№ 2648
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20221110126840 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Н. Й.ов А. и Н. Й.ов А., обективно и кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на
ответниците да заплатят разделно всеки по ½ от следните суми: сумата от 2494,84 лв.,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. за имот, находящ се в *** аб. № ***, както и суми отразени в изравнителни
сметки № **********/01.07.2021 г. и № **********/01.07.2021 г.; 354,10 лева – мораторна
лихва за забава от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г.; 13,61 лева – цена за услуга за дялово
разпределение за периода от м. 05.2019 г. до м.10.2020 г. и 2,91 лв. – мораторна лихва за
забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната лихва от 23.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е потребители на топлинна енергия за
стопански нужди за топлоснабден имот – ***, аб. №***. Сочи, че между страните не е
сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия, както и че ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца, тъй като е спестили разходи за цената на
потребената топлинна енергия за процесния период. Претендира се и дължимата сума за
дяловото разпределение в имота, както и мораторна лихва, изчислена съобразно общите
условия за доставка на топлинна енергия. При тези твърдения моли съда да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. А. е депозирал отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът
оспорва да е ползвал имота през процесния период. Твърди, че не става ясно на какво
основание ищецът претендира сумите. Оспорва да е получавал фактури от ищеца, с което
счита, че му е отнета възможността да предяви възражение срещу начислените суми по чл.
40, ал. 2 от ОУ. Оспорва въобще да са издавани фактури. Излага, че доколкото между
страните липсва договор, то не е ясно и по какъв начин са изготвяни изравнителните сметки.
Оспорва да е налице и неоснователно обогатяване. Моли съда да отхвърли предявените
искове. Претендира разноски.
Ответникът Н. А. не депозира писмен отговор в указания едномесечен срок
Третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД, е депозирало молба по
делото, в която е изложено, че дружеството не е извършвало дялово разпределение през
процесния период по отношение на процесния имот.
1
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже: 1) по иска за
главница: доставянето на ответника на топлинна енергия, както и предоставянето на
услугата дялово разпределение от третото лице-помагач; обогатяването на ответника с
доставеното количество топлинна енергия и със стойността на услугата за дялово
разпределение; обедняването на ищеца с претендираните суми, наличието на връзка между
обогатяването и обедняването, както и размера на сумите; 2) по иска за мораторна лихва:
съществуването и размера на главния дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответната страна е да докаже твърдението си, че обогатяването е
възникнало за трето лице, както и погасяване на вземанията.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че в срок до първото по делото
заседание следва да посочи общия размер на претендираните суми за доставена топлинна
енергия, лихви за забава и дялово разпределение, от които процесните вземания
представляват 2/6. Така дадените от съда указания не са изпълнени от ищеца.
При анализа на първите две предпоставки от фактическия състав на предявения иск –
доставка на топлоенергия от страна на ищеца до топлоснабдения имот през процесния
период в твърдяното в исковата молба количество и на посочената стойност и консумиране
на доставената топлоенергия от ответниците за процесния период, следва да се посочи
следното: по делото не се спори, че между страните писмен договор за доставка на
топлинна енергия за процесния период не е сключван, такъв не е и представен по делото за
процесния период, поради което и съдът приема, че за потребена от ответниците в
процесния имот топлинна енергия доставена от ищеца, не могат да намерят приложение
разпоредбите на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди на ЗЕ,
включително и в частта за определението на „потребител на топлинна енергия”. Това е така,
защото за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто е случая, форма за
валидност на договора за доставка на топлинна енергия съгласно чл. 149 от ЗЕ в редакцията
й към процесния период е писмен договор. Писмен договор за доставка на топлинна енергия
за процесния период не е сключен между страните, поради което и разпоредбите на ЗЕ за
продажба на топлинна енергия на основание договор са неприложими.
Във връзка с гореизложеното, следва да се посочи, че от изслушаното по делото
заключение на СТЕ, което съдът кредитора като компетентно изготвено се установява, че за
процесните имоти за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. доставената топлинна енергия
възлиза на сумата от 7 467,77 лева, като 2/6 от тази сума се равнява на сумата от 2 489,26
лева. От заключението се установява, че партидата с аб. № *** се води на името на Е.А. А. -
трето за спора лице, като от страна на ищеца нито са наведени твърдения, нито са
представени доказателства каква е връзката между това лице и ответниците. Съгласно
заключението през процесния период дяловото разпределение е извършвано от „Д.“ ООД.
Според експерта в имотите е имало 16 бр. отоплителни тела, на които били монтирани 16 бр.
топлинни разпределители и 16 термостатни вентили, както и 4 броя щранг-лири, като
липсвали водомери за отчитане на БГВ. От м. 05.2019 г. до 04.2021 г. било извършвано
дялово разпределение от 16 броя ИРРО /Индивидуален разпределител за разход на
отопление/ на база „служебен отчет“, поради „неосигурен достъп“, както и от ТЕ отдадена
от 4 броя щранг-лири, на които липсвала техническа възможност за монтаж на измервателно
устройство и чиято отдадена ТЕ се определяла по изчислителен път. При „служебен отчет“
ТЕ се равнявала на Инсталирана мощност умножена по максимален специфичен разход за
отопление на сградата. През същия период ТЕ отдадена от сградна инсталация била
определяна съобразно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в
областта на енергетиката. За периода 05.2019 г. - 04.2021 г. потреблението на топла вода
било на база „служебен отчет“, поради липса на водомери за топла вода - „брой
потребители“ - 1 потребител с нормативно определен разход на топла вода в размер на 140 л
2
за денонощие.
Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за
отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на
ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на
имотите. Съгласно ал.3 на чл. 142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем
на отделните имоти. От заключението на СТЕ се установи, че през процесния период е била
доставяна топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Относно топлинната
енергия за отопление на имота и подгряване на топла вода, начислена служебно на база,
съдът намира, че не се установи по делото такава топлинна енергия да е доставена в имота.
Това е така, защото не съществува правна възможност за служебно начисляване на
количество топлинна енергия, предвид това, че наредбата за топлоснабдяването е
приложима при наличие на валидно договорно правоотношение, но не и когато се
претендира присъждане на стойност на топлинна енергия на извъндоговорно основание,
където от значение е стойността на реално доставената топлинна енергия, тъй като само с
нея се съизмеряват обедняването и обогатяването на страните.
Освен изложеното за пълнота следва да се посочи и че от събраните по делото
доказателства не се установява ответниците да са ползвали доставената енергия и съответно,
да са се обогатили със стойността й за сметка на ищцовото дружество. Във връзка с
последното като писмени доказателства са приети три броя нотариални актове, като първият
от тях /л.47 и сл./ е представен в нечетливо копие, поради което не може да се установи
съдържанието на същия. От втория нотариален акт № 115 от 29.12.1998 г. /л.44/ се
установява, че лицето Е.А. А. (трето за спора лице) е придобил по дарение 1/2 идеална част
от процесните имоти - сутерен, партер от два магазина и мецанин, находящи се в *** От
третия представен нотариален акт № 16 от 21.09.2018 г. /л.40/ се установява, че лицата Е.А.
А. (трето за спора лице), Н. Й. А. и Н. Й. А., са продали на А.Г.И. недвижим имот –
тавански апартамент – ателие, също находящ се в *** По делото е представен приемо-
предавателен протокол от 26.01.2012 г., който е частично четлив и от четливата му част се
установява, че с подписването на протокола между лицата Е.А. А. (трето за спора лице), Н.
Й. А. и Н. Й. А., в качеството им на собственици на имоти, находящи се в ***и
наемодатели, и „***“ ЕООД, представлявано от Г.Р.М., в качеството му на наемател, се
предава държането на сутерен, партер от два магазина и мецанин, находящи се в *** По
делото е представено заявление, изходящо от Г.Р.М. / представител на „***“ ЕООД/
адресирано до „Т.С.“ ЕАД, видно от което лицето е заявило, че желае да бъде закрита
партидата на ***, считано от 26.01.2012 г., поради прекратяване на договор за наем. От
представените нотариални актове не се установява ответниците да са имали някакви права
по отношение на процесните имоти, още по-малко да си ги ползвали. Представеният
приемо-предавателен протокол от 26.01.2012 г. също не е достатъчно доказателство в
насока, че имотите са ползвани през процесния период именно от ответниците. Дори да се
приеме, че въз основа на протокола ответниците са получили държането върху имотите,
недоказан остава фактът ответниците през процесния период да са ползвали имота, респ. и
кой каква част е ползвал. За да бъде ангажирана отговорността на ответниците не е
достатъчно да се установи, че същите са съсобственици на процесния имот (което
обстоятелство дори не е и доказано), а следва също така да се докаже, че те са ползвали
имота през исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин са си спестили разходи, за които обстоятелства не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца.
Предвид всички гореизложени съображения и с оглед липсата на установено
обедняване на ищеца, съответно обогатяване на ответниците, главният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и следва да бъдат
отхвърлени исковете за обезщетението за забава върху стойността на топлинната енергия, за
3
възнаграждението за дялово разпределение на топлинната енергия и за обезщетението за
забава върху нея.
По разноските:
При този изход на спора право на съдебни разноски има само ответната страна, но тя
се представлява от особен представител, поради което и съдът не присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Н. Й.ов А., ЕГН **********, с адрес ***“, *** искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сумата от 1247,42лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот находящ се в ***, аб. №***, както и суми
отразени в изравнителни сметки №**********/01.07.2021 г. и №**********/01.07.2021 г.;
177,05 лева – мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г.; 6,81 лева – цена за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г. и 1,46 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната
лихва от 23.05.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, срещу Н. Й.ов А., ЕГН **********, с адрес ***“, ***, искове с правно
основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:
сумата от 1247,42лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. за имот находящ се в ***, аб. №***, както и суми
отразени в изравнителни сметки №**********/01.07.2021 г. и №**********/01.07.2021 г.;
177,05 лева – мораторна лихва за забава от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г.; 6,81 лева – цена за
услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.10.2020 г. и 1,46 лв. –
мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2019 г. до 28.03.2022 г., ведно със законната
лихва от 23.05.2022 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„Т.С.” ЕАД – „Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4