Р E Ш Е Н И Е
№ 774
гр.Плевен, 03.12.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шести ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 816 по описа на
Административен съд - Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 389
от 16.06.2020 г., постановено по НАХД № 188/2020 г., Районен съд- Червен
бряг е отменил Наказателно постановление № 476228-F514806/11.11.2019 г на Директора на
ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, с което на „ЕТ "ДАНИ-96-Й. Х.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.. Червен бряг, обл. Плевен, ул. "Маркова Могила" № 1, представлявано от управителя Й. Н.
Х. е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от ТД на НАП- В.
Търново, офис Плевен, представлявана от гл. юрисконсулт Ц.Г., в която се
излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения съдебен
акт. Твърди се, че по делото безспорно е доказано нарушението, изразяващо се в
това, че въззивният жалбоподател като задължено лице по смисъла на Наредба №
Н-18 от 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е
отпечатал дневен финансов отчет с
нулиране и запис във фискалното устройство за всеки ден, през който фискалното
устройство са регистрирани продажби, което нарушение е констатирано при
извършена проверка на 24.09.2020 г.
Оспорват се мотивите на първостепенния съд
за допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспореното НП,
изразяващо се в неконкретизиране на нарушената хипотеза на чл.39, ал.1 от
Наредбата, което е довело до накърняване правата на въззивния жалбоподател.
Касаторът твърди, че с оглед посочване в НП и на разпоредбата на § 21, ал.2 от
Наредба Н- 18/2006 г., осъщественото нарушение е конкретизирано в достатъчна
степен, тъй като горната разпоредба вменява в задължение на търговските субекти
до привеждане на ФУ в съответствие с новите изисквания да отпечатват дневен
финансов отчет с нулиране и запис във фискалната памет на фискалното устройство
за всеки ден, през който във ФУ са регистрирани продажби, в което именно се
изразява допуснатото нарушение.
Оспорват се и доводите на първостепенния
съд, че в АУАН и оспореното НП са посочени едновременно разпоредбите на чл.39,
ал.1 от Наредбата и чл.188, ал.4 от ЗДДС, които според РС въвеждат различни
задължения за лицата, стопанисващи търговски обекти и се сочи, че никъде в акта
или НП не е посочена като нарушена разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС, а на
същата е налице позоваване само в НП и то като препращаща норма към относимите
административнонаказазващи разпоредби.
В заключение е направено искане да бъде
отменено въззивното решение.
Постъпило е възражение от ответника по
касационната жалба „ЕТ "ДАНИ-96-Й. Х.“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.
"Маркова Могила" № 1, представлявано от управителя
Й. Н. Х., в което се излага становище, че решението на РС е правилно и
законосъобразно по посочените в него съображения. Твърди се, че в разпоредбата
на чл.118, ал.4 от ЗДДС, на която се е позовал административнонаказващия орган
са налице девет отделни хипотези и неконкретизирането им е довело до
накърняване правото на защита на нарушителя. Твърди се нарушение на чл.57,
ал.1, т.6 от ЗАНН, изразяващо се в неконкретизиране на нарушените законови
разпоредби. Освен това се сочи неправилно приложение на санкционната разпоредба
на чл.185, ал.2 от ЗДДС, тъй като по отношение на ответника е наложена санкция
в размер като за физическо лице, а в АУАН и НП същият е посочен като търговец,
с оглед което се твърди нарушение на чл.27, ал.1 от ЗАНН.
С оглед горното е направено искане да бъде
отхвърлена като неоснователна касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от гл. юрк. Г., който поддържа жалбата по изложените в нея
съображения и прави искане да бъде отменено обжалваното решение, респективно да
се потвърди оспореното НП.
Ответникът по касационната жалба не се представлява в
ОСЗ.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е
основателна, а решението на РС- Плевен е неправилно, поради което следва да
бъде отменено.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е обсъдил бланкетно
събраните гласни доказателства, не е анализирал събраните писмени такива и при
липса на същински доказателствен анализ е посочил, че фактическата обстановка,
отразена в АУАН се установява от събраните доказателства.
За да отмени оспореното НП
първостепенният съд е изложил съображения, че разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 2006 г. на МФ съдържа две предложения,
обективирани в т.1 и т.2, но в АУАН и НП липсва конкретизация на кое от
предложенията базирал заключението си административнонаказващият орган, за да
приеме, че е налице нарушение, което е довело до ограничаване правото на защита
на жалбоподателя.
На следващо място е посочено, че в
АУАН и НП е налице позоваване едновременно на разпоредбите на чл.118, ал.4 от ЗДДС и чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. на МФ , които обаче касаят
различни задължения за лицата, стопанисващи търговски обекти и неизпълнението
на всяко от тях съставлява самостоятелно нарушение. Предвид горното съдът е
достигнал до извода, че в конкретния случай не е ясно за неизпълнение на кое
задължение е санкциониран жалбоподателя, което е довело до ограничаване правото
му на защита.
Касационният съдебен състав не е
съгласен с така изложените доводи и намира, че при издаване на АУАН и НП не са
допуснати посочените от РС- Ч. Бряг нарушения.
В АУАН и в процесното НП описаното
нарушение е квалифицирано като такова по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 2006
г. на МФ, във вр. § 21, ал.2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълване на Наредба
№ Н-18 от 2006 г. на МФ. Първостепенният съд изобщо не е обсъждал § 21, ал.2 от ПЗР към Наредбата в решението
си, а всъщност именно горната норма вменява задължението на търговеца, което не
е изпълнено и във връзка с което са издадени АУАН и обжалваното НП.
Неоснователни са и съображенията,
изложени във връзка с разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС. Позоваване на
въпросната разпоредба е налице единствено в оспореното НП и то в частта му,
касаеща правното основание за наложената санкция, а не като част от
квалификацията на осъщественото нарушение. Горната разпоредба съставлява
правното основание за издаване на Наредба
№ Н-18 от 2006 г. на МФ и в т.1-9 всъщност е регламентирано нейното съдържание.
Ето защо няма как да се приеме, че с позоваването на нея или поради неконкретизиране
на точка/точки от ал.4 е допуснато нарушение на правата на въззивния
жалбоподател /каквото твърдение се съдържа в подаденото от него възражение/.
Неоснователни са и доводите от
подаденото от ответника по касационната жалба възражение, свързани с незаконосъобразност
при налагане на санкцията. Въззивният съд изобщо не се е занимавал с вида,
размера и законосъобразността на наложената санкция, поради което касационният
съдебен състав не е в състояние да осъществи инстанционен контрол по този
аспект на съдебния акт. Все пак и с оглед твърденията на ответника в
представеното възражение следва да се посочи, че основанието за налагане на
санкцията са разпоредбите на чл.185, ал.2, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС, което
изрично е посочено в НП. Последното изречение на чл.185, ал.2 ЗДДС гласи : „Когато
нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.“
Разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, към която очевидно препраща разпоредбата
на ал.2 в случаите, когато нарушението не води до неотразяване на приходи,
предвижда имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв., в които граници е и наложената по отношение на
ответника по касационната жалба санкция като ЕТ.
При тези съображения настоящият съд
няма как да приеме за основателни доводите на РС- Ч. Бряг, по които е
постановена отмяна на оспореното НП. В същото време настоящият състав намира,
че първостепенният съд не е изпълнил задължението си да мотивира надлежно
съдебния си акт, поради което касационната инстанция не е в състояние да
извърши пълноценен контрол на оспореното съдебно решение. Липсва доказателствен
анализ, въз основа на който да е направена преценка дали отразената в АУАН
фактическа обстановка е достоверна. Не са изложени мотиви, свързани с компетентността
на актосъставителя и административнонаказващия орган. Изложените правни изводи
са непълни, а тези, които съдът е извел са незаконосъобразни. И не на последно
място, липсват мотиви, свързани със законосъобразността, правното основание и размера
на наложеното наказание, в който смисъл са налице оплаквания от въззивния
жалбоподател, на които не е отговорено с решението на първостепенния съд.
Липсата на доказателствен анализ, както и
правни изводи, обосновани със събраните по делото доказателства, изложени
доводи, касаещи компетентността на органа, издал АУАН и тази на
административнонаказващия орган, както и за съставомерността на нарушението,
респ. вида и размера на наложеното наказание представлява пълна липса на мотиви
в оспорения съдебен акт. Недопустимо е отговор на поставените от жалбоподателя
въпроси, както и мотиви, свързани със законосъобразното провеждане на
административнонаказателното производство, да бъдат изложени едва с
касационното решение.
По тези съображения настоящият
съдебен състав намира, че Районен съд- Червен бряг е допуснал съществено
нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното
решение, което се изразява в немотивиране на същото по надлежния ред, което в
съдебната практика се приема за пълна липса на мотиви. Горното представлява
основание за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд- Червен бряг, при което следва да се съобразят
посочените по- горе обстоятелства.
Воден от горното и на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 389 от 16.06.2020 г., постановено
по НАХД № 188/2020 г. по описа на Районен съд – Червен бряг.
ВРЪЩА делото за
ново разглеждане от друг състав на Районен съд- Червен бряг, при което да се съобразят
указанията, дадени в обстоятелствената част на решението.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 2./п/