РЕШЕНИЕ
№107
гр. Брезник
08.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд
Брезник гражданско отделение, в публичното заседание на девети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ
секретар МАРИЯНА ГИГОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 170 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от „Детска градина”, № 142, с ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис 3”, № 54А, представляван от Е.И.Д. срещу В.К.К. ***, с ЕГН: **********, за признаване за установено, че дължи сума в размер на 6402.91 лв. (шест хиляди четиристотин и два лева и
деветдесет и една стотинки) представляваща неправомерно получено обезщетение, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на исковата молба – 28.05.2018 г. до окончателното плащане на сумата.
Твърди
се, че по реда на чл. 410 ГПК дружеството се е снабдило със заповед за
изпълнение срещу К. за заплащане на процесните суми, издадена
по ч.гр.д
№ 111/2018 г. по описа на PC Брезник, като длъжникът е възразил срещу вземането по
заповедта за изпълнение, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на иск с петитум да бъде установено, че
ответникът дължи процесните суми, като се иска присъждане на разноски по настоящото
дело.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът В.К.К. депозира писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Районен съд Брезник, след като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства намира следното:
От представеното
по делото решение № 7173 от 26.05.2016 г.,
постановено по гр.д. № 7426 по описа на СРС за 2016 г. се установява, че В.К.К. е
предявила срещу ищцовата детска градина обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. С Решението съставът
на СРС разгледал делото е постановил, че В.К. е незаконно
уволнена и я е възстановил на длъжността „старши учител” в „Детска градина”, № 142. Със същото Решение „Детска
градина”, № 142 е осъдена да заплати на В.К., сумата от 4800.30 лв., на
основание чл. 225, ал. 1 от КТ, в едно със законната лихва от 10.02.2016 г., до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 966 лв. деловодни
разноски. С три платежни нареждания от 03.06.2016 г. (приложени към делото) по
сметка на В.К. са преведени от „Детска
градина”, № 142 суми в общ размер на 6402.91 лв. С решение № 9442 от 30.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 8318 по описа на СГС за 2016 г., влязло в
законна сила на 01.08.2017 г., било отменено изцяло решение № 7173 от 26.05.2016 г., постановено по гр. д. № 7426/2016
г. от Софийски районен съд, като съдът отхвърлил предявените от В.К.К., срещу „Детска градина”, № 142, искове.
С нотариална покана от 03.10.2017 г., връчена на В.К.
на 09.10.2017 г. ищецът е поканил ответницата в седмодневен срок от
получаване на същата, да внесете по сметка на ДГ № 142 сумата от 6402.91 лв.,
като е посочено, че при неизпълнение ще потърси правата си по съдебен ред.
От приложеното ч.гр.д. № 111 по описа на РС Брезник за 2018 г. се установява, че по същото със Заповед № 86 от 13.04.2018 г. е разпоредено В.К.К., да заплати на ищеца по настоящето дело - „Детска градина”, № 142, сумата от 6402.91 лева представляваща неправомерно получено обезщетение, ведно със законната лихва върху главницата от 30.01.2018 г. до окончателното плащане.
На 23.04.2018 г. е било връчено на длъжника съобщение
с издадената ЗН в полза на „Детска градина”, № 142 гр. София за тази сума.
На 25.04.2018 г. е постъпило възражение по реда на чл. 415 ГПК от В.К.К., в което твърди да не дължи изпълнение по сумите описани в
издадената заповед, като обосновава възражението си, че не е искала сумата и не
е получава искане за връщане. По повод на това възражение на заявителя е
указано да предяви иск за установяване на вземането си и ищецът е предявил
настоящия иск в месечния срок.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД.
Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и
трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на
ищеца по иск по чл. 55, чл. 1 ЗЗД и в трите й хипотези е да докаже пълно и
главно факта на плащането, а в тежест на ответника да установи наличието на
основание за получаване, респ. за задържане на това плащане. В този смисъл – Р
13/12 г. т.д. 15/10 г. II т.о. на ВКС. По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД разпределението на
доказателствената тежест се определя от въведените в процеса твърдения и
възражения, които са обуславящи за съществуването или за отричането на
претендираните права на страните. При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на
нещо, получено на отпаднало основание, ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът – основание за
получаването или за задържане на полученото (в този смисъл са: решение № 721 от
3.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 401/2009 г., решение № 556 от 13.07.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 46/2009 г., IV г. о., ГК, решение № 189 от 4.02.2014 г. на ВКС
по т. д. № 141/2012 г., I т. о., ТК и др.). Фактическият състав на института на
неоснователното обогатяване, уреден в чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, се отнася до
получено нещо на отпаднало основание. Характерно за него е, че към момента на
даването, респ. на получаването на имуществената облага, е съществувало правно
основание за това, което впоследствие е отпаднало.
Безспорно
се установява по делото, че ищеца е превел на 03.06.2016 г. по банкова сметка ***
К., сума в общ размер 6402.91 лв. Установи се също, че основание за превода е
посочено „обезщ. по гр.д 7426/2016 -4800,30 лв. , и ЕГН
********** лихва-153,50 лв.“ по първото платежно нареждане и „гр.дело 7426/2016 деловодни р/ки“ по другите две платежни нареждания,
като не се установи наличие на други облигационни отношения между страните, въз
основа на които да възниква задължение за плащане на ищеца към ответника в този
размер. При съобразяване на постановеното решение № 9442 от 30.12.2016 г.,
постановено по гр.д. № 8318 по описа на СГС за 2016 г., с което било отменено изцяло решение № 7173 от 26.05.2016 г.,
постановено по гр. д. № 7426/2016 г. от Софийски районен съд, като съдът отхвърлил предявените от В.К.К., срещу „Детска градина”, № 142, искове, следва да се
приеме, че така получената от ответника К.
сума от 6402.91 лв. е била получена от нея след отпадане на
основанието за това. Не се установява
същата да е върната на ищеца и до момента. Ето защо е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като
неоснователно са разместени имуществени блага – парични средства преминали от
патримониума на ищеца в патримониума на ответника, при което и сумата от
6402.91 лв. подлежи на връщане от ответника на ищеца.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна и по горните съображения ще се
признае за установено в отношенията между ищеца и ответника, че последния дължи
сумата от 6402.91 лв., главница, представляваща неоснователно получена сума,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.05.2018 г. до
окончателното плащане на сумата, която сума е разпоредено В.К. за заплати на
„Детска градина”, № 142 с издадена Заповед № 86 от 13.04.2018 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 111 по описа на РС Брезник 2018 г.
По горните мотиви на съда
искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД следва да бъде уважен
така,
както е предявен.
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава. В случая и с оглед разпоредбата
на чл. 84, ал. 2 ЗЗД релевантните факти са отправянето на покана и получаването
й от ответника. Видно от съдържанието на исковата молба ищеца претендира
дължимите
лихви от датата на предявяване на молбата на 28.05.2018 г., като считано от тази дата
ответникът изпаднал в забава за плащане на задължението.
По разноските:
Съгласно задължителните
указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.,
постановено по тълк.д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора право на
разноски има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени разноски в исковото
производство в общ размер 730 лева, от които 130 лева държавна такса и 600 лева за
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат
присъдени 730 лева направени разноски, в исковото производството.
Направените от ищеца разноски
в заповедното производство са в размер на 128.06 лв. за държавна такса, които с
оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Районен съд Брезник
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, че В.К.К.
***, с ЕГН: **********, дължи на „Детска
градина”, № 142, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис 3”,
№ 54А, представляван от Е.И.Д., сумата
6402.91
лв. (шест хиляди четиристотин и два лева и деветдесет и
една стотинки), представляваща недължимо
платена сума, ведно със законната лихва от 28.05.2018 г. до окончателното погасяване.
ОСЪЖДА В.К.К. ***, с
ЕГН: **********, да заплати на „Детска
градина”, № 142, с ЕИК: *********, с адрес: гр. София, бул. „Цар Борис 3”,
№ 54А, представляван от Е.И.Д., сумата
от 730
лв. (седемстотин и тридесет лева) разноски в исковото производство
и 128.06 лв. (Сто двадесет и осем лева о шест
стотинки) разноски, в заповедното производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:____________________