№ 242
гр. Момчилград, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100268 по описа за 2022 година
Производството е по предявена искова молба с правно основание чл.127 „а“
ал.2 вр.ал.1 от СК.
Молителката Е. Ю. Б. с ЕГН- **********, като майка и законна
представителка на Е. Р. Х. с ЕГН- **********, и Е. Р. Х. с ЕГН-
**********, чрез адв. Д. Х. от АК-Кърджали, е предявила молба против Р.
М. Х. с ЕГН -**********, с пр.основание чл.127 „а“ ал.2 във вр. с ал.1 от СК,
в която се посочва, че с ответника заживяли на семейни начала през 2013г. в
дома на неговите родители в с.Седлари, без да сключат граждански брак. Това
съжителство съпътствано от проблеми от различно естество, които се
дължали на нестабилния характер на Р., който често предизвиквал психически
и физически тормоз, така и на намесата на неговите родители в семейния им
живот. Това е довело до разпадане на връзка им и до окончателната ни
раздяла през август 2021г., като с Решение № 109/28.04.202 г. по гр. д. №
517/2021г. на PC-Момчилград, упражняването на родителските права спрямо
децата беше предоставено на нея, а бащата бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. за всяко едно от тях.
Откакто се разделили ответникът рядко се интересувал от развитието на
1
децата, както и за финансовата им издръжка, тъй като децата ми не получават
такава от баща си. Посочва, че пълното бездействие на ответника спрямо
децата им пречело и за тяхното извеждане извън страната, за да може и те
като своите връстници да видят свои близки и роднини в чужбина и в същото
време да могат да пътуват свободно и да развият и обогатят социално-
културния си живот. Заявява, че понастоящем тя и нейното семейство
отговаряли напълно за социалното развитие, личните и имуществените
интереси, за цялостното отглеждане и възпитание на малолетните им деца,
като финансова помощ и подкрепа получавала основно от баща си, който през
последните 6 години работил в Кралство Белгия, като благодарение на
предоставени от него средства закупила собствено жилище в гр.Кърджали,
представляващо пристроена източна част от втори етаж на масивна жилищна
сграда - къща, обособено като самостоятелно жилище с отделен вход с
идентификатор на самостоятелния обект в сграда № 40909.127.67.1.4 по
КККР на гр. Кърджали, одобрени със Заповед № РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД
на АК, с адрес: гр. Кърджали, п. к. 6800, ул. „********“ № 61, ет. 2, с
предназначение на обекта: жилище, апартамент, брой нива на обекта: - 1, с
площ по документ от 66,50 кв. м., където понастоящем живея заедно с децата
си.
Молителката твърди, че ежедневно контактува с баща си, и с него
имала дълбока емоционална връзка, освен това и като самотна майка
постоянно изпитвала нужда от неговата подкрепа. Имала голямо желание да
го посещава заедно с децата си, което щяло да се отрази благоприятно върху
тях. Освен това от години често нейни приятелки с децата си посещавали
гр.Одрин в Р.Турция с цел туризъм и пазаруване, а през лятото- и близките
плажове в Р.Гърция. Заявява, че и тя също изпитвала нужда и желание като
тях да посещава въпросните места, за да може и деца й да си прекарат
времето пълноценно, както своите връстници, като чрез получаване на
разрешение за целта от съда щели да имат възможността да пътуват дори
заедно с тях в нейно присъствие и това на своите майки. Твърди, че е имала и
много близки и роднини в Р.Турция, и затова изпитвала нужда по-често да
прекарва време с роднините си, а за децата си искала да опознаят техните
деца и помежду им да изградят силна връзка с времето. Искала да има
възможността да ги посещава заедно с децата си, не искала да се прекъсва за
дълго връзката между тях и не считала за редно ответникът да възпрепятства
2
това с бездействието си да й дава съгласие за излизане на децата извън
страната, тъй като това влияело и на емоционално- психологическото им
развитие. Те имали нужда да се социализират, да опознаят и прекарват време
с близките й и техните деца, като всичко изложено по-горе обуславяло и
интереса й да се обърне към съда за получаване на разрешение за пътуване на
децата й извън страната - в Турция и страните от ЕС.
Предвид на това считала за целесъобразно с оглед и съдебната практика
периодът, за който се иска и дава съгласието на съда да бъде с определен
срок- 5 години. Посочва, че ответникът с бездействието си да й даде съгласие
за извеждането на децата от страната изолирал нея и тях от нейното семейно
обкръжение, което от своя страна възпрепятства нормалното семейно и
социално развитие на децата и е било в разрез с всякакви морални принципи.
Вече почти от 1 година тя изцяло се заела с отглеждането и възпитанието на
децата, и не е успяла да убеди ответника да даде съгласие за пътуване на
децата им до Турция, Белгия и Гърция.
Предвид изложеното моли съда да постановите решение, с което; 1/ да
разреши на децата Е. Р. Х. с ЕГН- **********, и Е. Р. Х. с ЕГН- **********,
да напускат пределите на Р.България, за неограничен брой пътувания до
Турция, Белгия и Гърция и до други държави-членки на Европейският съюз и
обратно за период от 5 години, придружавани от нея- Е. Ю. Б., като тяхна
майка, без да е необходимо за целта съгласието на бащата, като се даде
заместващо на бащата съгласие, считано от датата на постановяване на
решението съгл.чл.127 „а“ ал.4 от СК; 2/ да разреши издаването на
задграничен паспорт за пътуване в чужбина на децата Е. Р. Х. с ЕГН-
**********, и Е. Р. Х. с ЕГН- **********, чрез нея, като тяхна майка и
законна представителка, без да е необходимо за тези действия съгласието на
бащата. Претендира разноски.
Представя следните писмени доказателства; Трудов договор №
114/28.08.2015г., сключен с „Б.” ООД; Допълнително споразумение от
01.04.2022г. към Трудов договор № 114/28.08.2015г., сключен с „Б.” ООД;
Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за раждане №
209/19.04.2019г., и Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № 297/23.06.2016г., и двете на общ.Момчилград; Служебна бележка
с изх. № 19/09.05.2022г. на Детска градина „Зорница”- Момчилград;
3
Служебна бележка с изх. № 3/09.05.2022г. на Детска ясла „3-ти март”-
Момчилград; Решение № 109/28.04.2022г. по гр. д. № 517/2021г. по описа на
РС-Момчилград; Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том I,
per. № 6106, дело № 183 от 10.08.2021 г. по описа на нотариус Лиляна Димова
с район на действие PC- Кърджали; Заповед от 06.12.2021г. по гр. д. №
447/2021г. за закрила от домашно насилие.
В съдебно заседание, молителката се явява лично и се представлява от
адв.Д. Х. от АК- Кърджали, и поддържа искането, така, както е направено с
молбата и по допълнителни доводи, изложени в съдебно заседание.
Ответникът не е представил отговор по чл.131 от ГПК, и не е
посочил доказателства. В съдебно заседание се явява лично и изразява
неопределено становище по искането, като заявява, че не е дал разрешение за
пътуване в чужбина, защото си мислел, че майката с децата иска да ходи в
чужбина за да се установи там. Не възразява по принцип на пътуването на
децата, но иска да има с тях редовен контакт и затова е отказал.
ДСП- Момчилград е представил социален доклад, в който са описани
горните обстоятелства, като в съдебно заседание, не изпращат представител.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните, събра
необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна
страна и прие за установено следното:
От представените и приети като доказателства по делото Трудов
договор № 114/28.08.2015г., сключен с „Б.” ООД; Допълнително
споразумение от 01.04.2022г. към Трудов договор № 114/28.08.2015г.,
сключен с „Б.” ООД; Удостоверение за раждане, изд. въз основа на акт за
раждане № 209/19.04.2019г., и Удостоверение за раждане, изд. въз основа на
акт за раждане № 297/23.06.2016г., и двете на общ.Момчилград; Служебна
бележка с изх. № 19/09.05.2022г. на Детска градина „Зорница”- Момчилград;
Служебна бележка с изх. № 3/09.05.2022г. на Детска ясла „3-ти март”-
Момчилград; Решение № 109/28.04.2022г. по гр. д. № 517/2021г. по описа на
РС-Момчилград; Н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 197, том I,
per. № 6106, дело № 183 от 10.08.2021 г. по описа на нотариус Лиляна Димова
с район на действие PC- Кърджали; Заповед от 06.12.2021г. по гр. д. №
447/2021г. за закрила от домашно насилие, както и социален доклад, се
установява, че страните в настоящото производство са заживяли на семейни
4
начала през 2013г., и от съвместното им съжителство се родили децата Е. Р.
Х. с ЕГН- **********, и Е. Р. Х. с ЕГН- **********, които понастоящем са
малолетни. Децата посещават детска градина, респ. детска ясла в
гр.Момчилград.
Установи се, че страните през август 2021г. страните се разделили, като
с Решение № 109/28.04.2022г. по гр. д. № 517/2021г. по описа на РС-
Момчилград упражняването на родителските права по отношение на децата Е.
и Е. е било предоставено на майката, а бащата бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 170 лв. за всяко едно от тях. По делото се
установи, че майката работи и реализира доходи по трудов договор, както и
че е закупила собствено жилище с Н.а. за покупко-продажба на недвижим
имот № 197, том I, per. № 6106, дело № 183 от 10.08.2021г. по описа на
нотариус Лиляна Димова с район на действие PC- Кърджали. По делото се
установи, че ответникът живее в с.Седларе, общ.Момчилград, в дома на
своите родители и не е трудово ангажиран. Установи се, че от раздялата
насам грижи за отглеждането и възпитанието на децата полага молителката,
която работи. По делото се установи, че ответникът понастоящем не е
трудово ангажиран.
По делото се установи, основно от социалният доклад, че въпреки
раздялата, емоционалната връзка между бащата и децата не е прекъсната,
като родителите последните месеци вече комуникират, и съответно бащата
има възможности да вижда своите децата, и в тази насока майката не създава
пречки, и желае децата да общуват със своят баща. В съдебно заседание спор
между страните относно пътуването в чужбина на децата няма. Основният
спор, който дори не е същински, е за това дали децата да останат да живеят в
чужбина, като молителката заявява, че не възнамерява да живее в чужбина, а
иска само децата й да имат възможност да пътуват в чужбина.
Децата не са изслушани в съдебно заседание, поради обстоятелството,
че това процесуално действие няма да допринесе за изясняване на фактите по
делото, а може в същото време да увреди интересите на същите чрез засягане
на неговото психофизическо развитие, както и да го натовари с негативни
емоции.
По делото са разпитани свидетели Б.С. Б.- майка на молителката, и
Г.Н.А.- позната на молителката, които посочват, че Е. не се разбира с Р., като
5
децата живеели при нея- майката Е., а ответникът-бащата ги виждал.
Молителката е искала да пътува с децата в чужбина- Белгия и Турция, където
имала роднини в т.ч. баща й бил в Белгия, но ответникът не е давал нужното
разрешение и съгласие за това.
При установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Отнесеното към съда искане за произнасяне по реда на спорната
съдебна администрация, черпи правното си основание от чл. 127 „а“ ал.2 от
СК.
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че
страните са лица, които са съжителствали на семейни начала от 2013г., като
се разделили окончателно през 2021г., и същите са родители на децата Е. и Е..
Установи се също така, че с съдебно решение упражняването на родителските
права спрямо децата е било предоставено на майката, като за бащата е
определен съответен режим на лични отношения с децата, както и че същият
е осъден да заплаща съответните издръжки на децата си. Понастоящем децата
живеят със своята майка в Кърджали, в собствен дом на майката, а бащата
живее в с.Седлари, общ.Момчилград, в дома на своите родители. Децата
посещават детска градина, респ.детска ясла, като ежедневните грижи по
същите са поети от майката, която ги отглежда с помощта на свои родители.
По делото се установи по категоричен начин отказът на ответника да
даде съгласие за пътуването на децата в чужбина с своята майка- молителят
по настоящото производство, и този отказ е установен с показанията на
свидетелите, като твърдението на ответника, че ще даде такова съгласие или
че е давал, но не му обяснили правилно, съдът не приема за правно валидно
съгласие в тази насока. По делото не се установи децата да имат нужда от
специални грижи, които да не могат да бъдат осигурявани от майката, като и
такива твърдения не се правят.
При така обсъдени факти съдът счита, че осигуряването на
възможността за децата да пътуват със своята майка е в техен интерес, без
другият родител, от чиито грижи децата не са лишени, но в същото време
този родител не може да полага ежедневни грижи за същите, т.к. живее в
друго населено място. По делото не се установи молителката, като родител,
до момента да не е полагала адекватни усилия за задоволяване нуждите на
6
малолетните си деца. Въпреки липсата на доказателства, че към момента
молителят да е осигурил финансовите възможности децата да пътуват в
чужбина, съдът счита, че няма основания за съмнение, че майката ще осигури
защита интереса на децата си при пътуванията в чужбина. Отделно от това,
искането за даване на разрешение за пътуване в чужбина касае държавите-
членки на Европейският съюз, и страни от Шенгенското пространство, както
и съседна Турция /където имат роднини/, и детето, като гражданин на
държава-членка на Евр.съюз има правото да се движи свободно и пребивава
на територията на другите държави-членки, като няма никакво основание за
ограничаване на това право. Освен това конкретизация за пътуване в Турция,
също не влиза противоречие с интересите на детето, защото тази държава е
съюзна на Република България страна-членка в НАТО, и където семейството
има роднини. Съдът счита, че следва да се осигури възможността на децата да
пътуват с своята майка в страните- членки на Европейският съюз, без да се
изброяват поименно, както и в Р.Турция, за период от 5 години, съобразно
нуждите им, до навършване на пълнолетие, като съдът намира, че това
пътуване няма да пречи на бащата да се възползва от правото си на лични
контакти с тях, още повече, че майката в искането /респ. пълномощникът и в
с.з./ заявява, че не възнамеряват да останат да живеят в чужбина.
Установи се по делото по един категоричен начин, че ответникът по
делото- бащата, се е противопоставял на пътуването на децата в чужбина, не е
осигурявал необходимото съдействие за даване на съгласие, поради което
това съгласие следва да бъде заместено от съда, с оглед приетото, че е в
интерес на децата, ненавършили пълнолетие.
Предвид изложеното съдът счита, че искова претенция е изцяло
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. Разрешението
за пътуване следва да се постанови по отношение на държавите-членки на
ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ, и за РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и за искания от
молителката период от 5 години, разпределени съобразно нуждите на децата
до навършване на пълнолетието на същите.
Съдът счита, че са налице основанията чл. 127 „а“ ал.4 от ГПК за
допускане предварително изпълнение на решението.
Следва също така да се уважи и искането да се разреши издаването на
задграничен паспорт за пътуване в чужбина на децата Е. Р. Х. с ЕГН-
7
**********, и Е. Р. Х. с ЕГН- **********, чрез нея, като тяхна майка и
законна представителка, без да е необходимо за тези действия съгласието на
бащата, по горните съображения- като отново следва да се посочи, че липса
активно съдействие на ответника в това отношение.
При този изход на делото и предвид заявено от молителката искане за
заплащане на деловодни разноски, съдът намира, че такива следва да се
присъдят, поради и което следва ответникът да заплати на молителката
сумата от 325 лева- от които 25 лева /държавна такса/ и 300 лева
/адв.хонорар/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА на децата Е. Р. Х. с ЕГН- **********, и Е. Р. Х. с ЕГН-
**********, да напускат пределите на Р.България, за неограничен брой
пътувания до Р.Турция, и държави-членки на Европейският съюз и обратно за
период от 5 години, придружавани от Е. Ю. Б. ЕГН- **********, като
тяхна майка, без да е необходимо за целта съгласието на бащата- Р. М. Х. с
ЕГН-89062382, като се даде заместващо на бащата съгласие, считано от
датата на постановяване на решението съгл.чл.127 „а“ ал.4 от СК;
РАЗРЕШАВА издаването на задграничен паспорт за пътуване в чужбина на
децата Е. Р. Х. с ЕГН- **********, и Е. Р. Х. с ЕГН- **********, чрез
Е. Ю. Б. ЕГН- **********, като тяхна майка и законна представителка, без
да е необходимо за тези действия съгласието на бащата Р. М. Х. с ЕГН-
89062382, на основание чл. 127 „а“ от Семейният кодекс.
НАСТОЯЩОТО решение замества съгласието на бащата Р. М. Х. с ЕГН-
89062382, за горните действия.
Съдът допуска предварително изпълнение на основание чл.127 „а“ ал.4 от СК,
на решението.
ОСЪЖДА Р. М. Х. с ЕГН-89062382, да заплати на Е. Ю. Б. ЕГН-
**********, сумата от 325 лева- направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9