Р Е
Ш Е Н
И Е №7
10.01.2023г., град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорски
административен съд, VІI
състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия Кр. Костова-Грозева административно дело № 523 по описа за 2022г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 197, ал.2, вр. чл.121 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от С.Е.Н. ***, подадена
чрез адв. М.А. ***, против Решение № 215/ 31.05.2022г. на Директора на Териториална
дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на НАП/, с което е потвърдено
Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки/ПНПОМ/ с изх.№ С220024-023-0001330/11.05.2022г.,
издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив.
В жаЛбата са изложени доводи, че оспореното
решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че публичният изпълнител
нарушил въведеното с чл. 195, ал. 7 от ДОПК изискване обезпечението да
съответства на вземането на държавата. Счита, че изискването за съразмерност
произтича от разпоредбата на чл. 6 от АПК, съгласно която административният
орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин,
добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Твърди се още, че
наложените предварителни обезпечителни мерки – запор на банкови сметки, би
довело до затрудняване на ежедневието на жалбоподателката и отглеждането на
децата й. Сочи се, че по запорираната банкова сметка ***езщетение за
майчинство, за отпуск и други несеквестируеми суми, които не можели да служат
за обезпечение. Освен това счита, че липсват и изложени конкретни мотиви, които
да правят обоснован извода, че без налагането на предварителните обезпечителни
мерки ще се затрудни събирането на предполагаемото публично задължение. По
подробно изложени в жалбата съображения е направено искане обжалваното решение
на Директора на ТД на НАП да бъде отменено, както и да се отмени ПНПОМ № с изх.
№ С220024-023-0001330/11.05.2022г., издадено от старши публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив
Ответникът – Директор ТД на НАП Пловдив чрез своя процесуален
представител юрисконсулт Т. в писмено становище и в съдебно заседание оспорва
жалбата и моли да бъде оставена без уважение, тъй като не са налице изложените
в нея твърдения за незаконосъобразност на наложените обезпечителни мерки. Претендира
за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
На основание чл.121, ал.1 от ДОПК орган по приходите в ТД на НАП В. И.
К. на длъжност главен инспектор по приходите в качеството си на ръководител на
ревизия направила искане Р-16002421006938-039-001/10.05.2021г. /л.47 от делото/
за предварително обезпечаване на задълженията, които ще бъдат установени в
резултат на ревизия на С.Е.Н. ***, възложена със Заповед № Р-16002421006938/ 08.12.2021г.
със срок за завършване 09.05.2022г. Налагането на предварителни обезпечителни
мерки било мотивирано с обстоятелството, че в хода на ревизията били установени
данни за укрити приходи/доходи от осъществяване на електронна търговия чрез
куриерска фирма „Еконт Експрес“, установени били доходи, които ревизираното
лице не декларирало и същите не били внесени. Лицето осъществявало дейност по
занятие и следвало да се облага като едноличен търговец, в т.ч. и да се
осигурява със задължителни осигурителни вноски по КСО и ЗЗО. Посочен бил и
конкретно очакваният размер на задълженията, които щели да бъдат установени с
ревизионния акт, по видове и размер към 09.05.2022г., както следва: за Универсален
пенсионен фонд главница 2 986.25 лв. и лихва 1 195.50 лв., за ДОО главница 29
769.88 лв. и лихва 3 684.74 лв., за Здравно осигуряване главница 4 582.16 лв. и
лихва 1 852.25 лв. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ 6 264.48 лв. и
лихва 2 599.08 лв. В искането било посочено, че тъй като ревизираното лице не е
предоставило изисканите му справки за притежавани от него недвижими имоти, МПС
вземания и пр., данни за имущественото му състояние били взети от
информационната база на НАП. Въз основа на тях било констатирано, че лицето
притежавало недвижим имот – жилище и банкови сметки. С оглед на това било обосновано,
че налагането на предварителни обезпечителни мерки било необходимо с цел да се
предотврати извършването на сделки и действия с имуществото на ревизираното
лице, вследствие на които събирането на задълженията щяло да бъде невъзможно
или значително затруднено.
Въз основа на искането с ПНПОМ изх.№ С220024-023-0001330/ 11.05.2022г.
на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Стара Загора били наложени
обезпечителни мерки, изразяващи се в налагане на запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори,
включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително
управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при
доставчик на платежни услуги, находящи се в ТБ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД за
сумата от 32 934.34 и в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД за сумата от 32 934.34 лева. До
посочените банки са били изпратени запорни съобщения /л.36 и л.39/, като същите
били получени на 12.05.2022г., видно от приложените писма /л.38 и л.35/, с
които публичният изпълнител бил уведомен за наложените запори.
Процесното ПНПОМ изх.№ С220024-023-0001330/ 11.05.2022г. било връчено
на С.Е.Н. на 17.05.2022г. по електронен път/л.42/. Постановлението било
обжалвано по административен ред пред Директора на ТД на НАП Пловдив, който с Решение
№ 215/ 31.05.2022г. оставил жалбата без уважение. Решение №215/ 31.05.2022г. на
Директора на ТД на НАП Пловдив било връчено на С.Е.Н. с писмо с обратна
разписка на 20.07.2022г. /л.20 от делото/.
Съдът, въз основа на
така установеното от фактическа страна, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и след цялостна проверка на
законосъобразността на оспореното решение на Директора на ТД на НАП – Пловдив,
намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата - същата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения
срок по чл.197, ал.2 от ДОПК, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на
съдебно оспорване акт.
Разгледана по
същество, е неоснователна.
Обжалваното Решение № 215/ 31.05.2022г. е постановено
от компетентен орган - директор на ТД на НАП Пловдив, въз основа на изрично
нормативно овластяване. Решението е издадено в рамките на установения в чл.
197, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, който изтича на 01.06.2022г. Решението е
издадено в писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени
доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган.
Обжалваното по административен ред ПНПОМ изх.№ С220024-023-0001330/ 11.05.2022г.
също е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната
териториалната дирекция на НАП гр.Пловдив, определена съгласно чл.
8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл.
167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в чл. 196
от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни реквизити.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл.121, ал.1 от
ДОПК, в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по
приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на
предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки
и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. С ал.3 на чл.121 от ДОПК е предвидено, че
предварителните обезпечителни мерки се налагат върху активи, обезпечаването
върху които не води до сериозно възпрепятстване на дейността на лицето, а ако това
не е възможно, наложените обезпечителни мерки следва да не спират извършваната
от ревизираното лице дейност. В случая обезпечителните мерки са предварителни,
тоест не се предприемат за обезпечаване на вече установени и изискуеми публични
вземания и следователно не е приложимо изискването за съществуване на
изпълнително основание.
Правилно решаващият
орган е посочил, че при предприемането на действия по предварително обезпечение
публичният изпълнител е в условията на обвързана компетентност по отношение на
размера на задълженията, както и относно мотивите, обуславящи налагането на
предварителните обезпечителни мерки, и се ползва от преценката на ревизиращия
орган. Доколкото мотивите за издаване на постановлението за налагане на
предварителни обезпечителни мерки се съдържат в отправеното до публичния
изпълнител искане, то неоснователно е направеното в жалбата възражение за немотивираност
на издаденото постановление и на решението, с което същото е потвърдено.
Административният орган е посочил фактическо и правно основание за налагане на
обезпечителните мерки, размерът на вземанията, както и това че събирането им ще
бъде затруднено. Няма данни за друго имущество, върху което би могло да се
наложи обезпечение, а предполагаемият размер на установените в хода на
ревизионното производство задължения е голям, ето защо единственият начин за
обезпечаване тяхното събиране, е този чрез наложените вече запори.
Действително, съгласно
чл.121, ал.3 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат върху
активи, обезпечаването върху които не води до сериозно възпрепятстване на
дейността на лицето. Ако това не е възможно, наложените обезпечителни мерки
следва да не спират извършваната от ревизираното лице дейност. Безспорно всяко
обезпечение води до накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице,
поради което при наличието на съответно имущество, нормата на чл.121, ал.3 от ДОПК предвижда налагането избирателно на тези обезпечителни мерки, които не
препятстват, или не водят до спиране на дейността на лицето. По делото не са
ангажирани доказателства в такава насока, още повече, че няма данни за
извършвана от лицето търговска дейност към настоящия момент. Твърденията в
жалбата, че предварителните обезпечителни мерки ще водят до затрудняване на
ежедневието на жалбоподателката и отглеждането на децата, Съдът счита за
декларативни и изцяло недоказани. Тези твърдения освен, че са твърде общи, не
се подкрепят от наличните по делото доказателства. В подкрепа на цитираните
твърдения и с оглед разпределение на доказателствената тежест по реда на чл.
170, ал. 1 от АПК, задължение на жалбоподателя е да ангажира доказателства в
тази насока. От друга страна, същият разполага и с възможност по реда на чл.
229 от ДОПК за снабдяване с разрешение за неотложни плащания от запорираните
банкови сметки в случаите на постъпване на средства по тях.
В правомощията на
публичния изпълнител е да прецени дали действително ще бъде затруднено или
невъзможно събирането на публични вземания след съобразяване с условията,
визирани в чл. 121, ал. 3 от ДОПК.
Преценката на възможното затруднение се прави при съпоставка между предполагаемия
размер на задължението и наличните материални активи на бъдещия длъжник. Настоящият
съдебен състав споделя извода за невъзможност или затруднено събиране на
публичните вземания, който се подкрепя от данните по делото. В хода на
административното и съдебното производство от жалбоподателя не са ангажирани
доказателства, посредством които да се установи неговото финансово и
имуществено състояние, респективно, че притежава имущество и/или вземания,
достатъчни да покрият стойността на очакваните задължения по ревизионен акт.
Поради това следва да се приеме, че след като от публичният изпълнител е
извършена преценка на възможността предполагаемото задължение да се изпълни с
разполагаемото имущество на длъжника и е прието, че същото е недостатъчно, са
били налице предпоставките за налагане на обезпечителните мерки. Жалбоподателят
не твърди и не представя доказателства, че разполага с имущество над размера на
предполагаемите задължения, поради което правилно е прието, че тяхното
изпълнение може да бъде невъзможно или значително затруднено. При налагането на
процесните обезпечителни мерки не са допуснати и съществени нарушения на
установените в чл. 202 от ДОПК процесуални правила. При това положение
предприетите от данъчните органи действия очевидно се явяват фактически и
правно обосновани.
Противно на
твърденията в жалбата, при налагане на запорите, са съобразени и правилата за
несеквестируемост на имуществото, регламентирани в разпоредбата на чл. 213, ал.
1 и 2 от ДОПК. Това е намерило израз, както в изпратените до банките запорни
съобщения, с изрично дадени указания в тази насока, така и при преценката върху
какво имущество да бъдат наложени обезпеченията. Именно в резултат на тази
преценка, публичният изпълнител е приел, че не следва да се налага възбрана
върху притежаваната 1/3 ид.ч. от недвижим имот – апартамент, тъй като същият
съставлява единственото жилище на лицето и не може да послужи за обезпечение на
бъдещия дълг по арг. на чл.213, ал.1, т.2 от ДОПК. В случая несъмнено следва да
се съобрази и разпоредбата на чл. 199 от ДОПК, в която норма е предвидена
възможност за замяна на наложените обезпечителни мерки с друг вид равностойно
обезпечение, като съгласно ал. 2 без съгласието на публичния взискател
длъжникът може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и
безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, и която възможност за
замяна би могла да бъде реализирана по искане на длъжника във всеки един етап
от производството, в случай, че конкретно наложените мерки, възпрепятстват или
затрудняват в една или друга степен дейността на лицето.
Неоснователно и е
възражението, че е нарушен принципът за съразмерност предвиден в чл. 6 от АПК,
тъй като видно от самото постановление за налагане на обезпечителни мерки,
извършеният запор е до предполагаемия размер на задълженията, които ще бъдат
установени, а не въобще за всички постъпващи и налични суми. В случай, че по
банковите сметки са налични суми в по-голям от посочения размер, няма пречка
лицето да оперира с тях, поради което не е налице несъразмерност на наложеното
обезпечение и то не засяга права и законни интереси в по-голям размер от целта,
за която се налага обезпечението, а именно да се осигури възможност да се
съберат публичните задължения, които ще бъдат установени в хода на образуваното
ревизионно производство.
Правилно и в съответствие с материалния закон публичният изпълнител е
приел, че са налице предпоставките по чл.121,
ал.1 от ДОПК за налагане на процесните предварителни обезпечителни мерки.
Като е оставил без уважение жалбата срещу постановлението за налагането им,
решаващият орган е постановил решението си в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби. Законът овластява съда да отмени наложената
обезпечителна мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и
неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува
изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на
обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК, когато те са предварителни,
както и изискванията на чл. 195, ал. 5 от същия кодекс. Настоящият съдебен
състав намира с оглед гореизложените съображения, че не е налице нито едно от така
посочените основания за отмяна на наложените обезпечителни мерки. Жалбата на С.Е.Н. срещу Решение № 215/ 31.05.2022г.
на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив и потвърденото с него ПНПОМ изх.№ С220024-023-0001330/
11.05.2022г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане
на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя С.Е.Н.
следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от
юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на
100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК и чл.37 от Закона за
правната помощ.
Водим от гореизложеното,
Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на С.Е.Н. ***, против Решение № 215/
31.05.2022г. на Директора на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална
агенция за приходите, с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки изх.№ С220024-023-0001330/ 11.05.2022г.,
издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Е.Н. ***, ЕГН: ********** да заплати на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите гр. Пловдив сумата от
100 /сто/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 197,
ал.4 от ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: