Решение по дело №41/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба от „Варненска строителна корпорация“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ А. Б. Р., чрез адв. Б. Р. срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-03000323002530-091-001/25.09.2023 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 262/13.12.2023 г. на Директор на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени следните задължения:

данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г. и м.11.2020 г. в общ размер 265340,51 лева – главница и 85759,59 лева – лихва;

корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2020 г. в размер на 71644,56 лева – главница и 21192,41 лева – лихва.

Жалбоподателят е изложил следните доводи за незаконосъобразност на РА: не са изискани от Служба по вписванията сделките с лицата посочени в т.2.1.1 от РД от 04.09.2023 г. Следвало е да се установи какви са сделките. По тези сделки няма постъпили суми, поради което няма приход за дружеството. Относно констатациите по т.2.1.2 и сделките във фактури описани на стр.5 от РД от 04.09.2023 г. посочва, че тези фактури не обективират действително реализирани сделки. Те не са включени в счетоводството на дружеството и не са част от бартерна сделка по обезщетението на собствениците, по тях не са извършвани плащания. Те са издадени преди регистрацията на дружеството по ЗДДС /30.12.2019 г./. Не е изискана информация от получателите по фактурите за потвърждаване на посоченото. С тези съображение намира РА за незаконосъобразен и е направено искане да бъде отменен изцяло.

Ответник – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител - юрисконсулт, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Счита, че заключението на съдебно – счетоводната експертиза не следва да се кредитира, защото не се основава на доказателства, които са събрани и посочени по делото. Вещото лице се основава на данни, които са въведени в оборотната ведомост за друг данъчен период, след приключване на ревизионното производство и след изчерпване на възможността относно представяне на относимите доказателства. Счита, че данъчната основа е правилно определена и дължимия данък, като поддържа уточнението направено в писмена молба по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение определено според материалния интерес по спора.

Съдът прави следните фактически установявания и правни изводи:

І. По допустимостта на жалбата:

Препис от решението на Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е връчен на жалбоподателя на 13.12.2023 г. Срокът за обжалване е бил до 27.12.2023 г., неприсъствен ден, тъй като е официален празник, съгласно чл.154, ал.1 и 2 от КТ, поради което на основание чл.60, ал.6 от ГПК, вр. §2 от ДР на ДОПК срока за оспорване е бил до 28.12.2023 г. Жалбата е подадена на 28.12.2023 г. в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от надлежна страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима, разгледана по същество е неоснователна.

II. По процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Със Заповед №Д-150/01.02.2022 г. издадена от ид директор на ТД на НАП - Варна са определени органите, които да издават заповедите за възлагане на ревизии, сред които е С. С. А. – началник сектор „Ревизии“ /компакт диск – л. 8 делото/. Със Заповед № 606/29.10.2021 г. на изпълнителния директор на НАП е наредено считано от 28.10.2021 г. М. М. да изпълнява длъжността директор на ТД НАП – Варна за срок до назначаване на титуляр на длъжността, но не за повече от шест месеца, поради което в предела на възложената компетентност М. е издал Заповед №Д-150/01.02.2022 г. Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000323002530-020-001/28.04.2023 г. от С. А. – началник Сектор „Ревизии“, която е имала компетентност да издаде посочената заповед. Възложено е ревизията да се извърши от Б. Б. – ръководител на ревизията и Т. Н. – гл. инспектор по приходите, което е в съответствие с чл.112 и чл.113 ДОПК, определено е ревизията да обхване задължения за корпоративен данък от 01.01.2019 г. до 31.12.2020 г., ДДС от 30.12.2019 г. до 31.12.2020 г., определен е срок за извършване на ревизията три месеца. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 10.05.2023 г. Със заповед за изменение на ЗВР№ Р-03000323002530-020-002/28.07.2023 г. издадена от Н. Б., компетентен орган съобразно Заповед № Д-150/01.02.2022 г. на ид директор на ТД НАП – Варна е продължен срокът на ревизията до 10.10.2023 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.07.2023 г. Определените задължения са в предвидения обхват на ревизията. Срокът за извършване на ревизията е бил до 10.10.2023 г. На основание чл.117, ал.1 от ДОПК, в 14 – дневен срок следва да се изготви ревизионен доклад. Срокът за издаване на РД е бил до 24.10.2023 г. В предвидения срок е издаден процесния РД на 04.09.2022 г. Връчен е на жалбоподателя на 04.09.2023 г. Не е подадено възражение срещу РД. Срока за издаване на РА е бил до 28.09.2023 г. В срок и съобразно чл.119, ал.2, вр.ал.1 от ДОПК, е издаден обжалвания РА на 25.09.2023 г. от Н. И. Б. - началник сектор „Ревизии“, възложила ревизията и Б. Б. – главен инспектор по приходите в сектор „Ревизии“ при ТД на НАП – Варна, ръководител на ревизията. РА е връчен на 26.09.2023 г. на жалбоподателя. Подадена е жалба срещу РА на 10.10.2023 г., в резултат на административното обжалване на РА, по реда на чл.117 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция “ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл.155, ал.1 от ДОПК се е произнесъл с Решение №262/13.12.2023 г., с което е потвърдил РА изцяло.

Чрез представени от ответника електронен носител (1 бр. компактдиск), възпроизведен в съдебно заседание и приет към доказателствата по делото в същото съдебно заседание и представени отчети за автоматизирана проверка за валидиране на електронните подписи, е установено че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от лица, които са имали валиден електронен подпис – чл.25, ал.1 от ЗЕДЕУУ.

От установеното следва, че са спазени процесуалните правила.

ІІІ. По приложението на материалния закон.

До 23.02.2023 г. ревизираното дружество е било дружество с ограничена отговорност, след посочената дата правната му форма е еднолично дружество с ограничена отговорност. „Варненска строителна корпорация“ ЕООД е регистрирано лице по ЗДДС на 30.12.2019 г. През ревизирания период /по ЗКПО 2019-2020 г. и по ЗДДС 30.12.2019 г. – 21.12.2020 г./ е извършена дейност – изграждане на сграда в [населено място], [жк], продажба на вещни права на строеж на обособени части от сграда, продажба на идеални части от поземлен имот, прилежащ към изградените обекти и продажба на услуги.

По ЗДДС:

1. С Нотариален акт за учредяване право на строеж рег. № 33605/11.12.2019 г., № 20, том ХСІІІ, дело 20376/2019 г. СВ-Варна /л.226-250 адм. пр./, Ж. Н. К., К. Б. К., З. Б. Х. и „ЧАЙКА ПРО“ ЕООД, като съсобственици на ПИ с ид. 10135.2562.157, [населено място], [жк], с площ 1250 кв. са учредили безсрочно вещно право на строеж върху посочения ПИ в полза на „Варненска строителна компания“ ООД и „Варненска строителна корпорация“ представлявани от А. Р.. Учредено е право на строеж на „Варненска строителна компания“ ООД за следните обекти: подземно паркомясто № 19 и 12, стоматологичен кабинет №2 и ателие №1 и на „Варненска строителна корпорация“ ООД представлявано от А. Р. са учредени безсрочни вещни права на строеж върху горепосочения ПИ със следните обекти: гаражи, подземни паркоместа, стоматологичен кабинет и апартаменти, описани в нотариалния акт. Двете дружества са се задължили да осъществят изцяло за своя сметка проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на цялата сграда, да построят сградата със свои средства, труд и материали, включително и обектите, описани в раздел ІІІ от нотариалния акт, съобразно Предварителен договор за прехвърляне правото на собственост срещу задължение за проектиране и строителство от 30.11.2016 г. и Анекс от 11.12.2019 г. и да предадат на собствениците обектите, за които са си запазили и взаимно са учредили право на строеж раздал ІІІ.

С нот. акт за прехвърляне на идеални части от недвижим имот срещу задължение за строителство вх. № 34478/17.12.2019 г., акт 130, том ХСІ, дело № 20933/2019 г. СВ-Варна /л. 223-225/ Ж. Н. К., К. Б. К., З. Б. Х. и „ЧАЙКА ПРО“ ЕООД прехвърлят на „Варненска строителна корпорация“ ООД собствените си 629,73 кв. м ид. ч. от [ПИ] срещу задължението „Варненска строителна корпорация“ ООД да осъществи изцяло и за своя сметка проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на цялата сграда, предвидена за изграждане в имота на основание Разрешение за строеж №2/15.01.2018 г. на гл. арх. на Община Варна.

