РЕШЕНИЕ

гр. София, 01.07.2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА                                             

           ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                ВАНЯ ИВАНОВА

при секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. № 175 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5 от 11.01.2019 г., постановено по гр.д. № 129/2018 г. на Ихтимански районен съд, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б. М. П. на неговата майка А.Д.Д. и е постановено детето да живее при нея; определен е режим на лични отношения на бащата М.М.П. с детето Б. М. П., както следва: всяка първа и трета седмица за времето от 17,00 ч. в петък до 17,00 ч. в неделя с преспиване, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, и четири дни през зимната ваканция, както и по всяко друго време по взаимна договорка на родителите, а при липсата на съгласие: През четните години бащата да взима детето  на официалните празници Трети март, Гергьовден, Деня на съединението и Коледа /Бъдни вечер и Рождество Христово/, от 17 ч. в ден, в който ги разпускат от училище, респ. до 17 ч. в деня преди детето да тръгне на училище; През нечетните години бащата да има право на контакт с детето на официалните празници Великен /от велики петък до понеделник, които в съответната година са определени за празнуването му, независимо от посочените по-горе обичаен режим/, Първи май, Двадесет и четвърти май, Деня на независимостта и Нова година от 17,00 ч., в деня, в който ги разпускат от училище и до 17,00 ч. в деня преди да тръгнат от училище; Бащата М.П. е осъден да заплаща на детето Б. П. чрез нейната майка и законен представител А.Д.Д. ежемесечна издръжка в размер на 150 лева, считано от влизане в сила на решението, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата; отхвърлен е предявения от А.Д.Д. срещу М.М.П. иск по чл. 149 от СК за заплащане на издръжка за минал период от 1 година преди предявяване на иска в размер на 150 лева месечно; А.Д. е осъдена да заплати на М.П. сумата 1380 лева, представляваща издръжка от 115 лева месечно за периода от 10.08.2017 г. до 10.08.2018 г. С решението всяка от страните е осъден да заплати в полза на съда държава такса върху присъдената издръжка.

Решението е обжалвано от ответника М.П. в частите относно предоставянето на родителските права,  режима налични контакти на бащата с детето и определената ежемесечна издръжка, както и в частта за разноските. В жалбата се сочи, че в тези му части решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на събраните доказателства, с искане същото да бъде отменено и постановено друго от въззивния съд, с което се предостави на него упражняването на родителските права по отношение на детето и постановено то да живее при него, да бъде определен режим на лични отношения на детето с майката по преценка на съда, и майката да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето в размер на 140 лева месечно. В жалбата се излага възражение, че съдът е формирал изводите без да прецени многобройни приети по делото относими към спора писмени доказателства, не е обсъдил в съвкупност целия доказателствен материал по делото, като е възпроизвел избирателно само част от свидетелските показания на двете групи свидетели, като по този начин е изкривил обективната истина по делото, целенасочено и избирателно е подходил към обясненията на страните по чл. 59, ал. 6 от СК. Релевиран е довод за постановяване на решението в нарушение на материалния закон – при преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права съдът е изложил мотиви само по някои от обстоятелствата, визирани в ППВС №1/74 г., но не е обсъдил други от тях, като е мотивирал предпочитанието към майката абстрактно, а не конкретно. Във връзка с този довод в жалбата са изложени подробни възражения срещу изводите на съда по всеки от посочените в ППВС № 1/74 г. критерии и аргументи във връзка с всеки от тези критерии, обосноваващи според жалбоподателя извод, че в интерес на детето е той да упражнява родителските права.  Всички изводи на съда в тази насока са положени на критичен анализ като са развити подробни съображения за необосноваността  им от събраните по делото доказателства.

В писмения си отговор ответницата по въззивната жалба оспорва същата и настоява първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваните му части. В отговора са изложени подробни съображения за правилност и обоснованост на всеки от изводите на съда, обусловили постановяване на обжалваното решение.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            А.Д.Д. е предявила срещу М.М.П. искоове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 149 от СК - за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните Б. М. П., определяне на режим на лични отношения на детето с неговия баща, и определянето на дължима от бащата издръжка в размер на 150 лева месечно, и за осъждане на ответника да заплати издръжка на детето за минал период от 1 година преди предявяване на иска в размер на 150 лева месечно..

            В исковата молба ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала от 2008 г., като от съвместното им съжителство на 22.02.2012 г. се родило детето Б. М. П.. Твърди се, че преди раждането на детето отношенията между страните били много добри, а впоследствие се влошили, като влияние за това оказало поведението на сестрата на ответника, която се намесвала в личния им живот, а ответникът бил подвластен на сестра си, съобразявал се с нейното мнение и игнорирал ищцата. Ищцата твърди, че е чула, че ответникът имал криминално минало, че е намерила марихуана в дрехите му и същият може би е зависим от психотропни вещества. Твърди, че ответникът многократно излизал извън контрол като крещял в присъствието на детето, чупел предмети, разкъсвал дрехите си и удрял главата си в стената, поради което ищцата и детето живеели в напрежение и стрес. Ищцата твърди, че на 23.08.2016 г. възникнал инцидент по повод намерението й да замине за родния си град С. заедно с детето, при който сестрата на ответника изгонила ищцата и майка й от семейния дом в гр. С., като отправила закани и обидни думи към нея. Твърди, че на 18.11.2016 г. в С. при подобна ситуация свекървата на ищцата я блъскала и удряла в присъствието на детето и ответника, който от своя страна нанесъл побой над придружаващата ищцата нейна братовчедка Д. Р.. Ищцата твърди, че се страхува за здравето на детето и за собственото си здраве и това на близките си, страхува се да излиза навън с детето. Понастоящем ищцата работи в С., а ответникът – в С..

            С отговора на исковата молба ответникът оспорва така предявените искове.  Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения -  относно отношенията му с ищцата, намесата в личния им живот на неговата сестра по описания в исковата молба начин, проявите на агресия от негова страна пред детето и твърдението за криминално минало и употреба на психотропни вещества, както и описаните в исковата молба събития, случили се на 23.08.2016 г. и на 18.11.2016 г. в гр. С.. От своя страна ответникът е отправил искане /обективирано в предявен заедно с отговора на исковата молба насрещен иск/ за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на Б. М. П. на него и постановяване детето да живее при него; за определяне на режим на лични отношения на майката с детето съобразно възрастта му и разстоянието, което трябва да преодолява при контактите си с майката; за осъждане на майката да заплаща на детето чрез неговия баща месечна издръжка в размер на 120 лева и за осъждане на майката да заплати на детето издръжка за минало време по 115 лева месечно за периода от 28.08.2016 г. до 30.08.2017 г. Ответникът твърди, че от 23.08.2016 г. с ищцата живеят разделно като тя живее в гр. С., а той и детето живеят  в гр. С.. Твърди, че на посочената дата ищцата ги е напуснала след разпра със сестра му, на която той не бил присъствал, причината за която разпра било намерението на А. *** заедно с детето, при което сестра му поискала А. да се обади, за да обсъдят това нейно намерение. Ответникът твърди, че ищцата го е напуснала без да му обясни причината за това нейно решение. Твърди, че от момента на фактическата раздяла през м. 08.2016 г. той полага изцяло грижите за детето, между тях, както и между детето и родителите му е изградена силна емоционална връзка, че след фактическата раздяла многократно е молел ищцата да се върне в дома им, но тя отказвала. Твърди, че през целия период след фактическата раздяла А. дошла да види детето само три пъти, в този период тя получавала детските надбавки, които задържала за себе си, не плащала издръжка за детето. Твърди, че по време на съжителството им при отглеждането на детето ищцата изцяло разчитала на помощта на родителите му и неговата сестра. Твърди, че в периода м. юли-август 2016 г. ищцата започнала да излиза вечер след 22 часа и се връщала късно употребила алкохол, през което време той оставал с детето. През този период, ищцата се дистанцирала от детето.

            Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

            Фактическата страна по делото, основана на събраните пред първата инстанция доказателства, е детайлно и коректно установена в мотивите на обжалваното решение. Първоинстанионният съд в концентриран вид е описал доказателствения материал, въз основа на който е определил относимите към предмета на делото факти, като въз основа на тези факти е установил фактическа обстановка, която се възприема изцяло от настоящия въззивен състав и препраща към нея на основание чл. 272 от ГПК.

                При така установената фактическа обстановка и като съобрази предмета на обжалване, въззивният съд направи следните правни изводи:

            Предявен е иск с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

    При определяне на родителя, който еднолично ще упражнява в бъдеще родителските права, водещ за съда критерий е интересът на децата, основан на обстоятелствата, установени в чл. 59, ал. 4 от СК и в ППВС №1/1974 г. Такива обстоятелства са: възпитателските качества на родителите и техния морален облик, социално обкръжение на всеки от родителите, социално-битовите условия, полаганите до този момент грижи и отношение на всеки от родителите, изразеното желанието на родителя да поема за в бъдеще грижата и отглеждането на децата, привързаност на децата към всеки един от родителите, полът и възрастта на децата, възможността на трети лица, близки до родителя, да подпомагат грижите за децата. Основната цел на регламентацията на тези отношения е да се гарантират интересите на децата, за преодоляване на липсата на нормални отношения между родителите или неутрализиране на негативното им влияние в отношенията родители – деца, за запазване на духовната и емоционална връзка между родителя, който не упражнява родителските права. Гореизброените критерии са примерно посочени и абстрактни, като не се подредени по тежест, а преценката им относно това кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права се прави въз основа на конкретно установените обстоятелства.

От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и ръководейки се от горепосочените законоустановени критерии въз основа на установените по делото конкретни обстоятелства, въззивният съд намира, че в интерес на детето е упражняването на родителските да бъде предоставено на майката, по следните съображения:

Установено е по делото, че и двамата родители имат необходимия родителски капацитет, желание и обективни възможности да отглеждат малолетното си дете.  Не са налице данни за отрицателно родителско поведение на който и да било от двамата родители или за негативно социално обкръжение, нито за наличието на каквито и да било други обстоятелства, което да се отрази неблагоприятно върху правилното  възпитание и развитие на детето. И двамата са трудово ангажирани и разполагат с възможности да осигурят адекватни на нуждите на детето битови и материални условия за неговото отглеждане, всеки от тях може да разчита и адекватна подкрепяща грижа в отглеждането на детето от негови близки. И двамата са силно загрижени за детето и мотивирани да направят всичко необходимо за осигуряване на пълноценна семейна среда и изпълняване на родителския си дълг.

Установено е безспорно, че от м. 08.2016 г. родителите са във фактическа раздяла, като майката се е установила да живее в родния си град С., в който е живяла преди началото на семейното си съжителство с бащата, а бащата до настоящия момент живее заедно с детето в бившия семеен дом на страните в гр. С., в който детето е родено и отраснало. Следва да се посочи, че причините за разкъсването на семейната връзка между страните, респ. за раздялата им, в това производство биха имали значение само при установяване на факти от съвместния живот на родителите и отношението им към детето, които да се отразяват моралния облик на всеки от родителите с оглед преценката на неговите родителски качества и способността му да отглежда детето по благоприятен за него начин. В случая от събраните по делото доказателства не може се направи извод за обстоятелства, свързани с конкретно поведение на някоя от страните по време на съвместния им живот, което поведение да компрометира или поставя под съмнение моралния й облик и родителски капацитет. В частност не се установяват твърденията на ищцата за прояви на агресия от страна на ответника спрямо нея и за употреба от него на забранени вещества, нито се установява нейно безотговорно поведение и дистанциране от детето, за които ответникът твърди. Следва да се посочи, че в по-голямата им част показанията на водените от ответника свидетели са насочени към установяване на факта, че преимуществено грижи за детето по време на съвместния живот на страните са полагани от неговите роднини по бащина линия - леля, баба и дядо. Обстоятелството, че при отглеждането на детето в ранната му възраст майката е използвала помощта на близки от семейния кръг, по никакъв начин не означава, че тя е била неспособна да полага обичайните грижи за детето, нито пък че се е дезинтересирала от детето си и е избегнала от родителските си отговорности. Участието на близки роднини в грижите за едно дете като израз на семейната привързаност и взаимопомощ е естествено и обичайно в едно семейство. В този смисъл и при липсата на данни майката да е отказала за полага грижи за детето, поверявайки ги изцяло на близките на семейството, то използването на подкрепата на тези близки не е укоримо родителско поведение и не може да бъде преценявано във вреда на майката с оглед нейния родителски капацитет. Без значение за преценката на родителските качества на майката в случая е и причината, поради която тя е напуснала семейното жилище, за която причина са налице противоречиви твърдения на страните и показания на двете групи свидетели. Раздялата между страните е факт и при наличието на спор между тях относно това кой от тях да упражнява родителските права, водещ е интересът на детето, а отношенията между родителите имат значение дотолкова, доколкото могат да се отразят на извода за пригодност за упражняване на родителските права, както бе посочено по-горе. В случая, фактът, че майката е била тази, която е напуснала семейното жилище, което напускане обективно е станало причина за възникване на спора при кого от двамата да живее детето, не може да се тълкува отрицателно за нейния родителски потенциал и да бъде основание за предоставяне на родителските права на бащата. Конкретният повод и обстоятелствата, при които ищцата е напуснала семейното жилище и се е върнала да живее в родния си град, в случая нямат значение при преценката за това на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права. Всеки има право на личен избор дали да продължи семейната си връзка или да я преустанови, ако смята, че не е пълноценна за него. Прекратяването на семейната връзка между двама съжителстващи обективно е свързана с напускане на единия от тях на общия дом. Дали раздялата е резултат на взаимното съгласие на двамата съжителстващи и по чия инициатива е настъпила тази раздяла не е от значение при преценката за предоставянето на упражняването на родителските права, освен ако не се установи че тази раздяла е резултат на такова укоримо поведение на единия от тях, което е несъвместимо с интереса на децата, каквото в случая не е установено. С оглед на това без значение е твърденият от ответника и установен от показанията на водените от него свидетели факт, че той многократно е молил ищцата да се върне при него. Това обстоятелство може да бъде основание единствено за извод, че раздялата не е била по взаимно съгласие между страните, но няма връзка с преценката за пригодността на всеки от родителите да отглежда детето.

