Решение по дело №2520/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…

гр. Варна, 10.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично заседание на четиринадесет януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА

 

при секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2520 описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявения от „Е.- П.П.****“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: *** против М.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, иск за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца сумите по издадената Заповед за изпълнение № 261386/5.11.2020г. по ч. гр. д. № 14195/2020г., на ВРС, 18 с-в, а именно сумата от 285,88 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 88 ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по 3 бр. фактури издадени за периода от 13.11.2019 г. до 14.01.2020 г., за обект с абонатен № *****, с клиентски № *****, за обект находящ се в гр.*****, сумата от 19,15 лв. /деветнадесет лева и 15 ст./, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за период oт датата на падежа на всяка фактура до 02.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.11.2020 г. до окончателното изплащане. Претендират се и сторените в производството разноски.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

В исковата молбата ищецът твърди, че е подадено заявление, по което е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът е призован по реда на чл. 47 от ГПК, поради което е налице правен интерес от иска.

Вземането, обективирано в конкретно изброени фактури представлява задължение за заплащане на ползвана и незаплатена ел. енергия по редовни месечни отчети.

 „Е.-П.П.****" АД и ответника са страни по облигационно правоотношение, по силата на което ответникът е потребител на доставяната от ищцовото дружество електрическа енергия.

Съгласно чл. 16, т. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия на Е.П. АД /ОУПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 28, ал.5 от ОУПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок". При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ „В случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението".

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК. В него ответникът, чрез особения му представител, оспорва исковете по основание. Счита, че исковете са нередовни и неоснователни. Оспорва наличието на договорни отношения между страните, наличието на индивидуален договор, обвързаността на ответника с общите условия, качеството му на собственик или ползвател на имота, качеството му на битов абонат. Оспорва предоставянето на посочената услуга в посоченото количество и периоди. Оспорва подаването на ел.енергия за имота за посочения период. Оспорва фактурата като доказателство, както и обвързаността на потреблението по фактурите с конкретния обект.  Сочи, че липсват данни с какво устройство е измервана доставената ел.енергия, както и дали същото е изправно и в метрологична годност. Твърди, че на ищцовото дружество му липсва лиценз за посочения вид дейност – продажба на ел.енергия.

В с.з. от ищецът поддържа исковете и моли за уважаването им, а  ответникът оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Съдът намира, че заявената претенция в заповедното производство е за заплащане на суми, представляващи незаплатена електроенергия по редовен отчет за определен период от време, т.е. заплащане на реално доставена и потребена ел.енергия по сключен договор при Общи условия между страните, както и заплащане на мораторна лихва върху вземанията.

В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка между страните по договор за доставка на ел.енергия при общи условия, изпълнение на собствените си задължения за доставка на посоченото количество ел.енергия за посочения период съгласно договорните правоотношения между страните, забавата на ответника за плащане на изискуеми задължения, а на ответника да докаже правопогасяващите си възражения.

Оспорва се наличието на договорни отношения между страните, качеството на ищеца на собственик или ползвател на имота, доставката на ел.енергия в посоченото количество и срок, изправността и метрологичната годност на СТИ.  

От представените по делото писмени доказателства /л. 77 от делото/ – справка с Службата по вписванията – Варна, се установява, че собственик на обект, с адрес гр. ****** е М.С.Д. ЕГН **********, считано от 30.06.2015г., поради което към процесния период 13.11.2019 г. до 14.01.2020 г., същият се явява собственик.

Ищецът е потребител на ел. енергия по смисъла на § 1, т. 41а и т. 41 б от ЗЕ. Съгласно § 1, т. 41б от ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ. Съгласно § 1, т. 41а от ЗЕ "Ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. По делото не се спори, че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежата. Следователно ищецът се явява потребител на ел.енергия, доколкото получава доставка на ел.енергия по електропреносната мрежа и като такъв е обвързан от Общите условия на ищеца, независими дали е бил сключен индивидуален договор или не.

Правата и задълженията на страните по договора за продажба на ел. енергия съгласно чл. 98а от ЗЕ се уреждат с Общи условия, утвърдени от държавен регулаторен орган – ДКЕВР и влизат в сила след изпълнение на законово регламентираната процедура по тяхното разгласяване. Съгласно ал.4 на цитираните разпоредби публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Цитираната специална норма дерогира общото правило на чл. 298, ал. 1, т. 1 от ТЗ, поради което следва да се приеме, че ищецът е обвързан от съдържащата се в тях регламентация.

От доказателствата по делото и изготвената по делото СТЕ, се установява, че претендираните суми са единствено и само за реални месечни отчети, редовно снети показания от инкасатор. Количествата ел.енергия, снети по тези отчети, могат да бъдат реално потребени. Процесното СТИ, отчитало електроенергията, е в метрологична годност към датата на отчетите. Отделно не са събрани доказателства за неизправност на СТИ. Доколкото СТИ е в метрологична годност, този факт създава обосновано предположение /до доказване на противното/, че същият е точен измервателен уред и отчита правилно преминалата през него ел.енергия. Доказване на противното не е провеждано, поради което съдът намира, че посочените количества ел.енергия са реално доставени до абоната. Следователно същият дължи заплащане на цената на доставената движима вещ /стока/  - ел.енергия. Цената на ел.енергията е правилно изчислена, съгласно заключението на СТЕ.

Предвид основателността на главния иск, за основателен съдът намира и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава, предвид допусната от ответника забава в плащанията /която не се оспорва на самостоятелно основание/.

Твърди се, че на ищцовото дружество му липсва лиценз за посочения вид дейност – продажба на ел.енергия. „Е.- П.П.****“ АД с ЕИК ***** е носител на права по лицензия №Л-139-11 от 29.11.2006 г. /без краен срок/, за обществено снабдяване с електрическа енергия, за което може да бъде направена справка в публичния регистър на КЕВР.

Предвид изхода на спора, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за производството, както в заповедното, така и в исковото производство, които са в размер на 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени по ч.г.д. съдебно деловодни разноски, от които 25.00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение и сумата от 725.00 лв. (седемстотин  двадесет и пет лева), представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски, от които 75.00 лева – заплатена държавна такса, 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, 300лв. – за възнаграждение за особен представител на ответника и 250 лв. за възнаграждението на вещото лице по СТЕ.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че  М.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, ДЪЛЖИ НА „Е.- П.П.****“ АД с ЕИК *****, със седалище и адрес: ***,  сумите по издадената Заповед за изпълнение № 261386/5.11.2020г. по ч. гр. д. № 14195/2020г., на ВРС, 18 с-в, а именно сумата от 285,88 лв. /двеста осемдесет и пет лева и 88 ст./, представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия по 3 бр. фактури издадени за периода от 13.11.2019 г. до 14.01.2020 г., за обект с абонатен № *****, с клиентски № *****, за обект находящ се в гр.*****, сумата от 19,15 лв. /деветнадесет лева и 15 ст./, представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура, за период oт датата на падежа на всяка фактура до 02.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 04.11.2020 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 415 от ГПК. 

 

ОСЪЖДА М.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 75.00 лв. (седемдесет и пет лева), от които 25.00 лева – заплатена от заявителя държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, направени разноски в заповедното производство по издадената Заповед за изпълнение № 261386/5.11.2020г. по ч. гр. д. № 14195/2020г., на ВРС, 18 с-в, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

 

ОСЪЖДА М.С.Д. ЕГН ********** с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.П.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 725.00 лв. (седемстотин  двадесет и пет лева), представляваща направени по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: