№ 13597
гр. София, 06.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. П.А
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110164983 по описа за 2021 година
Ищецът „....” ЕАД твърди, че на 21.09.2020г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника С. П. К. за сумата 134,41 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. ...., ап. 40, с
аб. № 188115, за периода м. април 2017г.- м. май 2018г. и сумата 26,07 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 15.09.2018г.- 10.09.2020г. След постъпило възражение по
реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответникът топлинна енергия, като купувачът не е заплатил
дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от изтичане на срока за плащане на цената, като не е сторил това, е
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата. Поддържа,
че съгласно чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот се начисляват от "....“ ЕАД
по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период са изготвяни изравнителни
сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на ТЕ в сградата – „Техем сървисис“
ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването. Ето защо моли за
уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. П. К., чрез назначения му особен
1
процесуален представител адв. И. Х., е подал отговор на исковата молба, в който се изразява
становище за неоснователност на исковете. Същият оспорва ищецът да е доставил топлинна
енергия в количество, съответстваща на претендираната цена. Навежда доводи, че не е
изпаднал в забава. Релевира възражение за погасителна давност..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 13.12.1999г. между Маргарита Йорданова Лечева и С. П. К. е сключен договор за
продажба на недвижим имот, под формата на н.а. № 74/ 13.12.1999г., том II, рег. № 19909,
дело № 265/ 1999г., по силата на който С. П. К. придобил правото на собственост върху
недвижим имот, представляващ апартамент № 40, намиращ се в гр. .....
На 20.10.2016г. между С. П. К. и Александра Начева Петличкова е сключен договор за
продажба на недвижим имот, под формата на н.а. № 132/ 20.10.2016г., т. IV, рег. № 3440,
дело № 681/ 2016г., съгласно който С. П. К. е прехвърлил правото на собственост върху ½
ид.ч. от процесния недвижим имот.
На 13.08.2002г. между “Нелбо инженеринг” ЕООД и етажна собственост, намираща се
на адрес: гр. София, ж.к. “Младост”, бл. 380, вх. 1 е възникнало облигационно
правоотношение въз основа на договор за извършване на дялово разпределение, с предмет
извършване на услугата дялово разпределение в сградата, в която се намира процесния
имот. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните
собственици, за което е съставен протокол от 11.09.2002г.
Пред настоящата инстанция е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно
заключението на която през процесния период радиаторите в имота са били демонтирани.
Цената на топлинната енергия за отопление се формира от стойността на топлинната
енергия, отделена от тръби от втори кръг без ИРРО, за което е начислена служебно
топлинна енергия по максимален специфичен разход. Топлинната енергия за БГВ се
начислява по показанията на два водомера за топла вода. Топлинната енергия за сградна
инсталация се разпределя между абонатите пропорционално на отопляемия обем по проект.
Технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия,
доставена в абонатната станция, и са за сметка на доставчика.
Според вещото лице за периода м. април 2017г.- м. май 2018г. в процесния период е
доставена топлинна енергия на стойност 738,97 лева, а за периода м. септември 2017г.- м.
май 2018г.- 614,15 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от
правна страна:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
2
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършена услугата дялово разпределение от лице,
с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в претендирания размер.
Между страните не се спори (а това се установява и от доказателствата), че през
исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от
общия топломер. Към началния момент на процесния период е действал Законът за
енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който договорът за продажба на топлинна
енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на
топлопреносното дружество и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател
или собственик на имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си. Конкретиката на случая сочи, че ответникът е придобил правото на
собственост чрез правна сделка- продажба. Следователно, установено е съществуването на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставил в имота на ответника топлинна
енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този
договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба на чл. 150, ал.
2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
дружество за дялово разпределение.
Относно количеството доставена топлинна енергия в имота пред настоящата инстанция
е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която през
процесния период за имота е била начислявана топлинна енергия за отопление, топлинна
3
енергия за БГВ и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Според вещото лице
през процесния период радиаторите в имота са били демонтирани, като за имота е била
начислявана служебно (по максимален специфичен разход) топлинната енергия за
отопление, отделена от тръби от втори кръг без ИРРО. Вещото лице е направило извод, че за
периода 01.05.2017г. до 30.04.2018г. ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия
в обема, съответстващ на претендираната цена. С оглед изложеното съдът приема, че за
процесния имот на ответника е доставена топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Предвид извода за основателност на иска, следва да бъде направено възражението за
изтекла погасителна давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт– договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 21.09.2020г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
21.09.2017г., са погасени по давност.
По отношение на процесния период са приложими ОУ, одобрени с Решение No ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да плащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за които се отнасят. Следователно, задълженията за периода от м. май
2017г. до м. август 2017г. включително са погасени по давност. Непогасено по давност е
задължението за плащане на цена на топлинна енергия за периода м. септември 2017г. до м.
април 2018г.
Действащата през процесния период нормативна уредба- чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия
в сграда- етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването
на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен
потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал.
1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
4
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза
на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между
начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали
начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това “изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или
прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски. В
случая сумите от изравнителните сметки са за доплащане, което е съобразено при
изчисляване на задължението за цена на топлинна енергия на ответника.
Предвид изложеното, искът за установяване съществуването на вземането на ищеца за
цена на топлинна енергия следва да се уважи за сумата 614,15 лева и за периода 01.09.2017г.-
30.04.2018г. Ищецът претендира сумата 134,41 лева за цена на топлинна енергия, поради
което, с оглед диспозитивното начало, предявеният иск следва да се уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите
фактури, както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
В конкретния случай, за процесния период приложение намират Общите условия за
продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в
гр. София, одобрени с решение № ОУ- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР, публикувани във вестник
"Монитор", в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия, клиентите са
длъжни да плащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-
дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Изложеното обуславя извод, че
падежът на задължението, респ. изпадането на потребителя в забава е обусловено от
изтичането на определения срок. Задължението на ответника е парично и за периода на
своята забава същата дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата
на чл. 86 ЗЗД. Това обуславя основателността на исковата претенция за присъждане на
обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
(предвид т. 12 от ТР 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство).
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. П. К., с ЕГН **********,
съществуването на “....” ЕАД, с ЕИК ....., за сумата 134,41 лева, представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в имот, находящ се в гр. ...., ап. 40, с аб. № 188115, за периода
м. 01.09.2017г.- м. май 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 21.09.2020г., до окончателното плащане
на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 149 ЗЕ и сумата 26,07 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода
15.09.2018г.- 10.09.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2020г. по ч.гр.д. №
45172/ 2020г. на Софийския районен съд, 170 състав, като
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “....” ЕАД, с ЕИК ..... против С. П. К., с ЕГН **********
иск за установяване на вземането на “....” ЕАД за цена на топлинна енергия за периода
01.05.2017г.- 31.08.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. П. К., с ЕГН **********, да плати на “....” ЕАД, с ЕИК ....., сумата 37,50
лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 45172/ 2020г. на Софийския
районен съд разноски и сумата 725 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6