Определение по дело №41406/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 юни 2024 г.
Съдия: Васил Валентинов Александров
Дело: 20231110141406
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 юли 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 24422
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110141406 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ

като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 41406/2023 г. по описа на
СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от „Рекламна Агенция Бибето“ ЕООД за изменение на Решение №
20385/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 58585/2023 г. в частта за разноските. Твърди, че
присъдената сума на ищеца била неправилно изчислена, като била посочена и в общ размер,
поради което не ставало ясно какви елементи съдържа. Поддържа, че е признал част от
вземанията, поради което не следвало да се допускат СТЕ и ССчЕ, а разноските за такива
следвало да са в тежест на ищеца. Навежда доводи, че държавната такса е била определена в
по-голям размер от законовия, а юрисконсултското възнаграждение било прекомерно. Иска
изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е подаден отговор на молбата и не е изразено
становище по направеното искане.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустима, като по същество, съдът намира, че молбата е
неоснователна по изложените по-долу съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че ясно и точно е посочил вземането за разноски
дължими на ищеца, като е посочил неговите компоненти и сума. Дали страната може, респ.
1
знае как да изчисли разноските си не води до извод за неяснота на волята на съда, като
трябва да се отбележи, че с оглед правилото на чл. 78 ГПК, съдът няма процесуално
задължение да прави разбивка по пера на разноските, а същите се изчисляват аритметически
при приложението на т. нар. „просто тройно правило“, което изразява съотношения между
дроби или другият вариант за изчисление е извеждането на аритметично съотношение в
процент. Тоест, оплакването в тази част не следва да се взема предвид.
На следващо място, съдът намира, че ответника не е признал иска, а се е защитавал
по същия. Дали за определение периоди се „признава“ вземане или същото не се оспорва е
ирелевантно, доколкото е разпределена доказателствена тежест, а и с оглед факта, че за да се
направи извод за действително дължими суми, то същото е предпоставено от извод, че
изобщо топлинна енергия е доставена, което се установява по експертен път.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са неоснователни и съображенията, че
ответника не бил станал причина за правния спор. Напротив, за да ответника да не е станал
причина за правния спор по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК, последният би следвало да е
заплатил дължимите вземания. Фактът на неплащане е достатъчен, за да се направи извод,
че страната по паричното притезание е станала причина за производството, поради което
отговаря и за разноските по него, като вид гражданска обективна отговорност, която се
родее с деликтната такава.
По отношение оспорванията, че съдът не бил определил държавната такса правилно,
следва да се отбележи, че същата е определена като 2 % върху интереса за заповедното
производство (арг. чл. 12, т. 1 ТДТКССГПК) и като 4 % върху цена на всеки от исковете
(арг. чл. 72 ГПК), като от размера на държавната такса за исковото производство е извадена
вече внесената държавна такса за заповедното производство. Тоест, съдът е определил
законосъобразно дължимият размер на държавната такса.
С оглед изложеното, съдът намира, че молбата е неоснователна и като такава следва
да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 20807/23.01.2024 г., подадена от
„РЕКЛАМНА АГЕНЦИЯ БИБЕТО“ ЕООД, ЕИК: ......... за изменение на Решение №
20385/08.12.2023 г., постановено по гр. д. № 58585/2023 г. в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред СГС с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2