Разрешение за ползване № СТ-05-548/17.07.2020 г. е издадено от началник на ДНСК, с което е въведен в експлоатация строеж: жилищна сграда в УПИ І-157 „за жилищно строителство и търговия“ с ид. 10135.2562.157, кв. 20, по плана на ок Чайка, [населено място] /л. 220-221 адм. пр./.

От жалбоподателят е представена справка за площообразуване за сграда в [жк] /л.158, 153, 151 адм. пр./, от която се установява, че той оценява стойността на СМР на обособените обекти в сградата за 1 [жк], които ще бъдат получени като обезщетение от прехвърлителите на правото на строеж и идеални части от имота.

Във връзка с обектите, жалбоподателят е издал на собствениците учредители фактури преди регистрация по ЗДДС /30.12.2019 г./ съобразно площта на обособените обекти, които ще получат като обезщетение – 7 /седем/ фактури от № ********** до № ********** от 11.12.2019 г. /л.144 -150 адм. пр./ на Ж. Н. К., К. Б. К., З. Б. Х. и „ЧАЙКА ПРО“ ЕООД на обща стойност 1568978,18 лв.

В Искане за представяне на документи и писмени обяснения от 05.05.2023 г. /л.333 адм. пр./, връчено на жалбоподателя на 10.05.2023 г. е изискано от органите по приходите представяне на доказателства относно себестойността на всички строителни обекти и етапа на завършеност, на които дружеството е изпълнител /инвеститор през периода 2019 – 2020 г., но в отговор /л. 325 адм. пр./ такива не са представени.

Относно тези установявания органите по приходите са приели, че на основание чл.25, ал.8 от ЗДДС, данъка за полученото авансово плащане по чл.130, ал.3 от ЗДДС е изискуем към 17.07.2020 г. и е в размер [рег. номер],36 лева. Ответникът в молба от 20.02.2024 г /л.34 от делото/ е посочил математическото изчисляване на сумата. Дължимият косвен данък е определен по реда на чл.67, ал.2 от ЗДДС, изчислен по формулата на чл. 53, ал.2 от ППЗДДС. При договаряне на доставката не е посочено, че данъкът се дължи отделно, поради което той е включен в договорената цена, на основание чл. 67, ал.2 от ЗДДС и първо е установена данъчната основа 1568978,18:1,2 =1307481,82 лева. Данъчната основа е умножена с ДДС ставката 1307481,82 х 20%=261496,36 лева – дължим ДДС.

В случая е налице замяна - продажба (учредяване) право на строеж и прехвърляне на идеални части от ПИ, срещу строеж на обекти в жилищна сграда. Сделката е оформена с посочените нотариални актове. На основание чл. 6, ал.1, вр. чл. 5, ал.1 ЗДДС правото на строеж е доставка на стока. Срещу учредяване на право на строеж се предоставя строителна услуга от жалбоподателя и приложение намира разпоредбата на чл. 130, ал.1-4 от ЗДДС. Към момента на учредяване на правото на строеж е издадено разрешение за строеж № 2/15.01.2018 г. на гл. арх. на Община Варна /л.314 адм. пр./ и същото е посочено в гореописаните два нотариални акта. На основание чл. 45, ал.2 от ЗДДС, учредяването или прехвърлянето на право на строеж се смята за освободена доставка по ал. 1 до момента на издаването на разрешение за строеж на сградата, за която се учредява или прехвърля правото на строеж. Следва, че процесните доставки за услуги не са освободени, т.е. те са облагаеми.

Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, или на датата, на която услугата е извършена. На основание чл.25, ал.7 ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. Разпоредбата на чл. 25, ал.8 предвижда, че когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.

Жалбоподателят е регистриран по ДДС на 30.12.2019 г. Разрешението за ползване на строежа е от 17.07.2020 г., т.е. това е датата на която е изпълнено правото на строеж, поради което на основание чл.130, ал.3 от ЗДДС /Доставката по ал. 1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка/ данъкът на полученото авансово плащане, което е цялостно за извършените облагаеми доставки на строителни услуги е в размер [рег. номер], 36 лева и е дължим на 17.07.2020 г. В този смисъл е решение на Съда на Европейския съюз от 19.12.2012 г. по дело С-549/11. Законосъобразно са определени задълженията в тази част и лихвите.

2.От нотариални актове /описани в таблица на стр.12 от РД/ № 19350/13.08.2020 г., № 19846/18.08.2020 г., № 22088/08.09.2020 г., № 22087/08.09.2020 г. № 22249/09.09.2020 г., № 22250/09.09.2020 г., № 23394/18.09.2020 г., № 24736/02.10.2020 г., № 27491/28.10.2020 г., № 28695/06.11.2020 г. /л.110 – 143 адм. пр./ и опис на фактури за продажби представени с опис на представени документи вх. № 6279/26.06.2023 г. /л.325 адм. пр./ и присъединени с Протокол обр. Кд-73 № Р-03000323002530-ППД-001/01.06.2023 г. /л.317 -319 адм. пр./ се установява, че жалбоподателят е продал идеални части от имот с ид. 10135.2562.157, в [населено място], [жк], но не е издал фактури за извършени продажби на идеални части, които са прилежащи към обектите. Съдът е указал на жалбоподателя да представи доказателства, въз основа на които да се установи, че е издал фактури за продажбата на идеални части на недвижими имоти в имот с ид. 10135.2562.157 по нотариални актове описани в т.2 от РА /таблица стр.12 от РД/. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази насока.

Законосъобразно е прието от органите по приходите, че изградената жилищна сграда е нова сграда по см на §1, т.5, б. “б“ Д. З., тъй като за същата е издадено разрешение за ползване № СТ-05-548/17.07.2020 г на началника на ДНСК. Прехвърлянето на прилежащи терени към нови сгради са облагаеми доставки на основание чл. 45, ал.5, т.4 ЗДДС, поради което на основание чл. 86, ал.1, т.1-3, вр. чл. 12, ал.1 и чл. 45, ал.5, т.4 ЗДДС законосъобразно е определен ДДС за м.08.2020 г. в размер на 424, 33 лева, за м.09.2020 г. в размер на 2691, 50 лева, за м.10.2020 г. в размер на 554, 99 лева и за м.11.2020 г. в размер на 173,33 лева и съответните лихви.

3. От анализ на нотариални актове на /л.63-106 адм. пр./ за извършени продажби от жалбоподателя на идеални части от ПИ с ид. 10135.2562.157, [населено място] жк Чайка № 98 през м.08, 09, 10 и 11.2020 г. на 12 физически лица описани в таблица на стр.12-13 от РД и издадени фактури за продажби /л.60-л.55 адм. пр./, и след преглед на дневниците за продажби за 2021 г. е установено, че са издадени фактури на посочените в таблицата лица за продажби на идеални части от ПИ след датата на нотариалния акт, с който е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго вещно право в нарушение на чл. 25, ал.2 от ЗДДС, не е спазен чл. 25, ал.6 от ЗДДС, която разпоредба предвижда, че на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът по този закон става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Предвид посочените установявания съдът приема, че законосъобразно са начислени лихви за д.п. м. 08.2020 г. 25,93 лева, за д.п. м.09.2020 г. 22,97 лева, за д.м. м.10.2020 г. 25,12 лева и за м.11.2020 г. 15,59 лева.

Съдът е указал на жалбоподателя, относно издадени фактури за продажби /л. 60 – 55 от адм. пр./ да представи доказателства, че са към датата на нотариалните сделки /л.106-63 адм. пр./. Доказателства в тази насока не са представени, поради което посочените установявания и изводи на органите по приходите не са оборени.

4. Жалбоподателят е включил в дневника за покупки за д.п. м.04.2020 г. фактури № **********/02.04.2020 г. издадена от „Варненска строителна компания“ ООД, ЕИК *********, с данъчна основа 32000 лв. и ДДС 6400 лв. В дневника за продажби на „Варненска строителна компания“ ООД за д. п. м. 04.2020 г. фактура № **********/02.04.2020 г. е с данъчна основа 26666,67 лв. и ДДС 5333,33 лв. През д. п. м. 07.2020 г. в дневник за продажби „Варненска строителна компания“ ООД е отразило протокол № **********/02.04.2020 г., с който е сторнирана данъчната основа от 26666,67 лв. и ДДС 5333,33 лв. и е отразена ф. № **********/01.07.2020 г. с данъчна основана 32000 лв. и ДДС 6400 лв. Жалбоподателят не е отразил в дневниците си за покупки протокол № **********/02.04.2020 г. и фактура № **********/01.07.2020 г. Тъй като през д.п. м.04.2020 г. жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит в по-голям размер с 1066,67 лв. /6400 лв. – 5333,33 лв./ от начисления от доставчика „Варненска строителна компания“ ООД за периода 15.05.2020 до 14.08.2020 г. е определена лихва в размер на 27,26 лева. Съдът е указал на жалбоподателят да представи доказателства, че е упражнил право на данъчен кредит за м.04.2020 г. за издадена фактура в размер на 26666,67 лева и ДДС 5333,33 лева, но такива не са ангажирани. С оглед направените установявания законосъобразно в съответствие с чл.175, ал.1 от ДОПК е определено задължението за лихва, за упражненото право на данъчен кредит.

По ЗКПО:

1. Относно установени продажби с нотариални актове № 19350/13.08.2020 г., № 19846/18.08.2020 г., № 22087/08.09.2020 г., № 22088/08.09.2020 г. № 22249/09.09.2020 г., № 22250/09.09.2020 г., № 23394/18.09.2020 г., № 24736/02.10.2020 г., № 27491/28.10.2020 г., № 28695/06.11.2020 г. /л.110 – 143 адм. пр./ е констатирано, че дружеството не е издало фактури за продажби на идеални части от недвижим имот с ид. с 10135.2562.157, в общ размер 19221 лв. /таблица на стр. 4 от РД/. Тези идеални части са прилежащи към обекти, находящи се в жилищната страда в имота.

Жалбоподателят не е отчел приходи от продажби по посочените нотариални актове. Нарушени са принципите за предпазливост и начисляване по чл. 26, ал.1, т.3 и 4 ЗСч и т.5.1. от СС 18 „Приходи“. На основание чл. 78, вр. чл. 81 от ЗКПО със стойността на неотчетения приход 19221 лв. законосъобразно е увеличен счетоводния финансов резултат на ревизираното лице за 2020 г.

Неоснователен е довода на жалбоподателя, че не са изискани нотариалните актове относно сделките, защото те са приложени към административната преписка и приети към доказателствата по настоящото дело. В нотариалните актове са описани стойностите на сделките и те съответстват на установяванията на органите по приходите, поради което неосчетоводяване на прихода не е основание да се приеме, че такъв липсва.

2. Жалбоподателя е представил с опис документи вх. № 6279/26.06.2023 г. /л.325 адм. пр./, сред които са фактури за продажби № **********/17.12.2019 г., № **********/17.12.2019 г. и № **********/17.12.2019 г., №**********/17.12.2019 г., №**********/17.12.2019 г. и №**********/17.12.2019 г. /л. 6-11 от адм. пр. и таблица стр. 5 от РД/. С искане за представяне на документи от 05.05.2023 г. /л.333 адм. пр./ от ревизираното лице са изискани всички договори, включително предварителни, които са свързани със строителството и продажбата на недвижими имоти валидни през периода 01.01.2019 г. – 31.12.2020 г. От жалбоподателят не са представени такива. С искане от 11.07.2023 г. /л.324 адм. пр./ са изискани Предварителен договор за прехвърляне правото на строеж върху недвижим имот и учредяване право на строеж срещу задължение за проектиране и строителство от 30.11.2016 г. и Анекс от 11.12.2019 г. към него посочени в нотариален акт за учредяване право на строеж № 20, вх. рег. № 34478/17.12.2019 г. на СВ – Варна, страна по които са лицата по фактурите, но такива не са представени.

Жалбоподателят сочи, че Фактури №**********/17.12.2019 г., №**********/17.12.2019 г. и №**********/17.12.2019 г. не са осчетоводени, по тях няма плащания, съответно няма приход и незаконосъобразно е определено задължението по ЗКПО за 2020 г. За останалите три фактури не са наведени конкретни доводи за незаконосъобразност на РА, но поради това, че РА се оспорва изцяло съдът излага мотиви и в тази част.

За фактури №**********/17.12.2019 г., №**********/17.12.2019 г. и №**********/17.12.2019 г. е установено, че са отразени през 2019 г. в счетоводните регистри сметки 4110 - клиенти и 7130 – приходи за бъдещи периоди. Към 31.12.2019 г. счетоводна сметка 7130 – Приходи за бъдещи периоди е с кредитно салдо 1850780,04 лв. През 2020 г. част от салдото в размер на 1800780,04 лева на сметка 7130 – Приходи за бъдещи продажби е отчетена по счетоводна сметка 7010 продажби на право на строеж. С искане от 11.07.2023 г. от жалбоподателят са изискани писмени обяснения относно стойностите по кои фактури е формирано салдото към 31.12.2020 г. в размер на 50000 лева по сметка 7130 – Приходи за бъдещи периоди, но такива не са представени. Посочените три фактури в общ размер на 44449,37 лева са отчетени по счетоводна сметка 2071 – Строителни услуги Чайка и като салдо по сметката към 31.12.2019 г. Жилищната сграда е с разрешение за ползване от 17.07.2020 г. и за отчетната 2020 г. жалбоподателят в отчет за приходи и разходи е включил разходите по изграждане на сградата. От Оборотна ведомост за 2020 г. /л.52 адм. пр./ се установява, че счетоводни сметки 6110 – „разходи за дейността“ и 2071 – „строителни услуги Чайка“ са приключени и са без салдо към 31.12.2020 г., поради което законосъобразно сумите по тези фактури са определени като приход.

Фактури № **********/17.12.2019 г., № **********/17.12.2019 г. и № **********/17.12.2019 г. са на обща стойност 697200,59 лева. Относно тях жалбоподателят посочва, че не са осчетоводени, по тях няма заплащане и не са приход за дружеството. Органите по приходите са приел, че тези фактури не са намерили отражение в счетоводството на дружеството през 2019 г. и 2020 г. като разчет и приходи.

Фактури № **********/17.12.2019 г., № **********/17.12.2019 г. и № **********/17.12.2019 г. са издадени във връзка със следните нотариални актове:

1. [нот. акт], вх. рег. № 34470/27.12.2019 г. /л.225 адм. пр./, с който З. Х., Ж. К. и К. К. са прехвърлили на „Варненска строителна корпорация“ ООД собствените си общо 629,73 [жк], в [населено място], жк Чайка № 98 срещу задължението „Варненска строителна корпорация“ ООД да осъществи изцяло и за своя сметка, проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на цялата сграда, съгласно РС № 2/15.01.2018 г. /л.314 адм. пр./. Данъчната оценка на прехвърлените 629,73 [жк],05 лв. /л.224 адм. пр./, осчетоводена в сметка „земи“ /л.32 адм. пр./ на „Варненска строителна корпорация“ ООД и 2.[нот. акт], вх. рег. № 33605/11.12.2019 г. /л.250/ за учредяване право на строеж, съгласно който Ж. К., К. К., З. Х. и „Чайка про“ ЕООД с управители Ж. К. и В. П. са учредили на „Варненска строителна компания“ ООД и „Варненска строителна корпорация“ ООД право на строеж върху ПИ ид. 10135.2562.157, в [населено място], жк Чайка № 98 срещу задължението на дружествата да осъществят изцяло и за своя сметка проектирането, строителството и въвеждането в експлоатация с разрешение за ползване на цялата сграда, да построят сградата, предмет на този договор със свои средства, труд и материали, включително и обектите описани в раздел ІІІ от нот. акт в договорената степен на завършеност, при условията и поети задължения и отговорности с Предварителен договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижим имот и учредяване право на строеж, срещу задължение за проектиране и строителство от 30.11.2016 г. и Анекси от 11.12.2019 г.

Съгласно чл. 18 ЗЗД нотариалния акт се ползва с доказателствена сила за изложените в него факти и обстоятелства относно придобито от жалбоподателя право на строеж. Осъществена е бартерна сделка, която по ЗЗД се третира като покупко – продажба. Жалбоподателят е получил по силата на посочените нотариални актове право на собственост върху идеални части от имот и право на строеж срещу задължение да построи сградата и я въведе в експлоатация.

От счетоводен регистър на сметка 2071 „строителни услуги Чайка“ за 2020 г. /л.33/ и сметка 602 „Разходи за външни услуги“ за 2020 г. /л.13/ жалбоподателят е осчетоводил разходи за СМР в размер [рег. номер],68 лева, съгласно издадени протоколи за СМР от „Варненска строителна компания“ ООД. От счетоводен регистър на сметка 401 „доставчици“ за 2020 г. /л.32/, във връзка с разходи за СМР жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит, като е посочено „СМР съгл. протокол“. Стойността на разходите в размер [рег. номер],68 лева през 2020 г. е прехвърлена в сметка 611 „разходи за дейността“ /л.12 адм. пр./. От оборотна ведомост за 2020 г. /л.52 адм. пр./ се установява, че сметки 611 „разходи за дейността“ и 2071 „строителни услуги Чайка“ са с нулево салдо. От Отчет за приходи и разходи за 2020 г. е установено, че жалбоподателят е отчел разходи за услуги в размер на 864 000 лв. през този период.

От посочените счетоводни регистри и Протокол обр. 16 /л.203-218 адм. пр./ се установява, че строителството се извършва от „Варненска строителна компания“ ООД, което е издало протоколи за СМР на „Варненска строителна корпорация“ ЕООД през 2020 г. на стойност 862666,68 лева, а не от жалбоподателя, както е договорено в нотариалните актове /л.250, л.225/.

Жалбоподателят е отчел разходите за строителство. Фактури № **********/17.12.2019 г., № **********/17.12.2019 г. и № **********/17.12.2019 г. /л. 9-11 адм. пр./ са издадени от жалбоподателя на 17.12.2019 г. на З. Х., Ж. и К. К. относно „СМР по договор“. Този договор е изискан в ревизионното производство, но не е представен от жалбоподателя.

„СМР по договор“ на обща стойност 697200,59 са осчетоводени от жалбоподателя през 2019 г. в сметка 7130 „Приходи за бъдещи периоди“ /л.53 адм. пр./, с кредитно салдо 1850780,04 лева. След приключване на строителството и издаване на Разрешение за ползване № СТ-05-548/17.07.2020 г. част от салдото по сметка 713 „Приходи за бъдещи периоди“ кредитно салдо 1850780,04 лева е закрита със сметка 7010 „продажби на право на строеж“ /л.52/, като за остатъка в сметка „приходи за бъдещи периоди“ към 31.12.2020 г. в размер на 50000 лева е изискана информация в ревизионното производство с искане от 11.07.2023 г., но такава не е представена. Поради това, че жалбоподателят е отчел разходи за СМР в обект [населено място], [жк], но не е отчел приходи за обекта на основание чл. 78 от ЗКПО законосъобразно е увеличен счетоводния финансов резултат и [рег. номер],59 лева.

Жалбоподателят при съдебното оспорване на РА, уточнено в съдебно заседание на 14.05.2024 г. /л. 60/ посочва, че фактури № **********/17.12.2019 г., № **********/17.12.2019 г. и № **********/17.12.2019 г. не обективират действително реализирани сделки. Те не са включени в счетоводството на дружеството и не са част от бартерната сделка по обезщетението на собствениците. Фактурите са издадени преди регистрацията на дружеството по ДДС /30.12.2019 г./.

Действително тези фактури не са в дневниците за продажби и не са посочени с конкретни номера в счетоводните сметки и регистри, но от счетоводните записвания се установява, че дружеството е отчело разход за СМР. Следва, че тези фактури са издадени във връзка с посочените нотариални актове и жалбоподателят сам ги е представил на органите по приходите със справка, че по тези фактури СМР е на стойност 130 евро за кв. м /л.151 адм. пр./. Тези установявания водят до извод, че жалбоподателят е реализирал приход и законосъобразно е увеличен СФР [рег. номер],59 лева. Представените в съдебното производство доказателства счетоводни справки и фактури /л. 48-55 и л.70-83 от делото/ не оборват тези установявания. Липсата на отразяване на плащания също не оборват посочените установявания.

Чрез съдебно - счетоводна експертиза /ССЕ/ е установено, че разходите за СМР при строителството на сграда в [населено място], жк Чайка № 98 възлизат [рег. номер],68 лева, видно от представената оборотна ведомост и хронологията на сметка „Право на строеж Чайка“ и „Строителни услуги Чайка“ към 31.12.2021 г. Тази оборотна ведомост е съставена след приключване на ревизионното производството, защото видно от оборотна ведомост /л.52 от адм. пр./ тя е за периода 01.01.2020 – 31.12.2020 г. Относно „строителни услуги Чайка“ и в двете оборотни ведомости стойността [рег. номер],68 лева, а „право на строеж Чайка“ е с данни: в оборотна ведомост представена в ревизионното производство /л.52 от адм. пр./ е 1230207,16 лева, а представената оборотна ведомост към 31.12.2021 г. за ССЕ сочи, че е в размер на 1839633,60 лева. В съдебно заседание вещото лице е разяснило, че с оглед установяване разходите до разрешението за ползване е ползвало оборотната ведомост до 31.12.2021 г. Вещото лице е установило, че има разлика между: 1. РЗП по площообразуване и 2.РЗП по разрешение за ползване на сградата и издадените фактури, като по всеки от тези варианти е определена себестойността на сградата за конкретните обекти: вариант 1 – 1066804,89 лева и вариант 2 - 1255679,14 лева. Съдът приема, че чрез ССЕ е установено, че сумата за СМР, съответно себестойността на обектите е в по малък размер от наличните осчетоводени фактури № 1-6/11.12.2019 г. /1568978,18 лева/, но това не установява, че дружеството не е получило в приход сумите по фактури № **********/17.12.2019 г., № **********/17.12.2019 г. и № **********/17.12.2019 г., защото както беше отбелязано жалбоподателят ги е издал, представил ги е по време на ревизията и е дал справка за начина, по които е определена стойността им /л.151 от адм. пр./.

Жалбоподателят с молба № 7839/31.05.2024 г. /л. 70 от делото/ е представел получено писмо по електронна поща от счетоводител Ц. Б., която посочва, че правото на строеж е оценено на 1806000 лева. Не е установено от жалбоподателя, въз основа на какви записвания на вещото лице е предоставена оборотна ведомост с вписано "право на строеж Чайка" в размер на 1839633,60 лева. На жалбоподателя не е указано да представи доказателства в тази насока, защото стойността на СМР, на правото на строеж и себестойността на обектите в сградата на К. и Ж. К. и З. Х. не установяват, че по трите фактури, които са им издадени не е получен приход. Отделно от това жалбоподателят не е обосновал, че установената себестойност на обектите по някакъв начин обуславя по-малък или липсата на приход относно трите фактури. С оглед установяването, че е отчетен разход за строителството, но не е отчетен приход за строителството през 2020 г., следва, че не е осъществено текущо счетоводно отчитане за всички стопански операции, с което не са спазени чл. 3, ал.2, чл. 26, ал.1 ЗСч и т.5.1 от СС 18 „Приходи“, поради което на основание чл. 78, вр. чл. 81 ЗКПО с РА законосъобразно е увеличен счетоводния финансов резултат за 2020 г. със стойността на неотчетения приход в размер [рег. номер],59 лева. В този смисъл правилно е определен корпоративен данък за довнасяне 71644,56 лева със съответните лихви за забава.

По изложените мотиви съдът намира, че оспореният РА е законосъобразен и следва жалбата да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Материалния интерес по спора е в размер [рег. номер],07 лева, съответно на основание чл.161, ал.1, изр.3 от ДОПК и чл.8, ал.1 вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. минималното възнаграждение за един юрисконсулт е в размер на 22407,48 лева. Делото е с фактическа и правна сложност, определени са задължения по ЗДДС и ЗКПО, поради което съобразявайки решение на СЕС по дело C - 438/22, съдът приема, че не следва възнаграждението за юрисконсулт да бъде намалено под предвидения минимум определен с Наредба № 1/09.07.2004 г. Отделно от това жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност относно претендираното възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.161, ал.1 от ДОПК, следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на НАП сумата от 22407,48 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата от „Варненска строителна корпорация“ ЕООД, ЕИК *********, с управител и представляващ А. Б. Р., срещу Ревизионен акт № Р-03000323002530-091-001/25.09.2023 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 262/13.12.2023 г. на директор на дирекция „ОДОП“ – Варна, с който са установени следните задължения:

данък върху добавената стойност по ЗДДС за данъчни периоди: м.04.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г. и м.11.2020 г. в общ размер 265340,51 лева – главница и 85759,59 лева – лихва;

корпоративен данък по ЗКПО за данъчен период 2020 г. в размер на 71644,56 лева – главница и 21192,41 лева – лихва.

ОСЪЖДА „Варненска строителна корпорация“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата в размер на 22407,48 лева /двадесет и две хиляди четиристотин и седем лв. и двадесет и осем ст./, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.