РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1270/20.7.2020г.
гр. Пловдив,20.07.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на шестнадесети
юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурора Владимир Вълев,
като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 1211 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във
връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба, предявена от ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Асен Златаров“ №12, представлявано от И.Г.Д., депозирана чрез
пълномощника Г.Б., против Решение № 339 от 28.02.2020г. на Пловдивския районен
съд, постановено по АНД №4576 по описа на същия съд за 2019г., с което е изменено Наказателно
постановление № 16-002597 от 12.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ –Пловдив, с което на ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, с
ЕИК *********, на основание чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, е наложена имуществена
санкция в размер на 2000лв. за нарушение на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ,
като е намален размерът на имуществената санкция от 2000лв. на 1500лв.
Касационният
жалбоподател твърди, че съдебният акт на първоинстанционния съд, е неправилен и
незаконосъобразен.
Претендира се отмяна на решението на районния съд, респективно изцяло отмяната
на НП.
Ответникът по касационната жалба намира
касационните оплаквания за неоснователни. Излага подробни възражения,
обосноваващи правилност на съдебния акт на първоинстанционния съд. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участвалият
по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава
заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при
наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящата
съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна:
Първоинстанционният
съд е установил следната фактическа обстановка:
ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“ извършва
саниране на обект – жилищен блок в гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 4 по проект
„Енергийна ефективност“. На 18.06.2019
г. в описания обект е извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Пловдив: Д.Б.и А.П.. Същите посетили обекта следобед, между 13 и 14
ч.
Проверяващите забелязали подемник с кош, чрез който на
голяма височина се извършвала работа по санирането и фасадата на жилищния блок.
Видели три лица, които били облечени с работни дрехи с изобразено лого на
жалбоподателя. Останалите работници обядвали наблизо на една беседка.
Наблюдавали работата им около 30 мин., след което потърсили техническия
ръководител на обекта. Не намерили техническия ръководител , но пък затова им
се представило едно лице като бригадир и той именно свалил от подемника трите
лица. Междувременно проверяващите влезли във фургон, стопанисван за целите на
строежа. Д.Б.и А.П. се срещнали със слезналите лица. Проверяващите се легитимирали, разяснили естеството на работата
си и извършваната проверка. Лицата споделили, че са наети да работят на обекта
същия ден за времето от 8 до 17 ч. и ще получат възнаграждение за работата си в
размер на 40 лв. на ден. Помолили работниците да оформят споделеното в писмен
вид, по повод на което били съставени декларации по чл. 402 от КТ. Едно от тези
лица бил и Х.А.С.. В попълнената от него декларация той вписал именно
информацията, която дал устно по-рано,
включително че работи като „шпакловчик“. Когато
пристигнал на обекта, техническият ръководител Д.Х.споделил, че няма как да
наеме лица, за които не знае как
работят. Връчена му е призовка, за да бъдат представени от страна на
дружеството по ЗЗД документи в
Инспекцията по труда.
След като били представени писмени
доказателства в Дирекция „ Инспекцията по труда“ - Пловдив се установило, че за
периода 24.06.2019 г. – 03.07.2019 г., от страна на дружеството, в качеството
му на работодател, на 18.06.2019 г. на описания строителен обект, на който се
извършвало саниране по проект „Енергийна ефективност“, е приет на работа Х.А.С.
на длъжност „шпакловчик“ с установени елементи на
трудово правоотношение.
Съставен е АУАН № 16-002597/03.07.2019
г. срещу ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив
2016“ за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН е съставен в
присъствието на свидетел и пълномощник на дружеството, за което е представено
заверено копие на нотариално заверено пълномощно. Актът е надлежно връчен и
подписан.
Последвало е издаването на НП № 16-002597
от 12.07.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“–Пловдив, с което на ДЗЗД „Топлоизолация Пловдив 2016“, на основание чл.
414, ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв. за нарушение
на чл. 62, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от КТ.
ПРС
е обсъдил събраните гласни доказателства в тяхната хронология и логическа
последователност и е извел верни изводи, които се споделят от касационния съд.
Приел е, че АУАН е съставен от компетентно лице при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 и 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен
орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при
спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта
на закона. Изрично е отбелязано, че са спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
ПРС
е приел, че административнонаказаното дружество
е осъществило всички съставомерни признаци на
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Изрично е анализирана нормата на чл. 412а, т.2 от КТ, съгласно която за нарушения на трудовото законодателство се налага имуществена
санкция на юридическите лица и за едноличните търговци, и на дружества,
създадени по реда на Закона за задълженията и договорите. Посочено е, че независимо
от неправосубектността на дружеството по ЗЗД, то
същото изрично е предвидено като субект на административнонаказателна
отговорност, предвид общественозначимите отношения, които се охраняват по КТ.
ПРС
е приел, че законосъобразното и справедливо наказание следва да бъде определено
в минимално зададения размер от 1500 лв., тъй като административнонаказващият
орган не е изложил мотиви относно
наложения размер малко над минимума.
Изводите на районния съд са правилни и
законосъобразни:
Касационният съд намира, че при
издаването на АУАН и НП не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП се съдържа пълно описание на вмененото на дружеството -
жалбоподател нарушение. Правната квалификация на нарушението напълно
кореспондира на наведените фактически констатации.
От формална страна са спазени изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. В случая, не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство.
В конкретния случай се касае за извършено
нарушение по чл. 62, ал. 1 от КТ,
съгласно която, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма.
Касационният жалбоподател притежава
качеството "работодател", по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ,
съгласно която, "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически
обособено образувание (предприятие, учреждение,
организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други
подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение. представлява работодател по смисъла на КТ/, поради което
правилно е посочен като субект на административно - наказателната отговорност
по този текст на закона.
Следователно
касационният жалбоподател в качеството си на работодател, след като не е уредил
възникналото между него и Х.А.С. трудово правоотношение, съгласно изискванията
на чл. 62, ал. 1 от КТ, е осъществил от
обективна страна състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 от КТ.
Верен
е изводът на районния съд, че в НП не са изложени подробни съображения относно размера на наложената имуществена
санкция, която е малко над законовоопределения
минимум, ето защо правилно е редуциран
размерът на имуществената санкция от 2000лв. на 1500лв.
Районният съд е постановил
валидно, допустимо и правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в
сила.
Процесуалният представител на ответника
своевременно е претендирал
юрисконсултско възнаграждение.
По реда на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във
вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредба за заплащането на правната помощ /обн.,
ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80 лева.
По изложените съображения и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 339 от 28.02.2020г. на Пловдивския районен
съд, постановено по АНД №4576 по описа на същия съд за 2019г.
ОСЪЖДА ДЗЗД „Топлоизолация
Пловдив 2016“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пазарджик, ул. „Асен Златаров“ №12, представлявано от
И.Г.Д., да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" – Пловдив
сумата в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.