О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е № 3305/7.12.2018г.
Номер 07.12.2018 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХVІ граждански състав
На седми декември две хиляди и осемнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 3872 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по искова молба, предявена от „Профи Кредит България” ЕООД с
ЕИК ********* против Д.Д.С., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същата
дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2932/2018 г. по описа на ЯРС, а именно: сумата от 5007,75 лв. – главница по договор за потребителски кредит №
********** от 18.11.2016 г., ведно със законна лихва от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 27.07.2018 г. до изплащане на вземането.
Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощник адвокат, с който се счита,че исковата молба е нередовна и следва да
бъде оставена без движение. Алтернативно се прави искане,че ако се приеме,че
исковата молба е редовна,предявения иск се явява допустим,но неоснователен и
недоказан по основание и размер.
Съдът,
след като се запозна с доводите на ответника в отговора за недопустимост на
иска по чл.422 ГПК,намира възраженията на ответника за неоснователни. Предявеният иск е установителен и чрез него ищецът следва
да установи вземането си такова,
каквото е описано в заявлението. Т.е. необходимо е наличие на идентичност, което е и основание за допустимост на иска по
чл.422 ГПК. В случая е налице
такава идентичност, тъй като в заявлението
се твърди, че сумата произтича
от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит № ********** от
18.11.2016 г.
Съдът, като взе предвид, че исковата
молба е редовна и предявения иск е допустим,
намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Представените от ищеца писмени доказателства
са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 31.01.2019 г. от 11.00 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДОПУСКА
представените от ищеца писмени доказателства.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА ч.гр.дело № 2932/2018 год. по
описа на ЯРС.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА по делото:
Твърди се в исковата молба, че на
17.11.2016 год. между ищеца в качеството му на кредитор и ответника в
качеството му на клиент е сключен
договор за потребителски кредит профи кредит стандарт
№ ********** ш споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги,с общо задължение по кредита и пакета за допълнителни
услуги в размер на 6812,88 лв.,с общ размер на вноската от 283,87 лв. и с дата
на погасяване втори ден от месеца. Съгласно декларации т.А към посочения
договор и които ответника подписал и се запознал с тях и му били
предадени,същия нямал забележка към тях и се задължавал да ги спазва.Съгласно
декларации т.Г на клиента се предоставила безвъзмездно на хартиен носител,в
ясна и разбираема форма,на български език информация на Стандартен европейски
формуляр.Също така такива разяснения били дадени и от страна на кредитен
експерт на дружеството,като се правили разяснения и за допълнителния пакет
услуги,като само при негово желание за ползването му се подписвало посоченото
споразумение.Ищеца изпълнил точно задълженията си по договора от 18.11.2016
г.,като превело по сметка на ответника посочена от самия него парична сума в
размер на 3050 лв.,които същия следвало да върне за срок от 24 месеца,с месечна
вноска в размер на по 238,87 лв. съгласно погасителния план и падежна дата на
второ число от месеца. Ответника не изпълнил точно поетите с договора
задължения,като направил само шест пълни погасителни вноски и една непълна с
дата 23.01.2018 г./след прекратяването на договора/,като с тях погасил общо
сума в размер на 1830,00 лв.На 11.04.2017 г. процесния
договор бил прекратен от страна на ищеца,с оглед на това,че просрочил една и
повече вноски с повече от тридесет календарни дни,като настъпила автоматично
неговата предсрочна изискуемост.На 13.04.2017 г. на ответника било изпратено
уведомително писмо с което бил уведомен,че договора бил едностранно прекратен и
обявен за предсрочно изискуем. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяване на
договора за потребителски кредит на основание т.12.3 ОУ,същия дължал
остатъчните и непогасени вноски по погасителния план,включващи и възнаграждение
при закупен пакет за допълнителни услуги,лихви за забава и такси.Към датата на
предявяване на И.М. длъжникът Д.С. дължал на ищеца сума в размер на 5007,75
лв.,представляващи неизплатено парично задължение по посочения договор за
потребителски кредит.
Иска се уважаване на иска и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ищецът подал за дължимите суми
заявление по реда на чл. 410 от ГПК,като срещу длъжника и било образувано ч.гр.д.
№ 2932/2018 г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение на парично
задължение. Заповедта била връчена на длъжника на 06.08.2018 г.,като същия с
възражение подадено чрез неговата майка в качеството й на пълномощник вх.№ 13494/08.08.2018
год. възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за
изпълнение.С разпореждане съдът е указал на заявителя,че следва в едномесечен
срок от уведомяването си да предяви иск за установяване на вземането си, поради
което се предявява настоящият установителен иск на осн.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 ГПК,във вр.чл.415,ал.1,т.1 ГПК, във вр.чл. 432, ал.1 ТЗ,във вр.чл.79 ЗЗД.
Ответника,чрез пълномощника си оспорва иска по
основание и размер, като в исковата молба не ставало ясно по какъв начин ищеца
е формирал исковата си претенция.Също така се твърди,че ищеца не е уведомил по
надлежния ред длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на отпуснатия
кредит,като по делото нямало представени доказателства затова.Клаузата по
т.12.3 ОУ се явявала неравностойна и се иска нейното обявяване за
нищожна,поради противоречие с чл.20 и сл. от ЗПК и чл.143 и сл. от ЗЗП.
Включените в договора клаузи за продажба на пакет с допълнителни услуги била
също нищожна,поради заобикаляне на закона и накърняване на добрите нрави
съгласно нормата на чл.19,ал.4 ЗПК и същата се явявала неравностойна по смисъла
на чл.143 и сл. от ЗЗП.
Иска се отхвърляне на иска и
присъждане на съдебно деловодни разноски,като се прави възражение за
прекомерност за размера на юрисконсулското
възнаграждение,като се моли неговото намаляване до минималния размер.
Липсват ненуждаещи се от
доказване факти и обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да
докаже следните факти: наличието на валиден
договор за потребителски кредит при посочените в исковата молба условия;
усвояването от страна на ответника на претендираната
главница, т.е. изпълнението на задължението по договора от страна на ищеца да
му предостави в заем исканата сума ; размера на погасените до момента от
ответника суми по договора, както и на непогасената част от дълга; размера на
дължимия остатък от задълженията и начинът на формиране на тези вземания, факта
на настъпване на предсрочна изискуемост на целия кредит и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, както и валидността на клаузите,
като на осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за тези факти, с
изключение на факта на сключване на договора между страните,както и
предоставяне на сумата по процесния договор.
Указва на ответника, че в негова тежест е да докаже наличие на извършено плащане на дължимите
по договора за потребителски кредит суми – месечни погасителни вноски или
погасяване на задълженията по друг равностоен начин,както и да докаже твърденията си, че клаузата в т.12.3 от ОУ и
клаузата за продажба на пакет с допълнителни услуги не са били реално договорени между страните, като
на осн.чл.146,
ал.2 от ГПК съдът указва на ответника, че не сочи доказателства за тези факти.
В тежест на двете страни е да докажат
твърденията, на които основават исканията си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис
от отговора.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: