Р Е Ш Е Н И
Е
№ 233
гр.В. Търново, 01.09.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на пети август две хиляди и двадесета година в
състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С.и с участието на прокурора Иванова, като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 392 по описа на
Административен съд В. Търново за 2020
год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на В.М.М. *** срещу Заповед №1739з-375 от 11.12.2019г.,
издадена от Началника на РУ - гр.В. Търново, потвърдена с Решение изх. №
366р-1332 / 16.01.2020г., с която е отнето в полза на държавата огнестрелно
оръжие и боеприпаси за него, собственост на В.М.М.. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон, тъй като преди издаването й не е
налице влязъл в сила административен акт по постановения отказ за издаване
разрешение за притежаване огнестрелно оръжие. Твърди се и издаване на
заповедта на погрешно правно основание. Моли
се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по
делото разноски при трите съдебни производства.
Ответната страна не
изразява становище по същество на спора.
Представителят
на прокуратура дава заключение за основателност на жалбата по съображения за
липса на задължение на жалбоподателя да се разпореди с огнестрелното си оръжие
преди влизане в сила на отказа за подновяване на разрешението за носене на
оръжие.
Предмет
на настоящото съдебно производство e Заповед №1739з-375 от 11.12.2019г., издадена от Началника на РУ - гр.В.
Търново, с която е отнето в полза на държавата огнестрелно оръжие и боеприпаси
за него, собственост на В.М.М..
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките
на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На жалбоподателя В.М.М. е издаден отказ от подновяване
на разрешенията за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси с №1739р-3117/08.02.2017г.
от началника на РУ – В. Търново. Актът е обжалван пред Административен съд-В.
Търново, който с Решение № 57 от 20.02.2019г. отхвърля оспорването извършено с
жалбата и потвърждава Отказ от подновяване на разрешенията за дейности с
огнестрелно оръжие и боеприпаси с №1739р-5754/21.03.2018г. издаден от Началника
на РУ-В. Търново. Решението е обжалвано пред Върховен административен съд на
Република България. Образувано е административно дело № 4876 / 2019г. по опис
на ВАС. Постановено е Решение № 236 / 08.01.2020г., с което е оставено в сила
Решение № 57 / 20.02.2019г. по административно дело № 294 / 2018г. по описа на
Административен съд-В. Търново.
На 10.10.2019г. от контролните органи е изпратено
Уведомително писмо с №173900-13651/10.10.2019г., което е връчено на
жалбоподателя на 14.10.2019г., с което го уведомяват, че започва производство
по отнемане в полза на държавата на огнестрелно оръжие и боеприпаси негова
собственост. Дадена му е възможност да направи писмени възражения. В указания
7-дневен срок е възражение, в което се посочва наличието на висящо пред
Върховния административен съд производство по оспорване на отказа за
подновяване на разрешение за носене на оръжие и се моли образуваното
административно производство за отнемане на оръжието да бъде спряно до
приключване на преюдициалния спор. С писмо №173900-15032/04.11.2019г. е
уведомен жалбоподателят, че е изтекъл законоустановеният срок по чл.213 от ЗОБВВПИ. В рамките на законоустановения едногодишен срок М. ***, за да упражни
правата си като собственик на оръжието и боеприпасите за него, пиротехнически
изделия и да прехвърли собствеността върху тях, поради което и същите се
отнемат в полза на държавата с оспорената заповед.
В хода на съдебното производство нови доказателства не
се представят от страните.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена
форма, но в нарушение на материалния закон.
Основателно е възражението на жалбоподателя за липса на
правно основание за отнемане на огнестрелното оръжие на М.. В заповедта е
налице посочване на правно основание и то е чл.213, ал.5 от ЗОБВВПИ. Нормата на
чл.213 от ЗОБВВПИ урежда последиците при издаване на решение по чл.155 от същия
закон за отнемане на разрешение за осъществяване на дейност с взривни вещества, оръжия,
боеприпаси и пиротехнически изделия или при прекратяване на разрешението поради
прекратяване на дейността на лицето. Последиците при отказ за подновяване на
разрешение са уредени в чл.213а от ЗОБВВПИ, следователно в оспорения
административен акт не е посочена вярното правно основание за издаването му –
то следва да е чл.231а, ал.4 от ЗОБВВПИ. Неправилната правна квалификация е
самостоятелно основание за отмяна на заповедта, но в конкретния случай тя е
довела и до неправилна преценка на органа за наличие на предпоставките за
отнемане в полза на държавата на огнестрелното оръжие. В хипотезата на чл.213
от ЗОБВВПИ актът, който поражда задължения както за органа, така и за
собственика на оръжие е решение по чл.155 за отнемане на разрешение осъществяване
на дейност с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия,
което съгласно чл.155, ал.2 от ЗОБВВПИ подлежи на предварително изпълнение.
Законът обвързва последващите задължения именно с издаването на решение по
чл.155 – органите изземват с протокол взривните вещества, оръжията,
боеприпасите и пиротехническите изделия. Срокът на собственика да се разпореди
с оръжията започва да тече именно от изземването. Следователно за задълженията
на органите и собственика на оръжието по изземване и прехвърляне на собственост
е без значение влизането в сила на заповедта по чл.155 от ЗОБВВПИ.
В хипотезата на чл.213а от ЗОБВВПИ от
съществено значение за възникване на задълженията на органите и собственика на
оръжието е влизането в сила на отказ за подновяване на разрешение. Задължението
и процедурата по подновяване на разрешение за притежаване на оръжие са уредени
в чл.87 от ЗОБВВПИ, като е налице препращане към чл.83 от същия закон. Именно в
чл.83 от ЗОБВВПИ е предвидено оспорването пред съд единствено на отказа, без
предварително изпълнение на този акт, за разлика от решението по чл.155 от ЗОБВВПИ. При спазване на общите принципи и правила за административните актове,
наличие на постановен отказа за подновяване на разрешение е налице при
влизането му в сила – след изтичане на срока за обжалване ако не е обжалван или
при потвърждаването му от съда. В конкретния случай отказ за подновяване на разрешенията
за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси с №1739р-3117 / 08.02.2017г. влиза в сила на 08.01.2020г.,
когато е постановено Решение № 236 / 08.01.2020г. на ВАС, с което е оставено в
сила Решение № 57 / 20.02.2019г. по административно дело № 294 / 2018г. по
описа на Административен съд-В. Търново. От влизане в сила на отказа за
подновяване на разрешението 08.01.2020г. за В.М. възниква задължение да предаде
изделията - обект на разрешението, на органа, издал
разрешението и от тогава започва да тече едногодишният срок за прехвърляне на
собствеността върху тях. Буквалния прочит на закона води до извод, че при
доброволно предаване на оръжието липсва срок за прехвърляне на собствеността
върху него. В ал.3 на чл.213а от ЗОБВВПИ срокът за разпореждане е обвързан с
изземването, което съгласно ал.1 на същия текст се извършва само когато лицето
откаже да предаде оръжието. Следователно при доброволно предаване липсва
изземване и липсва начална дата на едногодишния срок за прехвърляне на
собствеността върху оръжието и патроните. При липсата на начална дата на срока
за разпореждане с предмета на разрешителното, то всяка продажба би била в срок
и липсва основание за изземване на вещите в полза на държавата.
В конкретния случай
въпреки възраженията на М. административното производство по изземване на
оръжието е започнало и приключило с издаването на оспорената заповед преди
влизането в сила на отказа за подновяване на разрешителното и следователно
преди за лицето да е започнал да тече едногодишния срок за прехвърляне на
собствеността. Като е приел, че срокът за прехвърляне на собствеността е
изтекъл административния орган неправилно прилага закона, поради което и
издадената заповед е в противоречие с доказателствата по делото и приложимия
материален закон и следва да бъде отменена.
|
|
|
|
|
С оглед изхода на спора основателно се явява искането на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, съгласно
представен списък с разноските и доказателства за действителното им заплащане.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №1739з-375 от 11.12.2019г.,
издадена от Началника на РУ - гр.В. Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР В. Търново да заплати на В.М.М. *** сумата от 610лв. / шестстотин и десет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
Съдия:
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|