Р Е Ш Е Н И Е
№ 402 08.11.2019г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 08.10.2019г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав:
Председател:
Методи Величков
Членове: Димитър Ковачев
Роман Николов
Секретар: Катя Станоева,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков, въззивно
гражданско дело № 594 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
С решение № 1212/15.07.2019г., постановено по гр. д.
№ 06484/2018г. по описа на П. районен съд е признато за установено, че Г.К.З. дължи на “Топлофикация – Перник” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, сума в размер на 813,40 лева, представляваща стойността на ползвана топлинна
енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за
периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и сумата в размер на 103 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 10.07.2016 г. до 28.05.2018 г., ведно със законната
лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 03992 по описа за 2018 г. на П.
районен съд, като исковете за разликата над уважения размер от 813,40лв. до пълния предявен размер от 1626,80лв., представляваща
стойността на доставената топлоенергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2017 г., както и за разликата от 103,54
лева до 207,08 лева – лихва за забава, са отхвърлени.
С решението е осъдена Г.К.З., да заплати на “Топлофикация – Перник” АД, сумата в
размер на 226,70 лева, представляваща направени разноски в исковото производство и сумата от 43,34 лева - разноски в заповедното производство.
Недоволен от така постановеното решение, в частта, с която са
уважени исковите претенции и са присъдени разноски, е останал Г.К.З., който чрез особения си представител
адвокат Л.Т., го е обжалвал в тази му част. Навежда
доводи, че решението в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния и
процесуалния закон, необосновано и немотивирано, поради което моли решението в обжалваната част да
бъде отменено и предявените искове срещу Г.З. да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Моли
да й бъдат присъдени направените разноски по делото.
Насрещната страна „Топлофикация
Перник“ АД е подала писмен отговор. Моли да решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Адвокат Т. оспорва
размера на претендираното юрсиконсултско възнаграждение като прекомерен.
След като взе предвид направените
с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното:
Въззивната
жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок
за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от П. районен съд, в рамките на неговата
компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че решението в
обжалваната му част се явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно
производство по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 03992/2018г. по описа на П. районен съд. Длъжникът е бил редовно призован по реда на
чл. 47, ал.5 от ГПК, както и в срок е била подадена исковата молба.
Следователно налице са били положителните процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални
предпоставки, водещи до неговото погасяване. П. районен съд се е произнесъл
именно по предявените искове.
По
отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният
съд е ограничен от изложеното в
жалбата. Изхождайки от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното:
Видно
от приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по
наредбата на държавните имоти от ***г., К. З. П. е закупил следния недвижим
имот – апартамент, находящ се в ***. Видно от удостоверение за наследници изх.
№ 746 от ***г. на ***, К. З. П. е починал на ***г. и е оставил за наследници
двамата си синове Г.К.З. и А. К.З.. По делото не се спори, че процесния
апартамент се намира в топлофицирана сграда, което обстоятелство се установява
и от заключението на вещото лице инж. З.. Следователно облигационното
правоотношение между топлофикационното дружество и ответника Г.К.З., за
доставка на топлинна енергия е възникнало на основание наследство на процесния
топлофициран апартамент по силата на закона – чл. 153, ал.1 от Закона за
енергетиката и чл.1, ал.3 от Общите условия. Без значение е дали този
апартамент е ползван от Г.З. или не. Неоснователни
са и доводите на защитата на ответника, сега жалбоподател, че топлофикационното
дружество следвало да докаже, че е направило доставка на топлинна енергия поне
от средно качество. Количеството топлинна енергия е установено от заключението
на вещото лице инж. З. по системата за дялово разпределение в сгради етажна
собственост и се дължи от ответника. Като
собственик на ½ идеална част от апартамента Г.З. дължи на ищцовото
дружество съответно ½ идеална част от стойността на доставената топлинна
енергия. Именно поради това обстоятелно и на основание чл. 30 от ЗС П. районен
съд е уважил предявените искове за ½ част от тях.
По
отношения оплакванията във въззивната жалба, че по делото липсват издавани от
топлофикационното дружество фактури. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. В чл. 32, ал.1 от Общите условия са предвидени три начина на заплащане на
топлинна енергия, като видно от т.5 и т.6 от заключението на вещото лице инж. З.,
в конкретния случай топлоснабдяването е ставало по прогнозни цени, т.с. по
втория начин, визиран в чл. 32, ал.1, от ОУ. Прогнозно определените текущи
разходи на топлинна енергия и съответно начислените суми, са приведени към
реално отчетените или нормативно /служебно/ начислените с изравнителните сметки
за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от
вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Изравнителните сметки са
изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в
СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по
имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок.
Следователно
искът се явява основателен и доказан по размер и правилно и законосъобразно и
бил уважен от П. районен съд /извън, частта, с която е отхвърлен като погасен
по давност и която не е предмет на въззивната жалба/. Поради съвпадение на
мотивите на Пернишкия окръжен съд, с тези на П. районен съд, въззивната жалба
се явява неоснователна, поради което решението на П. районен съд, в обжалваната
му част, следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло възприема
мотивите на П. районен съд по реда на чл. 272 от ГПК.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК Г.З. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата 300лв., представляваща направените пред Пернишкия окръжен съд
разноски за особения й представител адвокат Л.Т..
На
основание чл. 78, ал.8 от ГПК Г.З. следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сумата 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК Г.З. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Пернишкия окръжен сумата 25лв., представляваща държавна такса, ведно със
законните лихви за забава на държавни вземания, считано от датата на влизане на
съдебното решение в сила до окончателното изплащане.
На
основание чл. 280, ал.2, предл. 1-во от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим
от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И:
Потвърждава решение № 1212/15.07.2019г.,
постановено по гр. д. № 06484/2018г. по
описа на П. районен съд, в обжалваните му части.
Осъжда
Г.К.З., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Топлофикация – Перник“ АД гр.
П., с ЕИК *********, сумата 300лв., представляваща направените пред Пернишкия
окръжен съд разноски за особения й представител адвокат Л.Т., както и сумата
100лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда
Г.К.З., с ЕГН **********, от ***, да заплати по сметка на Пернишкия окръжен съд сумата 25лв.,
представляваща държавна такса, ведно със законните лихви за забава на държавни
вземания, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до
окончателното изплащане.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.