Р Е Ш
Е Н И Е
№ 227
Гр. Перник, 15.02.2024 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – П.**,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Е. В.** и с участието на прокурора К.Т.** от Окръжна прокуратура П.**, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 197/2023 година по описа съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на И.З.И., ЕГН **********
подадена чрез адв. Т.Ж. ***, против Решение № 372 от 11.10.2023 г. на Районен
съд – П.**, постановено по АНД № 846 по описа на съда за 2023 г.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 23-1158-000623 от 29.03.2023 г., издадено от Началник
група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – П.**, с което на И.З.И., за извършено
административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), на основание с чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание, глоба в размер на 1000 (хиляда) лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 12 (дванадесет) месеца.
В касационната жалба се релевират оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните
правила и нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на
чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Претендира се
отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго по същество от
касационната инстанция, с което да бъде отменено обжалваното наказателно
постановление.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл. 213а,
ал. 4 от АПК не депозира отговор.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адвокат Ж., редовно упълномощен с пълномощно представено в
съдебно заседание, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното
решение на първоистанционния съд, като неправилно и незаконосъобразно. Подробни
съображения излага и в представените писмени бележки. Претендира съдебни
разноски, съобразно приложен списък.
В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно
призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
В проведеното съдебното заседание представителят на
Окръжна прокуратура - П.** предлага на съда да остави в сила решението на
районния съд, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – П.**, като прецени събраните по
делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на
чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок, от страна в производството по делото пред първа инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2
от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд, в предвидената от
закона форма, по допустима жалба. Същото е постановено при правилно прилагане
на материалния и процесуалния закон, а основанията за това са следните:
С Решение № 372/11.10.2023 г. по АНД № 846/2023 г.
Районен съд – П.** е потвърдил Наказателно постановление № 23-1158-000623/29.03.2023
г. издадено
от Началник група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – П.**, с
което на касатора за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от с. з. е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
За да постанови
този резултат районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентен
орган, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, в изискуемата от закона
форма и отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Изложени са
подробни мотива за спазване на процесуалните правила при издаване на НП.
Преценено е, че нарушението е безспорно доказано и правилно е ангажирана
отговорността на нарушителя за това, че е управлявал собствения си автомобил на
посочена в НП дата и час с концентрация на алкохол над допустимата, установена
надлежно с техническо средство – дрегер. Изложени са мотиви, че правилно административнонаказващия
орган /АНО/ е възприел показанията на уреда след като нарушителят не се е явил
да даде кръвна проба за изследване на съдържанието на алкохола в кръвта. Прието
е, че дадената правна квалификация е правилна, а наложените наказания са
съответни на нарушението и са определени в предвидения от закона абсолютен
размер. Мотивирано са отхвърлени възраженията относно времевия период, в който
е следвало нарушителя да се яви в ЦСМП на МБАЛ „***“ - П.** за извършване на
медицинско изследване. Направен е окончателен извод за законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление.
Решението е правилно.
При разглеждането на делото съдът правилно е приел за
установена фактическата обстановка, която е изведена въз основа на адекватен и
задълбочен анализ на събраните по делото доказателства – индивидуално и в
тяхната съвкупност. Направените от въззивния съд фактически констатации и
изводи са последователни и логични, поради което се споделят от настоящата
инстанция.
От фактическа страна е установено, че на 06.03.2023
г., в 16:10 часа, по път І-6 с посока на движение от гр. С.** към гр. Р.**, И.И. е управлявал собствения си лек
автомобил "**", рег. № **. При извършена проверка от страна на
полицейските служители на ПВ Б.** се установява, че касаторът е управлявал МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, като пробата е извършена с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № ARBB-0017 за установяване употребата на
алкохол в издишания въздух, който отчел 1,01 промила. Издаден е талон за
медицинско изследване № 0045516/07.11.2021 г., според който И. следва да се яви
до 50 минути от връчване на талона в ЦСМП „**“ – П.** за даване на кръвна
проба. За нарушението е съставен АУАН серия GA № 898763 от 06.03.2023 г.,
подписан с възражения. Въз основа на този АУАН е издадена заповед за прилагане
на ПАМ по чл. 171, т. 1, буква "б" от ЗДвП, както и НП № 23-1158-000623/29.03.2023
г. на Началник
група, сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР – П.**, с което е
ангажирана административнонаказателната отговорност на нарушителя. НП е връчено
на лицето на 07.04.2023 г., което в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, го е
оспорило пред Районен съд - П.**.
При така установеното от фактическа страна
административно-наказващият орган, а след него и районният съд са направили
изводи, че с действията си И. е осъществил състав на административно нарушение
по чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Пред настоящата съдебна инстанция не са представени
писмени доказателства. Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Настоящата касационна инстанция намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция
възприема установена от Районен съд - П.** фактическа обстановка, която напълно
кореспондира на събраните по делото доказателства.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. Касационната
инстанция споделя становището на въззивния съд, че при издаване на АУАН и НП не
са допуснати съществени нарушения, които да водят до неговата отмяна и е
спазена процедурата, предвидена в ЗАНН.
От събраните
доказателства пред районния съд безспорно се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място И.З.И. е управлявал процесния лек автомобил с
концентрация на алкохол в издишания въздух от 1,01 промила, отчетена чрез
техническо средство, в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Установеното
количество концентрация на алкохол попада в границите, определени с нормата на
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Проверката от контролните органи е извършена с
годно и изправно техническо средство "Дрегер 7510" с фабр. № №
ARBB-0017, преминало успешно проверка в лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и радар скоростомери на 16.05.2023 г., видно от изготвения
протокол рег. № 3286р-26207/25.05.2023 година.
Спазен е редът
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни
превозни средства, регламентиран с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. Не намира опора
от доказателствения материал по делото твърдението на касатора, че е бил лишен
от възможност да даде кръвна проба. Настоящият състав не може да приеме тезата,
че касаторът е бил обективно възпрепятстван да се яви в уречения час в най-близкото
лечебно заведение. Закъснението му с около 30 /тридесет/ минути, кореспондира с
времето, което следва да бъде предоставено в хипотезата на извън населено място
- 120 минути, в която хипотеза в случая жалбоподателя не попада, имайки предвид
местоположението на извършеното нарушение, което се намира в пределите на
населеното място. Съгласно разпоредба на чл. 15, ал. 5, изречение 2 от
Наредбата, гласи: "При невъзможност на лицето да предостави проба урина
и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето
и часа на вземането. " Т. е. предвидена е хипотеза, в която да се вземе
кръв след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност
да се вземе навреме. По делото обаче, съдът намира, че не се установиха
обстоятелства, които да са препятствали И. да се яви в медицинското заведение в
указания му с талона за изследване срок. Жалбоподателят не ангажира
доказателства в подкрепа на своите твърдения, че предвид прекалената отдалеченост
на местоположението на извършеното нарушение, не е успял да се придвижи
навреме, поради което съдът намира същите за недоказани и счита, че след като
не е бил съгласен с показанията на техническото средство, жалбоподателят е бил
длъжен да положи необходимата грижа, за да се яви навреме в ЦСМП на МБАЛ „**“ и
да обори с изследване оспорените от него показания. Според съда, определеното
за явяване време от 50 минути, не може да бъде преценено като малко, с оглед на
факта, че водачът се е намирал в рамките на населеното място, а именно ПВ Б.**,
кв. „**“, където в допълнение следва да се посочи, че има достъп и до градски транспорт.
Кръвното изследване е една възможност, която е предоставена на самия водач, а
контролните органи са длъжни единствено да му издадат талон и да съобразят
времето, което е нужно на водача да се придвижи до мястото за вземане на
пробата. В случая, предоставеното от органите на МВР фактическо време, необходимо
за предвижване на И. от мястото на нарушението ПВ Б.** до ЦСМП на МБАЛ „**“ – П.**,
е напълно достатъчно предвид разстоянието между двете места и е съобразено с
изискванията на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като е
даден и допълнителен толеранс от 5 минути. Всъщност, ако касаторът И. е искал
да даде кръвна проба и той самият е знаел и е бил убеден, че не е употребил
алкохол, и че техническото средство показва грешен резултат, то със сигурност е
щял да намери начин, чрез който да се предвижи до лечебното заведение за даване
на кръв, било то и чрез използването на таксиметрова услуга. В случая негов е
бил избора да бъде придружен от трето лице с друг автомобил при положение, че е
имал и други възможности за придвижване.
Следователно, от събраните по делото доказателства по
категоричен начин се установяват относимите обстоятелства, а именно
управлението на МПС от жалбоподателя след употребата на алкохол над допустимата
концентрация, установена с техническо средство, определящо съдържанието на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Алкохолната
концентрация е надлежно установена чрез способ, изрично предвиден от
законодателя, а отсъствието на медицинско изследване за наличие на алкохол е
резултат от поведението на жалбоподателя, който не се е явил в медицинското
заведение в указания му с медицинския талон интервал от време. Горните
обстоятелства сочат, че правилно АНО е приел отчетените и приети от нарушителя
показания на техническото средство за наличие на алкохол в издишания въздух. С
оглед показанията на техническото средство, налице са обективните и
субективните елементи от състава на административното нарушение по 174, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, поради което законосъобразно е ангажирана неговата отговорност за
посоченото нарушение.
Предвид горното, като е потвърдил наказателното
постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен
акт. Обжалваното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци.
При извършената съдебна проверка на обжалваното решение не се установиха пороци
и във връзка с неговите валидност и допустимост. Съдебният акт е постановен и
при правилно приложение на материалния закон, предвид на което същият следва да
бъде оставен в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на касатора адвокат Ж. за присъждане на
направените съдебни разноски, следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2
от АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, настоящия касационен състав на
Административен съд – П.**
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 372 от 11.10.2023 г. на
Районен съд – П.**, постановено по АНД № 846 по описа на съда за 2023 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:/П/ /П/