№ 603
гр. Бургас, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на
десети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202672 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на В. АЛ. Ш. с ЕГН: **********, съдебен
адрес: гр. *, бул. „*“ № 180, *, против Наказателно постановление № */ 08.04.2021 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление единствено в
частта относно наложеното наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като се твърди, че
водачът не е усетил удар. Също така се навеждат доводи за допуснати процесуални
нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован не
изпраща представител.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката на л. 26, НП е връчено на жалбоподателя на
13.05.2021 г., а жалбата е изпратена по куриер на 20.05.2021 г.- л. 44). Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да
се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Жалбата е единствено в частта, с
която на жалбоподателя е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което
следва да се приеме, че в останалата част постановлението е влязло в сила. Разгледана по
същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и
1
съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 22.01.2021 г., около 12.53 часа, в гр.Бургас, ж.к. „Зорница“, на паркинг до бл. 43,
жалбоподателят В.Ш., управлявал товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 413 ЦДИ” с рег.
№ *, собственост на „Бета 222“ ООД. Докато правил маневра на заден ход ударил и
причинил имуществени вреди на паркиран л.а. „БМВ“ с рег. № *. Жалбоподателят не усетил
удара и потеглил. Случилото се било видяно от свидетеля К.Т., която в този момент се
намирал в района. Били сигнализирани органите на МВР. На място пристигнал св. Г.Д.- мл.
автоконтрольор в ОД на МВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, като след установяване на
водача на автомобила и след обаждане от дежурния, на място пристигнала жалбоподателят,
който заявил, че не усетил удар.
За констатираното св. Г. Н. Д. съставил АУАН с бл. № * за извършени нарушения по
ЗДвП- по 5, ал. 1, т. 1 и по чл. 123, ал. 1, т. 1. Актът бил връчен на нарушителя, които го
подписал, като посочил, че не е усетил удара и се намирал на сто метра, за да разтовари
стока.
Въз основа на АУАН, на 08.04.2021г. било издадено и процесното НП, като АНО
възприел фактическата обстановка, описана в акта, поради което и за нарушение на чл. 5, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 20
лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е
наложено наказание „глоба” в размер на 70 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, писмените и гласни доказателства, събрани в хода на съдебното
производство. Съдът кредитира показанията на св. Д. и св. Т.. Посочените доказателствени
източници са еднопосочни и непротиворечиви, като липсват основания да се приеме, че тези
свидетели за заинтересовани от изхода на делото.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице – Началник
група към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция, а АУАН е съставен от компетентен
орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е
било издадено в шестмесечния срок. Съдът намира, че наказателното постановление е
съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано
в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Неоснователен е доводът, че не било посочено дали се създавала опасност за движението,
тъй като очевидно такава е липсвала. Касае се за отрицателен факт, който има отношение
към разрешаването на делото по същество.
По същество, нарушението на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП се изразява
в неизпълнение на задължението да се спре и да се установят последиците от
произшествието. Безспорно се установява, че жалбоподателят при движението си назад е
нанесъл щети на друг автомобил, както и че същият е потеглил непосредствено след това.
Съдът обаче намира, че това нарушение е останало недоказано от субективна страна.
Съгласно чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП - водачът на пътно превозно средство, който е участник в
2
пътнотранспортно произшествие, е длъжен, без да създава опасност за движението по пътя,
да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. За да бъде санкционирано
едно лице за нарушения на посочената разпоредба, следва то да е имало знанието, че е
участник в ПТП. В противен случай, не може да му се вмени задължението да спре, за да
установи какви са последиците. От ангажираните по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят не е усетил да е настъпило съприкосновение. По мнение на съда това е
лесно обяснимо с оглед характеристиките на двата автомобила. Управляваният от
жалбоподателят товарен автомобил видимо от снимковия материал е със значително по-
големи габарити от другия автомобил. Освен това, свидетелят Т. посочва, че ударът не е бил
силен, като настъпилите щети са лесно обясними предвид разликата в теглото на
автомобилите. От снимката на л. 39 може да се види, че увреждането до задния ляв стоп на
лекия автомобил е от ръба на каросерията на управлявания от жалбоподателя автомобил.
Ноторно е, че дори и при много ниска скорост и лек контакт удар с металния ръб на
каросерията на товарен автомобил е от естество да причини такова увреждане. Всичко това
прави напълно достоверно изложеното от жалбоподателя, че в действителност ударът е
останал незабелязан. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред, а съгласно чл. 7 от ЗАНН, деянието, обявено за административно
нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. В случая, не се
установява вината на санкционираното лице, доколкото липсват доказателства за съзнание у
същото за възникнало ПТП. Предвид факта, че вината е съществен, субективен елемент от
състава на административното нарушение, то нейната липса, води до несъставомерност на
деянието и неправилно ангажиране на отговорността на лицето на основание чл. 175, ал.1,
т.5 от ЗДвП. В този смисъл е константната практика на съдилищата (напр. Решение № 2282
от 22.12.2017 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2902/2017 г.).
В заключение, по отношение на това нарушение, административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е била неправилно ангажирана и НП следва да бъде отменено
в тази част.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 и 3 ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № */ 08.04.2021 г., издадено от Началник група
към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция”, В ЧАСТТА , в която на В. АЛ. Ш. с ЕГН:
**********, съдебен адрес: гр. *, бул. „*“ № 180, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 70
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4