№ 2169
гр. София, 19.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Надежда Махмудиева
Снежана Бакалова
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502105 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. От ГПК, образувано по частна жалба,
именувана „Искова молба“ вх.№36138/10.06.2022 г., подадена от А. Х. Х., срещу
Разпореждане №2963/27.05.2022 г. по т.д.№851/2022 г. на СГС – ТО –VI – 16 състав, с
което е върната на осн. чл.130 от ГПК, депозираната от А. Х. Х. искова молба вх.
№28224/11.05.2022 г., за отмяна на взето от събора на Българска Божия Църква,
проведен на 06. И .7. май, 2022 г. решение за избиране на С. Д. за пастор и
представляващ изповеданието, и прекратява производството по търг. дело №851/2022
г. на СГС – ТО –VI – 16 състав. Релевирани са оплаквания за неспазена форма на
съдебния акт, като същият е неподписан, и със зацапан с коректор син печат, като са
изложени обстоятелствата, на които се основава предявеният с върнатата искова молба
иск. Настоява се избора на епископ С. Д. да бъде обявен за нелегитимен и
недействителен, настоява се да бъде защитени правата на ищеца да избира и да бъде
избиран, на състезателност и честност по време на избори, на човешките и
гражданските му права.
Документът, именуван „Искова молба“, е депозиран в срока по чл.275, ал.1 от
ГПК за обжалване на разпореждането за връщане на исковата молба, срещу подлежащ
на обжалване преграждащ съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен
интерес, съдържа посочване на името и адреса на жалбоподателя, означение на
обжалвания съдебен акт, и е формулирано искане към съда, от което чрез тълкуване
може да се извлече волята на частния жалбоподател обжалваното разпореждане да
бъде отменено, като съдопроизводствените действия се продължат и съдът да се
произнесе по съществото на неговата искова молба. В срока за отстраняване на
нередвностите на частната жалба е представено доказателство за внесена по сметка на
1
САС държавна такса. Ето защо, съдът приема, че частната жалба е допустима и
редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане. На основание чл.130, изр. второ
от ГПК препис от частната жалба не се връчва на насрещната страна.
При извършената служебна проверка съдът намира, че обжалваният съдебен акт
е постановен от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена
форма, като оригинала на същия е надлежно подписан от постановилия го /едноличен/
съдебен състав, поради което е валиден. Неоснователно е оплакването, че връченият на
жалбоподателя документ не съдържа подпис на съдията и печат на съда. Съдебните
актове се изготвят в един оригинален екземпляр, който се подписва от постановилия го
съдебен състав с оригинален физически подпис /или с квалифициран електронен
подпис, ако актът е постановен в електронна форма по реда на чл.102а от ГПК - там,
където е въведена съответна електронна система според изискванията на ЗСВ/. Този
единствен оригинален екземпляр се прилага по делото. На страните се връчва препис
от акта, който следва да възпроизвежда съдържанието на акта, но не и подписът на
постановилия го съдия.
Обжалваният съдебен акт е постановен в изпълнение на служебното задължение
на съда да следи за допустимостта на предявения иск, поради което е допустим.
По правилността му, при условията на пълен въззив, съдът намира следното:
С върнатата искова молба, уточнена с Молба вх.№32048/26.05.2022 г., ищецът е
предявил иск за отмяна на решение на национален изборен църковен събор, проведен
на 06. и 07. Май, 2022 г., на религиозно вероизповедание с име „Българска Божия
Църква“, регистрирано като юридическо лице по ф.д.№1650/2003 г. /съгласно
направена от първостепенния съд служебна справка по фирмено дело на СГС –
Фирмено отделение/ с ЕФН **********, за избор на лицето С. Д. като епископ на ББЦ.
Исковата молба е предявена от лице, което твърди да има качеството на пастор и
епископ от същото вероизповедание. Сочат се допуснати нарушения при свикването на
събора, провеждането на избори за органи на вероизповеданието, и накърняване на
правата на ищеца да участва в изборите като кандидат, и да гласува на проведените
избори за органи на вероизповеданието.
При така заявените от ищеца обстоятелствена част и петитум на исковата молба,
се установява, че предявеният иск е конститутивен – иска се от съда със свой съдебен
акт да предизвика правна промяна в персоналния състав на представителен и
ръководен орган на вероизповеданието, като „обяви за нелгитимен и недействителен
избора на епископ С. Д.“.
В Конституцията на РБ се признава свободата на религията, съвестта и мисълта,
като основни конституционни ценности, като дефинира правото на вероизповедание
като абсолютно, лично, ненакърнимо основно човешко право. В чл.13 от КРБ са
формулирани принципите на свободата на вероизповеданията, и ненамесата на
2
държавата във вътрешноорганиционния живот на вероизповеданията, освен в
предвидените в Конституцията случаи /например за предотвратявне на престъпления/.
Ето защо, със Закона за вероизповеданията, се регламентират само реда на
официалното регистриране на религиозни общности като обособени правни субекти,
като външните за религиозната общност отношения между така сформираните правни
субекти с държавата и третите лица са подчинени на общия правен ред.
Вътрешноорганизационния живот на вероизповеданията обаче остава автономен,
самостоятелен и независим от държавата при решаването на въпросите по
самоуправлението на религиозните вероизповедания, каквито са тези за устройството,
ръководните органи, състав и начина на конституирането и представителството на
вероизповеданието /в т.см. Решение №12/15.07.2003 г. на Конституционния съд на РБ
по конст.д.№2/2003 г./. Съгласно чл.13, ал.2 от КРБ, религиозните общности и
институции са отделени от държавата, поради което е недопустима държавната намеса
и държавното администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните
общности и институции, както и в тяхното обществено проявление, освен в случаите
на чл.13, ал.4 и чл.37, ал.2 от КРБ /така в Решение №5/11.06.1992 г. на КС на РБ по к.д.
№11/1992 г./. Тези вътрешноорганизационни въпроси се регулират от уставите и
другите вътрешноорганизационни правила на вероизповеданията. Ето защо, в Закона
за вероизповеданията не е предвиден процесуален ред и конститутивен иск от вида на
предявения, с който съдебен орган да е оправомощен да интервенира върху
вътрешноорганизационните решения и актове на органите на вероизповеданията. При
липса на такава предвидена в закона правна възможност, съдът не е компетентен да
отмени, обезсили или прогласи нелегитимно или недействително
вътрешноорганизационно решение, взето от орган на вероизповеданието, относно
персоналния състав на ръководен или представителен орган на вероизповеданието.
При липса на делегирана от закона компетентност на съда да се произнесе по
предявения иск, и липсата на изрична уредба на конститутивен иск от вида на
предявения, съдебното производство е недопустимо.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да се потвърди.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2963 от 27.05.2022 г., постановено по т.д.№851
по описа за 2022 г. на Софийски градски съд – ТО –VI – 16 състав, с което е върната
искова молба вх.№28224/11.05.2022 г., подадена от А. Х. Х., за отмяна на решение за
избиране на С. Д. за пастор и представляващ Българска Божия Църква, взето от
национален изборен църковен събор на изповеданието, проведен на 06. и 07. Май, 2022
3
г., и прекратява производството по търг. дело №851/2022 г. на СГС – ТО –VI – 16
състав.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
връчването му, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при
наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4