№ 19
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110209170 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. И като разгледа докладваното от съдията НАХД № 9170 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. СТ. С. срещу Наказателно постановление (НП) № 20-
4332-015995 от 21.09.2020 г., издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ на
СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от двадесет и четири месеца за нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
1
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че при издаване на НП са допуснати
нарушения на процесуалните правила и действителната фактическа обстановка не
съответства на отразената в НП.
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател се явява лично. За него се
явява и адв. Е.П., който поддържа жалбата, като намира, че от свидетелските показания не е
установено, че жалбоподателят е управлявал МПС, а е стоял в спрян автомобил с изключен
двигател.
Въззиваемата страна ОПП СДВР – редовно призована не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура, могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 14.09.2020 г. В. Р. СТ. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено
на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на
двама свидетели. Нарушителят отказал да подпише АУАН. Възражения не били депозирани
в предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на АУАН на 21.09.2020 г. ГВБ – началник група отдел „Пътна полиция“
към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на правомощията си съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от
ЗДвП, във връзка с приложената по преписката Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. АУАН и
НП са издадени и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 14.09.2020 г. около 02.48 ч. жалбоподателят, управлявал лек автомобил „Мерцедес
СЛК 200“, с рег. № СС5535СК, собственост на ЕЕЙ, в гр. София, по ул. 517-та (Слатина) с
посока на движение от ул. 508 към ул. 511, като бил спрян за проверка на кръстовището с
ул. В. Минков – Лотко от АП81 на 01 РУ-СДВР. При проверката служителите на СДВР
приели, че жалбоподателят има завален говор, нестабилен стоеж и лъхал на алкохол, поради
което потърсили съдействие от ОПП СДВР. След пристигане на служители на ОПП,
жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол.
Издаден му бил талон за медицинско изследване, като в посочения в талона срок той не
представил проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена след анализ
на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите В. Р. СТ. и КР. М. СТ., и
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства
– АУАН № 195962 от 14.09.2020 г., НП № 20-4332-015995 от 21.09.2020 г., талон за
изследване № 077301 от 14.09.2020 г., докладна записка от КР. М. СТ., справка картон на
водач, Заповед от 29.10.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този
2
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т. 7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на
ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал. 14 ЗДвП
се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7
от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила
поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие
е приета именно с новелата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в
АУАН - нито по отношение на управлението на МПС от жалбоподателя, нито по отношение
на отказа да му бъде извършена проверка с техническо средство или да изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му. Тези обстоятелства се потвърждават от показанията
на свидетелите В.С. и К.С. и от талон за изследване № 077301 от 14.09.2020 г., АУАН №
195962 от 14.09.2020 г., НП № 20-4332-015995 от 21.09.2020 г., талон за изследване №
077301 от 14.09.2020 г., докладна записка от КР. М. СТ., справка картон на водач, Заповед от
29.10.2019 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. и Въз основа на тях може да се направи
несъмнен извод относно относимата към предмета на делото фактическа обстановка, като
съдът следва да ги кредитира изцяло, доколкото няма основания свидетелите да се считат за
предубедени или заинтересовани от изхода на делото, а изложеното от тях се потвърждава
от писмените доказателствени материали. Действително с оглед изминалото време и
типичността на ситуацията свидетелите нямат ясни спомени за отделни елементи от
случилото се, но потвърждават отразеното от тях в докладна записка и АУАН.
С цел опровергаване изложената в АУАН фактическа обстановка жалбоподателят дава
обяснения, като твърди, че не е управлявал МПС на процесната дата, а към момента на
започване на проверката е седял в автомобила при изключен двигател, само с цел да си
вземе документите от същия. Настоящият съдебен състав намира, че обясненията на
жалбоподателя се явяват житейски нелогични, доколкото същият не излага правдоподобна
причина за целта на неговото посещение на адреса в три часа след полунощ, а и обясненията
му не намират подкрепа в останалите доказателствени материали, без жалбоподателят да
излага доводи, които да поставят под съмнение достоверността на тези доказателствени
източници. Поради това настоящата инстанция приема, че тези обяснения служат за
изграждане на защитна версия, която не следва да бъде кредитирана.
Въз основа на така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е осъществил състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда, както
позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за нарушаването
му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени форми на
изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да бъдат извършени
няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е достатъчно реализирането
и на само една от тях. Видно от употребата на съюза „или“ нарушението е довършено с
обективирането от водача на отказ за извършване на проверка с техническо средство за
3
употреба на алкохол.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай по
делото се установи, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал МПС. По този
повод е била извършена проверката и след като му е било предложено да бъде тестван за
употреба на алкохол, жалбоподателят е отказал. С оглед на това съдът приема, че
жалбоподателят е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е
достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
На жалбоподателя е представена възможност да посети медицинско заведение за
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта, като не се
твърди или установява той да се е подложил на такова изследване на посоченото в талона
време и място. Действително това не е намерило отражение в АУАН, а само в НП, но това
обстоятелство не би могло да бъде известно към момента на съставяне на АУАН, който се
съставя към момента на връчване на талона за изследване, като може да бъде установено
едва при изготвяне на НП. Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в
процеса, тъй като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала, ако
евентуално бе доказано от него, че се е подложил на последващо изследване в предвидения
срок, което в случая не е сторено.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл, тъй
като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните последици – като водач на МПС напълно
съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на алкохол и е искал именно това, без да
са налице уважителни причини за отказа му.
Наложените на жалбоподателя административни наказания „глоба“ и „лишаване от
право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона размер и
продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта относно
санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол или наркотици е
поведение със значителна обществена опасност за всички участници в движението по
пътищата, включително и самият нарушител. Поради това законодателят е предоставил на
служителите на МВР с оглед контролната и охранителната им функция правомощие да
проверяват водачите на МПС за употреба на алкохол и наркотици и съответното задължение
на водачите на МПС да окажат съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства
установяването дали нарушителят управлява МПС след употреба на алкохол и му
предоставя възможност да избегне наказателна отговорност, поради което изисква строга
санкция, за да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. За
неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН свидетелства и справката картон на водача Г. СТ. С.,
видно от която същият е наказван многократно за извършени нарушения по Закона за
движение по пътищата.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-4332-015995 от 21.09.2020 г.,
издадено от началник група към отдел „Пътна полиция“ на СДВР, с което на Г. СТ. С. на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от двадесет и четири месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5