Р Е
Ш Е Н И Е № 302
гр.Пловдив, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІІ състав, в
закрито съдебно заседание на 16.07.2020г, в състав:
СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията т. д. № 432 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано
по жалба на МАКСМЕДИКА ООД ЕИК ********* против отказ №
20200702170059-3/08.07.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по
вписванията, постановен по заявление вх. № 20200702170059/02.07.2020 г.
Жалбоподателят
счита отказa за незаконосъобразен и по изложените в жалбата съображения моли
същият да бъде отменен.
Съдът,
след като прецени материалите по делото и взе предвид възраженията в жалбата,
намира следното:
Видно
от придружителното писмо от Агенция по вписванията, с което жалбата е изпратена
в съда, последната е постъпила в агенцията на 10.07.2018 г., а обжалваният
отказ е постановен на 08.07.2020 г., т.е. подадена е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Доколкото изхожда от легитимирана страна, надлежно представлявана, е
процесуално допустима, а по същество - неоснователна по следните съображения:
От
вписванията в търговския регистър се установява, че съдружници в дружеството -
жалбоподател, са С. В. В. и И. Й. У. при равно дялово участие. С договор за продажба
на дружествен дял от 02.07.2020 г. първият е продал на втория притежаваните от
него 50 дружествени дяла, всеки на стойност 1 лв., с което последният е станал
собственик на 100 % от капитала на дружеството. Договорът е с нотариална
заверка на подписи и съдържание. Видно от протокол на л. 29 на 02.07.2020г е проведено
заседание на ЕООД, на което едноличният собственик на капитала У. е взел решения за запазване фирменото
наименование, седалището и адреса на управление и предмета на дейност на
дружеството, както и за освобождаване на В. като управител, приет е и учредителен
акт на дружеството, в чл.1 и чл.4 от който същото е вписано като еднолично
дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала У.. За вписване на горните промени във
вписаните за дружеството обстоятелства е подадено процесното заявление.
Отказът
на длъжностното лице по регистрация да впише промяната в заявените
обстоятелства е аргументиран с липсата на декларации по чл.129 ТЗ към
подаденото заявление.
Отказът
е законосъобразен.
Съгласно
чл.129, ал.1, изречение второ ТЗ, прехвърлянето на дружествен дял от един
съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на
изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми
трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял. Според ал.2 прехвърлянето на дружествения дял се извършва с
договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието,
извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след представяне от
управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че няма
изискуеми и неизплатени задължения по ал.1.
Граматичното,
логично и систематично тълкуване на горната норма в двете й алинеи в редакция
към датата на подаване на процесното заявление, налага извод, че изискването за
представяне на нарочна декларация за удостоверяване липсата на трудови и осигурителни задължения касае и двете
хипотези на прехвърляне на дружествен дял. Изискването е приложимо, както при
прехвърляне на дял на трето за дружеството лице, така и когато същият дял е
прехвърлен на друг съдружник. Действително, както се сочи и в жалбата, идеята
на тази законодателна промяна е да се препятства прехвърлянето на капитал в
полза на малоимотни лица. Не само третите лица – приобретатели на дялове обаче
могат да се окажат малоимотни, но и самите съдружници. Обстоятелството, че
въведеното със закона изискване за липса на неплатени трудови и осигурителни
задължения е продиктувано от публичен и обществен интерес, а не от частен (този
на съдружниците в едно дружество), е в насока на това, че изискването касае и
двете хипотези на прехвърляне на дялове, предвидени в чл.129, ал.1 ТЗ. В този
смисъл е и редакцията на ал.2, която не прави разграничение между двете
хипотези, когато изисква прехвърлянето на дял да се вписва в търговския
регистър след представяне от управителя на дружеството и от праводателя на
декларация по образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал.1.
Тълкуването, според което нововъведените изисквания касаят всички форми на
прехвърляне на дружествени дялове, съответства и на предходните законодателни изменения от 2017 г.
на чл.19 ДОПК, предвиждащи отговорност на трети лица, каквито са мажоритарните
съдружници, за внасяне на задължителни осигурителни вноски. Ако
се възприеме тезата на жалбоподателя за приложимост на въведените отрицателни
изисквания на чл.129, ал.1 ТЗ само при прехвърляне на дружествен дял на трето
лице, изменението на закона би се обезсмислило чрез възможността за лесното му
заобикаляне посредством увеличаване на капитала чрез приемане на нови
съдружници, на които непосредствено след това се прехвърлят дружествените
дялове на досегашните съдружници, като по този начин се избегне доказването на
липса на изискуеми задължения, произтичащи от трудови правоотношения. Ето защо,
следва да се приеме, че нормата на чл.129, ал.1 ТЗ, предвиждаща дяловете между
съдружници да се прехвърлят свободно, касае само и единствено липсата на необходимост от вземане на решение
на ОСС за това. Новото изискване за липса на неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски касае всички
случаи на прехвърляне на дружествени дялове – както между съдружници, така и в
полза на трети лица. В тази насока е формирана и съдебна практика, различна от посочената
в жалбата и по – актуална.
Наред
с това видно от неоспорените в тази част мотиви на отказа на заявителя са
дадени указания за изправяне на нередовности в заявлението от страна на
длъжностното лице по регистрация по реда на чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, съгласно
който, когато към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на
търговеца или юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички
документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата
държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за
отстраняване на нередовността. Липсващите декларации по чл.129, ал.2 ТЗ са
именно такива и доколкото те не са представени нито първоначално, нито в
указания за това срок, жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на МАКСМЕДИКА ООД ЕИК ********* против отказ №
20200702170059-3/08.07.2020 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по
вписванията, постановен по заявление вх. № 20200702170059/02.07.2020 г.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.
СЪДИЯ: