Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1840 Година 2018, 14.08 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав
на 02.07.2018 година
в публичното
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
Секретар: РОЗАЛИЯ П.
при присъствието на
прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 3652
по описа за 2017 година и като обсъди :
Производство
пред първа инстанция.
Образувано е по искова молба на И.Ф.Е. *** и С.Т.С. ***, чрез адв. Г. *** с искане да им бъде
присъдено обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 2 218,46 лева
за И.Ф.Е. и в размер на 877,98 лева за С.Т.С., вследствие на нищожен административен
акт – удостоверение за данъчна оценка от дата 27.04.2017г. за недвижим имот в
гр. ***, издадено служител на Общината, ведно със законната лихва върху
посочените главници от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното им плащане.
С исковата молба се претендират нанесени им вследствие на нищожен
административен акт по см. на чл.1 ал.1 ЗОДОВ. Твърди се, че на основание
предварителен договор от 24.04.2017 г. двамата ищци са прехвърлили на
купувачите Ф.Р.А.и М.А.А.недвижим имот с административен адрес: гр.***, която
сделка е оформена на 28.04.2017 г. пред нотариус Н.Б., с НА № 9, том 32, д.
№6232/2017 г. – Служба по вписванията – гр. Пловдив. Исковите претенции на Е. и
С. се основават на издаденото им Удостоверение за данъчна оценка изх.
№**********/27.04.2017 г., в което са удостоверени общо по вид задължения в
размер на 2 218,13 лв. за първия ищец, и 877,87 лв. за втория, при
положение, че на двамата ищци е извършена проверка и са им съставени протоколи:
на С.С. № 454/2504.2017 г. и на И.Е. № 455/25.04.2017
г., в които подробно са посочени вида на задълженията и годините, които са
погасени по давност и отписани. Така за И.Е. са отписани задължения за данък
върху недвижими имот и ТБО за периода 2003 – 2011 г., а за С.С. – за периода 2005 – 2011 г., с посочени съответни суми.
Според ищците, след като тези задължения са погасени и отписани по давност,
неправилно административният орган е
издал удостоверението за данъчна оценка с тези задължения.
В обстоятелствената част на претенцията е посочено, че с риск да не
провалят сделката пред нотариуса, както и за избягване на допълнителни
средства, платими като неустойка за уговорени клаузи по не само по
предварителния договор, но и по договора за покупко-продажба на недвижимия
имот, двете лица са заплатили процесните суми, срещу
което са им издадени посочените по-горе квитанции.
На 28.04.2017 г. от Дирекция „МДТ“ при Община Пловдив е издадено ново
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********, в което е посочено, че
лицата С.С. и И.Е. нямат непогасени задължения.
Според Е. и С., това заплащане на погасените по давност задължения за данък
върху недвижими имот и ТБО е принудително спрямо тях, тъй като същите са
погасени по давност и не подлежат на събиране по принудителен ред, като по този
начин са претърпели вреди от незаконосъобразно издаденото удостоверение за
данъчна оценка на органите на общинската администрация.
В исковата молба се твърди, че макар и да са признати за погасени дължимите
суми за периода 2003 – 2011 г. за първия ищец, и за периода 2008 -2011 г. – за
втория ищец, удостоверение за данъчна оценка по чл.264 ал.1 от ДОПК от
27.04.20176 г. е издадено вместо с отписаните и погасени по давност задължения,
сумите в размер на 2 218,46 лв. и 877,98 лв. са посочени като общо по вид
задължение. Твърди се, че с оглед изповядване на сделката при нотариус и
избягване на по-големи вреди във връзка с изпълнението на предварителния
договор, както и други предвидени в договора за покупко-продажба предвидени
санкции, двамата ищци са заплатили сочените по-горе суми.
Според Е. и С., действията по заплащане са били принудителни такива, тъй
като това задължение е признато от ответника като погасено по давност,
неподлежащо на събиране по принудителен ред, а размерът на заплатените
задължения, представлява претърпяна вреда.
Считат, че издаването на удостоверение за данъчна оценка по чл.264 от ДОПК, попада в обхвата на
административната дейност на ответника, като при неговото издаване са
установени незаконосъобразни действия, като е налице причинна връзка от това
действие с претърпените вреди, а именно – нарушение на чл.264 от ДОПК – събрани
са заплатени суми в размер на 2 218,46 лв. от ищцата И.Е. и 877.98 лв. от
ищеца С.С., които са недължими и неподлежащи на
принудително изпълнение и представляват вредата от действието. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът по исковете – Община - Пловдив, чрез процесуалния си
представител юриск. Я. оспорва същите, респ. иска
отхвърляне на искането за обявяване на процесното
удостоверение за данъчна оценка за нищожно, като неоснователни. Сочи, че данъчните
оценки са от категорията на документите, които имат значение за признаване на
права, упражняване или погасяване на права или задължения. И за същите има срок
за обжалване досежно неиздаването им, след което, има и срок за обжалване. В
случая отбелязва, че данъчната оценка относно нейното съдържание не е обжалвана
пред горестоящия орган, като срокът за това е
изтекъл. Сочи също така, че от своя страна, оценката си има всички белези на
редовен документ – издадена е от оправомощено
длъжностно лице, съобразно предоставените документи, с които органът по
приходите я е издал в предписаната от закона форма, мотивирана е, доколкото се
основава на подадената от задължените лица данъчна декларация за имота, и тя
съдържа съответните параметри, съобразно подадената декларация, подписана е, от
гледна точка на нейното съдържание.
Предвид изложеното, счита, че няма основания да се иска нейната нищожност,
респ. незаконосъобразност.
Участвалия по делото прокурор е на становище, че искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Административен съд – Пловдив, VII състав, като прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и становищата на страните, на основание чл.142
ал.1 от АПК във връзка с чл.188 от ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна.
Във връзка със сделка по продажба на недвижим имот пред нотариус Н.Б.,
насрочена за 28.04.2017 г., ищците И.Е. и С.С.
подават заявление за издаване на удостоверение за данъчна оценка на съсобствен недвижим имот, находящ
се в гр. Пловдив,ул. „Полет“ № 55.
По заявление № 17П4781/20.04.2017 г. на И.Е., на основание чл.168 ал.3 и
чл.171 от ДОПК е извършена проверка на задълженията, съставен е Протокол изх. №
455/25.04.2017 г. от орган по приходите при Дирекция „МДТ“ при общ. Пловдив, с
който на основание чл.171 и чл.173 от ДОПК са признати за погасени по давност и
отписани задължения по вид и периоди, подробно описани в исковата молба за
данък върху недвижимите имоти и ТБО за периоди: - 2003 г., 2004 г., 2005 г., 2006
г., 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., в общ размер задължения за
данък недвижим имот и ТБО към датата на
издаване на протокола – 2 218.13 лв., от които 1 118.09 лв. главница и 1 100.04
лв. лихви. Твърди се също така, че в Удостоверение за данъчна оценка изх. №
66090005524/27.04.2017 г. тази сума е отразена в удостоверението, като общо
дължима, без да е посочено, че същата е призната за погасена по давност и
отписана като задължение, и поради отказ на общинската администрация да отрази
сумите като погасени по давност и във връзка с уговорената при нотариус сделка,
същите са заплатени с приходна квитанция серия ББ17 № **********/28.04.2017 г.
По заявление № 17П4782/20.04.2017 г. на С.С., на
основание чл.168 ал.3 и чл.171 от ДОПК е извършена проверка на задълженията,
съставен е Протокол изх. № 454/25.04.2017 г. от орган по приходите при дирекция
„МДТ“ при общ. Пловдив, с който на основание чл.171 и чл.173 от ДОПК са
признати за погасени по давност и отписани задължения по вид и периоди, подробно
описани в исковата молба за данък върху недвижимите имоти и ТБО за периоди: -
2005, 2006, 2007 г., 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., в общ размер
задължения за данък недвижим имот и ТБО
към датата на издаване на протокола – 877.98 лв., от които 419.39 лв. главница
и 458.48 лв. лихви, заплатени с приходна
квитанция серия ББ17 № **********/28.04.2017 г.
Установено е, че двамата собственици на процесния
имот са имали задължения за данък върху недвижимия имот и ТБО по партиден №
********* 1001 за периода 2012 – 25.04.2017 г., за което са им издадени АУЗД №
349/25.04.2017 г. - и № 348/25.04.2017
г., както следва: - за И.Е. – 1 125.11 лв., заплатени на 27.04.2017 г. с
приходна квитанция серия ББ17 № ********** и за С.С.
– 1 125.11 лв., заплатени с приходна квитанция серия ББ17 № **********, двете
от 27.04.2017 г. С приходна квитанция №
********** и № **********, двете от 27.04.2017 г. е заплатена и сума в размер
на 170.72 лв. по 85.36 лв. за всеки от двамата до 30.06.2017 г.
На 27.04.2017 е издадено удостоверение с изх. № **********/27.04.17 г., в
което са посочени общо по вид задължение, съответно – за И.Е. – 2 218.13 лв., и
за С.С. – 877.87 лв., произтичащи от неплатени
задължения за данък върху недвижим имот и ТБО.
На 28.04.2017 г. е издадено ново удостоверение изх. № **********, в което е
посочено, че двете лица няма непогасени задължения.
В хода на съдебното производство към делото са приобщени приложените
към исковата молба доказателства: предварителен договор за покупко-продагба
на недвижим имот, НА № 123, том 1, рег. № 1006, д.№123/2017 г.; АУЗД
№348/25.04.2017г.; АУЗД № 349/25.04.2017 г.; Протокол № 454/25.04.17г.;
Протокол №455/25.04.2017 г.; удостоверение за данъчна оценка № **********/ 27.04.2017
г. и изх. № **********/28.04.2017 г. и 9 бр. приходни квитанции; заверено копие
на Устройствен правилник на общинската администрация
– Пловдив; заверени копия на 10 бр. заповеди, подробно описани в писмо от Община
Пловдив изх. № 18СД 824/18.04.2018 г.; заверено копие на Приложение № - Вид на
документи, които се подпечатват в отделите „Обслужване“ и „Отчитане на
приходите“; извлечение от Общия регистър на нотариус Н.Б. за 28.04.2017 г.
В настоящото съдебно производство е изслушана и приета без възражения
от страните съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, за
изготвянето на която, вещото лице е използвало приложените по делата документи.
След анализ на същите, вещото лице е установило, че по отношение и на двете
лица установените с АУЗД и платените от тях задължения изцяло съответстват,
като има разлика от 0.50 лв., дължаща се на факта, че лихвите по приходните
квитанции са изчислени към дата 27.04.2017 г., а АУЗД са издадени на 25.04.17
г. Аналогични са изводите и по отношение на признатите с протоколите за
погасени по давност задължения, като констатацията относно лихвите е същата.
В съдебно заседание на 02.07.2018 г. е изслушана и приета без
възражения от страните допълнителна ССчЕ, правилно са
изчислени и сумите по погасените задължения, които органът е отписал със
съответните протоколи от извършени проверки.
По основателността на исковите претенции.
Като единствено основание на заявените претенции е търсената нищожност
на административния акт - от настоящия съдебен състав на основание правилото на
чл.204 ал.3 АПК.
По отношение на акта, то следва да се посочи, че удостоверението за
данъчна оценка е акт по см. на чл.88 и сл. ДОПК, който се приема за
индивидуален административен акт на основание чл.21 ал.3 АПК.
В случая претенцията е с едно единствено заявено основание, а именно,
че този акт е нищожен/ищците са пропуснали своевременно да заявят оспорване на
акта по посочения за това ред - чл.92 ДОПК, поради което същият, като
неотменен, прави недопустима претенцията им на основание ЗОДОВ за обезвреда, поради наличие на правилото на чл.204 ал.1 АПК,
освен разбира се в хипотезата на нищожност/.
При това положение, за да е нищожен един административен акт в случая
е необходимо същият да е засегнат от тежки пороци при издаването му - напр.
липса на компетентност на органа и т.н.
Доколкото производството се развива по ДОПК/служителите на общината
действат като органи по приходите, тъй като производствата за местни данъци и
такси по ЗМДТ са развиват по реда на ДОПК - така чл.4 ал.1, вкл. и във вр. с чл.9б ЗМДТ/, то в случая следва да се преценят на
тази плоскост и изискванията за валидност на акта.
В казуса е видно от удостоверението, че то е издадено от служителя
Румяна Иванова, за която се установява от представените по делото доказателства/л.70-135/,
че е назначена на длъжност гл. инспектор в Дирекция „МДТ“, отдел „Обслужване“
на Община - Пловдив по служебно правоотношение и съобразно Заповед на Кмета на
Общината от 2009г. служители на длъжността „гл.инспектор“ имат правата и задълженията
на органи по приходите по реда на ДОПК/л.126/. Т.е. установява се
компетентността на лицето, издало удостоверението.
Твърдението на ищците за нищожност на акта в случая се свързва със
сочено противоречие с нормата на чл.264 ал ДОПК, но според този състав на съда
вписването на погасени по давност задължения е порок, който обосновава
най-много незаконосъобразност по същество/т.е. унищожаемост/на
удостоверителното изявление на органа в тази му част, т.е. следвало е да бъде
атакувано по предвидения за това ред за оспорване, посочен изрично в
ДОПК,приложим и за това административно производство.
В този ред на мисли соченият порок не е толкова драстичен, че да
обоснове извод за нищожност на акта, а това е единственото основание на
съединените искови претенции на Е. и С..
Липсата на твърдяната нищожност обосновава и извода на този състав -
за отхвърляне на претенциите на ищците - като неоснователни.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав :
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Ф.Е. *** и С.Т.С. ***, чрез адв. Г. *** претенции за присъждане
на обезщетение за нанесени имуществени
вреди, в размер на 2 218,46 лева за И.Ф.Е. и в размер на 877,98 лева за С.Т.С., вследствие на нищожен
административен акт – удостоверение за данъчна оценка от дата
27.04.2017г. за недвижим имот в гр.***, изаддено служител на Общината, ведно
със законната лихва върху посочените
главници от датата на подаване
на исковата молба в съда до
окончателното им плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :