№ 2922
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110140703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца ЗАД „а“ обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове за заплащане на сумата 235,10 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „...“
за вредите, причинени на лек автомобил „...”, рег. .... от настъпило на 24.04.2016 г. ПТП
в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г. до окончателното й погасяване, както и на сумата 71,65
лв. обезщетение за забава за периода от 21.04.2018 г. до 21.04.2021 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 23548/2021г. по описа на
СРС, 36 състав.
В исковата молба са твърди на 24.04.2016г. в гр. София, на бул. „Тодор
Александров“, на кръстовището с бул. „...“, застрахованият при ищеца л.а. „...”, рег. ....
е спрял на светофара и е ударен от задната страна от л.а. „С...“, рег. № ..., застрахован
при ответника към датата на ПТП по застраховка „ГО“, в следствие на което са му
причинени имуществени вреди. Поддържа се вина за процесното ПТП да има водачът
на застрахования при ответника автомобил. За отстраняване на причинените
имуществени вреди ищецът е изплатил на правоимащото лице застрахователно
обезщетение в размер на 220,10 лв. За изплатената сума и сторените ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. ищецът изпратил регресна покана до ответника, плащане
по която не постъпило. Ето защо ищецът претендира и обезщетение за забава в размер
на 71,65 лв. за период от 21.04.2018г. – 21.04.2021г. По изложените съображения моли
за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „оз“АД, в депозиран в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата
молба, оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че не е изплатил на ищеца
исковата сума, като твърди, че е налице подправяне на двустранния протокол за ПТП.
Оспорва вината на застрахования при него водач на л.а. „С...“, рег. № ..., като твърди,
че вината за настъпилото ПТП е на водача иб. Оспорва механизма на настъпване на
1
ПТП, като твърди, че описаният такъв в исковата молба не отговаря на обективната
истина. Оспорва представения по делото двустранен констативен протокол за ПТП,
доколкото същият не е попълнен коректно- не е начертана схема и не са описани
обстоятелствата при настъпване на ПТП. Оспорват се твърдените вреди да са
вследствие на процесното ПТП, както и размерът на дължимото застрахователно
обезщетение като завишено. Оспорва се и искът по чл. 86 ЗЗД като акцесорен на
главната претенция. Претендират се сторените по делото разноски.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора, събраните
по делото доказателства и изявленията на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства, че 24.04.2016г. в гр. София, на бул. „Тодор Александров“, на
кръстовището с бул. „...“ е настъпило пътнотранспортно произшествие, в резулат на
което е бил увреден лек автомобил „...”, рег. ...., по отношение на който била сключена
имуществена застраховка „...“ при ищеца. Не се пори и че за лек автомобил „С...“, рег.
№ ... към онзи момент е сключена „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с
ответника, както и че за отстраняване на причинените имуществени вреди ищецът е
изплатил на правоимащото лице застрахователно обезщетение в размер на 220,10 лв. и
че за изплатената сума и сторените ликвидационни разноски в размер на 15 лв. ищецът
изпратил регресна покана до ответника, плащане по която не постъпило. Оспорва се от
ответното дружество механизма на процесното ПТП, вината на застрахования при него
водач на л.а. „С...“, рег. № ..., както и размера на причинените вреди.
От събраните по делото писмени доказателства – Двустранен констативен
протокол за ПТП от 24.04.2016 г., уведомление за щета, опис на щета, доклад по щета,
възлагателно писмо, фактура, калкулация, преводно нареждане от 03.04.2019 г., както и
от неоспореното заключение на САТЕ се установява, че: всички увреждания по лек
автомобил „...”, рег. ...., отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
От приложените по делото доказателства и Двустранния констативен протокол,
както и от неоспореното заключение по САТЕ се установява, че на 24.06.2016 г., в
12:20 часа, лек автомобил лек „С...“, рег. № ... се движи по бул. „Тодор Александров“ и
преди кръстовището на бул. „...“, водачът реализира ПТП със спрелия на светофарната
уредба лек автомобил „...”, рег. ..... От приложените доказателства може да се направи
извод, че ударът е настъпил при движение в една посока и една и съща лента като
ударът е настъпил в задната част на лек автомобил „...”, рег. ...., който се е намирал в
спряло състояние на светофарната уредба.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж. Й.Й. по назначената
съдебна автотехническа експертиза като обективно безпристрастно и компетентно
даденото. Вещото лице сочи, че е налице причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите обезщетени вреди по МПС „...”, рег. ..... Посоченият от
вещото лице размер на разходите необходими за отстраняване на щетите по средни
пазарни цени към датата на процесното ПТП възлиза на 260,28 лева. Всички
увреждания, отразени в описа на дружеството – ищец, се намират в причинно-
следствена връзка с механизма на произшествието.
Други относими доказателства не са събрани в настоящото производство.
2
Основателността на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с пр.
осн. чл. 411 КЗ се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав,
който включва следните елементи: наличие на сключен договор за имуществено
застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие на виновно и противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е заплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди и обичайните разходи.
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД се обуславя от
установяване на правопораждащ фактически състав, който включва следните
елементи: наличие на глвен дълг и изпадането на длъжника в забава.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и релевираното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.
От двустранния констативен протокол за ПТП, заключението на САТЕ, като и от
останалите събрани по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
водача на МПС „С...“, рег. № ..., което съставлява нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП,
съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи
на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Тоест, поради
виновното нарушаване на ЗДвП, поведението на водача на лек автомобил „С...“, рег.
№ ... е станало причина за настъпване на процесното ПТП. Последиците от станалото
ПТП са извън тези по чл.125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили
органите на Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол.
Двустранният констативен протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с
материална доказателствена сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се
изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в
двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на
произшествието. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола
корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
Софийският районен съд намира, че са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, защото застрахователят по застраховка гражданска
отговорност отговаря за вреди, възникнали за трети лица, както отговаря прекият
причинител. За да приеме, че ответното дружество отговаря за настъпилите вреди,
съдът отчете механизма на настъпване на ПТП, който се установява по несъмнен начин
от двустранния констативен протокол и от съдебно-автотехническата експертиза,
според които произшествието възниква при удар между автомобил „...”, намиращ се
в спряло състояние на светофарна уредба и автомобил „С...“, който в процес на
застигане не успява да спре автомобила и по този начин причинява настъпването на
удара. С оглед това, че водачът на движещия се отзад автомобил не спазва достатъчно
дистанция, респективно не успява да избегне удар при спиране на движещия се пред
него автомобил поради червена сигнализация на светофара, съдът приема, че ответното
дружество като застраховател по застраховка гражданска отговорност е пасивно
легитимирано да отговаря за обезвреда на настъпилите вреди.
3
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по различен
механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на застрахования при ответника
автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като тази презумпция не е
опровергана в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Съдът
намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване от страна на водача
на „...”. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да установи по
реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по делото не са
събрани категорични доказателства, от които да се установява да е налице
съпричиняване. Напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за
ПТП и заключение на САТЕ, категорично се установява, че вината за настъпването на
процесното ПТП изцяло била на водача на МПС „С...“.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на настъпване на процесното ПТП е 260,28 лева.
Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като обективен критерий
за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост
на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират официален
сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на
средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически
субекти..
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че
сумата от 15 лв., съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета
по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се включи в общия
размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални предпоставки,
които обуславят възникването на спорното материално право, поради което главният
иск е основателен в пълния си размер, а именно 235,10 лева, с включени
ликвидационни разходи.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресна покана с изходящ № ... г. за заплащане на процесната щета е изпратена
на ответното дружество. Същата е получена на 22.07.2016 г. (л. 25 по делото).
Ответното дружество е станало причина за завеждане на делото, защото не е
изпълнило задължението си по чл. 412, ал. 3 КЗ да заплати сумата в 30-дневен срок от
получаване на регресната покана.
Поради изложеното, искът за мораторна лихва в размер на 71,65 лева за периода
от 21.04.2018 г. до 21.04.2021 г. се явява изцяло основателен.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има ищецът. С оглед т.12 от ТР
4/18.06.2014г. по т.д. 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство.
Ищецът е претендирал разноски в исковото производство в размер на 50,00 лв. за
д.т., както и за разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лв., както и разноски за депозит за допуснатата САТЕ в размер на 300 лв.
По ч.гр.д. № 23548/2021 г. на ищеца са присъдени разноски в размер на 25,00 лв. за д.т.
и 50лв. за юрисконсултско възнаграждение.
4
Така мотивиран, Софийският районен съд, 36 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86 ЗЗД, че „оз“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „..я“ .., ет. 5, ДЪЛЖИ на ЗАД „а”, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „ск” № 2 сумата от 235,10 лв., представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „...“ за вредите,
причинени на лек автомобил „...”, рег. .... от настъпило на 24.04.2016 г. ПТП в гр.
София с включени ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.04.2021 г. до
окончателното й погасяване, както и сумата 71,65 лв. обезщетение за забава за периода
от 21.04.2018 г. до 21.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 23548/2021г. по описа на СРС, 36 състав.
ОСЪЖДА „оз“ АД, ЕИК .. със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„..я“ .., ет. 5, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ЗАД „а”, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „ск” № 2 разноски в общ размер на 450
лева в исковото производство, както и разноски в общ размер на 75 лева по
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5