РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 11.09.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16
състав, в публичното съдебно заседание на втори април през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14389 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
С.П.С. поддържа в исковата молба,
че досъдебно производство N9 66/2009 г. по
описа на ГДНП - МВР по преписка № 4972/2009 г. по описа на Софийска градска
прокуратура е образувано с постановление от 13.05.2009 г. на прокурор при СГП, с
което са отделени материали от друго наказателно производство. Сочи, че
горепосоченото досъдебното производство
е за престъпление по чл. 219 ал.4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2 във вр. с чл.
20 ал.2 във вр. с ал.1 и във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК - умишлена
безстопанственост, извършена от ищеца, в качеството му на председател на съвета
на директорите на „С.И.„ ЕАД, в съучастие с други длъжностни лица, също членове
на съвета на директорите на посочената фирма изразяваща се в това, че при
условията на продължавано престъпление не е упражнил достатъчен контрол върху работата на
лица , на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на
обществено имущество и от това са последвали значителни щети за „С.И.“ЕАД, като
деянията са извършени умишлено и е причинената щета е в особено големи размери.
Поддържа, че на 06.03.2012 г. СГП внася
обвинителен акт срещу мен и останалите обвиняеми в СГС и е образувано НОХД
1132/12г. по описа на СГС, но с определение от 20.06.2012 г. делото е върнато
на П.. Сочи, че на 24.02.2014 г. това досъдебно производство е прекратено по
отношение на ищеца с постановление на СГП, връчено му на 13.03.2014 г.
Ищецът твърди, че привличането му като обвиняем за такова тежко
престъпление , налагането на мярка за неотклонение „подписка", внасянето на
обвинителен акт в съда по цитираните вече обвинения, самото разследване , както
и продължителността на последното е създало изключителен психологически
дискомфорт за него. От привличането му като обвиняем до получаването на
съобщението, че досъдебното производство е прекратено е бил в състояние на
стрес, като е живеел с опасенията, че може да бъде осъден за престъпление ,
което не е извършил. Излага, че проведеното досъдебно производство е имало
изключително неблагоприятно въздействие върху него и семейството му . Тревогите
и напрежението се отразили на здравето му – разболял се е от диабет. В същото
време съпругата му се е разболяла от рак. От една страна тежкото им
здравословно състояние изискващо внимание, време и средства за лечение, а от
друга страна „висящият" наказателен процес изискващ също напрежение, време
и средства за организация на защитата му , са обусловили изключително тежка
обстановка за семейството ми. Поради предявеното обвинение за извършено тежко
престъпление загубих правото си да притежавам ,респ. да държа ловно оръжие и
бях принуден да го продам. Фактически нямах възможност да упражнявам дейност
като ловец. Това дело е затруднило съществено политическата му кариера.
Ето защо, моли на основание чл. 2 от ЗОДОВ да бъде
осъдена П. на Р. Б., да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от неоснователното наказателно преследване по преписка № 4972/09 г. по
описа на Софийска градска прокуратура, ДП д.п. № 66/2009г. на ГДНП-МВР, в
размер на сумата от 30 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 13.03.2014 г. до окончателното й плащане.
Ответникът Прокуратура
на Р. Б. в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковата претенция по
основание и размер. Поддържа, че ищецът не е
представил доказателства за това кога постановлението на СГП за прекратяване на
наказателното обвинение срещу него е стабилизирано. Счита иска за
недоказан, защото наличието на действително търпяни вреди е елемент от
фактическия състав на отговорността по чл.2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал
доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица
от незаконното обвинение. Излага, че според възприетото
в т.ІІ на ППВС № 4/1968г. въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните
факти и обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на
конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Счита претенцията
на ищеца изключително завишена и
несъответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р. Б. и на
съдебната практика по аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, на взетата
най-лека мярка за неотклонение - „подписка“, както и че не са взимани други мерки
за процесуална принуда, на ниския интензитет на извършени процесуално -
следствени действия с участието на ищеца, както и че основанието за
прекратяване на досъдебното производство е по чл.24, ал.1, т.1 - недоказаност
на обвинението. Поддържа, че следва да се има предвид също така, че пред СГС са
висящи следните дела между същите страни, а именно: гр. д. № 9557/2016г. по
описа на СГС, гр. д. № 14391 /2016г. по описа на СГС, гр. д. № 9560/2016г. по
описа на СГС и гр. д. № 9559/2016г. по описа на СГС, като в случаите на незаконно обвинение в извършване
на повече от едно престъпление, обезщетението се определя глобално, а не
поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Излага, че с
исковите молби по горепосочените граждански дела се претендират обезщетения за
еднакви по обем и вид неимуществени вреди, които ищецът е търпял в периода от
2008 г. до 2015 г. .
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Досъдебно производство № 66/2009г. по описа на ГД „Национална полиция” (пр.пр. № 4972/2009 г. по описа на
СГП) е образувано с постановление на СГП от 13.05.2009г. по отделени материали
от ДП № 135/2006 г. по описа на ГД „ППООРП” (пр.пр. № 6545/2006 г. на СГП),
водено срещу виновните длъжностни лица от „С.И. ” ЕАД за престъпление по чл.
219, ал.4, вр. ал.З, вр. ал.2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК. В хода на
производството като обвиняеми са привлечени няколко лица, включително С.П.С..
С постановление за привличане на обвиняем от 05.05.2010 г. (връчено на
ищеца на същата дата), срещу С.П.С., е повдигнато обвинение по чл. 219, ал.4, вр. ал.3,
вр. ал.2, вр. чл. 26, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал.1 от НК, в качеството му на
председател на Съвета на директорите на „С.И.“ ЕАД.
На 06.03.2012 г. обвинителният акт е внесен в съда, против всички
обвиняеми, включително С.П.С.,
С протоколно определение от
20.06.2012 г., постановено по образуваното НОХД № 1132/12 г. на СГС съдебното производство е
прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила при изготвяне на обвинителния акт.
След проведено допълнително разследване, с
постановление на СГП от 24.02.2014г. досъдебното производство е прекратено изцяло по отношение на всички
обвиняеми на основание чл. 243, ал.1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК и
са отменени взетите МНО „подписки“ спрямо обвиняемите лица. От представения към
исковата молба констативен протокол изх. № Рс-16-28/18.05.2016 г. на състав на
специализирано звена на Инспектората към Висшия съдебен съвет се установява, че
препис от постановлението е връчен на ищеца на 13.03.2014 г. и постановлението
не е обжалвано пред съда.
Представена е справка за
съдимост от 19.12.2016 г., от която се установява, че ищецът не е осъждан.
Свидетелят В. П. Б., сочи, че
познава ищеца около 15 г., и като адвокат е обслужвал негови фирми. Запознат е
с делата, които са се водили срещу него, като първоначално през 2006 г. – 2007
г. е било едно дело, впоследствие производството е разделено на 11-12 дела от П.,
като обвиненията са били идентични и са касаели безстопанственост на членовете
на борда на директорите на „С.И.“ ЕАД, че не са осъществили контрол и има
сделки, извършени на занижени цени. Сочи, че ищеца тежко е понесъл всичко,
защото е рефлектирало върху неговия бизнес и обществено -политическа дейност, имал
е доста болести - високо кръвно и диабет, включително неговата съпруга е
заболяла от рак и е претърпяла тежка операция. Заявява, че е продал акциите от
хотела на занижени цени и не е могъл да ходи на лов, понеже са отнели оръжието
му.
Съгласно разпоредбата на чл.
2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П. или съда от незаконно обвинение в извършването на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето, като отговорността на
правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са
необходими кумулативно следните предпоставки: привличане като обвиняем на ищеца
за извършване на престъпление; прекратяване на образуваното наказателно
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, наличието на вреди
(имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между
незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва
да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от
непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
В случая се установяват
всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника.
Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление
по . 219, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.2, вр. чл. 26, вр. чл. 20,
ал.2, вр. ал.1 от НК, което е било прекратено от П. поради недоказаност на
обвинението. Съгласно т. 7 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. № 3/2004 г.,
на ОСГК на ВКС, съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението,
като основанието за прекратяване по чл. 237, ал. 1, т. 2 НПК /отм./ съответства
на основанието за търсене на отговорност за вреди по чл. 2, т. 2, пр. 3 ЗОДВПГ,
понастоящем отразено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - "...че
деянието не е извършено от лицето". Следва да се отбележи, че от съдържанието
на чл. 243, ал. 10 и чл. 243, ал. 6, т. 1 и т. 2 от НПК е изводимо, че
прокурорският акт за прекратяване на наказателното производство, не влиза в
сила, дори когато е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 НПК, тъй
като може служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван,
още повече, че същият съгласно чл. 412, ал. 2 от НПК, не е предвиден между
актовете, които влизат в сила. Ето защо и стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство в смисъла на т. 4 от ТР №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване отговорността на
държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи, изисква то да
е съобщено на лицето, което претендира вредите по реда на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, и лицето да не е поискало наказателното производство да продължи и то да
завърши с оправдателна присъда, като от датата на прекратяването се дължи и законна
лихва за забава (в този смисъл решение № 197/17.05.2011 г. по гр. дело №
1211/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр.д.
№ 892/2015 г., ІV Г.О. на ВКС).
Обстоятелството, че на ищеца
е повдигнато обвинение, наказателното производство, по което е прекратено, само
по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени
неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да
породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което
се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Съдът взема предвид
вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство (три години), взетите мярка
за неотклонение „подписка“. Следва да се отчита и факта, че в същия период
срещу ищеца са водени няколко наказателни производство (за които е предявил
претенция за обезвреда пред СГС), както и обстоятелството, че не са ангажирани
доказателства, че в резултат на образуваното ДП № 66/2009 г. ищецът е отключил
диабет.
Предвид гореизложеното съдът намира, че
справедливото обезщетяване на С.П.С. за незаконно повдигнатото му обвинение в
извършване на престъпление се равнява на сумата от 5 000 лв. Паричният
еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта,
изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 13.03.2014 г., като от този момент върху обезщетението се
дължи и законна лихва. Искът следва да бъде отхвърлен за разликата над 5 000
лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски за адвокатско, съобразно
уважената част от иска - в размер на 166.67 лв. (по представения договор за
правна защита и съдействие от 23.10.2017 г.), както и заплатената държавна
такса в размер на 10 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. София, бул. „********да заплати на С.П.С. , ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** чрез адвокат Р.П.Г., на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5
000 лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление
по чл. 219, ал.4 във вр. с ал. 3 във вр. с ал. 2, във вр. с чл.
20 ал.2, във вр. с ал.1 и във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за което образуваното наказателно производство по ДП № досъдебно
производство N 66/2009 г. по описа на ГДНП - МВР по преписка № 4972/2009 г. по описа на СГП,
прекратено поради това, че деянието не доказано, ведно със законната лихва, считано от 13.03.2014
г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5 000 лв. до
предявения размер от 30 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр. София, бул. „********да заплати на С.П.С. , ЕГН **********,***, със съдебен адрес:*** чрез адвокат Р.П.Г., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от общо 176.67
лв., представляваща разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба
пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: