Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
шести април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА
МАРТИНОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от мл.
съдия Симеонова гр. д. № 7258 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 23471/25.01.2020 г. по гр. д. № 65253/2018 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), II ГО, 58
състав, е признато за установено по отношение
на С.Х.Б., ЕГН **********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
към „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, в размер на 1317,65 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: ж. к. „******, аб. № 116612,
ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 171,30 лв. за периода от 01.12.2015 г. до 08.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, като са отхвърлени исковете за главница за
разликата над 1317,65 лв. до пълния предявен размер от 1467,65 лв. и за периода
01.05.2014 г. - 30.09.2014 г., както и за лихви за разликата над 171,30 лв. до
пълния претендиран размер от 190,80 лв. и за периода 16.09.2015 г. - 30.11.2015
г. Осъден е С.Х.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 157,59 лв. - разноски в исковото производство и сумата 74,67 лв. -
разноски в заповедното производство. Осъдено е „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 38,
ал. 2, вр. с ал. 1 ЗАдв., вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на адвокат М.И.
сумата 40,88 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Б.“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5025432/13.02.2020 г. от ответника С.Х.Б.,
чрез адвокат М.И., срещу първоинстанционното решение в частите, с които са
уважени предявените искове. Излагат се доводи, че решението е неправилно, тъй като
ответникът не притежава качеството потребител на топлинна енергия. Сочи се, че
ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******, искът по чл. 422, ал. 1 ГПК отново е предявен за този
имот, като в хода на производството не са ангажирани доказателства, че
ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за сочения имот и
период, поради което исковете подлежат на отхвърляне. Твърдят се и нарушения на
районния съдия, който в заповедта по чл. 410 ГПК самоволно е променил
административния адрес, по отношение на който се претендират процесните
вземания от ап. 146 на ап. 77. В тази връзка се излагат твърдения, че съдът не е имал правомощие да
дава каквито и да било указания, т. к. заповедното производство не е
състезателно, а е следвало да провери единствено дали подаденото заявление
отговаря на изискванията на закона (в т. ч. дали е заплатена дължимата държавна
такса) и да издаде или да откаже да издаде заповед за изпълнение, с позоваване
на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По свой почин съдът е уточнил и исковата
претенция по отношение на процесния имот, като само ищецът може да посочва
границите на иска си, а съдът не може да определя рамките на предмета на спора.
Съдът е допуснал процесуална грешка, като е издал заповед за изпълнение за друг
имот, а не за имота, по отношение на който заявителят е поискал издаването на
такава, поради което издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване,
като производството следва да се води спрямо посочения от заявителя имот - ап. 146. Освен това се излагат доводи, че съдът се е произнесъл по
непредявен иск, тъй като в исковата молба ищецът е претендирал мораторна лихва
в размер на 19,80 лв., а съдът се е произнесъл по различна от претендираната
сума. Моли се за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на
предявените искове. Претендират се разноски за оказана безплатна адвокатска
помощ.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с доводи за
неоснователност на въззивната жалба, като се сочи, че ищецът е провел пълно и
главно доказване на претенциите си. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение,
претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Б.“ ООД.
Първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени исковете на
„Т.С.“ ЕАД против С.Х.Б. за главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за разликата над 1317,65 лв. до пълния предявен размер от 1467,65 лв. и
за периода 01.05.2014 г. - 30.09.2014 г., както и за лихви за разликата над
171,30 лв. до пълния претендиран размер от 190,80 лв. и за периода 16.09.2015
г. - 30.11.2015 г. не е обжалвано от ищеца, поради което е влязло в сила.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 2027811/09.10.2018 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу С.Х.Б., ЕГН **********, с която ищцовото
дружество е поискало от съда да признае за установено, че ответникът като потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община „Красно
село“, ж.
