Р Е Ш
Е Н И Е № 13 - 78
гр.Габрово, 19.03.2011 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският
окръжен съд в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди
и единадесета година,.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:П.Пенкова
ЧЛЕНОВЕ
при участието на секретаря Б.БОБЧЕВА сложи за разглеждане
гр.д. № 128 по описа за 2010г. и за да се произнесе
,взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени
от Д.Д.Д., И.Д.Д. и И.Д.Д.,чрез упълномощения от тях процесуален представител
адв.И., при условията на евентуалност,субективно съединени
искове с правно основание чл.226,ал.1 КЗ срещу застрахователната компания
ЗК”Лев ИНС”АД-гр.София и по чл.45 от ЗЗД срещу Р.И.Р. ***, за заплащане на
обезщетение в размер на 80 000 лв на всеки от
ищците за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на Д.И.Д. *** -
баща на първите двама ищци и син на третия ищец, настъпила при ПТП на
08.11.2009г. в района на разклона на
с.Чавеи,община Габрово , причинено от Р.И.Р.
*** като водач на лек автомобил “Сузуки
Суифт” с ДК№ ЕВ ** ** АА, със
застрахователна полица № 223099396277 за застраховка “Гражданска
отговорност”,сключена със ЗК”Лев Инс”АД
гр.София, ведно със законната лихва от датата на деликта 08.11.2009г. ,както и
направените по делото разноски.
Исковата претенция се основава
на твърденията,че на 08.11.2009г. в района на разклона на с.Чавеи ,община
Габрово ответникът Р.И.Р. ***, като водач на лек автомобил “Сузуки Суифт” с ДК№ ЕВ
** ** АА, е нарушил правилата за движение по пътищата,в резултат на което е
настъпило ПТП, при което е загинал Д.И.Д. – баща на първите двама ищци и син на
третия ищец.За това деяние ответникът Р. е бил признат за виновен и осъден с влязла в сила присъда по
нохд.№164/2010г. по описа на Габровски окръжен съд за извършено престъпление по
чл.343,ал.1,б”в” във вр. с чл.342,ал.1 НК.Ищците твърдят,че внезапната смърт на
техния близък им е причинила големи
душевни мъки и страдания.Били лишени от
неговата морална подкрепа,както и финансова такава.За претърпените от деликта
неимуществени вреди всеки от ищците претендира да му бъде заплатено обезщетение в размер на 80 000лв.,ведно със законната
лихва от дата на увреждането,като на
основание чл.226,ал.1 КЗ то се претендира от първия ответника ЗК”Лев Инс”АД
гр.София ,с когото причинителят на вредата е сключил застраховка “Гражданска
отговорност със застрахователна полица№223099396277.Като евентуален е предявен
иск по чл.45 от ЗЗД срещу втория ответник за заплащане на претендираното от
вески от ищците обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото на
08.11.2009г.,ПТП,при което е загинал Д.И.Д..
Ответникът ЗК”ЛЕВ ИНС”АД е оспорил предявените искове по
основание и размер.В депозирания писмен отговор на исковата молба са наведени доводи,че няма данни пострадалият
и ищците да са живели в общо домакинство,както и за периодичността и естеството
на поддържаните от тях
отношения.Оспорени са твърденията на ищците
за търпени неимуществени вреди,както и че настъпилото ПТП се дължи
изключително на виновно противоправно поведение на водача на МПС.В мотивите на
влязлата в сила присъда имало констатации за неправомерно поведение и на
пострадалия ,с оглед на което ответникът се позовава на съпричиняване на
вредоносния резултат.Сочи се,че размерът на претендираните обезщетения е
прекомерно завишен.Оспорва началния момент,от който се претендира присъждането
на моратрна лихва.Твърди,че съгласно чл.227,т.2 КЗ за дружеството възникват
собствени регресни права срещу водача за изтекли лихви от датата на събитието
до датата на узнаването 18.10.2010г.,тъй като
застрахованият водач не е изпълни задължението си по чл.224 КЗ.
Ответникът Р.Р. е оспорил размера на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди,като твърди,че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат.
Съдът,като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи,прие за установено следното:
Безспорно установено по делото е,че с влязла в сила
присъда по нохд.№164/2010г. ответникът Р.И.Р. е признат за виновен в това,че на
08.11.2009г. около 17.30ч.,,в района на разклона за с.Чавеи, община Габрово,при управление на
лек автомобил марка “Сузуки” , модел “Суифт”,с рег.№ ЕВ
** ** АА,нарушил правилата за движение- чл.20,ал.2 от
ЗДП,и по непредпазливост причинил смъртта на Д.И.Д. *** ,за което и на основание чл.343,ал.1,б”в” във вр. с
чл.342,ал.1 от НК във вр. с
чл.55,ал.1,т.2 НК му е наложено наказание пробация и е лишен от право да
управлява МПС за срок от една година.
От приложените писмени доказателства се установява,че
ищците Д.Д.Д. и И.Д.Д. са синове на починалия при ПТП Д.И.Д.,а ищецът И.Д.Д. е
негов баща.Същите са от кръга на лицата ,имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди и са активно
легитимирани да предявят настоящите искове / в този смисъл и ППВС №2/84г. и
№4/61г./.
По делото е представено копие на застрахователна полица
№0702223099396277 по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", сключена с ответното застрахователно дружество “Лев ИНС”АД
за лек автомобил, марка “Сузуки”,модел “Суифт” с дк№ ЕВ
** ** АА,с който е причинено ПТП на 08.11.2009г.,в
резултат на което е настъпила смъртта на Д.И.Д.,като срокът на действие на
договора е 25.02.2009 – 24.02.2010г.
От приложените писмени доказателства – протокол за
оглед на местопроизшествие ,скици, се установява,че ПТП на 08.11.2009г. е
станало извън населено място в района на разклона за с.Чавеи,община
Габрово,на прав почти хоризонтален пътен
участък,в тъмната част на денонощието . Пътното платно за движение е
двупосочено,с по една лента за движение в двете посоки,разделена с непрекъсната
бяла линия. Управляваният от ответника Р. лек автомобил се е движил в дясната
лента на пътното платно в посока от
гр.Габрово за гр.Севлиево, с включени
къси светлини. Непосредствено преди удара , попътно на лекия автомобил,в десния край на платното
за движение , се е движил пострадалият пешеходец Д.Д., облечен в тъмни
дрехи.Ударът между МПС и пешеходеца е
настъпил в лентата за движение към гр.Севлиево ,на разстояние от 0,3 – 0,8м
напречено наляво от дясната
страна на платното за движение ,когато пострадалият е бил в изправено положение
с гръб към автомобила,като мястото на удара е отразено на приложените към нохд.№164/2010г. скици.От същите и съставеният протокол за оглед на
местопроизшествието ,е видно, че на това място има банкет,а в лявата част на
платното асфалтово уширение.
Страните по делото не спорят,а това се установява и от
писмените доказателства,че при
настъпване на ПТП пострадалият Д. е бил с концентрация на алкохол в 3,06
промила.,а отчетената такава в изследваната проба от урина е била 4,03 промила.
От показанията на св.Р.Т. и И.И.Д.
се установява, че ищците и пострадалият Д.Д.,който от около 10г. се е установил
да живее вс.Киевци, не са живеели в едно домакинство,но са поддържали близки
отношения,били са привързани един към друг,между тях е съществувало
разбирателство и обич,не са имали конфликти.Децата често са посещавали баща си
и са оставали да приспиват при него.Ищецът И.Д. също го е посещавал често,а и
синът му е идвал в града при него.И двамата свидетели установяват,че ищците са
разчитали на морална подкрепа от Д.Д..Пострадалият е оказвал и финансова помощ
на своите деца.Снабдявал е тях и баща си с продукти и гориво за
зимата.Внезапната загуба била поненесена тежко от синовете и бащата,които
продължават да чувстват липсата му и
преживяват случилото се тежко.От
показанията на свидетелите се установява,че пострадалият е бил трудоспособен и
здрав човек.Същият към момента на настъпване на ПТП е бил на 52г.
При така установената фактическа
обстановка,от правна страна съдът прие,че предявените искове по чл.226,ал.1 от КЗ са основателни и следва да бъдат уважени
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В случая от приложените писмени доказателства е безспорно установено наличието на валидно застрахователно правоотношение към момента на настъпване на ПТП на 08.11.2009г. ,възникнало с ответното застрахователно дружество по застрахователна полица №223099396277 по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за лек автомобил, марка “Сузуки”,модел “Суифт” с дк№ ЕВ ** ** АА,с който е причинено ПТП на 08.11.2009г.,в резултат на което е настъпила смъртта на Д.И.Д..Това обстоятелство не се спори и от страните по делото..Доказан е и фактическият състав на чл.45 ЗЗД,като с влязлата в сила присъда по нохд№164/2010 на ГОС са установени авторството, противоправността на деянието и вината на водача на МПС- ответникът Р. , който е нарушил чл.20,ал.2 от ЗДП,в резултата на което е настъпила смъртта на пострадалия Д.Д..Постановената присъда е задължителна за настоящия съд в пределите на чл. 300 от ГПК, с оглед на което следва да се приеме, че са налице всички елементи от състава на чл. 45 от ЗЗД за носене на деликатна отговорност от прекия причинител на вредата - ответникът Р., за понесените от ищците неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при ПТП на 08.11.2009г. Д.Д..
При определяне размера на
дължимите обезщетения и на основание чл.51 и чл.52 от ЗЗД,съдът взе предвид
вида на родствената връзка между починалия и ищците, характера на
съществувавалите между тях отношения, начинът, по който смъртта му се е
отразила на ищците и степента на преживяните от тях психични страдания от
загубата му,възрастта на всеки от ищците и тази на пострадалия при настъпване
на ПТП.Починалият при процесното ПТП Д.Д. е баща на първите двама ищци и син на
третия..Смъртта му за ищците е загуба на много близък човек, която е
невъзвартима и непрежалима за тях.Независимо,че същите не са живеели в едно
домакинство с пострадалия,от свидетелските показания се установява,че те са
поддържали близки отношения,такива на обич, привързаност и
разбиратерство..Починалият е полагал
грижи и оказвал помощ ,както на баща си ,така и на двете си деца.При настъпване
на инцидента на 08.11.2009г. същият е бил на 52г.,в трудоспособна възраст и в
добро здраве.С неговата смърт ищците са били лишени най-вече от морална,а също
и от материална подкрепа. Внезапната му смърт
им е причинила мъка, душевни
болки и страдания, които продължават и ще продължават, доколкото загубата на
близък човек е непрежалима. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът прие ,че за
претърпените от ищците неимуществени вреди от деликта на 08.11.2009г. следва да
бъде определено обезщетение в размер на по 50 000 лв. за всеки от тях..В случая не е доказано наличие на надвишаващи обичайните при
тежка загуба от този вид преживявания, които да обуславят по-висок размер на
обезщетението.Не
са налице доказателства за настъпили след смъртта на пострадалия Д.
здравословни и емоционални проблеми на
ищците,които да навеждат на по-тежки неимуществени вреди в резултата на
преживяната загуба на техния близък..Предвид тези обстоятелства съдът прие,че
липсва основание за определяне на по-високо обезщетение за претърпени от ищците
неимуществени вреди от деликта на 08.11.2009г. в размер над 50 000 лв. до
претендирания от 80000лв. за всеки от тях.
Основателното е направеното от
ответниците възражение за съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат.
Безспорно установено по делото е,че процесното
ПТП е станало в тъмната част на денонощието,като ударът е настъпил в дясната част на платното
за движение, в гръб на пострадалия, който като пешеходец се е движил по
платното за движение по посоката на движение на автомобила,управляван от
ответника Р.. От
събраните по делото доказателства се установява, че вина за настъпване на ПТП на 08.011.2009г. имат и
двамата участници в него. Противоправното и виновно поведение на ответника Р.
,като водач на лекия автомобил, се
състои в допуснато от него нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2
от ЗДвП,като при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с
конкретните условия на видимост,с всички обстоятелства,имащи значение за
безопасността на движението и възможността да намали скоростта или да спре
превозното средство при възникване на опасност за движението,поради което не е
избегнал удара,който обективно е бил предотвратим при движение на МПС със
съобразена с пътните условия скорост.Противоправното поведение на пострадалия Д., като пешеходец, се състои в допуснато нарушение на
правилата за движение по чл.108,ал.1 ЗДП, която норма задължава тези участници
в движението да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, и по
чл.108,ал.2 ЗДП, разрешаваща на
пешеходците да използват платното за движение, но противоположно на посоката на
движение на пътните превозни средства само при отсъствие на тротоар или банкет
или невъзможност те да бъдат използвани. Движейки се в тъмната част на денонощието извън населено
място ,на платното за движение,в дясната лента по посока на движението на
пътните превозни средства, в участък , където има банкет и асфалтово уширение
,които са могли да бъдат използвани от пешеходеца,пострадалият е допринесъл значително за настъпване на ПТП,
като съдът определя приноса му на 40%.От събраните по делото доказателства не
се установява констатираното при пострадалия в кръвта и урината количество
алкохол да е било от значение за настъпване на произшествието.Приносът на
водача на МПС отв.Р. съдът определя на 60%,тъй
като сам се е поставил в невъзможност да избегне
удара,който е бил предотвратим и
ПТП е нямало да настъпи при избиране на скорост за движение съобразена с
конкретната пътна обстановка,при която е могъл безпрепятствено да спре при
възникване на опасност,каквато е появата на пешеходеца Д. на платното за
движение.При така отчетеното съпричиняване и на основание чл.51,ал.2 ЗЗД следва
да бъде намалена отговорността на прекия причинител на деликта,сътоветно на
застрахователното дружествокато.В случая дължимото на ищците обезщетението за неимуществени вреди следва
да се присъди в размер на 30000лв за всеки един от
тях.,което представлява 60% от сумата от 50000лв.,съобразно приетият процент
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия при ПТП Д.Д..Това
обезщетение е дължимо от ответното застрахователно дружество на основание
чл.226,ал.1 КЗ,до който размер предявените три субективно съединени главни
искове следва да бъдат уважени.Върху обезщетението от 30000лв. за всеки от
ищците , следва да се присъди и законната лихва от деня на увреждането – от
08.11.2009г.,дължима на основание чл.84,ал.3 ЗЗД. В останалата част – до размер
на 80000лв. вески от исковете следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е възражението на ответното
застрахователно дружество,че не дължи изтекла лихва от датата на деликта,а от
датат на узнаване настъпването на застрахователното събитие.
