Р Е Ш Е Н И Е
24.04.2019 г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т.ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.с. АНЕТА ИЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 4502 по описа за 2019 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ И.М.-К.с рег. № 839 на КЧСИ жалба вх.№ 928/15.02.2019 г. от „ЗАД ОЗК- З.“ АД срещу постановление от 04.02.2019 г. на ЧСИ за отказ да намали размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя и определената пропорционална такса по т.26 от ТТР, по изп.д.№ 20198390400050
Жалбата е допустима, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
С жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното постановление, тъй като приетите от ЧСИ разноски по изпълнението за адвокатска защита били несъобразени с факта, че освен молбата за образуване на изпълнителното дело, и налагане на посочения в нея запор, няма други извършвани други изпълнтителни действия, като не еналице фактическа и правна сложност на делото, при което адв.възнаграждение в полза на взискателя следва да се намали до 200лв. Моли да се отмени обжалваното постановление, да се намали адв.възнаграждение на 200 лв. и съответно на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК да се намали и пропорционалната такса по чл.26 от ТТР към ЗЧСИ. Прави искане и за заплащане от насрещната страна на разноските по настоящето обжалване.
С писмен отговор взискателят по изпълнението „ДЗИ-Общо З.“ ЕАд оспорва същата, като възразява, че след образуване на изп.дело има и др. предприети от взискателя действия-подадена е молба, при което не е налице само молба за образуване на изп.дело, а и съдът не е длъжен да определи само минимален размер на адв.възнаграждение.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.Д.счита жалбата на длъжника за неоснователна, по същите мотиви, като изложените в обжалваното постановление, а по отношение на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ сочи, че същата не се определя и върху адв.възнаграждение на пълномощника на взискателя, а само върху сумите по изп.лист.
СГС, като
разгледа жалбата, становището на взискателя, мотивите на съдебния изплънител и
се запозна с приложеното копие от изп.дело № 20198390400050 на ЧСИ И.М.-К.с рег. № 839 КЧСИ на КЧСИ с район на действие Софийски
градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 23.01.2019 г. по молба на
взискателя „ДЗИ-Общо З.“ ЕАД чрез пълномощник адв.Т.М. , въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 18.12.2018 г. по гр.д.№ 40066/2018 г. по описа на СГС, за осъждане
на „ЗАД ОЗК- З.“ АД да
заплати на взискателя парични суми-главница 390,94 лв., със законна лихва от 08.02.2017 г. до
плащането и 410лв. разноски. С молбата не е посочен изпълнителен способ, а на
съдебинят изпълнител е направено възлагане по чл.18 от ЗЧСИ за проучване
имуществото на длъжника и определяне на изпълн.способ. На следващия ден-24.01.2019 г. взискателят
чрез адв.М., е подал втора молба, с която е посочил изп.способ-запор върху
банкови сметки на длъжника.Запорът е наложен на 24.01.2019 г. върху сметките в
определена от ЧСИ банка- О.Б..
На длъжника е връчена на 28.01.2019 г. покана за доброволно изпълнение, като в нея са вписани освен сумите по изп.лист, също и дължимите от дължника суми за изпълнителни разноски 420 лв. за адв.възнаграждение /от които 70 лв. ДДС/ и такси по изпълнението 262,38 лв. , вкл. и по т.26 от ТТР към ЗЧСИ .
С възражение вх. № 623 от 01.02.2019 г., подадена в 1-седмичен срок от съобщението, дължникът прави до съдебният изпълнител възражение за прекомерност на определените разноски за адв.възнаграждение, като възразява, че адвокатското възнаграждение следва да се намали до 200лв. според липсата на фактическа пиравна сложност на делото и и съгласно чл.10, т.2 от Наредба № 1/2004 г., както и да се намали пропорционално и сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ.
С обжалваното постановление от 04.02.2019 г. на ЧСИ е отказал да намалил адвокатското възнаграждение, като е приел, че то е определено правилно съобразно чл.10, т.1 и т.2, вр. чл.7, ал.2, от Наредба № 1/2004г. в размер на 1/ 2 от адв.възнаграждение и още 200лв., или на 350лв., а останалите 70 лв. били за ДДс, катто и е отказал да намали пропорционатланта такса по т.26 от ТТРЧЗСИ, тъйкато същата в размер на 99,38 лв. с ДДС/82,82 лв. без ДДС/ като част от общия размер на таксите по изпълнението 262,38лв., била определена само върху сумата по изп.лист-общо 828,20 лв. за главница, лихви и разноски, но не и върху адв.възнаграждение, при което не подлежала на намаляване.
Междувременно въз основа на наложения запор върху банкова
сметка ***, по сметката на ЧСИ са постъпили на 29.01.2019 г.сумите, описани и в
поканата за доброволно изпълнение.
Разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата, се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от данните по делото, такива действия не са предприемани, освен подаване на молбата за образуване на изп.дело с изискуемото съдържание по чл.426, ал.2 от ГПК (вкл. възлагането по чл.18 от ЧЗСИ), налице е плащане на задължението, при това в срока за доброволно изпълнение, макар и въз основа на запора, предвид което не са налице предпоставките предвидени в разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата, за кумулиране на възнагражденията. При това положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. По делото се установи, че упълномощеният от взискателя представител –адв.М., е осъществил действия по подаване на молбата за образуване на изпълнително производство, както и на втора молба, на следващия ден, с посочване на изп.способ. В тази връзка следва да бъде посочено, че съгласно чл. 426, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна за образуване на изп.дело, когато в нея е направено възлагането по чл.18 от ЧЗСИ. Действително с подадени непосредствено след образуването на делото молба адв.М. е поискала от съдебния изпълнител налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, но преценявайки в съвкупност поведението на пълномощника на взискателя, осъществено в хода на изпълнителното производство, настоящият съдебен състав намира, че доколкото целенасочено съдебния изпълнител е бил сезиран с молба за образуване на изпълнително производство с която му е било възложено по чл.18 от ЧЗСИ да проучи имуществото на длъжника и избере изп.способ, то подадената веднага след това втора молба от пълномощника не може да се счита като такова дейаствие по изпълнението, за което да се следва допълнително въззнаграждение извън минималното такова за образуване на изп.дело, с оглед и изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права по чл.3 от ГПК.
Ето защо предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, предприетите обезпечителни и изпълнителни действия по него, и сравнително краткия период от образуването на делото до погасяването на вземанията по същото, адвокатското възнаграждение за изпълнителното производство следва да се намали на 200 лева, която и сума длъжникът дължи на взискателя. Върху сумата се дължи и ДДС 20 %, доколкото има данни адв.М. да е регистрирано лице по ЗДДС, или се дължи сумата 240 лв.
По отношение възражението на жалбоподателя относно размера на таксата по т.26 от ТТРЧЗСИ, въззивнитя съд намира, че същата е правилно определена, като в базата й не е включен размера на адв.възнаграждение в полза на взискателя, и в жалбата на длъжника няма други оплаквания относно размер ан асъбраноите такси по изпълнението.
В настоящето съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производството по разноските страните не си дължат разноски,
тъй като в такова производство-относно дължимостта и размера на разноските, не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (
в този смисъл и определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г.
на IV г.о. ВКС, определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г.
на IV г.о. ВКС). Ето
защо макар жалбата на длъжника да е основателна, същият няма право на разноски
в това производство.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 928/15.02.2019
г. от „ЗАД ОЗК- З.“ АД постановление от 04.02.2019 г. на ЧСИ за отказ да намали
размера на адвокатското възнаграждение в полза на взискателя по изп.д.№
20198390400050, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА
размера на разноските за адвокатско
възнаграждение за адв.Т.М., пълномощник на
взискателя „ДЗИ-О. З.“ ЕАД по горепосоченото
изпълнително дело, от 420 лв. с ДДС, на 240лв. с ДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 928/15.02.2019 г. от „ЗАД ОЗК- З.“ АД срещу постановление от 04.02.2019 г. на ЧСИ в частта по отказа на ЧСИ да намали размера на таксите по изпълнението, в т.ч. и таксата по т.26 от ТТРЧЗСИ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя „ЗАД ОЗК- З.“ АД за разноски в настоящето производство по чл.81 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.