Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3344 09.08.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на двадесет и
шести март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 16894 по описа на съда за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е
сезиран с искова молба от „Скуарез“
ЕООД, ЕИК ********* и „Спрингфийлд“ ЕООД, ЕИК ********* против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, с която са предявени субективно активно съединени установителни
искове с правно основание по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл.
86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с влязло в
сила Решение № 3650/ 09.10.2014 г., постановено по гр. дело № 3258/ 2014 г. на
ПРС, VII гр. с-в., ответникът бил осъден да плати на „Кроко” ООД, ЕИК *********
сумата от 12 636,23 лева – получена без основание, като стойност на
допълнително начислена ел. енергия след корекция на сметка. Съдебният акт
влязъл в законна сила на 01.08.2016 г. /потвърден от ПОС и недопуснат до
касация от ВКС/.
Ищците били частни
правоприемници на кредитора по договор за цесия от 04.11.2016 г.
Тъй като ответникът погасил със
забава, дължал на всеки от ищците по 269,05 лева – обезщетение за забава върху
посочената главница за периода 02.09.2015 г. – 01.02.2016 г.
Поради липса на доброволно
изпълнение, ищците инициирали производство по чл. 410 ГПК, по което била
издадена заповед № 6593/24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11799/2018 г. на ПРС, XVI
гр.с. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК постъпило възражение за недължимост, при
което се породил правен интерес да предявят настоящите искове. Моли се за
уважаването им. Претендират се разноски.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенциите.
Със съд.
решения било определено едно безсрочно задължение, при което ищците следвало да
дадат подходящ срок за изпълнение. Това било сторено едва с покана за
доброволно изпълнение от 23.11.2016 г., като в определения срок - на 01.12.2016 г. ЕВН погасил. За исковия
период, главното вземане било спорно, поради което и не се дължало плащане,
нито обезщетение за забава. За да бъде лихвоносно едно задължение, следвало да
бъде ликвидно и изискуемо. Ликвидно станало след постановяване на Определението
на ВКС, а изискуемо с ПДИ от 23.11.2016 г.
Предвид
изложеното, исковете били неоснователни. Дори да се приемела дължимост на
акцесорно вземане, то следвало да се определи само за периода 23.11.2016 г. –
01.12.2016 г., но било платено по и.д. № ***** г. по описа на **********************.
Оспорва се
прехвърляне на вземането и уведомяване за това от цедента. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл.
146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са
отделени обстоятелствата, че: с влязло в сила Решение № 3650/ 09.10.2014 г.,
постановено по гр. дело № 3258/ 2014 г. на ПРС, VII гр. с-в., ответникът бил
осъден да плати на „Кроко” ООД, ЕИК ********* сумата от 12 636,23 лева –
получена без основание, като стойност на допълнително начислена ел. енергия
след корекция на сметка. Съдебният акт влязъл в законна сила на 01.08.2016 г.
/потвърден от ПОС и недопуснат до касация от ВКС/ - вж. Определение по чл. 140 ГПК 1446/06.02.2019 – л.38-39.
Съдът приема
тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени
доказателства.
Установено е със сила на пресъдено нещо, че ответникът
е осъден да плати на праводателя „Кроко” ООД посочената сума, като получена без
основание.
С договор за цесия от 04.11.2016 г. „Кроко” ООД
е продал на ищците вземането си за законна лихва, което има срещу ответника, за
което последният е уведомен с писмо /л.9/ от цедента, получено на 07.11.2016
г., видно от известието за доставяне. ЕВН следва да се счита за уведомен и в
хода на процеса с получаване на документите към ИМ. Затова и възраженията в ОИМ
са неоснователни. Ето защо, съдът приема, че ищците са титуляри на съответно
прехвърлените им акцесорни вземания за законна лихва за исковия период.
От представения препис от ИМ, депозирана по гр.
дело № 3258/ 2014 г. на ПРС се установява, че същата е входирана на 27.02.2014
г. В хода на производството не е поискано присъждане на законна лихва върху
главницата, макар паричното задължение да е лихвоносно.
Придобитото от ищците вземане по цесията произтича от неоснователно
обогатяване. Доказва се и не е спорно, че главницата е платена на 01.12.2016 г.
Налице е противоречива съдебна практика по въпроса от кой момент се дължи
обезщетение за забава при получаване на дадено имуществено благо в хипотезата
на чл. 55, ал.1, пр.1-во ЗЗД - при начална липса на основание – от момента на
получаването или от поканата, която да постави длъжника в забава, съгл. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. Към момента не е поставено Тълкувателно решение по тълк. дело №
5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, ищците претендират
лихви в по- благоприятния за ответника вариант – за период 02.09.2015 г. –
01.02.2016 г., т.е. след получаване на главницата от 12 636,23 лева от ЕВН
на 27.01.2014 г.
Съдът приема, че изпълнението на задължението
за връщане на сума, получена без основание не е с определен ден по смисъла на
чл.84, ал.1 ЗЗД, поради което длъжникът изпада в забава след покана /чл.84,
ал.2 ЗЗД/. За покана по смисъла на разпоредбата следва да се приеме подадената
искова молба от 27.02.2014 г., с която е предявен искът по чл.55 ЗЗД и считано
от която дата ответното дружество е изпаднало в забава и дължи обезщетение в
размер на законната лихва по чл.86 ЗЗД. За исковия период обезщетението възлиза
в размер на претендираната сума, изчислена от съда на осн. чл. 162 ГПК, чрез
он-лайн калкулатор, а и спор по размера не е формиран между страните.
Неоснователно е възражението на ответника, че
не е изпаднал в забава, тъй като е изпълнил задължението си в срока за доброволно
изпълнение, предоставен му с ПДИ по образуваното ИД *****г. по описа на **************,
рег. № **** на ****, район на действие ***. Към този момент ЕВН вече е поставен
в забава с поканата за връщане на недължимо получената сума, отправена с
подадената искова молба. Следователно до погасяване на главницата е дължал
обезщетение за забава, което няма данни да е платено. Възражението за
непосочване на банкова сметка ***. Към предявяване на ИМ подобно изискване като
част от редовността на ИМ, не е съществувало, а и ответникът е могъл да се
възползва от възможността по чл. 97, ал. 1 ЗЗД.
Предвид изложеното, исковете са доказани по
основание и размер и следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода
на спора при настоящото му разглеждане, такива се дължат на ищците. Направено е
искане, представени са списъци по чл. 80 ГПК, както и доказателства за плащане
за всеки – от по 150 лева – адв. възнаграждение и по 12,50 лева за ДТ за
настоящото производство.
Следва да се присъдят и
разноските в зап. пр. /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВКС/, които за всеки от ищците са в посочените размери за платено
адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС от по 150 лева и ДТ от по 12,50 лева.
Възражението за прекомерност е неоснователно, т.к. хонорарите са под минимума
по НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „Скуарез“ ЕООД, ЕИК ********* и „Спрингфийлд“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 538,11 лева или на всеки - сумата от по
269,05 лева – обезщетение за забава за периода 02.09.2015 г. – 01.02.2016 г. върху
главница
в размер на 12 636,23 лв. – недължимо платена сума от „Кроко” ООД – частен
праводател на „Скуарез“ ЕООД и „Спрингфийлд“ ЕООД по договор
за цесия от 04.11.2016 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 6593/24.07.2018 г. по ч.гр.д. № 11799/2018 г. на ПРС, XVI
гр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 да плати на „Скуарез“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Александър Дондуков” № 9, ет.2, следните
суми: общо 162,50 лева /сто
шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски за настоящото производство
и общо 162,50 лева /сто шестдесет и
два лева и петдесет стотинки/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ 11799/2018 г. на ПРС, XVI гр.с.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов” № 37 да плати на „Спрингфийлд“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Александър Дондуков” № 9, ет.2, следните суми: общо 162,50 лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ -
разноски за настоящото производство и общо 162,50
лева /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 11799/2018 г. на ПРС, XVI гр.с.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п/
Вярно с оригинала!
КГ