к. „******, с абонатен № 116612, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 1856,19 лв., от които 1658,45 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2014 г. - м. 04.2017 г., призната чрез сключено от длъжника споразумение, което
последният не спазва, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 22.11.2017
г. до
окончателното плащане, сумата от 19,80
лв. -
законна лихва за забава за периода 16.09.2015 г. - 08.11.2017 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав. Ищецът
поддържа, че ответникът е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия,
ползвал е доставената до имота топлинна енергия в количества, качество и на
стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатил стойността ѝ. Ищецът претендира
установяване на вземанията му, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответника на 08.02.2019 г. и в срока по чл. 131 ГПК от адвокат И. е подаден отговор вх. № 5040232/08.03.2019
г., в който
се
оспорват
исковете с доводи, че С.Х.Б. не притежава качеството потребител (клиент) на
топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката, както и се оспорва наличието на
възникнало облигационно правоотношение между страните. Заявява се, че
представеното споразумение от 05.02.2016 г. не е произвело правно действие, тъй
като е подписано от лице без представителна власт, възразява се и за погасяване
на вземанията по давност. Не се оспорва количеството и стойността на доставената
до имота топлинна енергия. Моли се за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски.
С определение от 22.12.2018 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Б.“ ООД.
По делото е приложено заповедно дело № 82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3089548/22.11.2017 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК
от 03.01.2018 г., с която
е разпоредено С.Х.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, сумата от 1467,65 лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот на адрес: гр. София, ж. к. „******, аб. № 116612
за периода
м. 05.2014
г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 22.11.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна
лихва в размер на 190,80
лв.
за периода от 16.09.2015 г. до 08.11.2017 г. и сумата от 83,17 лв. - разноски по
делото. Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника на
08.02.2018 г. лично, като в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от 12.02.2018 г., с
което се оспорва дължимостта на вземанията по заповедта. На 14.09.2018 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
09.10.2018 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 2027811/09.10.2018 г. В заявлението по чл. 410 ГПК е посочен адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, община „Красно село“, ж. к. „******, аб. № 116612, в т. 12 -
Обстоятелства, от които произтича вземането е посочено, че длъжникът е признал
задължението си чрез сключване на споразумение, което не е спазил за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, община „Красно село“, ж.
к. „******, аб. № 116612,
а мораторната лихва е посочена в размер на 190,80 лв.
В първото по делото открито съдебно заседание на 15.05.2019 г. СРС е
допуснал уточнение на исковата претенция, като същата да се счита за предявена
за сумите: 1467,65 лв. - главница за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. със
законната лихва от 22.11.2017 г., 190,80 лв. - мораторна лихва за периода
16.09.2015 г. - 08.11.2017 г. за апартамент в ж. к. „******.
С разпореждане № 21074/28.07.2020 г. по настоящото дело съдията -
докладчик е оставил без движение исковата молба вх. № 2027811/09.10.2018 г. на
„Т.С.“ ЕАД, като на последното е указано в едноседмичен срок от получаване на
съобщението да уточни с писмена молба с препис за насрещната страна какъв е
размерът на главницата и на мораторната лихва, които претендира с оглед
несъответствието между претендираното в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение с вх. № 3089548/22.11.2017 г. и подадената искова молба, като на
ищеца са указани последиците от неизпълнение на указанията, а именно, че
исковата молба ще бъде върната, първоинстанционното решение обезсилено, а
производството по делото - прекратено. В изпълнение на дадените указания от
ищеца е постъпила молба вх. № 81221/10.08.2020 г., с която дружеството
уточнява, че предявеният иск за главница за незаплатена топлинна енергия е в
размер на 1467,65 лв. за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г. съгласно
заповедта за изпълнение, а искът за мораторна лихва върху посочената главница е
в размер на 190,80 лв. за периода 16.09.2015 г. - 08.11.2017 г. съгласно
заповедта за изпълнение.
По делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот № 38, том LXXV, дело №
14868/1994 г., видно от който на 28.06.1994 г. М.П.К., лично за себе си и като
пълномощник на Н.А.К.и на А.П.К.е продал на Х. С.Б. следния недвижим имот: апартамент
№ 77, находящ се в ж. к. „Хиподрума“, бул. „9-ти септември“ № ******в гр.
София, заедно с припадащите се 1,297 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
По делото е прието споразумение от 05.02.2016 г., сключено между „Т.С.“
ЕАД и А.Х.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, като длъжник - чрез С.Х.Б.,
ЕГН ********** на основание чл. 365 ЗЗД, с което е признато, че длъжникът дължи
на „Т.С.“ ЕАД за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот в гр. София,
кв. „******, с абонатен № 116612 сума в общ размер на 9709,35 лв., от които
6797,12 лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна
енергия за периода 01.12.2007 г. - 31.12.2015 г. и 2912,23 лв. - лихва за
забава, начислена към датата на подписване на споразумението. Прието е, че за
част от сумите в общ размер на 7584,23 лв., включваща 4893,16 лв. - главница,
представляваща стойността на потребената в топлоснабдения имот ТЕ за периода
01.12.2007 г. - 31.12.2012 г. и 2691,07 лв. - лихва за забава върху тази
главница за периода 31.01.2008 г. - 05.02.2016 г. е преклудирана възможността
за принудителното им събиране поради изтичане на тригодишна погасителна
давност, като длъжникът се е задължил да заплати на кредитора разликата между
сумите в общ размер на 2125,12 лв. при посочен в споразумението погасителен
план.
По делото е прието Удостоверение за
наследници изх. № РКС19-ТД26-957/1/07.06.2019 г., издадено от Столична община,
район „Красно село“, на Х. С.Б., ЕГН **********, починал на 19.07.2001 г. и
оставил за наследници по закон: М.Б.Б., ЕГН **********, съпруга, починала на
01.10.2008 г., А.Х.Б., ЕГН **********, дъщеря, починала на 03.05.2016 г. и С.Х.Б.,
ЕГН **********, внук (син на А.Х.Б.).
По делото е прието Удостоверение за наследници № 003197/16.10.2008 г.,
издадено от Столична община, район „Красно село“, видно от което след смъртта
си М.Б.Б., ЕГН **********, е оставила за свой законен наследник А.Х.Б., дъщеря,
ЕГН **********.
По делото е прието Удостоверение за наследници
изх. № РКС19-ТД26-957/1/07.06.2019 г., издадено от Столична община, район
„Красно село“, видно от което А.Х.Б., ЕГН **********, е починала на 03.05.2016
г. и е оставила за свой законен наследник С.Х.Б., ЕГН **********, син.
По
делото е приет договор № 934/19.11.2001 г., сключен между „Б.Б.“ ООД - в
качеството на изпълнител и собственици или упълномощени
потребители на топлинна енергия към „Т.С.“ ЕАД, в качеството им на
представляващи етажната собственост
на адрес: гр. София, ж. к. „******, вх. А,
Б и В - в качеството на възложители, по силата на който
възложителите възлагат, а изпълнителят приема
да извърши услугата „топлинно счетоводство“ срещу заплащане на
абонаментна такса.
Приет е протокол от
08.11.2001 г. от Общото събрание на етажните собствениците на
Етажна собственост с адрес: гр. София, ж. к. „******, в който е
обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Б.Б.“ ООД.
Упълномощени са представители, които да сключат договора от
името на етажната собственост и да я представляват по време на
изпълнение на договора.
Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, в който под № 77 е посочена М.Б.,
ЕГН **********, за която е положен подпис.
По делото е приет договор от 08.07.2011 г. при общи условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в,
ал. 2 от Закона за енергетиката между „Топлофикация София“ АД и „Б.“ ООД за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергив между потребителите в
сгради етажна - собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.
София.
По
делото са
приети съобщение към фактура № **********/31.07.2017 г. за отоплителен сезон
01.05.2016 г. - 30.04.2017 г. на обща стойност 641,37 лв. с ДДС, съобщение към фактура №
**********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон
01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. на обща стойност 691,49 лв. с ДДС и извлечение
от счетоводството на ищцовото дружество за аб. № 116612 към 08.11.2017 г. на
обща стойност 1658,45 лв. (1467,65 лв. - главница и 190,80 лв. - лихва).
От третото лице - помагач „Б.“ ООД с
молба вх. № 5025431/14.02.2019 г. са приложени и приети като доказателства
изравнителни сметки за период 01.05.2016 г. - 30.04.2017 г., 01.05.2015 г. -
30.04.2016 г., 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г., издадени за аб. № 116612 на А.Х.Б.
(първите две фактури) и на М.Б.Б. (последната фактура) с адрес на имота: гр.
София, ж. к. „*******, партида 1, формуляри за отчет от 29.05.2015 г.,
27.05.2016 г., 31.05.2017 г., подписани за клиент, документи за връчване на
изравнителни сметки и сертификат за типово одобрение на уреди за дялово
разпределение на топлинна енергия.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи
императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г.
по описа на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
По правилността на решението в обжалваната
част с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба съдът приема следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - иск за
установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена
топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост, отделно
и обезщетение за забава на плащане на последното, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на вземане за
стойност на доставена топлинна енергия по делото следва да се установи, че за
процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата
на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу
задължение на последния да заплаща стойността ѝ, както и че ищецът е
изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответника
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за плащане на обезщетение за
забава в плащането на главницата ищецът следва да установи, че главното парично задължение
е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на
законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът следва да докаже своите възражения, наведени в
отговора на исковата молба.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност
на потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за
процесния имот и период, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е предявил искове за установяване съществуването на вземанията по
заповедта.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна и електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и
други дейности, обслужващи основните.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира
процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в действалата
към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
На първо място въззивният съд приема, с оглед изложените във въззивната
жалба оплаквания, че действително СРС е издал заповедта за изпълнение по чл.
410 ГПК за ап. 77, а не за посочения в заявлението на „Т.С.“ ЕАД ап. 146, но при
идентичност на аб. № 116612. Предвид уникалността на абонатния номер обаче, поведението на
районния съдия не е довело до ограничаване правото на защита на ответника. В
случая в първото по делото съдебно заседание пред СРС, на което са присъствали
представители и на двете страни, е допуснато и уточнение на исковата претенция,
като последните не са възразили срещу направеното уточнение и изготвения от
първоинстанционния съд доклад по реда на чл. 146 ГПК. Предвид идентичността
на абонатния номер, посочен от ищеца в заявлението по чл. 410 ГПК и в
исковата молба, и за който е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въззивният съд намира, че уточнението на номера на апартамента, до който е
доставяна топлинната енергия на № 77, вместо на № 146, не се е отразило на
правилността
на обжалваното
решение до степен, налагаща неговата отмяна. Това е така и тъй като за ап. 77 се отнасят и
всички представени към исковата молба писмени доказателства, вкл.
изравнителни сметки, документи за отчет и споразумение за разсрочено плащане,
сключено с наследодателя на ответника, на което именно се позовава ищцовото
дружество за обосноваване на претенциите си за дължимост на сумите. Поради
изложеното се налага изводът, че страните са знаели за кой имот и абонатен номер се отнасят
исковите суми - ап. 77, аб. № 116612, а ответникът е имал възможност да
упражни правото си на защита, което е и сторил.
Съдът приема, че по делото е установено, че именно ответникът отговаря
пред ищеца за заплащането на стойността на доставената топлинна енергия в имота
през процесния период. Това е така, тъй като видно от приетия по делото
нотариален акт № 38/28.06.1994 г. процесният имот е закупен от Х. С.Б. - дядо
на ответника. От представените по делото удостоверения за наследници се
установява, че след смъртта си Х.Б. е оставил за свои наследници - М.Б. -
починала на 01.10.2008 г., и А.Б.- починала на 03.05.2016 г., поради което
ответникът - като единствен наследник на А.Б., се легитимира като изключителен
собственик на процесния имот през процесния период (това обстоятелство не е и
изрично оспорено в отговора на исковата молба) - липсват данни върху имота да е
учредено вещно право на ползване на друго лице или за прехвърляне на правото на
собственост върху имота. Договорът с
топлофикационното дружество е възникнал по силата на закона, съгласно
посочената нормативна уредба, при наличие качеството на собственик на ответника
на имота, а общите условия на ищеца уреждат съдържанието на това правоотношение,
поради което съдът приема за неоснователни доводите във въззивната жалба, че по
делото не е доказано договорното правоотношение между страните. Законодателят не е предвидил като условие за влизането
на ОУ в сила приемане от страна на ползващите лица, въпреки че е предвидено
право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното
предприятие писмено заявление. В случая няма данни
и не се излагат твърдения ответникът да е възразил срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискал прилагане на специални такива, поради
което следва да се приеме, че общите условия са
влезли в сила спрямо ответника. Без значение е и дали споразумението от
05.02.2016 г. е породило действие, тъй като ответникът е задължен за заплащане
на сумите за ТЕ по силата на закона. Поради изложеното въззивният съд приема,
че през процесния период между страните по делото са били налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в
договора права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката и Общите условия
на „Т.С.“ ЕАД от 2014 г. и от 2016 г.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за
реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия,
като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на
отчетните единици топлинна енергия от средствата за дялово разпределение,
монтирани на отоплителните тела в жилището, и съответната част от стойността на
топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация.
В случая при наличие на договорно правоотношение между страните,
възникнало по силата за Закона за енергетиката и предвид факта, че ответникът
не е оспорил реалното доставяне на топлинна енергия до процесния имот през
исковия период, искът за главница за топлинна енергия е доказан по своето основание,
а доколкото ответникът не е оспорил количеството и стойността на доставената
топлинна енергия, то искът е доказан и по размер, както е приел и районният съд,
след което е уважил частично и направеното от ответника възражение за
погасителна давност, за изчисляването на която във въззивната жалба не са
изложени оплаквания.
По отношение на доводите спрямо лихвата за забава, въззивният съд счита,
че СРС не се е произнесъл по непредявен иск. В случая в заявлението по чл. 410 ГПК е претендирана сумата от 190,80 лв. - лихва за забава за периода 16.09.2015
г. - 08.11.2017 г. и за тази сума и период е издадена заповедта за изпълнение.
В исковата молба ищецът е посочил, че претендира сумата от 19,80 лв. - лихва за
забава за периода 16.09.2015 г. - 08.11.2017 г., но с оглед уточнението в
откритото съдебно заседание исковата претенция за мораторна лихва е приета за
разглеждане именно в размера, за който е подадено заявлението по чл. 410 ГПК,
което очертава предмета на спора, и за която сума е издадена заповедта за
изпълнение. В изпълнение на задълженията си да следи служебно за редовността на
исковата молба (ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС) въззивният съд е дал и изрични
указания на ищеца да конкретизира исковете си, като с молба от 10.08.2020 г. той
е уточнил, че искът за мораторна лихва е в размер на 190,80 лв. и за
горепосочения период съгласно заповедта за изпълнение. Поради това не е налице
произнасяне по непредявен иск в какъвто смисъл са доводите на въззивника, като
е очевидно, че се касае до допусната техническа грешка в исковата молба,
отстранена в хода на процеса.
Във въззивната жалба не са изложени никакви
конкретни оплаквания във връзка с начина на изчисляване на погасителната
давност спрямо процесните вземания за главница за топлинна енергия, както и във
връзка с иска по чл. 86, ал. 1 ГПК - относно изпадането в забава на длъжника за
заплащане на горепосочената сума при действащите през процесния период Общи
условия и размера на лихвата за забава, поради което с оглед ограниченията на
разпоредбата на чл. 269 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено изцяло в обжалваните части.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено и в частта, с която районният съдия е разпределил отговорността за
съдебните разноски в заповедното и в първоинстанционното производство.
За въззивното производство право на разноски има „Т.С.“ ЕАД, като в
полза на дружеството следва да бъде присъдена сумата от 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 НЗПП с оглед фактическата и правна сложност на делото пред въззивния съд.
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 23471/25.01.2020 г. по гр. д. № 65253/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 58 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по отношение
на С.Х.Б., ЕГН **********, че има парични задължения по чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ
към „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, в размер на 1317,65 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2017 г. за
топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: ж. к. „******, аб. № 116612,
ведно със законната лихва от 22.11.2017 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 171,30 лв. за периода от 01.12.2015 г. до 08.11.2017 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
82287/2017 г. по описа на СРС, 58 състав, както и в частта, с която С.Х.Б. е осъден да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 157,59 лв. -
разноски в исковото производство и сумата 74,67 лв. - разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА С.Х.Б., ЕГН **********,***, чрез
адвокат М.И., да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 100
лв. (сто лева) - разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Б.“ ООД, ЕИК ******.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.