Р Е Ш Е Н И Е
№ 1041 09.05.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд, Гражданско отделение, XLIV-ти граждански състав, на единадесети април две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Станка Добрева
като разгледа докладваното
от съдията Сияна Димитрова
гражданско
дело № 5244 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 29086/10.07.2018 г. на
„Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *, чрез юрисконсулт Н.С., със съдебен адрес:***, срещу Б.П.З., ЕГН * с адрес: ***, с
която се иска от съда да приеме за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сума в размер на 916,80 лева, от които: 380,57 лева – главница; 55,31 лева – договорна лихва за периода
от 21.02.2017 г. до 17.10.2017 г.; 155,55
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 155,49 лева – такса експресно
разглеждане на документи; 145 лева –
разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 24,88 лева - лихва за забава върху
непогасената главница за периода от 18.10.2017 г. до 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявление до окончателното изплащане, за което в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
32/2018 г. по описа на БРС. Посочва се, че в исковата сума се включват
падежирали вземания по договор за паричен заем № 5335190/07.02.2017 г., сключен
между ответника и “Вива Кредит” ООД. По силата на договора на ответника била
предоставена заемна сума в размер на 400 лева, която последният се задължил да
върне на 18 двуседмични вноски, с краен падеж – 17.10.2017 г. Поради
неизпълнение от страна на ответника по договора, за заемодателя “Вива Кредит”
ООД възникнали вземания в общ размер на процесната сума, които били цедирани на
ищцовото дружество по силата на договор и Приложение № 1 от 01.11.2017 г.
Претендират се разноски в исковото и в заповедното производство. Прави се искане,
със съдебните книжа, на ответника да бъде връчено уведомление за цесията.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба вх. № 9510/28.02.2019 г. от страна на
назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на ответника -
адвокат В.Г. от БАК, с който е взето становище за неоснователност на
предявените искове и се прави оспорване на претендираните разноски.
В проведено по делото
открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира
молба вх. № 15060/04.04.2019 г., с която поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
Ответникът не се
явява в открито съдебно заседание. Представлява се от назначения по делото особен
представител – адв. В.г. от БАК, който не оспорва твърденията на ищеца за
предоставената в заем сума на ответника, нито сочения размер на погашенията по
договора от 94 лева. Прави оспорвания във връзка с начислените на ответника
суми за неустойки и други нерегламентирани стойности, като твърди
неравноправност на договорните клаузи, въз основа на които се претендират.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 от ГПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 79, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, чл.
92 от ЗЗД, чл. 240 и сл. от ЗЗД.
По заявление на „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против Б.П.З. за исковите суми по
ч.гр.дело № 32/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, приложено към
настоящото. С разпореждане на съда от 22.05.2018 г., на заявителя е указано да
предяви иск за установяване на вземанията си против длъжника, предвид уведомяването
му за заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и на основание чл. 415, ал. 1,
т. 2 от ГПК. Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене
на предявения установителен иск, като същия е допустим, като подаден в
законовия месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като
доказателства по делото са Предложение за сключване на договор за паричен заем
от 07.02.2017 г. и договор за паричен заем № 5335190/07.02.2017 г., от
съдържанието на които се установява, че въз основа на отправено до “Вива
Кредит” ООД предложение от страна на ответника Б.П.З., на 07.02.2017 г. между
страните е бил сключен договор за паричен заем с предмет предаване в
собственост на Б.П.З., в качеството му на заемател на сума в размер на 400 лева
срещу задължението му да я върне на заемодателя “Вива Кредит” ООД на 18
двуседмични погасителни вноски, считано за периода от 21.02.2017 г. до 17.10.2017
г., всяка в размер на 34,79 лева.
Представен е Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 01.12.2016 г., сключен
между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” /АКПЗ/
ООД и Приложение № 1/01.11.2017 г., от съдържанието, на които става ясно, че
вземането на „Вива Кредит“ ООД към ответника Б.П.З. по договор за паричен заем
№ 5335190/07.02.2017 г., е било прехвърлено на “АКПЗ” ООД. Приложено е
потвърждения на цесията от страна на цедента и пълномощно, по силата на което
„Вива Кредит“ ООД е упълномощило „АКПЗ” ООД с правото да уведоми длъжниците по
цедираните съгласно Рамковия договор от 01.12.2016 г. вземания, както и за
уведомлението на „АКПЗ“ ООД до длъжника Б.П.З..
По делото е прието
уведомление до ответника от страна на упълномощен представител на ищцовото
дружество за цедиране на вземането на „Вива Кредит“ ООД.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Ищецът се легитимира
в качеството на цесионер, придобил вземането на третото лице – кредитор на ответника
по процесния договор за паричен заем. Приемането на цесията от длъжника и
неговото участие при сключването на договора не е необходимо и доколкото по
делото е представено надлежно пълномощно от стария кредитор в полза на ищеца за
уведомяване на ответника за цесионния договор, съдът приема, че задължението
по чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от
ЗЗД е изпълнено с
връчване на исковата молба, ведно с уведомлението, на ответника, чрез
назначения му особен представител. В този смисъл несъстоятелно се явява
възражението на особения представител, релевирано за първи път пред съда в
рамките на устните прения.
Съгласно нормативната
уредба, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари
или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи в същия вид, количество и качество. Не е спорно по делото и се установява,
че между страните е сключен договор за паричен заем, по силата на който
заемната сума от 400 лева е предадена на ответника. Видно от текста на чл. 2,
ал. 2 от сключеното между страните съглашение, договорът за заем има силата на
разписка за предадената, съответно получена сума. Между страните не е спорно,
че ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на 94 лева.
В случая, процесният
договор за паричен заем попада в обхвата на законовата дефиниция на чл. 9 от
Закона за потребителския кредит /ЗПК/, съгласно която договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от
един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят
заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне, като не се
поставят ограничения за качеството на страните по същия. В този смисъл
процесният договор е разновидност на паричен заем, а именно - потребителски
кредит, по отношение на който намира приложение специалната уредба на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. По силата на съглашението на ищеца е предоставена
в заем сума от 400 лева, при уговорен ГЛП в размер на 40,34 % и ГПР в размер на
49,39 %, като лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на дадената
парична сума. Процесният договор е сключен при действието на разпоредбите на
ал. 4 и ал. 5 на чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г. и 29.06.2016 г., според
които годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения, а клаузите в договори,
надвишаващи този размер, се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 49,39
% не надхвърля петкратно размера на законния такъв за времето на сключване на
договора от 10,00 %, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10
пункта надбавка. Към датата на сключване на договора за кредит липсват
императивни разпоредби на закона по отношение размера на възнаградителната
лихва. При положение обаче, че се касае за потребителски договор, при който
едната страна е по-слаба икономически, поради което се ползва със засилената
защита на Закона за зашита на потребителя /ЗЗП/ и ЗПК, следва да се приеме, че
максималният размер на лихвата /било то възнаградителна или за забава/ е
ограничен. Обратното би означавало икономически по-слаби участници в оборота да
бъдат третирани неравноправно, като недостигът на материални средства за един
субект се използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната
практика трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва /а за
обезпечени кредити – двукратния размер на законната лихва/. Следователно при
преценка съответствието на спорната договорна клауза с добрите нрави, следва да
се вземе предвид съотношението между уговорения с нея размер на възнаградителна
лихва и законната лихва. Размерът на последната е общоизвестен – към основния
лихвен процент на БНБ се прибавят десет пункта. Така към сключване на договора
размерът на законната лихва е 10,00 %. Следователно, уговорената с процесния
договор възнаградителна лихва в размер на 40,34 % годишно е над четири пъти
по-висок от размера на законната лихва. С оглед изложеното, съдът намира, че
уговорката противоречи на добрите нрави /критерии за норми на поведение,
установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки
не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена
между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за
ответника.
В настоящото
производство съдът следи служебно за валидността на сключения между страните
договор, включително относно уговорената неустоечна клауза по чл. 4 от същия. В
тази връзка е разпределена и доказателствена тежест за ищеца, съгласно
неоспорения доклад на съда по делото. След анализ на представения договор за
паричен заем, съдът приема, че клаузата за неустойка е недействителна поради
противоречие с добрите нрави, като мотивите му за това почиват на критериите,
съдържащи се в Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСТК на ВКС, съгласно които
нищожна е неустойка, която е уговорена извън присъщата ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Видно от текста на чл. 4 от сключения между
страните договор, заемателят се е задължил в срок до три дни, считано от датата
на сключване на договора, да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения: физическо лице - поръчител или банкова гаранция с бенефициер -
заемодателя, като неизпълнението на това задължение е санкционирано със
задължение за плащане на неустойка в размер на 164,70 лева. Страните са
уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно
обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при
неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 164,70 лева, който е повече от
1/3 от размера на заемната сума - 400 лева. Уговорената неустойка е
предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното
задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на
главното задължение обаче има вторичен характер и неизпълнението му не
рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за
паричен заем, съобразно договореното. Такава клауза изцяло противоречи на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост
и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишаване, доколкото процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение.
По изложените
съображения, съдът приема, че така уговорената клауза за неустойка противоречи
на добрите нрави, поради което в частта за неустойката договорът от 07.02.2017
г. не е породил правно действие. Отсъствието на валидно съглашение за заплащане
на неустойка води до частична недействителност /нищожност/ на сключения договор
в тази му част и основаната на нея претенция следва да бъде отхвърлена.
Процесният договор се
явява действителен в частта, с която е постигнато съгласие за получаването на
сумата от 400 лева и за връщането ѝ на 18 двуседмични вноски. Към момента
на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил падежът на всички вноски.
Плащанията по договора са в размер на 94 лева, поради което остават дължими 306
лева.
Следва да се
отбележи, че извършените плащания от ответника касаят заплащане на погасителни
вноски за главница, като част от тях неправилно са отнесени от ищеца като
заплатени суми за неустойка, договорни лихви и такси. Съгласно разпоредбата
на чл. 10а,
ал. 2 от ЗПК се въвежда законова забрана за
кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита, предвид която уговорка в този смисъл се
явява нищожна и не поражда правно действие. При приложение на посочената
императивна норма нищожна и непородила правно действие се явява уговорката по
чл. 1, ал. 3 от процесния договор, съгласно която ответникът се задължава да
заплати такса експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в
размер на 164,70 лева. Отделно от това, следва да се отбележи, че в рамките на
производството не се ангажираха доказателства за реално извършените от
кредитора/цесионера разходи за събиране на вземането по договора за заем,
предвид което като неоснователна следва да се отхвърли и претенцията за
установяване на вземане за такива в размер на 145 лева по делото.
Предвид изложеното
искът за установяване съществуването на задължение от 380,57 лева - главница се
явява частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 306 лева,
ведно с исканата законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 02.01.2018 г. до окончателното
изплащане. Над размера от 306 лева до претендирания размер от 380,57 лева
претенцията е неоснователна и искът следва да се отхвърли, както и исковете за
договорна лихва в размер на 55,31 лева, неустойка в размер на 155,55 лева,
такса експресно разглеждане на документите в размер на 155,49 лева и разходи и
такси за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 145 лева.
Що се отнася до
акцесорния иск за заплащане на лихва за забава за периода от 18.10.2017 г. до 22.12.2017
г., съдът приема същия за основателен и доказан, доколкото е приел за дължима
сума в размер на 306 лева, за която по делото не се установи плащане от
ответната страна и която е изцяло падежирала с изтичане срока на договора за
заем. След извършени от съда математически действия по умножаване, посредством
калкулатор за изчисляване на законна лихва с интернет адрес
http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, установи дължимата мораторна лихва
за просрочените договорни вноски за главница в общ размер от 5,61 лева, до
който размер следва да се уважи заявеното от ищеца вземане в размер на 24,88
лева, като за горницата над 5,61 лева искът подлежи на отхвърляне.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски
съразмерно на уважената част от претенциите и представените доказателства за
извършването им в размер на 42,50 лева по настоящото дело /вкл. юрисконсултско
възнаграждение от 100 лева, определено от съда съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 23, т. 2 от НЗПП/ и 25,50 лева - по
заповедното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.П.З.,
ЕГН * с адрес: ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД, ЕИК *, чрез юрисконсулт Н.С., със съдебен адрес:***, следните суми: сумата от 306 /триста и шест/ лева - главница, дължима по договор
за паричен заем № 5335190/07.02.2017 г., сключен между “Вива Кредит” ООД –
заемодател и ответника – заемател, вземанията по който са прехвърлени съгласно Приложение № 1 от 01.11.2017 г.
към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., на Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД;
сумата от 5,61 /пет лева и шестдесет
и една стотинки/ лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
периода от 18.10.2017 г. до 22.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 02.01.2018
г. до окончателното ѝ погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за горницата над 306 лева до целия търсен
размер от 308,57 лева, иска за мораторна лихва над 5,61 лева до целия търсен
размер от 24,88 лева и претенциите за 55,31 /петдесет и пет лева и тридесет и една
стотинки/ лева – договорна лихва за периода от 21.02.2017 г. до 17.10.2017 г.; 155,55
/сто петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 155,49 /сто петдесет и пет
лева и четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща такса за експресно
разглеждане на документи; и за 145 /сто четиридесет и пет/ лева, представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 05.01.2018 г. по ч.гр.д. № 32/2018
г. по описа на РС -Бургас, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Б.П.З., ЕГН * да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД, ЕИК *, сумата от 42,50 /четиридесет и два лева и петдесет
стотинки/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящото
дело и сумата от 25,50 /двадесет и пет
лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща направени разноски по
ч.гр.д. № 32/2018 г. по описа на РС - Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. Димитрова
Вярно с оригинала!
С. Добрева