Отговорността на застрахователя е идентична с тази на застрахования към
третото лице за деликта, като включва репарация на всички вреди,. доколкото прякото право на увредения, установено със
закона - чл. 226, ал. 1 КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него.Предвид на това
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря
и причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му следва да
бъде ангажирана и за законната лихва
върху присъденото обезщетение от датата на деликта,в който смисъл е и
установената съдебна практика.Дали застрахователят е бил уведомен от
застрахования за настъпване на застрахователното събитие е ирелевантно за
настоящия спор,който намира правното си основание в чл.226,ал.1 КЗ и съгласно
чл.226,ал. КЗ такова възражение в това производство не може да се прави.Същото касае
правоотношения,възникнали между застрахователно то дружество и
застрахования,причинил деликта.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.6 ГПК
ответното застрахователно дружество
следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на Габровски окръжен съд държавна такса
върху уважената част от исковете
по чл.226,ал.1 КЗ в размер на 3600 лв., а на адв. М.И.. възнаграждение
за осъществяваното безплатно процесуално представителство на ищците , в размер
на 2250 лв., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Поради
уважаване на главните искове,съдът не следва да се произнася по предявените при
условията на евентуалност искове по чл.45 от ЗЗД.
На основание изложеното,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ
ИНС” АД,ЕИК121130788, със седалище и
адрес на управление - гр. София п.к.1407,бул.”Черни връх”№51Д, да заплати на Д.Д.Д.,
ЕГН**********,***, на основание чл.226,ал.1 от КЗ, сумата от
30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,претърпени в следствие смъртта на баща му Д.И.Д.,причинена
от настъпилото на 08.11.2009г. ПТП , ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 08.11.2009г.. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ
ИНС” АД,ЕИК121130788, със седалище и
адрес на управление - гр. София п.к.1407,бул.”Черни връх”№51Д, да заплати на И.Д.Д.,ЕГН**********,***,
на основание чл.226,ал.1 от КЗ сумата от 30 000 лв./тридесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в следствие смъртта
на баща му Д.И.Д.,причинена от настъпилото на 08.11.2009г. ПТП , ведно със
законната лихва, считано от датата на деликта - 08.11.2009г, до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ
ИНС” АД,ЕИК121130788, със седалище и
адрес на управление - гр. София п.к.1407,бул.”Черни връх”№51Д, да заплати на И.Д.Д.,
ЕГН**********,***, на основание чл.226,ал.1 от КЗ ,сумата от
30 000 лв./тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди,претърпени в следствие смъртта на сина му Д.И.Д.,причинена
от настъпилото на 08.11.2009г. ПТП , ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта - 08.11.2009г.. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Д., ЕГН**********,*** против
ЗК”ЛЕВ ИНС” АД София иск по
чл. 226, ал.1 КЗ в размер над 30000лв. до размер на 80000лв.,претендирано
обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Д., ЕГН**********,*** против ЗК”ЛЕВ ИНС” АД София иск по чл. 226, ал.1 КЗ в размер над 30000лв. до размер на 80000лв.,претендирано обезщетение за неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д. Д. ЕГН**********,***, против ЗК”ЛЕВ ИНС” АД София иск по чл. 226, ал.1 КЗ в размер над 30000лв.
до размер на 80000лв.,претендирано обезщетение за неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС” АД,ЕИК121130788, със седалище и адрес на
управление - гр. София п.к.1407,бул.”Черни връх”№51Д да заплати по сметка на
Габровски окръжен съд държавна такса връху уважената част на исковете по
чл.226,ал.1 КЗ в размер на 3600/три хиляди и шестотин лева/.
ОСЪЖДА ЗК”ЛЕВ ИНС” АД,ЕИК121130788,
със седалище и адрес на управление - гр. София п.к.1407,бул.”Черни връх”№51Д да
заплати на процесуалния представител на ищците адв.М.Г.И.,***,
адвокатско възнаграждение в размер на 2250лв./две хиляди двеста и петдесет
лева/. на основание чл78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38,
ал.2 от ЗА и чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения .
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :