Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Динкова | |
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Въззивният жалбоподател К. С. С. от гр.В.Т., чрез пълномощника си адв.П. П., с жалбата си до съда оспорва Решение №485/10.05.2011 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№498/2011 г. по описа на съда, в частта му с която тя е осъдена да заплаща на малолетното си дете С. И. Р., ЕГН *, чрез неговия баща и законен представител И. С. Р. от гр.В.Т., месечна издръжка в размер на 90 лв, считано от датата на завеждането на иска-09.02.2011 г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяване на издръжката.Твърди, че решението в обжалваната му част е необосновано, тъй като не са преценени реално възможностите й да дава издръжка, така както предвижда разпоредбата на чл.142 от СК. Обжалва присъдената издръжка за горницата над 60 лв до размер на 90 лв, като счита, че същата е завишена и не отговаря на материалните й възможности.Счита, че съдът не е взел предвид удръжките-данъци, такси, осигуровки и не ги е приспаднал от брутното й възнаграждение.Също така не е отчел обстоятелството, че тя изплаща ежемесечни вноски по теглен от нея заем и че й е наложен запор върху трудовото възнаграждение.Твърди, че бащата на детето живее при родителите си и е финансово подпомаган от тях, което не е отчетено от съда в мотивите.Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново, с което издръжката да се определи в размер на 60 лв. В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адв.К. С. . В отговора се оспорва подадената въззивна жалба.Твърди се, че при определянето на издръжката първоинстанционният съд се е съобразил с нуждите на детето и доходите на родителите, както и с всички други правно релевантни обстоятелства.Иска се решението в обжалваната му част да бъде потвърдено. Съдът, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си районният съд е събрал и обсъдил всички посочени от страните и относими към спора доказателства.Въз основа на подробния им и изчерпателен анализ е направил своите правни изводи,които настоящата инстанция намира за правилни и обосновани.Правилно и въз основа на анализа на възможностите на двамата родители съдът е приел, че майката следва да заплаща месечна издръжка в размер на 90 лв, вместо заплащаните досега 50 лв.Съобразил се е с възрастта на детето- 10 г., ученик в трети клас, като е приел, че в нуждите му влизат както храна, облекло, учебни материали и пособия, така и разходи за извънучебни занимания.Отчел е факта, че доходите на майката са почти два пъти по-големи от тези на бащата, а така също и че той полага преките лични грижи за отглеждането и възпитанието на детето.В това отношение доводът на жалбоподателката, че той е подпомаган от родителите си е ирелевантен за спора.Помощта на родителите, ако има такава, е доброволна и не освобождава правно задължените лица, в т.ч. майката на детето.Освен това по делото няма доказателства в тази насока.В същото време съдът е взел предвид и е обсъдил всички наведени от жалбоподателката доводи, в т.ч. заплащания от нея наем за жилище и заем към кредитна институция.Правилно и обосновано е приел, че задължението по договора за заем е поето от нея доброволно и не е установена някаква връзка на така поетото задължение с нуждите на детето.Неоснователно е възражението в жалбата, че съдът не е отчел удръжките върху трудовото възнаграждение на ответницата за заплащане на данъци,осигуровки и други такива.Като база за определяне на възможностите на задължените за издръжка лица практиката е установила брутния им месечен доход. В това отношение съдът е подходил еднакво спрямо двете задължени лица, като е взел средните им брутни възнаграждения без да приспада удръжките.Решението на първоинстанционния съд е обосновано, мотивирано и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.Настоящата инстанция напълно споделя мотивите на районния съд и препраща към тях съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК. Водим от изложеното, съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение №485/10.05.2011 г. на В. районен съд, постановено по гр.д.№498 по описа на съда за 2011 г. Решението не подлежи на касационно обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ: |