Решение по дело №46/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано по жалба на „. К.О. със С. А.С., бУ.”В.Л.№7. .3, А.16 против решение №3694/04.11.09г на РС-Р. по Г.д.№36/09г по описа на с.с., в частта му досежно разноските,подадена по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С атакуваният акт е отхвърлен, като неоснователен иска срещу жабоподателя с пр.осн.чл.128, т.2 КТ, като същевременно е осъден да заплати на ищцовата страна разноски за адвокат, а на РС-Разлог разноски за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение в частта му досежно разноските е останал жалбоподателя, който го намира за незаконосъобразно, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и осъждане на ищеца да заплати на жалбоподателя направените от него разноски.

Ответната страна оспорва жалбата и поддържа първоинстанционният акт в атакуваната му част.

Съда след като прецени наведените от страните доводи, при съобразяване на решението, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е допустима, но разгледа на по същество е неоснователна.

Действително с атакувания С. акт първоинстанционият съд е отхвърлил исковата претенция, като неоснователна, тъй като в хода на процеса – на 29.06.09г ответното дружество е изплатило на ищеца дължимото трудово възнаграждение(вж. съдебно-счетоводната експертиза и преводното нареждане).

При тези данни РС правилно и законосъобразно е възложил ищцовите разноски за адвокат върху ответника.По арг. на чл.78, ал.2 ГПК (и при отчитане специалният характер на чл.359 КТ)те би следвало да се понесат от самия ищец, но при наличието на кумулативно предвидените две предпоставки - ответника да не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска.В случая с неплащането на уговореното трудово възнаграждение за посочените месеци на З., ответното дружество безспорно е дало повод за завеждане на иска по чл.128, ал.2 КТ.Това е така, понеже при парични задължения се приема, че длъжникът е станал причина за завеждане на делото, щом не изплатил дължимата сума.Ето защо и с оглед отсъствието на признание на иска, макар и при отхвърлена претенция, разноските на ищеца следва да се понесат от ответника. В тази насока е разбирането на ВС, изразено в решение №124/57г,ІV ГО; №788/54г,І ГО и др.)

Що се отнася до доводите срещу размера на присъдената в полза на РРС сума, представляваща възнаграждение за вещо лице, то съда съобрази следното:

В изпълнение на задълженията си, за правилното изясняване на делото, с оглед решаването му според точния смисъл на закона с определение №2667/18.08.09г съда е уважил ищцовото искане и е допуснал и назначил съдебно-икономическа експертиза без да определя депозит, тъй като по силата на чл.359 КТ работниците не плащат разноски при трудови спорове.

Назначеното от съда вещо лице е изготвило писмено заключение, което е защитило и съда е приел, присъждайки му възнаграждение от 300лв,платими от сметките на съда.

Така определената сума според настоящият състав не съответства на изискването на чл.75 ГПК, тъй като не отчита реалният обем на извършената работа от експерта и размера на направените разноски. Следва да се отбележи, че при определяне възнаграждението на вещите лица на преценка подлежат освен изтъкнатите от жалбоподателя белези още и тези, визирани в чл.29 и сл. от Наредба № 1/16.01.2008 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица. Сложността и спецификата на поставените задачи в настоящият казус, времето,нужно за изпълнение на експертизата, обема на извършената работа, необходимите разходи за експертизата – употреба на материали, консумативи, използвани пособия, съоръжения и пр., не обосновават възнаграждението от 300лв.Напротив, запознаването с материалите по делото и справките в ТД на НОИ-Б. (вж. р.ІІІ от заключението), упоменати от експерта, е възможно да се осъществят за много по-кратко време, от посоченото от експерта(вж. справка-декларация), което се предполага че е със специални знания, висока квалификация, богат опит и пр. Освен това, между заключението и приложената към него справка-декларация съществува несъответствие досежно извършеното от вещото лице при изготвянето на експертизата – според р.ІІІ той се е запознал само с материалите по делото и е извършил справка в ТД на НОИ-Б. Докато в изготвената справка-декларация последното липсва(като извършена дейност), но фигурира друга - посещения при ответника, отнело му 20 часа, равняващо се на близо три работни дни.

Впредвид изложеното и като взе предвид действително необходимото време за изпълнение на възложената експертиза,както и всички останали условия по чл.29 и сл. от Наредба№1/16.01.08г, според настоящият състав са налице основания за намаляването на първоначално определеното възнаграждение от 300лв на 120лв. Направения извод се основава не на нормата на чл.78, ал.5 ГПК, която предвижда намаляване при прекомерност единствено възнаграждението за адвокат, а на чл.75 ГПК. Именно така определената сума от 120лв, кореспондира с изискванията на чл.75 ГПК, понеже съответства на действително извършената работа и направени разноски от експерта. Още повече, че в случая липсват данни за ползвани квартири и пр. Изслушването на вещото лице в съдебно заседание също не променят горните изводи, тъй като разпитът му е протекъл кратко и отговорите му са лаконични.

Като не е съобразил горното РС е процедирал в разрез са материалният закон и процесуалните правила, касателно разноските.Ето защо атакуваното решение, имащо характера на определение в частта му за разноските, следва да се отмени над сумата от 120лв, представляващи възнаграждение за експертиза. В останалата обжалвана част се явява правилно и законосъобразно, поради което е необходимо да се потвърди.

Тъй като възнаграждението на експерта е постановено да се плати от сметката на РС-Р., то разликата от 180лв следва да се събере от вещото лице М.О. или Ч. прихващане(ако все още не е изплатена) или по правилата на изпълнителното производство(ако експерта откаже доброволното й възстановяване).

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на спора.

Водим от горното БОС

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВА решение №3694/04.11.09г на РС-Р. по Г.д.№36/09г по описа на с.с.,в частта му досежно осъждането на „. К.О. да заплати на РС-Р. разноски над 120лв, платени като възнаграждение за вещо лице.

ОСТАВЯ В СИЛА останалата част от обжалваното първоинстанционно решение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: