Решение по дело №565/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „ЕС И ЕМ“ ЕООД [населено място], ЕИК *********, против решение № 314 от 11.12.2024 г., постановено по АНД № 20245510201140/2024 г. по описа на Районен съд (РС) К., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 769566-[рег. номер] от 13.05.2024 г., издадено от изпълнителния директора на Националната агенция за приходите (НАП).

В жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. Оспорва се извода на въззивния съд за процесуална изрядност на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на НП, като се твърдят допуснати нарушения на чл. 42, т. 8 и на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, извода за доказаност на административнонаказателното обвинение (АНО), като се твърди, че присъствалото при проверката крупие е било определено със заповед да изпълнява функциите на управител на игралната зала в отсъствие на последния, и извода за липса на основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като се обосновава маловажност на нарушението, ако и доколкото същото формално е било извършено. По тези съображения е направено искане за отмяна обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендират се направените разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на НАП, чрез процесуалния си представител по делото – упълномощен юрисконсулт, представя писмен отговор на касационната жалба, с който я оспорва като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, касационната инстанция намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред РС К. е било НП № 769566-[рег. номер] от 13.05.2024 г., издадено от изпълнителния директора на НАП въз основа на АУАН № [рег. номер] от 13.11.2023 г., с което на основание чл. 108, ал. 1 от Закона за хазарта на „ЕС И ЕМ“ ЕООД [населено място], ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредбата за общите задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които се издават лицензи (НОЗИУПВХИКИЛ). Като административно нарушение е прието обстоятелството, че при извършена проверка на 02.10.2023 г. в обект „Игрална зала за организиране на хазартни игри с игрални автомати“, находящ се в [населено място] на площад „Севтополис“ № 3, с организатор на хазартните игри „ЕС И ЕМ“ ЕООД [населено място], е установено, че в игралната зала е присъствало само едно лице – Ц. И. К. на длъжност крупие, и не е присъствал управителят на залата, като не е била представена и писмена заповед за определен служител да изпълнява функциите му в негово отсъствие.

РС Казанлък е отменил НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. В мотивите към решението са дадени отговори на всички въпроси, наведени като оплаквания с касационната жалба, същите изцяло се споделят от касационната инстанция и тя препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК.

Административнонаказателната отговорност на „ЕС И ЕМ“ ЕООД [населено място] е ангажирана на основание нормата на чл. 108, ал. 1 от ЗХ, предвиждаща налагане на имуществена санкция в размер [рег. номер] 10 000 лв. на организатор на хазартни игри, който наруши общите задължителни игрални условия и правила, общите задължителни изисквания, общите задължителни правила и общите задължителни технически изисквания. Като нарушена е цитирана разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от НОЗИУПВХИКИЛ, изискваща за осигуряване спазването на изискванията при организиране на хазартни игри с игрални автомати в игралната зала да присъстват управител на игралната зала, който осъществява контрол и е отговорен за законосъобразното провеждане на игрите, правилното функциониране на игралното оборудване, охраната, спазването на вътрешния ред в залата и действията на крупието, решаването на възникнали спорове в хода на провеждането на игрите при определяне или изплащане на печалбите, недопускането на лица, чието присъствие е забранено по ЗХ, удостоверяването и изплащането на печалби, други задължения съгласно тази наредба и утвърдената от организатора длъжностна характеристика – т. 1, и крупие, което е отговорно за използването на игрално оборудване, което е пригодено да се задейства от крупие, съхраняването и отчитането на получените суми за залози, установяването на печелившата комбинация и съответния размер на печалбата, отчитането и изплащането на печалби, недопускането на лица, чието присъствие е забранено по ЗХ – т. 2. В ал. 2 на чл. 9 от НОЗИУПВХИКИЛ е предписано в случаите на отсъствие на управителя на игралната зала неговите функции да се изпълняват от служител, който е изрично писмено оправомощен от организатора.

В случая от събраните доказателства се установява, а и между страните няма спор, че при извършената проверка в игралната зала, стопанисвана от санкционираното дружество, е присъствал само служител на длъжността крупие и не е присъствал управителят на залата, като не е представена писмена заповед за оправомощен друг служител, който да изпълнява функциите му в негово отсъствие, т. е. обстоятелства, субсумиращи се в хипотезата на извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от ЗХ във връзка с чл. 9, ал. 1, т. 1 от НОЗИУПВХИКИЛ. Безспорно е също, че с възражението си против АУАН касаторът е представил заповед, с която присъствалото при проверката крупие е било оправомощено да изпълнява функциите на управител на игралната зала в отсъствие на последния. Издаването на тази заповед обаче не изпълнява изискванията на чл. 9, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 от НОЗИУПВХИКИЛ, тъй като представлява волеизявление за съвместяване на функциите на управител и крупие, което с оглед на задълженията им по т. 1 и 2 на чл. 9, ал. 1 от НОЗИУПВХИКИЛ е недопустимо. Правилото от реда за държавно управление изисква по време на извършване на хазартните игри с игрални автомати едновременно да присъстват управител на игралната зала и крупие, защото първият контролира изпълнението на задълженията на втория и няма как крупието, изпълняващо функциите на управител, да контролира само себе си. В този смисъл е и вече формираната по идентичен казус практика на настоящия съд – Решение № 799 от 07.03.2024 г. по КАНД № 69/2024 г. Изложеното означава, че изводът на въззивния съд за доказаност на АНО е в съответствие с фактите и правото.

Не се споделят и оплакванията на касатора за съставяне на АУАН в нарушения на чл. 42, т. 8 от ЗАНН, тъй като в него не били посочени и обсъдени писмените му обяснения с вх. № 19893 от 03.10.2023 г. във връзка с констатациите от извършената проверка, и за издаване на НП в нарушение на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като изложените мотиви за индивидуализация на наказанието и налице ли е основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН били абсолютно формални. Изискваването на чл. 42, т. 8 от ЗАНН в АУАН да се посочат обясненията или възраженията на нарушителя, ако е направил такива, се отнася за онези негови обяснения или възражения, които той е направил при съставянето на акта, а не в предхождащата съставянето му проверка по реда на ДОПК, която не е част от производството по ЗАНН по установяване на административното нарушение и налагане на административно наказание, ако и констатациите, направени в проверката по реда на ДОПК, да са инициирали последващото образуване на административнонаказателното производство чрез съставяне на АУАН. В резултат на проверката по чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, която административнонаказващият орган извършва преди да издаде НП, може да не се стигне до издаване на НП, но може и да бъде издадено НП, ако са налице предпоставките по ал. 2 на чл. 53 от ЗАНН – когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Съдържанието на НП, ако такова бъде издадено, е посочено в чл. 57 от ЗАНН и обжалваното пред районния съд НП, видно от съдържанието му, отговаря на тези изисквания, като последните не предвиждат задължение за излагане на мотиви за индивидуализация на наказанието и налице ли е основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН, поради което липсата на подобни мотиви не съставлява нарушение на процесуалните правила, още по-малко съществено такова.

Неоснователни са и доводите на касатора за маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Конкретното нарушение с нищо не се отличава от обикновените случаи на нарушения от този вид – не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито е налице, макар и едно, но изключително по своя характер такова обстоятелство, които/което да обуслови неговата по-ниска обществена опасност. В този смисъл обоснован и правилен е изводът на районният съд за липса на основание за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения Административен съд Стара Загора намира, че е налице релевираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН за отмяна на обжалваното решение, с което НП е потвърдено, и същото, като валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила, в т. ч. и в частта му за разноските, присъждането на които от въззивния съд в полза на НАП е последица от потвърждаването на НП.

При този изход от делото, както и своевременно заявеното от ответника искане за присъждане на разноски, касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 лв., определен по реда на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в касационното производство.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 314 от 11.12.2024 г., постановено по АНД № 20245510201140/2024 г. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА „ЕС И ЕМ“ ЕООД [населено място], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.