Установено е безспорно, че от фактическата раздяла между родителите през м. 08.2016 г. до настоящия момент детето Б. живее при баща си в бившето семейно жилище на страните в гр. С. и се отглежда от него. Така установеното след раздялата между родителите фактическо положение е правно установено с постановените от районния съд на 12.11.2018 г. привременни мерки, с които е определено до приключване на делото детето да се отглежда от неговия баща на адреса в гр. С., определен е режим на лични контакти с майката и издръжката му.  Установено е, че през този период майката многократно е ходила в гр. С., за да види детето си, поддържала е ежедневни контакти с него по телефон. Непосредствено след раздялата тя е сигнализирала компетентния орган по закрила на детето за ограничаване на контактите й с детето от страна на бащата, участвала е в провеждани от тези органи специализирани програми във връзка с възникналия проблем между родителите по повод отглеждането на детето. През целия този период майката не е имала възможност да вземе при себе си детето в гр. С., където живее и работи, поради несъгласието на бащата. Едва след постановяването на привременните мерки в изпълнение на установения режим на лични контакти с нея, майката е завела детето в дома си в гр. С.. Няма данни установения с привременните мерки режим на лични контакти между детето и майката да не е осъществяван до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция.  Следователно, не е налице извод за дезинтересиране или отчуждаване на майката от детето в изминалия от напускането на семейното жилище до посочения момент, каквото твърдение е наведено от ответника. Няма доказателства, от които да се направи извод, че от раждането на детето до раздялата между родителите ищцата не е упражнявала родителските си задължения по адекватен на нуждите на детето начин.

Установено е, че детето Б. се отглежда в подходящи за възрастта и нуждите му условия от неговия баща, то е обгрижвано от него и от близките му роднини, които полагат необходимите грижи за неговото физическо и емоционално развитие.  Посещава различни извънкласни занимания, понастоящем е в първи клас в учебно заведение в гр. С., като показва отлични резултати. Детето  е високо интелигентно за възрастта си. То е силно привързано и към двамата си родители - при психологическото интервю, проведено пред експерт – психолог, е заявило, че иска да живее и с двамата си родители.

Детето Б. е момиченце в предпубертетна възраст /на 7 г./, която възраст е свързана с физическо, психическо и емоционално съзряване, поради което постоянният и пълноценен контакт с майката е изключително важен за неговото нормално развитие и възпитание. Разбира се, полът и възрастта на детето не са критерии с първостепенна тежест при определяне на кого от двамата родители да се предостави упражняването на родителските права, а те са част от комплекса от обстоятелства, които се преценяват в съвкупност във всеки конкретен случай. В случая, тези обстоятелства, съпоставени с установените добри родителски качества на майката и възможностите й да осигури подходящи условия за отглеждането на детето, силната емоционална връзка между нея и детето, загрижеността й към него, липсата на данни за манипулативно въздействие върху детето във връзка със спора с другия родител, в съвкупност могат да обусловят извод, че упражняването на родителските права от майката е в интерес на детето. Действително, предоставянето на родителските права на майката е свързано с промяна на местоживеенето на детето в различно населено място от мястото, в което се е родило и отраснало, респ. в промяна на установеното фактическо положение, свързано с промяна в обичайния живот на детето. Принципно всяка една подобна промяна в установения трайно установен порядък в живота на дете създава предпоставки за евентуален емоционален стрес от поставянето му в нови условия, различни от тези, в които то е свикнало да живее. В случая обаче от данните по делото няма основание за извод, че една такава промяна в живота на детето ще доведе до непреодолими негативни последици за неговото психоемоционално състояние. В тази връзка следва да се отчете като обстоятелство със съществено значение силната привързаност на детето към майката, което категорично е установено от заключението на психологическата експертиза. При проведените специализирани експертни методи на психологическо изследване на детето е констатирано, че детето поставя майка си най-близко до себе си, търси контакт с нея и е щастливо при срещите си с нея, налице са отношения на доверителност между майката и детето. След посещението при майка си в дома й в С. /което се е осъществило едва след постановяване на привременните мерки от първоинстанционния съд/, детето е било позитивно настроено. Заключението е категорично, че не е налице синдром на родителско отчуждение на детето от майката, въпреки изминалия повече от двугодишен период от раздялата между родителите, в който детето фактически се отглежда от бащата. След като продължителната раздяла на детето с майката не се е отразила на привързаността й към нея и няма синдром на родителско отчуждение, промяната в обичайната му среда няма да налага изграждане за в бъдеще на връзка межда майка и дете, както е посочил в мотивите си първоинстанционният съд. Същевременно, няма данни за наличието на евентуални стресови фактори в дома на майката, в който тя понастоящем живее, които да  поставят под съмнение качеството на семейната среда, в която то ще бъде поставено да живее. Към момента майката живее заедно със своята майка, която също е помагала активно в отглеждането на детето и между тях има изградена обичайна емоционална връзка като между баба и внуче. Няма данни за евентуално поставяне на детето в принудително съжителство с чужди на него лица в дама на майката. Фактът, че бащата има подкрепата на повече близки роднини в отглеждането на детето, не е съществен за извода за предоставянето на родителските права. Основната грижа за отглеждането и възпитанието на детето е на родителя, а съществуващата подкрепяща грижа на близки роднини е само допълнителен фактор при преценката на средата, в която детето се отглежда. В този смисъл наличието на повече роднини на единия родител в сравнение в другия не може да бъде в полза, респ. вреда на съответния родител, при наличието на еднакви способности на двамата да се грижат за него.

  Всички останали съпътстващи промяната в семейната среда на детето обстоятелства – промяна на училището, извънучилищните занимания, развлечения, приятелския кръг и пр., в случая не са от естество да създадат непреодолими последици в емоционалното развитие на детето. Предвид възрастта на детето /7 г./, при която то още няма изградени трайни социални връзки и навици, всички тези промени не могат да се определят като съществени за неговото развитие фактори, напротив – такива тепърва предстоят да бъдат изграждани от него. Именно поради ниската възраст на детето, съчетана с установената силна емоционална връзка с майката, не може да се говори и за „принудителност” на промяната на фактическото положение. Детето не способно все още да осъзнава потребностите си и самостоятелно да оценява бъдещото си съществуване и развитие.  От друга страна, децата в тази възраст са лесно приспособими към нови условия, при което и с оглед констатираните от експертното заключение високи интелектуални възможности на Б. и психически потенциал, не е налице основание за извод за евентуални непоправими психически последици за нея от промяната на съществуващото фактическо положение. Следва да се отбележи, че липсват доказателства за широк приятелски кръг при детето в гр. С.. Установено е от заключението на психологическата експертиза, че детето има затруднения в социалната си интеграция сред връстниците си, което е обусловено от факта, че не е посещавало детска градина. При това положение и немислим е извод, че промяната в обичайното местоживеене на детето ще доведе до осуетяване на контактите му с други деца, а оттам – до социална изолация.

При наличието на отношения на взаимна обич и привързаност между майката и детето, които са основополагащ фактор за изграждането на благоприятна семейна среда за развитие на детето, и при установените положителни родителски възможности на майката, то изцяло в негов интерес е родителските права да се упражняват от майката, като обективно необхоД.та за това промяна на съществуващото фактическо положение не е несъвместима с интереса на детето.

Въззивният съд намира, че определеният от първоинстанционния съд режим на лични контакти на бащата с детето Б. осигурява възможност за пълноценен контакт на детето с неговия баща, поради което напълно съответства на интересите му. Не са изложени и конкретни възражения срещу така определения режим.

Определеният от районния съд размер на дължимата издръжка на детето Б. от 150 лева месечно е съобразно поискания от майката размер, който съответства на критериите, установени в чл. 142 от СК .

            Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на районния  съд, в обжалваните му части първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към мотивите на районния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

            Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от ответницата по жалба искане за разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да й заплати сторените от нея разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 700 лева, съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

 

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 5 от 11.01.2019 г., постановено по гр. д. № 129/2018 г. по описа на Ихтимански районен съд, в обжалваните му части.

 

ОСЪЖДА М.М.П. да заплати на А.Д.Д. сумата 700 лева за разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                   2.