Р Е Ш Е Н И Е  № 215

 

гр. Сливен, 24.06.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА Н.,

 

при секретаря ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 68 по описа на съда за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от „А. 1969” ЕООД – гр. Сливен с ЕИК *****, представлявано от А. Ж.Р.- Н., против НП № 470533 – F486699/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и § 71 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Моли издаденото НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и моли издаденото НП да  бъде отменено, като незаконосъобразно и претендира да им бъдат присъдени направените разноски.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно, и претендира да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 13.04.2019 год. в 09,48 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК, ОД Бургас извършили проверка на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в *****, стопанисван от „А. 1969” ЕООД, представлявано от А.Н. и в нейно присъствие. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0341645 от дата 13.04.2019 год. Проверката завършила същия ден в 11,15 часа (л. 10 – 11 от делото).

На 15.05.2019 год. бил съставен АУАН № F486699 от същата дата на жалбоподателя за това, че при извършена проверка на 13.04.2019 год. в 09,48 часа на търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в *****, стопанисван от „А. 1969” ЕООД, било установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС и в търговския обект не се използва система за управление на продажбите. В акта било отразено, че в търговския обект е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ЕЛКА 2007 HLP-KL” с номер на фискалното устройство ОТ252466 и номер на фискалната памет 03485706, регистрирано в НАП с потвърждение № 3678725/12.11.2018 год. В акта било посочено, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18/13.12.2019 год. на МФ в законоустановения срок до 31.03.2019 год., с което нарушило разпоредбите на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и § 71 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В графата за обяснения и възражения представителя на дружеството записал, че възразява, тъй като посоченото нарушение не е следствие на виновно нейно поведение, изразяващо се в неспазване на законовите изисквания. Актът бил връчен на представляващия дружеството на 15.05.2019 год. (л. 9 от делото).

На 17.05.2019 год. било подадено възражение вх. № 6554 до Директора на ТД на НАП - Сливен, в което жалбоподателят твърди, че АУАН е незаконосъобразен и неправилен и моли като такъв да бъде отменен, а образуваното административно-наказателно производство да бъде прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН, поради липса на извършено нарушение, алтернативно се иска прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се посочва, че ако се прием, че все пак е налице нарушение, то това нарушение не е вследствие на виновно нейно поведение (л. 13 - 14 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 470533-F486699/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и § 71 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В НП било посочено, че срещу АУАН е постъпило възражение, което било разгледано по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и било преценено като неоснователно, както и че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. НП било връчено на представляващия на 27.11.2019 год. (л. 8 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна.

Съдът не приема доводите на жалбоподателя, изложени в жалбата му и доводите на процесуалния му представител в с.з., тъй като намира че същите са неоснователни.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършената проверка на 13.04.2019 год. в търговски обект – магазин за хранителни стоки, находящ се в *****, стопанисван от „А. 1969” ЕООД било установено, че в търговския обект не се използва система за управление на продажбите, както и че в търговския обект е монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ЕЛКА 2007 HLP-KL”, регистрирано в НАП, но задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ в законоустановения срок до 31.03.2019 год. След като не е изпълнил това свое задължение, жалбоподателят е ангажирал своята административнонаказателна отговорност. Деянието правилно е квалифицирано, като такова по чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение № 1.

Възраженията посочени в жалбата, относно обстоятелството, че в Протокола за извършена проверка е посочено, че същата е приключила на 13.12.2019 год., както и че в НП е посочено, че Приложение 1 и Приложение 2 са от Наредба № Н-18/13.12.2019 год. на МФ са неоснователни, доколкото са касае за техническа грешка. Безспорно е установено, че проверката в търговския обект е започнала на 13.04.2019 год. в 09,48 часа и е завършила същия ден в 11,15 часа. По отношение на допусната техническа грешка при изписването на наредбата в обстоятелствената част на НП, също е неоснователно, доколкото същата наредба е правилно изписана при квалификацията на нарушението в АУАН и в НП. Последователна е съдебната практика, че съществено процесуално нарушение е това, което води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В настоящия случай не е налице ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият е получил лично акта и НП и го е обжалвал в законоустановения срок. Освен това в случая е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които са безспорно установени в настоящия случай.

Неоснователно е възражението за липса на вина. Съгласно чл. 83 от ЗАНН, на юридическите лица може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, като не се изследва въпросът за вината, тъй като тази отговорност е обективна и безвиновна. Действително чл. 6 от ЗАНН предвижда, че административно нарушение е онова деяние, което е извършено виновно, но в случая е констатирано  нарушение, извършено от юридическо лице, където въпроса за вината не се поставя изобщо, доколкото това понятие касае единствено и само физическите лица.

Съдът намира, че в настоящия случай не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Нарушението на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и § 71 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС се изразява в това, че задълженото лице не е изпълнило задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва фискално устройство, което да отговаря на функционалните и техническите изисквания съгласно Приложение 1 и Приложение 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ в законоустановения срок до 31.03.2019 год. Действително извършеното нарушение е за първи път, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДДС урежда обществените отношения свързани с данъчното облагане на лицата, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Съдът не констатира нарушения на процедурата, както при съставяне на акта, така и при издаване на НП. И съставеният акт и издаденото въз основа на него НП съдържат всички необходими реквизити по ЗАНН. В акта точно е описано извършеното от жалбоподателя нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

По отношение на размера на наложеното на жалбоподателя наказание съдът констатира, че същото е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева; както и че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно след като е констатираното, че търговецът не използва система за управление на продажбите, но в търговския обект е било монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство модел „ЕЛКА 2007 HLP-KL”, регистрирано в НАП, т.е. в случая не се касае за продажба и с оглед квалификацията на нарушението чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и § 71 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ, то е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС, касаеща именно случаите когато нарушението не води до неотразяване на приходи и да наложи санкцията по ал. 1, а не по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление, в частта относно основанието за налагане на административното наказание, като го преквалифицира на чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС и да намали размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 3000,00 лева на 500,00 лева (в този смисъл Решение № 119/12.09.2019 год. по КАНД № 124/2019 год. по описа на СлАС).

В настоящия случай своевременно се явява искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, а съгласно разпоредбата на чл. 27е от НЗПП възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 80,00 до 120,00 лева. С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да определи юрисконсултското възнаграждение в размер на 80,00 лева.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 470533 – F486699/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „А. 1969” ЕООД – гр. Сливен, с ЕИК *****, представлявано от А. Ж.Р.- Н., за нарушение на чл. 7, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1, т. 1 и § 71 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3000,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, като на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание „Имуществена санкция” от 3000,00 лева (три хиляди лева) на 500,00 лева (петстотин лева).

 

ОСЪЖДА „А. 1969” ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *****, представлявано от А. Ж.Р.- Н., да заплати в полза на Национална агенция за приходите разноски в размер на 80,00 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: