковете са уважени и на ищеца са присъдени разноски по водене на делото в първоинстанционното производство.

Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззивника не се дължат разноски за въззивното производство. На въззиваемия се дължат разноски в размер на 500 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горното, КнОС

 

Р       Е       Ш       И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260121 от 22.10.2020 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. № 89/2020 г. по описа на същия съд, В ЧАСТТА МУ, в която                          

           Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „***“ № ***, представлявана от Кмета П.П. е осъдена да заплати на В.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 3 000 лева /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получено счупване на дясната лъчева кост, при падане на 19.12.2018 г., около 19.00 часа в гр. Кюстендил на заледен участък на ул. „***“ № ***, както и сумата в размер на 300 лева  /триста лева/, представляваща неимуществени вреди, изразяващи се в причинени стрес и неудобства, ведно с обезщетение за забава върху главниците, считано от датата на деликта 19.12.2018 г. - до пълното им изплащане,  както и сумата от 522,50 лева  /петстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.

В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.

ОСЪЖДА Община Кюстендил, с адрес: гр. Кюстендил, пл. „***“ № *** да заплати на В.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 500 лева на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по водене на делото във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                         ЧЛЕНОВЕ: