РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Стара Загора, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело
№ 20225501000252 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба от Р. Д. Т. против решение №
183/24.03.2022г., постановено по гр.д. № 4911/2021 г. по описа на РС - Стара
Загора, с което е признато за установено по отношение на въззиваемия, че
Р.Т. му дължи сумата 500лв. - главница по предоставен кредит по договор за
предоставен кредит от 22.06.2020г., 16,94лв. - лихва за забава за периода
18.04.2021г. - 17.08.2021г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение и е отхвърлен
иска в частта му, в която се претендира сумата 90,75лв. - договорна/
възнаградителна лихва за периода 22.06.2020г. - 18.04.2021г. като
неоснователен.
С въззивната жалба се обжалва решението на районния съд в частта, с
която се уважени предявените искове от ищеца „И.Ф.“ ЕООД. Излагат се
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част, както и в частта за разноските, като присъди на
ответницата всички направени от нея разноски пред първата инстанция и
1
заповедното производство.
Постъпил е отговор на въззивната жалба на Р.Т. от „И.Ф.“ ЕООД, с
който взема становище, че жалбата е неоснователна и излага съображения в
тази връзка. Моли да бъде потвърдено решението в обжалваната част.
Претендира разноските в първоинстанционното производство. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от „И.Ф.“ ЕООД, с която се
обжалва първоинстанционното решение. Излагат се съображения, че същото
е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Направено е искане решението да се отмени и да съдът да постанови
ново само в частта, касаеща договорната лихва. Моли да не се присъждат
разноски на въззивника в първата инстанция, доколкото е направено валидно
възражение за прихващане с отговора на въззивната жалба.
На основание чл. 103 от ЗЗД „И.Ф.“ ЕООД прави волеизявление за
прихващане между присъдените разноски в негова полза и присъдените
разноски в полза на Р.Т., евентуално последните да се редуцират. Посочва, че
основанието и размера на двете вземания били определени от РС - Стара
Загора в обжалваното решение.
Претендира разноските в настоящото производство.
Отговор на насрещната въззивна жалба не е постъпил
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият си състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства,
УСТАНОВИ:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 4223/2021 г. по описа на PC Ст.
Загора за процесиите вземания ищеца е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и по образуваното ч. гр. дело съдът е
издал заповед за изпълнение от 14.09.2021 г., с която е разпоредил длъжника
Р. Д. Т. да заплати на кредитора „И.Ф.“ ЕООД следните суми: сумата от 500
лв. главница, сумата от 90,75 лв. договорна лихва от 22.06.2020 г. до
18.04.2021г., сумата от 16,94 лв. лихва за забава от 18.04.2021 г. до 17.08.2021
г., ведно със законна лихва от 09.09.2021 г. до изплащане на вземането и
разноски по делото. С разпореждане на осн. чл. 415 ГПК на заявителя е
указано, че може да предяви иск за вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск
относно вземането си.
От договор за предоставяне на кредит №301580 от 22.06.2020 г. между
страните се установява, че ищецът е предоставил на ответника сумата от 500
лв. като кредит, като ответника се задължил да върне сумата в рамките на
300 дни, с обща дължима сума 590,75лв. при представяне на обезпечение и
изплащане на погасителните вноски в срок, а при непредоставяне на
обезпечение и неплащане на погасителните вноски в срок 840,77 лв.
2
Представени по делото са общи условия към договорите за
предоставяне на кредит от „И.Ф.к“ ЕООД.
Приложени по делото са следните документи: жалба от страна на
пълномощника на ответницата до РП Ст. Загора, известие от ищцовото
дружество до ответницата относно дължимата сума по договор за кредит от
разстояние № 301580/14.09.2020 г., както и уведомление от ответницата, че не
била сключвала такъв договор, като трето недобросъвестно лице разполагало
с данните й и е злоупотребило като е използвало същите.
Приложено по делото е копие от договор за потребителски кредит №
FL1082459/20.05.2020 г. между ответницата и „Ю.Б.“ АД.
Налице по делото са писма от РП Ст. Загора, видно от първото е, че е
налице образувано ДП № 349зм405/2020 г. по описа на ОДМВР Ст. Загора пр.
пр. № 4524/2020 г., като разследването по досъдебното производство още не
било приключило, а от второто, че преписка ********* г. по описа на РП Ст.
Загора била образувана във връзка с постъпила жалба от Р. Д. Т.,
впоследствие било образувано ДП №349зм405/2020г. за престъпление по чл.
309 ал. 1 НК, като в хода на разследването ответницата била разпитана в
качество на свидетел, по делото нямало привлечено обвиняемо лице и не били
взети мерки на процесуална принуда.
Налице по делото е справка от „Ю.Б.“ АД, видно от което е, че като
титуляр на сметка с IBAN ******* фигурирало лицето Р. Д. Т. ЕГН:
**********, т.е превод в размер на 500 лв. с наредител „И.Ф.“ ЕООД бил
получен на дата 22.06.2020 г. по горепосочената сметка, основанието на
наредения превод било -договор за заем № 301580, приложено към писмото е
бордеро № BORD 03223740/22.06.2020 г.
Изслушана и приета по делото е съдебно-техническа експертиза, видно
от заключението по същата е, че е изпълнена процедурата по кандидатстване
по договор за кредит № 301580, ответника имал регистриран профил в
системата на дружеството, за което и се прилагала информация на хартиен
носител, ответника бил предоставил лични данни и му били изпратени
имейли в хода на процедурата по сключване на договора за кредит както и
изпратени SMS с уникален код за сключването на договора за кредит на
посочен от него телефонен номер. От друга страна видно от експертизата е,
че било възможно лице, което разполага с данните на ответницата да е
изпълнило процедурата по кандидатстване и отпускане на кредит от
разстояние. Вещото лице сочи IP адреса, от който е направена заявка за
отпускане на кредит от разстояние 178.169.158.170, той бил динамичен и
принадлежал към мрежата на Булсатком“ ЕАД, като се намирал на
територията на гр. Ст. Загора. Към момента на извършване на проверка
съществувала ел. пощенска кутия ******* регистрирана на 13.03.2020г. в
17:32:36ч.,много по-рано от твърдения в жалба до РП Ст. Загора, първи
контакт между ответницата и нейната позната Т.С.Г. -при попълване на
електронна форма за регистрация били посочени имена Р.Д. и година на
3
раждане 03.03.1992 г., същия имейл адрес не бил активен при опитите на
ищцовото дружество за връзка с ответницата след дата 22.06.2020 г., като
последното влизане в ел. пощенска кутия било на 29.07.2020г. в 16:33:41 ч.,
към момента на проверка регистрацията била с неактивен статус на кутията
поради продължителен повече от 180 дни период, в който не била
посещавана.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните
изводи:
Съгласно чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част
от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана
от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването
на договора страните използват изключително средства за комуникация от
разстояние - едно или повече.
По делото е доказано сключването чрез средствата за комуникация от
разстояние на Договор за предоставяне на кредит № 230603/21.11.2018 г.,
съобразно изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). По възражението, че няма положен подпис от
потребителя, съответно съгласие за сключването му, съдът приема, че такова
съгласие е налице, доколкото договорът за заем е реален и се счита сключен с
получаване на сумата по него, а насрещните волеизявления относно
съществените му условия са отправени "от разстояние" по смисъла на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), чиито особени
изисквания към самия договор са изпълнени. Договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние се сключва между доставчик и потребител
като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за
комуникация от разстояние, т. е. не е необходимо едновременното им
физическо присъствие (арг. чл. 6 вр. пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР) – напр.
електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по
имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗПФУР, доставчикът е
длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на
информация на потребителя, като за доказване на преддоговорната
информация и изявления, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните
изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис
(ЗЕДЕУУ, загл., изм. ДВ, бр. 85/2017 г.). Електронното изявление е словесно
изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и представяне на информацията, като негов автор е
физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а
титуляр – лицето, от името на което е извършено електронното изявление (чл.
2, ал. 1 вр. чл. 4 ЗЕДЕУУ). По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т.
35 от Регламент (ЕС) 910/2014 г. "електронен документ" означава всяко
4
съдържание, съхранявано в електронна форма, включително в текстови запис.
За "електронен подпис" по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, вр. чл. 3, т. 10
от Регламент (ЕС) 910/2014 г. се считат данни в електронна форма, които се
добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
От приетите по делото доказателства и от заключението по СТЕ,
неоспорено от страните, е доказано, че след одобрение за оказване на
финансова услуга предоставяне на заем, на посочената от него електронна
поща е изпратен електронен формат на договор за кредит от разстояние,
преддоговорна информация и общите условия, както и код за потвърждение.
Кореспонденцията между кредитодателя и кредитополучателя е била
проведена посредством *****.
Процедурата по кандидатстване по договор за кредит № 301580,
ответника имал регистриран профил в системата на дружеството, за което и
се прилагала информация на хартиен носител, ответника бил предоставил
лични данни и му били изпратени имейли в хода на процедурата по
сключване на договора за кредит, както и изпратени SMS с уникален код за
сключването на договора за кредит на посочен от него телефонен номер.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за кредит №
301580/14.09.2020 г., сключен чрез средствата за комуникация от разстояние.
Безспорно се установява, че кредита е изцяло падежирал на 18.04.2021
г.
Процесният договор за заем може да се характеризира като договор за
потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с
неговите изисквания, включително относно действителността му. "И.Ф."
ЕООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради
което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това
означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва
да се съобразят с изискванията на специалния закон –ЗПК.
Съгласно чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, договор за потребителски
кредит е недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният
процент е фиксиран – 40, 15 %. Липсва разпоредба за условията за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява
лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница,т.е не става ясно как е разпределян лихвеният процент
във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница или съобразно
поетапното й намаляване. Оттук не става ясно как е формирана
5
възнаградителната лихва и защо възлиза на съответния размер. Без значение
дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за
кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това
изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на
лихвения процент, както и че същият е фиксиран. В този смисъл съдът
намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК,
която е императивна.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12, договорът е недействителен. Каса е се за изначална недействителност,
тъй като посочените в разпоредбите императивни изисквания са изискуеми
при самото сключване.
С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени тези на чл. 11, ал. 1,
т. 9 от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен. За разлика
от унищожаемостта, която се инициира от съответната страна, за
нищожността съдът следи служебно и при констатиране се позовава на
същата в мотивите при обсъждане основателността на исковете. Имайки
предвид последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би
следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и
лихви или други разходи.
В процесния случай отпуснатия на ответницата кредит е в размер на 500
лв., която сума, след като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата
на чл. 23 ЗПК, подлежи на връщане от ответницата. Именно за посочената
сума се явява основателен предявения установителен иск за дължима
главница, ведно с лихва за забава 16,94 лв. за периода 18.04.2021г.-17.08.2021
г. Акцесорната претенция за възнаградителна лихва, в размер на 90.75 лв.,
като неоснователен подлежи на отхвърляне. Върху дължимата главница
следва да се присъди законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението пред заповедния съд – 10.09.2021 г.до окончателното изплащане.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в
обжалваната му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и оставяне без уважение и на двете въззивни
жалби, разноски се дължат на въззиваемите по тях.
По жалбата на Р. Д. Т., въззивникът е подал отговор и претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.
Настоящата инстанция счита, че съгласно чл. 25 от Наредба за
заплащане на правна помощ юрисконсултското възнаграждение е в размер на
100 лева.
Въззивникът Р. Д. Т. следва да заплати на въззиваемия „И.Ф.“ ЕООД
6
сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По насрещната жалба на „И.Ф.“ ЕООД не е подаден отговор и не се
дължат разноски.
Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183/24.03.2022г., постановено по гр.д.
№ 4911/2021 г. по описа на РС - Стара Загора.
ОСЪЖДА Р. Д. Т., с ЕГН **********, с адрес гр. /адрес/ , да заплати на
„И.Ф.“ ЕООД, с ЕИК: ******* и адрес: /адрес/ сумата от 100 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7