Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и девети януари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Стилиян Грозев, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 378 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на
ТД на НАП Варна, чрез процесуалния й представител, против решение № 755/31.10.2019
г., постановено по АНД № 1674/2019 г. по описа на РРС, с което е отменено
наказателно постановление № 435931-F464619/20.05.2019 г. на директора на офис – Русе при ТД на НАП – Варна. С
наказателното постановление, на основание чл.355, ал.1, пр.1 от КСО, за
нарушение по чл.3, ал.3, т.1 вр.чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
във връзка с чл.5, ал.4, т.2 от КСО, на ответника по касационната жалба - „АБВ-Русе“
ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
лева. Като касационно основание се сочи неправилно приложение на материалния
закон и конкретно на нормата на чл.34 от ЗАНН. Според касатора районният съд
неправилно е приел, че началният момент, от който започва да тече тримесечният
срок по чл.34, ал.1, пр.второ от ЗАНН, е деня, следващ изтичане на определения
срок за подаване на декларации обр. № 1 и обр. № 6, тъй като това обстоятелство е могло да бъде
установено при проверка в информационната система на НАП. Иска се отмяната на
обжалваното решение и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба –
„АБВ – Русе“ ЕООД е депозирал молба, в която изразява становище за нейната неоснователност
и моли решението на районния съд да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила решението
на РРС.
Съдът, като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2
от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да
отмени наказателното постановление, въззивната инстанция е приела, че при
наличието на база данни в НАП за лица с декларирани трудови договори и данни за
тяхното осигуряване и съответно за работодателите, които не са подали
декларации, обстоятелството, че ответникът по касационната жалба не е подал
декларация обр. № 6, е станало известно на наказващия орган още на следващия
ден след изтичане на срока за подаване на декларацията. Приел е също, че на
наказващия орган били известни и данните за субекта, длъжен да подаде
декларация. Направен е извод, че актът за установеното административно
нарушение (АУАН) е съставен след изтичането на тримесечния срок по чл.34, ал.1,
пр.2 от ЗАНН. Прието е, че в нарушение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН в наказателното постановление не била посочена датата на извършване на
нарушението.
Тези
изводи не се споделят от касационната инстанция. Въз основа на събраните
доказателства следва да се приеме, че тримесечният срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН е спазен и че той тече от датата, на която, макар със закъснение, е
подадена декларация обр. № 6 за месец май 2018 г. – от 11.12.2018 г. Именно
на тази дата за приходната администрация е станало ясно, че през месец май 2018
г. касаторът е имал нает персонал с действащи трудови договори, за които лица
се дължат осигурителни вноски и данък по
чл.42 от ЗДДФЛ върху доходите от трудови правоотношения. До датата на
фактическото подаване на декларацията за контролните органи е съществувала
несигурност по отношение на причината, поради която не е била подадена декларация
обр. № 6 за посочения месец. Така например е било възможно това да се дължи на продължително
отсъствие от работа на работника без уважителни причини (т.нар. „самоотлъчка“),
доколкото този период не се зачита за осигурителен стаж, или пък на прекратяването
на трудовите договори с наетите лица без работодателят да е изпълнил
задължението си за подаване до НАП на уведомление по чл.62, ал.3 вр.ал.5 от КТ
за това обстоятелство, в която хипотеза – липса на работещи, респ. осигурени
лица в предприятието, за последното дружество също не би възникнало задължение
да подава декларация обр. № 6. Едва с подаването й на 11.12.2018 г. контролните
органи са узнали, че нает персонал с действащи трудови договори в търговското
дружество през посочения месец има, т.е. елиминирани са другите възможни
причини за неподаване на декларациите. АУАН е съставен на 07.01.2019 г., т.е. в
тримесечния срок по чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН.
За пълнота
следва да се добави, че информационната система на НАП не извежда автоматизирано
информацията за нарушителите след изтичане на срока за подаване на декларациите
от тяхна страна като за идентифицирането им е необходимо да бъде извършена
нарочна проверка за спазването на данъчното и осигурителното законодателство съгласно
чл.110, ал.3 от ДОПК. Това се потвърждава от показанията на св.Русева и от съставения
от същия служител протокол за извършена проверка № 44/07.01.2019 г. В протокола
е записано, че за да бъде установено несъответствието между подадените
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ и данните за подадените декларации обр. № 1 е
била извършена съпоставка от ЦУ на НАП като с писмо № 20-00-188/16.11.2018 г. е
било възложено извършването и на съответната проверка. Едва след нейното
извършване за контролните органи е било възможно да установят както факта на
нарушението, така и самоличността на нарушителя като този момент принципно слага
началото и на тримесечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Както обаче
беше посочено, дори и при извършването на такава проверка, преди датата на подаване
на декларацията обр. № 6 за месец май 2018 г., тези органи, по изложените
по-горе съображения, не биха могли да установяват конкретната причина, поради
която тя не е подадена в законоустановения срок, а оттам - да извършат и
преценка дали са налице елементите от състава на процесното нарушение.
Освен това
изпълнителното деяние на конкретното нарушение по чл.355, ал.1 от КСО се
осъществява чрез бездействие, чрез пропускане на правно дължимото действие по
подаване на декларация обр. № 6 за периода 01.05.2018 г. – 31.05.2018 г. в
предвидения за това срок – до 25.06.2018 г. С изтичане на крайния срок за
подаване на декларацията се поставя началото на едно трайно противоправно
състояние, при което деецът осъществява непрекъснато състава на нарушението и което
продължава до неговото преустановяване чрез предприемане на предписаното от
закона действие – подаване на декларацията. Следователно в случая е налице
продължено административно нарушение, началният момент на давността за което се
определя съгласно правилото на чл.80, ал.3 от НК по силата на препращащата
разпоредба на чл.11 от ЗАНН (вж. и т.2 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС). Според тази разпоредба давността за преследване на нарушенията, които
траят непрекъснато, започва да тече от прекратяването им, в конкретния случай –
от датата на подаване на декларацията – на 11.12.2018 г.
Необоснован
се явява и направения от въззивната инстанция извод за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в наказателното
постановление не била посочена датата на извършване на нарушението. Както бе
отбелязано по-горе, касае се до продължено административно нарушение, поради
което правилно в наказателното постановление периодът, през който то е било
непрекъснато осъществявано, е фиксиран с крайната дата, до която е следвало да
бъде подадена декларацията и датата, на която тя е била фактически подадена,
когато е прекратено и нарушението.
По тези съображения решението на районния
съд се явява неправилно и следва да бъде отменено. След отмяната му, на
основание чл.222, ал. 1 от АПК, касационната инстанция следва да се произнесе
по съществото на спора. При осъществяване на това свое правомощие настоящият
касационен състав намира, че оспореното наказателно постановление съответства
на закона, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 755 от 31.10.2019 г.,
постановено по АНД № 1674/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено наказателно постановление № 435931-F464619/20.05.2019 г. на директора
на офис – Русе при ТД на НАП – Варна и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
435931-F464619/20.05.2019 г. на директора на офис – Русе при ТД на НАП – Варна,
с което на „АБВ – Русе“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.Русе, ул.“Муткурова“ № 30, бл.“Едисон“, вх.“А“, ет.1, представлявано от
управителя В.С.С., на основание чл.355, ал.1, пр.1 от КСО, за нарушение по
чл.3, ал.3, т.1 вр.чл.2, ал.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. във връзка с
чл.5, ал.4, т.2 от КСО, е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 500 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: