Решение по дело №1315/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Й. Г. Й. от [населено място], чрез адв. Д., против Решение № 487/10.04.2024 г по АНД № 20233110203123/2023 г на ВРС, ХV с-в, с което е потвърдено издаденото от началник група в РУ 05 – Златни пясъци в ОДМВР – Варна НП № 23-0819-001826/7.06.2023 г. и наложените на касатора административни наказания – глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн. чл. 174, ал. 3 пр. 2 от ЗДвП. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, приложим по препращането на чл. 63в от ЗАНН – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закони при постановяване на обжалваното решение. Жалбоподателят поддържа, че ВРС неправилно е приел, че при издаване на НП са спазени нормите на чл. 42, т.4, чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, налице е непълнота и неяснота в описанието на нарушението. Не са анализирани показанията на разпитаните по делото свидетели, че МПС не е управлявано от Й. по улицата, а е било паркирано на нерегламентиран паркинг, като Й. предприел маневра назад, едва след което към него се приближил полицейски служител. НП е издадено при спорни обстоятелства, като не е извършено допълнително разследване, макар и да е поискано такова с депозирано възражение срещу АУАН. Посочените нарушения налагат извод за незаконосъобразно проведено административно наказателно производство. По изложените доводи моли да се отмени решението на ВРС и потвърденото с него НП, претендира и присъждане на сторените по делото разноски. За с.з. касаторът редовно призован не се явява, не се представлява.

Касационният ответник чрез процесуалния си представител гл. ю. к. К. Л. – А. е депозирал писмени бележки със становище за неоснователност на касационната жалба.

Идентично е и заключението на участващия в производството представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, и предлага решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене релевантни гласни и писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 11.03.2023г. в сектор ПП ОДМВР Варна бил получен сигнал за настъпило ПТП в [населено място], на [улица]на кръстовището с [улица]. Произшествието било посетено от полицейски екип, в който бил и св. А.. Било установено, че ПТП не е настъпило и екипът напуснал район. Междувременно в І РУ ОДМВР Варна бил подаден сигнал, че евентуално лице, което е употребило наркотични вещества ще предприеме управление на МПС на горепосоченото място. В момента, в които екипът на І РУ, в който участвали свидетелите Д. и М., посетили мястото установили, че около 11,50ч. водач на товарен автомобил „Форксваген” с рег.№ [рег. номер] извършва маневра на заден ход от намиращ се в района нерегламентиран паркинг към [улица]в посока [улица]. На водача на автомобила бил подаден сигнал за спиране, след което било преустановено управлението на автомобила, същият бил върнат в изходно положение на нерагламентираният паркинг. Била извършена проверка на водача на автомобила Й. за употреба на алкохол, пробата била отрицателна. На водачът било предложено да бъде извършена проверка за употреба на наркотици с техническо средство, но Й. отказал. На водача бил издаден талон за кръвна проба, но същият отказал да го подпише и не се явил за провеждане на изследването, съгласно отговор от ВМА-МБАЛ-Варна. За нарушението бил съставен АУАН за нарушение на чл.174, ал.3 пр.2 от ЗДвП, в който описал приетата за установена фактическа обстановка. Актът бил предявен и връчен на Й., който го подписал без възражения В срок били депозирани възражения, във връзка с които било възложено разследване от комисия, чието заключение било, че АУАН е правилен и законосъобразен, поради което въз основа на материалите по преписката срещу Й. било издадено НП. АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя, както и обстоятелството, че Й. е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употреба на наркотично вещество и негови аналози и че не е изпълнил предписанието за медицинско изследване.

За да потвърди НП, ВРС приел от правна страна, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по чл. 57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изложил конкретни съображения за изпълнение на всички формални и съдържателни изисквания при издаване на АУАН и на НП.

По приложението на материалния закон ВРС приел, че въз основа на безспорно установените факти АНО правилно е приел, че в случая е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство или тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, както и неизпълнение на предписание за изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози, т. е. че е осъществено нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Съдът разгледал възраженията на Й. за допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на вмененото му административно обвинение, като изложил мотивирани съображения за неоснователността им. Конкретно подчертал, че неоснователни са възраженията, че Й. не е управлявал МПС, обсъдил е събраните гласни доказателства въз основа на които е направил извод, че дори и с оглед направената минимална маневра наказаното лице е управлявало МПС по път за обществено ползване. Преценил е, че е осъществен състав на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, анализирал е предвиденото наказание, което е в абсолютен размер, преценил е неговата справедливост. ВРС е изложил и мотиви относно липсата на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Въззивният съд приел, че нарушението е и безспорно доказано.

С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, логически последователни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК.

Възраженията на касатора се свеждат до твърдения за допуснати нарушения на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН – липса на точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. От внимателния прочит на АУАН и НП се налага извод, че не са допуснати твърдяните нарушения, ясно е отразено, че при управление на МПС, Й. е спрян за проверка, в хода на която е отказъл да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Дрегер – Дръг Тест 5000, а от издадения талон за медицинско изследване Й. не се е възползвал. Изложените факти в АУАН и НП кореспондират със събраните гласни доказателства. Наведените доводи, че не е установено дали полицейските служители са разполагали с дрегер, минал ли е задължителната техническа проверка, бил ли е тестван водача за алкохол са неотносими към спора, тези доводи биха били релевантни, ако на Й. бе извършена проверка за наркотични вещества, какъвто настоящия случай не е.

Действително, при описание на нарушението от правна страна АНО е посочил нормата на чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено не само, че е налице отказ от изследване с техническо средство, но и отказ от медицинско изследване. Това не е ограничило правото на защита на Й., тъй като става ясно за какво е наказан. От една страна защитата се гради срещу фактите, от друга страна, изрично в НП е описана волята на АНО, поради което не са налице допуснати процесуални нарушения. На жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал. 3 от ЗДП, която регламентира последиците при отказ на водач на МПС да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва посредством техническо средство или чрез медицинско изследване по арг. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП, във вр. с Наредба № 30/17.07.2001г. В този смисъл, за да е налице административно нарушение по см. на чл. 174, ал. 3 от ЗДП следва водачът на МПС да е отказал да му бъде извършена проверка, било с техническо средство, било посредством медицинско изследване, в предвидените в наредбата случаи. Посочената разпоредба е с две форми на изпълнителното деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъществява състава на нарушението.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора за допуснати нарушения на чл. 52, ал.4 от ЗАНН. Съгласно нормата преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. От приложената административнонаказателна преписка се установява, че такова разследване е проведено, изискани са докладни записки от полицейските служители, справка от МБАЛ – Варна ВМА, изготвена е справка рег. № 819Р-16433 от комисия, състояща се от 5 служителя на ОДМВР – Варна, в която подробно са анализирани оспорените от Й. обстоятелства.

С оглед гореизложеното и този съд приема, че вмененото на Й. административно нарушение е обективно и субективно съставомерно, безспорно доказано, правилно квалифицирано и описано в АУАН и в НП по начин, който не води до ограничаване или осуетяване правото на касатора да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, а с оглед императивната забрана на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН наложените му административни наказания не подлежат на редуциране.

В идентичен смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдените пороци, съставляващ касационни основания. В хода на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не бяха констатирани други основания за ревизия или отмяна на решението. Горните констатации налагат еднозначен и категоричен извод за неоснователност на касационната жалба, което налага отхвърлянето й и оставяне в сила на законосъобразното, обосновано и правилно решение на ВРС, за да се даде възможност да настъпят целените с потвърденото НП правни последици.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена чрез присъждане в тяхна полза на такова в минималния размер от 80 лв. по чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 487/10.04.2024 г по АНД № 20233110203123/2023 г на ВРС, ХV с-в, с което е потвърдено издаденото от Началник група в РУ 05 – Златни пясъци в ОДМВР – Варна НП № 23-0819-001826/7.06.2023 г.

ОСЪЖДА Й. Г. Й., от [населено място], [ЕГН], да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.